ВЪПРОСИ към хомеопати - 13

  • 45 858
  • 768
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 468

Във Варна болшенството лекуват само с гранули. Нека кажат варненци. Има един хомеопат при , който трябва да висиш по 7-8 часа с болно дете на ръце и не ти обръща нужното внимание. Започнах при една друга, която също е известна - гранули! Да не изброявам останалите. Преди време бяхме при хомеопат, който според вас лекува правилно, но я докарахме само до ужасно влошаване на здравето на детето.
И аз искам да намеря човек, който наистина да ни помага ама нещо не се получава.


Не според мен, а според принципите на хомеопатията, разписани в Органон.

Както вече видяхме огромното количество "хомеопати" нарушават принципите на хомеопатията, така че съм склонен да мисля, че влошаването на детето ви се дължи не на това, че хомеопата при който сте били е спазвал принципи, а на некомпетентност.

# 661
  • Пловдив
  • Мнения: 1 387
Бенджи,благодаря ти за подкрепата! Hug Имах нужда да чуя,че още някой е бил в мойто положение!
Тандонова, нали е един и същт хомеопата Wink.

# 662
  • Пловдив
  • Мнения: 5 214
 hahaha

mamaden, и при вас ли процедира така?

# 663
  • Мнения: 824
хроничен проблем нали се оправя с конституция или по-точно с лекарства висока потенция ?Което се приема еднократно една гранулка?

# 664
  • Мнения: 468
Написаното от вас е невярно.

1/ Каква е връзката между конституция и лекарство във висока потенция?

Такава връзка в хомеопатията няма.

Такова нещо като по принцип "висока" и "ниска" потенция няма.

Потенцията се подбира индивидуално от хомеопата, като я съобразява с характеристикит на ЖС на пациента. За един пациент 6СН би могла да бъде много "висока" потенция, а за друг пациент 10М би могла да бъде "ниска" потенция.

В § 276 на Органон е описано какво се случва, ако потенцията е несъобразено по-висока от колкото е нужно.

2/ Не съществува закономерност, че "хроничен проблем се оправя с лекарство във висока потенция, което се приема еднократно".

Честотата на прием на ХЛ се определя индивидуално от хомеопата, съобразно конкретиката на случая и динамиката на неговото развитие.

Хомеопатията индивидуализира всяко предписание, както по отношение на ХЛ, което се подбира, така и по отношение на потенцията и честотата на приемите.

Няма ли индивидуален подход - няма хомеопатия.

# 665
  • Мнения: 0
Явно, че даването на хомеопатични лекарства без да се спазват принципите на Ханеман все пак при много хора действа?   Rolling Eyes 

# 666
  • Мнения: 3 569
Да, действа като алопатията, за кратко .....

# 667
  • Мнения: 468
Явно, че даването на хомеопатични лекарства без да се спазват принципите на Ханеман все пак при много хора действа?   Rolling Eyes  

Никъде не сме твърдили, че не действа, а само че не е правилно и носи вреда.
Ханеман описва какво е действието - § 247 на Органон.. Явно не може да направите разлика между излекуване и потискане на симптом. Важно е, че симптомът изчезва, нали?
А това, че потискането има свои последствия не ви интересува, както никой не прави връзка между атопичния дерматит "лекуван" със стероиди и появилата се няколко години по-късно астма.....

# 668
  • Мнения: 0
Е каква е вредата ако симптомите са изчезнали? По-горните потребители само казват, че гранулите са им помогнали, не съобщават да са им навредили по някакъв начин?

# 669
  • Мнения: 656
Предишният хомеопат лекуваше детето ми с гранули и недобре съобразена потенция. Давахме му около веднъж на месеца, след консултация, нова гранула в потенция 1М. Симптомите изчезваха, после пак се появяваха и уж лекарството изчерпваше действието си. В един момент (детето вече беше пило около 5-6 пъти ХЛ), просто спря да действа или пък действаше за много кратко (под "действие" имам предвид, че симптомът не беше налице). Новият хом. прецени, че тази потенция е била прекалено силна за него и изписа друга. Симптомът изчезна, не като с магическа пръчка за 10 минути, както с 1М, а за няколко дни, постепенно някак. Обаче ето - вече от около месец и половина сме забравили за него, и то от съвсем малко приеми на новата потенция (толкова дълъг период не е имало с приемите на 1М); в течен вариант, с редовно сукусиране. Та в обобщение - след 2ра-3та гранула при предишния хом. си мислех, че действа. Ама не би.. Сега вече знам, че действа; кожата на детето се покри и с лишеи, което си е знак, че болестта се движи към периферията.. Такова нещо при предишния хом. се опита да стане, но не съвсем... и то след колко приема на гранулите...

Така че - аз считам, че предишният хом. не само че не е помогнал, а и е навредил от гледна точка на това, че ни е загубил времето и парите и не е постигнал излекуване, а замазване на симптома. Мисля също, че и в болестен смисъл е навредил - начинът, по който боледуваше малкият по време на неговото "лечение" хич не беше добър. Сега е по-различно, по-добро  Simple Smile

# 670
  • Мнения: 468

Зачестяване на неразположенията; те се завръщат скоро след като е приключило "успешното лечение" и стават трудни за "лечение" със средствата с които са били "лекувани" предишния път, т.е неразположението има склонност да хронифицира.

Такава е вредата.

# 671
  • Мнения: 468
Предишният хомеопат лекуваше детето ми с гранули и недобре съобразена потенция. Давахме му около веднъж на месеца, след консултация, нова гранула в потенция 1М. Симптомите изчезваха, после пак се появяваха и уж лекарството изчерпваше действието си. В един момент (детето вече беше пило около 5-6 пъти ХЛ), просто спря да действа или пък действаше за много кратко (под "действие" имам предвид, че симптомът не беше налице). Новият хом. прецени, че тази потенция е била прекалено силна за него и изписа друга. Симптомът изчезна, не като с магическа пръчка за 10 минути, както с 1М, а за няколко дни, постепенно някак. Обаче ето - вече от около месец и половина сме забравили за него, и то от съвсем малко приеми на новата потенция (толкова дълъг период не е имало с приемите на 1М); в течен вариант, с редовно сукусиране. Та в обобщение - след 2ра-3та гранула при предишния хом. си мислех, че действа. Ама не би.. Сега вече знам, че действа; кожата на детето се покри и с лишеи, което си е знак, че болестта се движи към периферията.. Такова нещо при предишния хом. се опита да стане, но не съвсем... и то след колко приема на гранулите...

Така че - аз считам, че предишният хом. не само че не е помогнал, а и е навредил от гледна точка на това, че ни е загубил времето и парите и не е постигнал излекуване, а замазване на симптома. Мисля също, че и в болестен смисъл е навредил - начинът, по който боледуваше малкият по време на неговото "лечение" хич не беше добър. Сега е по-различно, по-добро  Simple Smile


Всеки един случай се развива динамично на нивата:

МИАЗМИЧНО --> КОНСТИТУЦИОНАЛНО--> ФУНДАМЕНТАЛНО --> ЛЕЗИОННО

Където ЯДРО е миазмичното, а ПЕРИФЕРИЯ е лезионното.

Съгласно Принципа на Херинг за посоката на излекуване динамичното развитие на случая трябва да е от ЯДРО КЪМ ПЕРИФЕРИЯ.

При потискане, т.е динамично развитие на случая от ПЕРИФЕРИЯ КЪМ ЯДРО, симптомите от лезионното могат да изчезнат и да задълбочат разстройството в дригите "нива".

Симптомите от лезионния слой могат да се наблюдават обективно и от лаик, за останалите слоеве са нужни спцифични познания и методологичен инструментариум за обследване.

За един лаик, изчезването на симптома от лезионния слой представлява излекуване, но това би било вярно, само ако се е случило съгласно Принципа на Херинг.

Ако симптомите изчезнат от лезионния слой, без да е спазен Принципа на Херинг, то е налице потискане, което един лаик, няма как да отчете, защото не разполага с необходимите познания и методология да ги приложи. Евентуално може да наблюдава изменение в поведението (симптоми от конституционален или миазмичен слой) или да наблюдава зачестяване на неразположенията; те се завръщат скоро след като е приключило "успешното лечение" и стават трудни за "лечение" със средствата с които са били "лекувани" предишния път; налагат се по чести приеми или лишено от разумна логика повишаване на потенциите (опасността е § 276 ), накратко-  неразположението има склонност да хронифицира.

# 672
  • Мнения: 0
Чакай сега

"МИАЗМИЧНО --> КОНСТИТУЦИОНАЛНО--> ФУНДАМЕНТАЛНО --> ЛЕЗИОННО

Където ЯДРО е миазмичното, а ПЕРИФЕРИЯ е лезионното.

Съгласно Принципа на Херинг за посоката на излекуване динамичното развитие на случая трябва да е от ЯДРО КЪМ ПЕРИФЕРИЯ."

значи би трябвало при правилно лечение физическите (лезионните) симптоми да изчезнат последни?

# 673
  • Мнения: 656

Зачестяване на неразположенията; те се завръщат скоро след като е приключило "успешното лечение" и стават трудни за "лечение" със средствата с които са били "лекувани" предишния път, т.е неразположението има склонност да хронифицира.

Такава е вредата.

Да, по време на предишното "лечение" основният симптом започна да се проявява по-често (нищо, че уж вече вървяхме към излекуване  Crazy), т.е. "хл изчерпваше действието си по-бързо" (почти цитат) и хом. щеше да дава още по-висока потенция (което всъщност е криворазбран принцип). Направо не искам да си представям какво можеше да се случи..  Hug Абе разликата наистина е голяма - направо недоумявам как при него трябваше да минат 5-6 месеца и да не видим съществен резултат, а при новия - да минат 2 седмици май бяха и да забравим за всичко..  Grinning То е ясно как де, Органон трябва да се чете и да се спазват принципите.  Но ми е странно - той е написан на сравнително достъпен език. И все пак излиза, че подлежи на най-различни тълкувания и криви разбирания. Вероятно зависи от обучаващата школа как ще го "тълкува" newsm78 и явно трябва да знаем кой къде е учил и как са го учили, най-вече  Rolling Eyes  newsm78.

Относно динамичното развитие на случаите - "лезионно" си го представям точно като "на повърхността", т.е. - по кожата най-вече, все пак тя покрива цялото ни тяло  Laughing (плюс изредените преди от някои потребители разни други такива "повърхностни" симптоми).  Под "ядро" или "миазмично" си представях органите, психиката, емоцията, т.е. какъвто е човекът "от вътре"; нещо ми се губят конституционалното и фундаменталното ниво  Laughing. Те на какво "отговарят", ако може да се зададе така въпросът? Явно смесвам нещата в представите си, след като изменението в поведението може да бъде в миазмичен или конституционален слой, но ми стана интересно сега - какви симптоми, най-най-общо, покриват конституционалното и фундаменталното нива? Т.е. какви са границите между нивата, ако може да бъде казано с две думи прости Simple Smile?

# 674
  • Мнения: 468

 Относно динамичното развитие на случаите - "лезионно" си го представям точно като "на повърхността", т.е. - по кожата най-вече, все пак тя покрива цялото ни тяло  Laughing (плюс изредените преди от някои потребители разни други такива "повърхностни" симптоми).  Под "ядро" или "миазмично" си представях органите, психиката, емоцията, т.е. какъвто е човекът "от вътре"; нещо ми се губят конституционалното и фундаменталното ниво  Laughing. Те на какво "отговарят", ако може да се зададе така въпросът? Явно смесвам нещата в представите си, след като изменението в поведението може да бъде в миазмичен или конституционален слой, но ми стана интересно сега - какви симптоми, най-най-общо, покриват конституционалното и фундаменталното нива? Т.е. какви са границите между нивата, ако може да бъде казано с две думи прости Simple Smile?[/b][/color]


За филосфската парадигма на хомеопатията, симптомите са само израз на динамично разстроената жизнена сила.
( § 12 на Органон).

Първичното нарушение на ЖС се нарича "миазъм" и определя миазмичния слой.

Върху миазмичния терен, разстроената вече ЖС ограничавa адаптациoнните механизми = "конституция".

Конституционалната ригидност определя фундаменталния слой, а той лезионните изменения.

Ако обобщим :

МИАЗЪМ = първично нарушение на ЖС

КОНСТИТУЦИЯ = уникалните адаптационни стратегии на индивида за взаимодействие с околната среда и себеактуализация, на база на конкретния миазмичен терен

ФУНДАМЕНТАЛЕН СЛОЙ = уникалните компенсаторни механизми на индивида, на база конкретната конституция и миазмичен терен; от гледна точка на соматичното – функционална патология.

ЛЕЗИОНЕН СЛОЙ = от гледна точка на соматичното – структурна патология.


С прости думи - толкова. Другото не е за тук.

Съгласно принципа на Херинг за посоката на излекуване "симптомите изчезват в ред обратен на тяхната поява". И така е логично да бъде, ако болестта със своята симптоматична изява е причинена от динамично разстроената жизнена сила. Логично е разстройството да бъде първо преодоляно на динамично ниво - миазмично и конституционално, преди да бъде преодоляно на соматично ниво - фундаментално и лезионно.

Лезионният слой също има своя йерархия, в ядрото на която стои нервната система, а в периферията - кожата.

Йерархията на лезионно ниво се определя още по време на гаструлацията, когато се оформят зародишните пластове и се осъществява клетъчното диференциране.


Кой сипмтом ще изчезне първи и кой последен във всеки конкретен случай е различно, но естественото излекуване се случва винаги съобразно Принципа на Херинг. При палиативно и симптоматично лечение, което в повечето случаи е потискащо, принципът на Херинг не е спазен, т.е пречи се на естествените оздравителни способности на човек, което предпоставя хронифициране, както чистият опит потвърждава.


Последна редакция: нд, 03 апр 2011, 00:48 от Nial

Общи условия

Активация на акаунт