Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 29 септ. 2025, 14:05 ч.

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

421 164
3 446
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво споделят участниците във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво споделят участниците във форума?
  
  Участниците във форума споделят своите емоционално трудни преживявания след загубата на любим човек. Те изразяват своята болка, тъга, искания за сила и подкрепа и начини, по които се опитват да се справят с грижите за децата си и да продължат напред в живота си. Един от участниците споделя, че има страница във Facebook, където публикува стихове. Той/тя изразява желание да издаде стихосбирка, но посочва, че това може да зависи от времето и финансите. Също така споделя историята си за загуба на любим човек и как се справя с болката.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми във форума се въртят около трудностите при справяне със скръбта след загубата на любим човек, начини за изразяване на мъка и търсене на подкрепа, споделяне на лични преживявания и размисли. Форумът обсъжда теми като загуба на близки, тежестта на празниците след загуба, справянето с травматични събития, нуждата от подкрепа и сили за продължаване напред. Потребителите споделят личните си преживявания, тъгата и болката си и търсят начини да се справят с трудностите.
- Какви са основните начини, по които участниците се опитват да преодолеят трудностите?
  
  Участниците се справят с предизвикателствата чрез изразяване на емоциите си, търсене на подкрепа и сила, споделяне на своя опит и изразяване на болката си, както и чрез търсене на вътрешна сила и начини за продължаване напред в живота.
- Какво представлява скръбта и защо може да бъде по-тежка след известно време?
- Как да напиша завещание и какво трябва да включа в него?

# 3 375 20 авг. 2025, 16:34 ч.

Мнения: 60

titi, напълно те разбирам, колко време ти трябваше да се съвземеш? Аз също не мога да си представя да съм сама всяка вечер оттук нататък....

# 3 376 20 авг. 2025, 16:54 ч.

София за сега
Мнения: 276

Цитат на: juli777 в ср, 20 авг 2025, 16:34

На мен 7 години. С лечение от психиатър. Продължавам да ходя и да поя подържащи медикаменти.

# 3 377 20 авг. 2025, 19:29 ч.

Мнения: 10

Формула за това колко време трябва да мине, преди да намериш нов партньор – няма. И за всеки е различно. Това къде живеем, как живеем, на колко години сме, имаме ли деца, колко са големи, в каква среда сме… Всички тези неща са фактори.
Чувството за вина е нормално да го има в началото – усещането, че правиш нещо нередно и че изневеряваш. Но според мен това е път, който трябва да изминеш, независимо колко време е минало от загубата. Ако е минало по-малко време, просто е по-трудно – и за теб, и за новия партньор, защото чувствата, емоциите, болката… всичко е още прясно. Но пък и това ще покаже доколко този човек е подходящ, доколко уважава теб и това, през което преминаваш. Пак казвам – формула няма. Ако се случи, от нас зависи дали да го допуснем или не. Животът е обидно кратък! Всички тук сме го разбрали по трудния начин. И ако се случи – защо трябва да го спираме? Защото някой е решил, че не е минало достатъчно време ли? В този момент се запитайте: този някой минал ли е по вашия път? Изживял ли е мъката, която вие сте изживели, и излял ли е сълзите, които вие сте? Изживял ли е страховете, които вие сте? Дори ние тук, които споделяме обща съдба по един или друг начин, не можем да се поставим напълно на мястото на другите, защото сме различни – с различен житейски опит, емоционалност и чувствителност.

# 3 378 20 авг. 2025, 19:53 ч.

Мнения: 1 861

Сложно е, да. Не е един фактор. Трябва да се мисли и за децата, особено ако са непълнолетни. За мен си е малко нож с две остриета започването на нова връзка.

Обикновено роднините на починалия мъж също правят проблеми.
При моя приятелка, започнала връзка скоро след смъртта на мъжа си (около една година), свекървата я прокле бял ден да не види. И наистина тази жена с новия си мъж скоро претърпяха тежка катастрофа, направо в кома бяха изпаднали. После пък този същия мъж се оказа алкохолик и започне да я бие. Та, да ... явно клетвата си беше "подействала".

# 3 379 20 авг. 2025, 20:14 ч.

Мнения: 10

Не е редно да се генерализира по този начин. Аз, например, съм отгледана от втория мъж на майка ми, който ми е дал толкова много любов и подкрепа, колкото много биологични бащи не дават на собствените си деца. Не може да се вземе един пример и от него да се правят общи заключения. В света има както лоши, така и много добри хора, готови да дадат безусловна и истинска любов. Животът не е нито само бял, нито само черен.

# 3 380 21 авг. 2025, 09:36 ч.

Мнения: 60

Напълно съм съгласна, има и добри и лоши хора. Малко е въпрос на късмет на какъв ще попаднеш, някои са прикрити отначало. Живота е странно нещо. Моят мъж беше толкова добър човек, помагаше на всички и някак си не успя да помогне на себе си. Не знам писалка ли е случайност ли е смъртта, но не мога да я приема. Но смятам, че всеки има нужда от другар в живота и не трябва да е сам, подкрепа и стабилност.

# 3 381 21 авг. 2025, 11:23 ч.

Мнения: 40

Човек не иска да остава сам, самотата е нещо ужасно, така че не мисля, че ако си намерил друг след като съпругът си е отишъл, това е предателство. Както някъде прочетох в англоезична публикация - когато се женят, клетвата която казват е "till death do us part" - докато смъртта ни раздели... Смъртта вече ни е разделила. При всеки е индивидуално, но ако намерите човек, който да разбере счупената ви душа и да придаде на живота ви нов смисъл - това е чудесно. Особено ако сте млади. Когато сме на повече години, самотата си е доживотна присъда... В по-стари времена, както е описан живота при нашите класици, е било съвсем нормално вдовци и вдовици да се съберат, за да си отгледат децата. И често такива бракове са били щастливи. Понякога не. Човек знае ли какво е щастие? Може би просто да имаш човек до себе си, който да ти подаде чаша вода.

# 3 382 22 авг. 2025, 13:01 ч.

Мнения: 130

Лично за мен възрастта не е присъда. Важните ми решения винаги са отлежавали, докато един ден се събудя и знам какво да правя. И няма колебание, а необяснима увереност, че така е правилно. Това стана, когато предложих на жена ми брак преди почти 30 години на връх Шипка, отгоре на терасата на паметника. Също и когато на почивка с децата в Лисабон, вече на 53, отворих лаптопа и се регистрирах в сайт за запознанства, почти 4 години след смъртта на любимата. Нямаше угризения! А вече бях разбрал, че не е страшно да се живее и сам, дори си има предимства. Но не исках, не беше "правилно". Единствено имах опасения как децата ще приемат емоционало ситуацията, но слава богу, те ме подкрепиха.
Жената до мен също има рани, но се познахме. Не ги сравнявам - глупаво и безсмислено е. Случих на свестен човек и въпреки че не споделяме едно домакинство, децата ми получиха допълнителна подкрепа и разбиране. И да, не всичко е цветя и рози, но е истинско и аз го приемам.
Мой близък роднина не събра смелост да заяви правото си на щастие след смъртта на жена си. Повече от 15 години живее сам и му е много тежко. Споделял е, че синовете му (вече семейни с деца) са заявили, че ще забравят за него ако се събере с някого. Вие представяте ли си каква форма на егоизъм е това! Той страда, но не намира сили да се опълчи. Не го съдя, жал ми е.

# 3 383 22 авг. 2025, 13:34 ч.

Варна
Мнения: 4 036

Soyak, много си прав, ужасно тежко е децата ти да ти поставят подобен ултиматум. Големият ми син беше заявил същото, че за него човек има 1 партньор в живота и край. Обаче малкият, който не помни баща си, скоро ме пита завинаги ли ще остана сама, явно си дава сметка за липсата на втори родител. Ето ви драма. Нямам полезен ход. Много трудни и сложни са такива решения. Няма рецепта.
За възрастта напълно съм съгласна. Няма значение. Важно е как се усещаш вътрешно.

Последна редакция: пт, 22 авг 2025, 13:51 от svetli

# 3 384 22 авг. 2025, 14:50 ч.

София
Мнения: 1 701

Моят син не ми поставя ултиматуми и е ок с връзката ми, но както казва soyak и ние не делим общо домакинство, та може би и затова на детето му идва ок, разнообразие, даже се радва като с приятелят ми сме заедно и е с нас. Братът на мъжа ми се събра с вдовица, тя целенасочено търсеше някой след смъртта на мъжа й, детето и малко тогава на година. Ами отгледа го човека, свои деца няма да има и са хубаво и задружно семейство. Той преди нея беше безотговорен, не можеше да захване работа, да пести, тази жена го промени към добро. И той не дели детето й, не го приема за чуждо, гледа си го като свое. Аз имам идеята , че ако се разделя със сегашния си мъж може и да остана сама. Не ме радва мисълта, но вече приемам живота си , такъв , какъвто е. Спасяват ме пътешествията. С детето пътуваме ужасно много, той вече по- голям,макар и да ме дразни е чудесна компания, но осъзнавам и усещам как все повече време споделя с приятели и по- малко желае с мен. Та каквото ни е писано хора, не знам. Много съм мислила и разсъждавала по въпроса, тъжно и болно ми е , мъжа ми почина млад, едва на 44г. Толкова несправедливо ми се струва, но наистина и някак животът продължава. Просто всеки се стреми към щастие. Помня как като почина мъжа ми първите почивки сами с детето и гледах всички двойки и ме свиваше сърцето и викам само ние двамата сами. Сега се наслаждавам на това време помежду ни и въобще не мисля, че е странно или каквото там. Толкова много ни е учукал този живот и толкова много взел, че каквото ни се даде трябва да вземаме и ние

# 3 385 22 авг. 2025, 14:55 ч.

Мнения: 40

soyak, казваш, възрастта не е присъда. То зависи от възрастта, обаче. На 53 човек е безкрайно млад, мен ако питате. Като бях на тези години се роди вторият ми внук, имам снимки с него като бебе - ами никой не би ми дал тия години. Сега, сигурно ще ме упрекнат мнозина, но моето мнение е, че мъжете в качеството си на "слабия" пол, не могат да живеят сами без жена... Жените са "силния" пол, защото те раждат живота, отглеждат го, устояват във всякакви ситуации, природа просто. Мъжете са силни физически, но психически жената е по-издръжливата. Наблюденията ми са, че когато мъж на години (след 70 и нагоре) остане сам, той много бързо се срива и последва съпругата си. Ако е на възраст 50-60 си намира нова съпруга. В което няма лошо, животът продължава. А жените в повечето случаи остават сами - ако са по-млади в грижи за децата и борба за оцеляване, ако са по на години - съвсем няма опции. И като че ли жените повече ги е страх да се обвързват повторно - съобразяват се с децата, с родители, ако са по-млади, ако са по-възрастни - то няма за кого - част от наборите са измрели, останалите си имат семейства.

Последна редакция: пт, 22 авг 2025, 15:13 от lennn

# 3 386 22 авг. 2025, 15:40 ч.

Мнения: 1 861

Цитат на: insane в пт, 22 авг 2025, 14:50

Има много самотни родители - разделени, разведени, овдовели .. дори според мен в наши дни са 50:50 спрямо семействата с двама родители. Не трябва детето да се потиска и да се чувства различно от другите деца поради този факт.

# 3 387 22 авг. 2025, 15:48 ч.

София
Мнения: 20 142

Ние ходим на море там, където ходехме с баща им, желание е на младши Павел.
Сърцето и душата ме боли.
Той иска като порасне да си купи имот там.

# 3 388 22 авг. 2025, 16:02 ч.

Мнения: 60

Зависи на колко години си , за жените, аз съм на 45 г., мисълта да съм сама цял живот ме плаши. Деца нямам. Още е много рано за мен да мисля за нов партньор, но по нататък искам да имам другар. Затова си мисля, че зависи от ситуацията на конкретният човек. В крайна сметка всеки иска да е щастлив.

# 3 389 23 авг. 2025, 09:09 ч.

София
Мнения: 9 498

Странно ми е децата да поставят условия. Все едно аз на тях да им поставям (след като са пълнолетни). Разбира се, че се съобразявам с чувствата им, но не и да ми диктуват как да живея.
Аз не сравнявам с мъжа ми. Не виждам смисъл. Но не е и като да съм успяла да срещна някого до момента. Трудно ми е да си представя да живея пак с някого. Някак с времето оцених плюсовете на това да не се съобразявам у дома поне. Справям се, но си ми е самотно.

Препоръчани теми

Общи условия за ползване

Помощ при компютърни проблеми или повреди на домакински уреди

Февруарската дружинка става на една годинка

753
Родени 2018 г.

Партньора ми се намеси във възпитанието

Причина:

Причина: