Което изобщо не е логично. В други страни се прави точно обратното.
Най-големия стрес ми е причинявала една млада майка в психодиспансера. Три диазепама на инжекции не можаха да я съборят, разхожда се и плаче в коридора, и ми разгъва една носна кърпичка, и ми вика - виж моето бебе колко крачета има. А в кърпичката бебешко чорапче, ама от най-малките, като изгладено. Настръхваше ми косата всеки път, като си помислех за бебе с ампутиран крак.
Помолих я да изпее една песничка приспивна на Вълчето, тя седна, и двамата заспаха докъм средата. Просто трябва да спре да ходи, за да заспи. после жена ми ми каза, че имала тримесечно бебе, всичко му е наред, но тя не говори добре български, и ми е казвала - виж колко му е крачето на моето бебе. Нямаше снимка у себе си, само едно чорапче. А пееше приспивна песничка на турски.