Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2025, 09:08 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

425 083
3 478
2

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 3 210 20 май 2025, 09:41 ч.

Мнения: 131

Цитат на: lennn в пн, 12 май 2025, 00:27

Много красива мисъл: “Grief, I've learned, is really just love. It's all the love you want to give, but cannot. All of that unspent love gathers in the corners of your eyes, the lump in your throat, and in the hollow part of your chest. Grief is just love with no place to go.” -Jamie Anderson

Уникално!
От висотата на моите 56 години все повече се убеждавам, че основата на всичко е любовта. За който я е изпитал знае, че е много повече от инстинкт. Този едновременно прекрасен и страшен подарък ни е дал Създателя. Тя ни погубва, но тя също ни спасява. Как ще разбереш, че си живял ако не си страдал, но и летял на крилата и. Един от любимите ми филми е "Наистина любов". Там има всичко, въпреки че вече е доста стар и съм срещам мнения, че е клиширан.
Знам, че думите не помагат много, особено когато болката е прясна. Но тук сме всички ние, без маска и грим и знаем през какъв ад преминавате. И няма лесен начин. И няма отърване от самосъжалението, но не се оставяйте да ви погълне. Защото има надежда и бряг отсреща.
P.S. И аз, като всички, не съм лишен от дребните човешки недостатъци. Вероятно някои от текстовете ми звучат патетично, но гледам да държа изкъсо суетата си. А това което пиша винаги е било добронамерено и искрено.

# 3 211 20 май 2025, 10:23 ч.

София
Мнения: 20 233

Уважавзм🙏
Благодаря, страданието не ме извисява и не желая да страдам.

# 3 212 20 май 2025, 10:58 ч.

Мнения: 11

Цитат на: soyak в вт, 20 май 2025, 09:41

Цитат на: lennn в пн, 12 май 2025, 00:27

Знаете ли, в бездната, в която съм сега, блъскайки се в стените на отчаянието и болката, има моменти, в които си мисля, че по-добре да не бях обичала, за да не изпитвам това, което ми се случва сега...нямам думи, с които мога да изразя емоциите, които бушуват в мен, когато виждам детето си до пресния гроб на баща й...и въпросът защо, дори не защо на мен, а защо на нея й се случва всичко това? Твърде рано и двете разбрахме колко е жесток животът...и за съжаление не виждам отсрещния бряг...дали изобщо има такъв за нас....не знам...

# 3 213 20 май 2025, 11:52 ч.

Мнения: 42

Чета една много интересна книга - Hello from Heaven - от Бил и Джуди Гугенхайм - за ADCs - After Death Communications - Общуване след смъртта. Много случаи, когато отишлите си от нас любими хора се появяват като глас, като някакъв аромат, като полупрозрачна визия, като съвсем нормален телесен вид и други. Много от тези съобщения за срещи с отишлите си близки са потвърдени от доказателства, за които човекът, който е имал това преживяване, не е знаел. Или пък няколко души едновременно са имали такова преживяване. И всички интервюирани споделят, че след подобна комуникация са усетили невероятна любов и спокойствие. Успокояващо действа четенето на тази книга, изпълва с надежда, че нашите любими са винаги край нас и там където са, няма страдание. Още една хубава мисъл от книгата - надслов към една от главите -
Just as a little bird cracks open the shell and flies out, we
fly out of this shell, the shell of the body. We call that death,
but strictly speaking, death is nothing but a change of form.
—Swami Satchidananda
Както малкото птиче пробива черупката и излита, така и ние излитаме от черупката, която е нашето тяло. Наричаме това смърт, но по-точно е да се каже, че смъртта е просто промяна на формата.

# 3 214 25 май 2025, 01:07 ч.

у дома
Мнения: 8 017

Не мога да заспя- днес е абитуриентския бал на малкия ми син... Преди 4 години до големия бяхме аз,баща му,баба,дядо,чичо-сега до малкия сме само аз и брат му...Ние винаги ще ги носим в сърцата ни и те са с нас,но ми е много криво и цял ден плача+даже излязох навън в дъжда ,за да не ме гледат децата как плача. На сутринта просто трябва да се стегна и да не развалям празника,а като за капак и времето хич не е с нас...

Последна редакция: нд, 25 май 2025, 13:03 от svetlaem

# 3 215 25 май 2025, 10:42 ч.

Мнения: 1 469

И на мен ми беше много мъчно, точно вчера, а и днес сутринта се сещах. Преди 24 май съм го свързвала с мама, за нея беше голям празник и винаги ни водеше следобяда на ресторант или сладкарница със сестра ми, а и тя си отиде много млада. Но вчера не знам защо си спомних моменти от времето, когато детето беше малко и че това бяха и за двама ни едни от най-щастливите ни дни. И тази сутрин изхвърлих една кана за филтриране на вода, защото беше спукана. Моят мъж я беше купувал и някак си с нежелание го направих, като че ли се уплаших, че и спомените ще изчезнат постепенно или ще избледнеят. И ние сме по същия начин от към баби и дядовци, само моя баща остана, сестра ми и племенниците са в чужбина. И отвратителното време действа допълнително депресиращо. Svetlarm, успех на абитуриента. Дано децата ни се реализират добре в живота и да са щастливи, както и ние сме били като млади. И дано и в нашия живот има все пак и нещо хубаво и занапред.

# 3 216 25 май 2025, 20:14 ч.

Мнения: X

svetlaem, разплаках се докато те четях. Не знам децата ни с какво заслужават такава съдба ... Това най ми тежи - не мога да си представя какво е в душичките им, макар да не го показват.
Много успех на абитурента, да му се сбъдват всички мечти с лекота Flowers Four Leaf Clover

# 3 217 31 май 2025, 14:00 ч.

Мнения: 42

Какво правим с дрехите на отишлия си наш близък? Има много ритуали – да се облече някой близък, да се раздават, пък в един момент и да се изхвърлят… Като гледам дрехите на моя съпруг, особено тези, които най-често носеше, просто ме свива сърцето – гледам тениска и я виждам, опъната на раменете му... Гледам якетата и го виждам как върви с това яке… Гледам панталоните му – винаги със странични джобове, в които си държеше нож, фенерче и разни други дреболии… И като как да ги махна! Душата ме боли. Да, някои дрехи, почти неносени, ще дам на племенника. Други – въобще пък неносени, купил си ги, ама си ги скрил, защото знаеше, че не одобрявам толкова често да купува дрехи, които реално не носи – тях ще раздам. Но пък има някои като работните дрехи, с които последно сади фиданки на градината. Метнати са на скрина в стаята на вилата и в тях е неговият мирис… Тях не смея дори да ги сгъна… Като отивам да работя на градината, вдъхвам от неговия мирис и … все едно е там, все едно и той нещо прави...
Засега почти нищо не променям в неговите шкафове... Нека мине време, все още не съм готова. Не знам ще бъда ли някога готова...

# 3 218 31 май 2025, 14:06 ч.

София
Мнения: 9 544

Както ги чувстваш нещата. Ако изпитваш потребност да махнеш някои дрехи, махаш, ако се чувстваш по-добре като ги пазиш, си ги пазиш. Няма Универсален подход.

# 3 219 31 май 2025, 15:01 ч.

Варна
Мнения: 4 054

Аз някои раздадох. Основно якета, палта, дънки. Доста запазих. Големият ни син порасна и като откри, че може да носи дрехи на баща си, беше голяма радост. Сега носи доста тениски, с официални панталони беше по абитуриентските. Само бельо и чорапи хвърлих, чак след 5 години... Бяха в 2 чекмеджета, които ми бе трудно да отварям даже.

# 3 220 31 май 2025, 15:04 ч.

София
Мнения: 9 544

Мъжът ми имаше доста официални дрехи. Част дарих за някаква кампания за абитуриенти миналата година. Някои тениски и спортни носи големия син. Малкият си облича Мечо Пух с 1-2 носени. Някои ризи пазя и сака. Тениски също. Някои дарих на Организация на жените бежанки. Баткото носи едното яке. Но това се случи във времето, когато ми дойде от вътре.

# 3 221 2 юни 2025, 12:17 ч.

Мнения: 131

В началото не изхвърлих почти нищо, но докато ги прибирах във вакумирани чували, ужасно ме натисна болката - все едно я виждах пред себе си и всяка дреха беше свързана с много спомени. Поревах си обилно. Сега, след всичките тези години съм запазил само няколко - спортно яке, блуза, риза. Надявах се, че дъщерите ми ще поискат да носят нещо нейно, но отказаха. В Смолян, откъдето е жена ми, има традиция да се раздават на близки и роднини. Нямах проблем с това, още повече като знам, че ще ги носят хора които я познават и обичат. Едно скъпо кожено яке, което спазарихме на Капалъчарши в Истанбул и платихме с 3 вида валута отиде при дъщерята на братовчедка и. Доволен съм - така ще живее чрез нея.

# 3 222 2 юни 2025, 15:36 ч.

Мнения: 19

Аз много плаках докато дадох дрехите и обувките ,но и част от тях запазих и не съм решила на кой да ги дам ,сегашните хора не искат да носят.Имам чувството ,че го изхвърлям от живота си ,а той е в мен и в мислите ми 24 часа немога да зачеркна ей така 31 г заедно ,та ние отглеждайки децата си заедно порастнахме с тях ,дрехи които съм му купувала за подарък с повод и без повод как да ги махна ,може би някой ден !😭

# 3 223 2 юни 2025, 16:00 ч.

Мнения: 1 897

За дрехите - ако никой близък не иска да ги носи, може да се оставят в църква или в пунктовете на БЧК. Има и едни контейнери по улиците, където могат да се поставят запазени дрехи и обувки.

# 3 224 2 юни 2025, 16:09 ч.

София
Мнения: 20 233

Аз пазя.
Павел беше едър и дрехите не биха станали на всеки.
Отделно синът ми иска да ги пазим.
Който както чувства.

Препоръчани теми

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Студени отношения

Проблем с майка ми

👁 Знаете ли кого видях - 46 тема

Причина:

Причина: