Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2025, 09:08 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

425 029
3 478
2

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 3 345 8 авг. 2025, 20:19 ч.

София
Мнения: 1 225

Цитат на: elles2025 в пт, 08 авг 2025, 15:02

Искам да ви попитам още нещо. Голямото ми дете сега навършва 16 години и ще му открия разплащателна сметка. Възможно ли е неговата пенсия да бъде прехвърлена към тази банкова сметка и до пощата да ходя само за пенсията на малкото ми дете?

Тези разплащателни сметки нали нямат ограничения, както спестовните, които могат да се ползват само с разрешение от съда?

Освен ДСК , Пощенска също има сметка за деца от 14 до навършване на 18 г..Лимитът на картата е до 100 лв на ден. Банката извършва прехвърлянето на пенсията към картата .Няма такси .

# 3 346 8 авг. 2025, 21:26 ч.

Мнения: 1 469

Винаги се обаждам предварително да се уговоря да ми запазят пари, никога не първия ден. Работя почти с тяхното работно време и няма как иначе. В нашия клон не обичат и съвсем на края на периода да отидеш, искат преди 20 да са сметнали горе-долу колко пари ще връщат. Акт за раждане не са ми искали, но ние сме малък град и се знаем.

# 3 347 8 авг. 2025, 22:56 ч.

ВАРНА
Мнения: 2 269

Нося акт за раждане и го показвам всеки път. В пощенския клон, от който получавам пенсията, има график ден/набор, който беше направен по време на ковид с цел избягване струпване на много хора. Обикновено ходя след 15-ти.

# 3 348 9 авг. 2025, 18:35 ч.

Мнения: 42

Един въпрос - когато загубихте своя човек, как ви се отрази това физически? Имам предвид на теглото. Аз отслабнах за две седмици с близо три килограма. И оттогава, вече стана половин година вчера, откакто мъжът ми си отиде, а килограмите ми не мърдат. По принцип винаги съм била слаба, под 50 кг, поддържах някъде 48-47, сега съм 44... Дали съм се хранила нормално, когато той си отиде - дори не помня, то в шоковото състояние може ли човек да помни... Но последните два месеца гледах внуци, готвех им, купувах пици и хапвах съвсем нормално заедно с децата, ама килограмите не мърдат нагоре. Всички дрехи ми се въртят. Преди 3 години бях отслабнала до 46 кг, тогава правех голям ремонт и майсторите ми изпилиха нервите, но после лека-полека възстанових тегло 47-48. Дали и сега ще си върна нормалните килограми нямам представа. При вас как беше и е?

# 3 349 9 авг. 2025, 18:44 ч.

Мнения: 4 917

Аз също отслабнах много рязко в началото, просто защото спрях да се храня. Бях свалила около 7-8 кг. за много кратко време. Но после пък стана обратното, след 6-7 месеца започнах да се тъпча и си ги върнах, че и отгоре. Сега 2 години и 9 месеца по-късно съм си същите килограми като преди. Та около година и нещо продължи това с кг.

Последна редакция: сб, 09 авг 2025, 18:51 от Stella Gemella

# 3 350 9 авг. 2025, 18:46 ч.

у дома
Мнения: 8 017

Аз след като се случи месеци наред не можех да спя-тогава си плачех,защото през деня децата ме виждаха и се разстройваха..Аз бях и с наднормено тегло и доста обездвижена/работя у дома/ и нямам спомени за храненето,освен че вечер не ми се ядеше и пропусках често ядене,но за 6 мес свалих около 30 кг-сега,4 год по-късно съм си върнала около 10 от тях.

Последна редакция: сб, 09 авг 2025, 19:16 от svetlaem

# 3 351 9 авг. 2025, 21:22 ч.

Варна
Мнения: 4 054

Още като се разболя почнах да слабея с него. До погребението бях -10 кг. В седмицата след това имах чувството, че съм свалила поне още 5, но беше измамно чувство. 4 години след това си върнах теглото .

# 3 352 12 авг. 2025, 14:47 ч.

Мнения: 60

Аз отслабнах с пет килограма за две седмици. Много ми е тежко. Скоро се случи и си бяхме само двамата. Всеки ден оцелявам и аз не знам как, имам чувството, че всеки един момент ще падна някъде. Близките са заети с техните неща и нямат време за мен постоянно. Не знам как да го преодолея. Скоро е 40 дена от смъртта. Още не мога да го осъзная, че е истина. Моето момче си отиде.

# 3 353 13 авг. 2025, 00:01 ч.

Мнения: 194

Цитат на: juli777 в вт, 12 авг 2025, 14:47

Много съжалявам за загубата ти! Още много време ще ти трябва, за да осъзнаеш случилото се. Опитай се да избутваш ден след ден. В началото просто няма друг начин. Плачи, когато ти се плаче и прави всичко, което би ти доставило поне малко удоволствие. Не казвам радост, защото е трудно да се изпита подобно чувство. Преодоляване няма. Има безкрайно много болка, гняв "защо на мен", докато сигнеш до момента с примирението. Психологът ми каза, че това е грешна дума - трябвало да бъде приемане. Не знам как се приема такова нещо. Пък и този разговор с психолога не ми донесе нищо, но това е друга тема.

# 3 354 13 авг. 2025, 16:33 ч.

Мнения: 60

Asaly, много е трудно, направо нищо не помага. Прибирам се в празното пространство и ми е самотно. Говоря с доста хора, но помага временно. Не знам как ще си изградя нов живот.

# 3 355 15 авг. 2025, 00:26 ч.

Мнения: 194

Цитат на: juli777 в ср, 13 авг 2025, 16:33

Juli, знам как се чувстваш. Осми месец вече не ми е по-леко и си задавам същия въпрос. Опитвам. Виждам се с приятели, ходя на йога, на плаж, на кафе, на концерт... Не е както преди, но вече нищо няма да бъде както преди. Всеки път когато рухна си повтарям, че няма какво друго да направя, освен да се нарева, да се измия и да продължа да опитвам. Понякога ме е страх, че така ще бъде живота ми занапред, после си казвам, че има много други като мен или дори по-зле от мен и трябва да спра да се самосъжалявам. Но после се сещам как беше... и сърцето ми ще експлоадира, защото жадува за онова щастие... Трудно е. Мисля, че когато си бил в рая е много трудно да те изхвърлят оттам.

# 3 356 15 авг. 2025, 07:21 ч.

у дома
Мнения: 8 017

Опитайте да пътувате-мен това ме зарежда плюс,че децата ми не работят още и са финансово зависими от мен и просто заради тях няма как да се отпусна...Поне три пъти,а понякога и повече пъти годишно пътувам в чужбина и самото планиране и избиране,а после и приятните емоции ме отвличат от черните мисли,но си признавам,че 4 г по-късно по празници много се скапвам-изобщо нищо не ми се празнува...

Последна редакция: пт, 15 авг 2025, 18:28 от svetlaem

# 3 357 17 авг. 2025, 09:15 ч.

Бургас
Мнения: 370

Почти две години, не мога да се примиря, камо ли да го приема. Нов живот, на тези години едва ли, и какво остава- сама да си кукувам.
Но определено вече гледам да не се самосъжалявам, това вреди още повече
Кураж момичета! Влизаме в едни коловози и по тях, пък където ни заведат, дано е към по добро
Hug

# 3 358 18 авг. 2025, 16:08 ч.

UK
Мнения: 783

Болката от загуба на партньор е ужасна и лично на мен ми коства 5 години дълбока тъга, даже не можех да се усмихна, да се радвам на децата си.. Направих всичко което мога да се съвзема. Смених държавата, работата, намерих си хоби, взех домашен любимец, започнах да си обръщам внимание. Искам да дам съвет: обърнете се към специалист и не губете ценно време като мен. ;
Ужасна е и болката от загубата на родител. И от тази загуба скоро ще са 5 години и още много ме боли и не мога да го преглътна.
На вас колко време ви отне да се преборите и да се радвате на живота отново?

# 3 359 18 авг. 2025, 21:24 ч.

Мнения: 1 469

Аз след повече от 3 години, още не мога да кажа, че съм се възстановила. Може да се дължи и на факта, че ми се събраха и много други негативни преживявания в последно време и колкото й да се опитвам да се радвам на живота, постоянно се сещам за изминалите щастливи моменти и имам чувството, че от тук до края на живота си, само ще съществувам и то в най-оптимистичния вариант. Когато преди повече от 30 години загубих мама, ми трябваха около 2 години, за да се възстановя.

Препоръчани теми

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Студени отношения

Проблем с майка ми

👁 Знаете ли кого видях - 46 тема

Причина:

Причина: