Здравейте, мили момичета! Имам нужда от вашите съвети и подкрепа, защото попаднах в трудна и тъжна ситуация. Ето историята ми:
Имам връзка с женен мъж от 11 години. От самото начало той ми е каза, че е женен не ме е лъгал. Аз винаги съм си мислила, че никога няма да имам връзка с женен мъж. Отначалото много се дърпах и бягах, но той всяка вечер ме намираше, където и да бях. След години ми призна, че е разпитвал за мен и е нагласявал нещата така че да се видим. Флиртуваше с мен, беше много нежен и мил и се появи чисто физическа химия, просто поисках секс с него. Секса взе че се оказа страхотен и започнах да се виждам с него, но продължавах да бягам от връзка. Не само, че не я исках, а си търсех друг мъж. Намирах, влюбвах се и намалявах отношенията с този мъж до един телефонен разговор на няколко дни. Но той просто не се отказваше от мен, следеше ме къде съм и с кой съм, разпитваше за мен и чакаше връзката ми да свърши, а след като свършеше - започваше нови атаки. И беше прекрасен, а секса още по-добър. Стигна се до момент, в който срещнах момче, в което се влюбих и започнахме няккави отношения, но аз ги скрих от "моето" женено гадже. Разбира се, не ги крих много дълго, защото толкова безумно се влюбих, че започнах само за него да мисля, само с него да искам да бъда, смс-и до припадък, непрекъснат контакт и... "моето" гадже ме хвана. Този път го заболя много, защото разбра, че съм много влюбена.... и ме остави. НО е проължил да ме наблюдава и да знае всичко, което се случва с мен. Аз не му се обадих нито веднъж. Тъжно ми беше, че го няма, защото това се случи след 6 години връзка, но знаех, че това е единственият правилен вариант.
Само че, историята се повтори... аз прекъснах връзката си с новото момче (не питайте защо - голяма глупост, за която още съжалявам) и "моето" женено гадже веднага се върна при мен. Този път дори не разбрах как от едно кафе, започнахме връзката отначало. Той беше приказно добър, нежен, грижовен... обаждаше ми се по 5 пъти на ден, а вечер смс-и и имейли до 2, до 3 часа, докато заспим (знам, че се чудите, но те с жена си не спят в една стая и за това той може по цяла вечер и нощ да си пише с мен). Аз се предадох и този път останах само негова. Връзката ни ставаше по-хубаве с всеки ден, привързвахме се все повече един към друг, ставахме все по-открити и честни и вече дори мислите си знаем, а желанието ни за секс ставаше все по-силно... абе всичко наобратно, вместо да си омръзваме, то ни ставаше по-хубаво. И така нови 6 години... но в един момент забременях. Казах му и той реагира ужасно - каза веднага да го махам, ако искам да продължа да съм с него, а ако го оставя да забравя за него и той няма никога да се интересува нито от мен, нито от детето. Адски се обидих от тези думи. Може би, ако не ги беше казал, щях самата а да поискам да махна детето, но след като ги чух се замислих как той има всичко - жена, две деца, парите на жена му, които му осигуряват отличен стандарт на живот (брака им е много лош само крясъци и кофти отношения, което го знам не само от него, а от многото ни общи приятели, освен това тя е много ревнива и почти всяка вечер има скандал и по тои повод, а той най-нагло я лъже). Аз обаче съм вече на 35 и нямам нищо - нито съпруг, нито дете и с него в живота си скоро няма да ги имам, а да махна детето и да се разделя с него, означава много болка, защото ще страдам за него и чак след година-две ще съм готова да потърся нов мъж. Ами, ако не го намеря. Ако остарея твърде много преди да срещна моя мъж и вече е късно за дете? Ами ако аборта има усложнения и не мога да имам дете? След тези въпроси реших да родя детето и в същия миг го заобичах ужасно. Казах на родителите си, на всичките си близки и приятели. Те всички знаят кой е бащата и ме подкрепят напълно да го родя и да си го гледам сама. Аз колебание за това нямам, но ми е много мъчно за детето... той каза, че ако не го махна никога няма да го види. Каза че не му пука за жена му, с нея ще се разведе на мига, щом тя разбере, но тя щяла да му настрои децата срещу него и той за това нямало и мойто да вижда. Много говорих с него, с дбро, с лошо, сякак, но той е непреклонен. А аз поисках само детето да го познава, да знае, че си има татко и да го вижда няколко пъти в годината. Даже името му не поисках, само да го познава. Защото много ме боли как това детенце няма да познава баща си и колко ще ме пита с надеждата да кажа, че той ще дойде и ще го обича.
Моля ви, помогнете ми как да се справя с тази ситуация? Да обърна ли лошата страна, да го заплаша, че ще го съдя за бащинство и е по-добре да приеме варианта само да се познават, отколкото да водим дело, след което жена му със сигурно ще разбере и ще го изхвърли. Или да го забравя и да се опитам да обяснявам на детето си, че баща му не го иска. Или пък да си замълча и да изчакам дали няма да размисли...
Разберете ме правилно - той никога не ми еобещавал да остави жена си и да е с мен, а аз никога не съм го искала. но бебето е станало еднакво случайно и за него и за мен. Всеки човек има право на избор и така както аз избирам да имам това дете, така и той има право да избере да го няма. Но, това са 11 години вразка, а не 11 дни. Обидена съм как може да ме обича 11 години и да ме захвърли като че ли съм някакъв парцал. В крайна сметка всеки трябва да со носи отговорността за действията. нито съм го изнасилила, нито съм му откраднала скъпоценните сперматозоиди. Аз исках да правим секс с презерватив - той категорично отказа, не му било готино. Ами значи сега да си поеме отговорността за готиното - не към мен, аз мога без него, защото след тези реплики, как ако си убия детео всичко между нас ще е прекрасно и той много ще ме обича, аз вече не искам да го имам връзка с него. Аз ще се оправя и ще си намеря друг мъж. но детето искам да познава баща си. Детето ми може да е станало случайно, но е човешко същество и не заслужава такова отношение. Освен това е точно толкова негово дете, колкото и другите му две деца.
Имам връзка с женен мъж от 11 години. От самото начало той ми е каза, че е женен не ме е лъгал. Аз винаги съм си мислила, че никога няма да имам връзка с женен мъж. Отначалото много се дърпах и бягах, но той всяка вечер ме намираше, където и да бях. След години ми призна, че е разпитвал за мен и е нагласявал нещата така че да се видим. Флиртуваше с мен, беше много нежен и мил и се появи чисто физическа химия, просто поисках секс с него. Секса взе че се оказа страхотен и започнах да се виждам с него, но продължавах да бягам от връзка. Не само, че не я исках, а си търсех друг мъж. Намирах, влюбвах се и намалявах отношенията с този мъж до един телефонен разговор на няколко дни. Но той просто не се отказваше от мен, следеше ме къде съм и с кой съм, разпитваше за мен и чакаше връзката ми да свърши, а след като свършеше - започваше нови атаки. И беше прекрасен, а секса още по-добър. Стигна се до момент, в който срещнах момче, в което се влюбих и започнахме няккави отношения, но аз ги скрих от "моето" женено гадже. Разбира се, не ги крих много дълго, защото толкова безумно се влюбих, че започнах само за него да мисля, само с него да искам да бъда, смс-и до припадък, непрекъснат контакт и... "моето" гадже ме хвана. Този път го заболя много, защото разбра, че съм много влюбена.... и ме остави. НО е проължил да ме наблюдава и да знае всичко, което се случва с мен. Аз не му се обадих нито веднъж. Тъжно ми беше, че го няма, защото това се случи след 6 години връзка, но знаех, че това е единственият правилен вариант.
Само че, историята се повтори... аз прекъснах връзката си с новото момче (не питайте защо - голяма глупост, за която още съжалявам) и "моето" женено гадже веднага се върна при мен. Този път дори не разбрах как от едно кафе, започнахме връзката отначало. Той беше приказно добър, нежен, грижовен... обаждаше ми се по 5 пъти на ден, а вечер смс-и и имейли до 2, до 3 часа, докато заспим (знам, че се чудите, но те с жена си не спят в една стая и за това той може по цяла вечер и нощ да си пише с мен). Аз се предадох и този път останах само негова. Връзката ни ставаше по-хубаве с всеки ден, привързвахме се все повече един към друг, ставахме все по-открити и честни и вече дори мислите си знаем, а желанието ни за секс ставаше все по-силно... абе всичко наобратно, вместо да си омръзваме, то ни ставаше по-хубаво. И така нови 6 години... но в един момент забременях. Казах му и той реагира ужасно - каза веднага да го махам, ако искам да продължа да съм с него, а ако го оставя да забравя за него и той няма никога да се интересува нито от мен, нито от детето. Адски се обидих от тези думи. Може би, ако не ги беше казал, щях самата а да поискам да махна детето, но след като ги чух се замислих как той има всичко - жена, две деца, парите на жена му, които му осигуряват отличен стандарт на живот (брака им е много лош само крясъци и кофти отношения, което го знам не само от него, а от многото ни общи приятели, освен това тя е много ревнива и почти всяка вечер има скандал и по тои повод, а той най-нагло я лъже). Аз обаче съм вече на 35 и нямам нищо - нито съпруг, нито дете и с него в живота си скоро няма да ги имам, а да махна детето и да се разделя с него, означава много болка, защото ще страдам за него и чак след година-две ще съм готова да потърся нов мъж. Ами, ако не го намеря. Ако остарея твърде много преди да срещна моя мъж и вече е късно за дете? Ами ако аборта има усложнения и не мога да имам дете? След тези въпроси реших да родя детето и в същия миг го заобичах ужасно. Казах на родителите си, на всичките си близки и приятели. Те всички знаят кой е бащата и ме подкрепят напълно да го родя и да си го гледам сама. Аз колебание за това нямам, но ми е много мъчно за детето... той каза, че ако не го махна никога няма да го види. Каза че не му пука за жена му, с нея ще се разведе на мига, щом тя разбере, но тя щяла да му настрои децата срещу него и той за това нямало и мойто да вижда. Много говорих с него, с дбро, с лошо, сякак, но той е непреклонен. А аз поисках само детето да го познава, да знае, че си има татко и да го вижда няколко пъти в годината. Даже името му не поисках, само да го познава. Защото много ме боли как това детенце няма да познава баща си и колко ще ме пита с надеждата да кажа, че той ще дойде и ще го обича.
Моля ви, помогнете ми как да се справя с тази ситуация? Да обърна ли лошата страна, да го заплаша, че ще го съдя за бащинство и е по-добре да приеме варианта само да се познават, отколкото да водим дело, след което жена му със сигурно ще разбере и ще го изхвърли. Или да го забравя и да се опитам да обяснявам на детето си, че баща му не го иска. Или пък да си замълча и да изчакам дали няма да размисли...
Разберете ме правилно - той никога не ми еобещавал да остави жена си и да е с мен, а аз никога не съм го искала. но бебето е станало еднакво случайно и за него и за мен. Всеки човек има право на избор и така както аз избирам да имам това дете, така и той има право да избере да го няма. Но, това са 11 години вразка, а не 11 дни. Обидена съм как може да ме обича 11 години и да ме захвърли като че ли съм някакъв парцал. В крайна сметка всеки трябва да со носи отговорността за действията. нито съм го изнасилила, нито съм му откраднала скъпоценните сперматозоиди. Аз исках да правим секс с презерватив - той категорично отказа, не му било готино. Ами значи сега да си поеме отговорността за готиното - не към мен, аз мога без него, защото след тези реплики, как ако си убия детео всичко между нас ще е прекрасно и той много ще ме обича, аз вече не искам да го имам връзка с него. Аз ще се оправя и ще си намеря друг мъж. но детето искам да познава баща си. Детето ми може да е станало случайно, но е човешко същество и не заслужава такова отношение. Освен това е точно толкова негово дете, колкото и другите му две деца.
Просто бъди отворена към хубавото и не се страхувай да вървиш напред. 
