Отговори
# 15
  • Мнения: 1 072
Моето мнение е да не търсиш ти бащата. Насила няма да присъства в живота на детето ти. Биологичният баща на сина ми не го е виждал повече от 5 години, нито се е сещал за него. Ако синът ми е питал за баща си, съм му го показвала по снимки и съм му разказвала за него (само хубави неща и че го обича, че и ние сме се обичали преди, т.е. не мисля, че детето трябва да се товари с негативизми към бащата, дори и той да заслужава).
Сега за мен самата - нашите са се резвели когато съм била много малка. Виждах се с баща ми около 2 пъти в годината, но повече по задължение. Лично не съм го чувствала близък и ми е било дискомфортно, защото не е имало за какво да си говорим през 2-та часа 2 пъти в годината.. В тийнейджърска възраст майка мии все ме подканяше да му се обядя за нова година или за рождения му ден. Правих го по задължение, а той ми се обаждаше на моя, за да се видим и да ми купи подарък - по задължение. Мисля, че беше неприятно изненадан, когато се оказа, че трябва да плаща издръжката докато съм редовна студентка. Виждахме се тогава 2 пъти в годината, за да ми даде семестриалната такса (вместо издръжка или подарък). За последен път съм го видяла когато синът ми беше почти на 1 годинка (т.е. преди 5) От тогава спрях да му се обаждам и той на мен. Не знае, че има внучка и не считам за необходимо да го информирам.
Това е при мен, прави си изводите сама Wink Успех Hug

# 16
  • Мнения: 1 931
Да, Благовеста... но твоето дете познава баща си... Аз също подкрепям мнението ти I.Hr., особено, когато си давам ясна сметка какъв "баща" ще му представя, но понякога си мисля, че може би е редно поне да го познава... макар, че такива желания от другата страна очевидно липсват...
Смятам, че ако търсиш бащата и искаш да подържа отношения с детето, то детето ще бъде много по-разочаровано като се сблъсква директно с неговото не желание и усеща, че за баща си е просто едно досадно същество. Така детето ще се чувства много зле и може много да се комплексира. И важното е, че може с поведението и приказките така да се разстрои детето, че после да се чудиш как да го възстановиш известно време. Моите деца стават агресивни след среща с баща им. Това им държи влага до 1 седмица и после всичко си се нарежда.

# 17
  • Мнения: 513
Много искам да се включат зрели хора, които са израснали без баща и да споделят липсвал ли им е и как са се справили с липсата...


Нашият БНД израства без  създателя си. Когато е  на 2 години,майка му се жени за сегашния си мъж,който БНД  нарича татко.Цял живот му тежи, че не познава своя баща.Дълбоко обиден е , че  не  потърсен.
 Когато става на 23 години,  започва да търси своя корен, но се оказва , че баща му не е в България и прави среща с дядо си.Започна да комуникира с братовчеди и тайно се надява да види баща си.

След тази история, аз не желая моето дете да познава нашия БНД!!!

# 18
  • Мнения: 157
Моето мнение е да не търсиш ти бащата. Насила няма да присъства в живота на детето ти. Биологичният баща на сина ми не го е виждал повече от 5 години, нито се е сещал за него. Ако синът ми е питал за баща си, съм му го показвала по снимки и съм му разказвала за него (само хубави неща и че го обича, че и ние сме се обичали преди, т.е. не мисля, че детето трябва да се товари с негативизми към бащата, дори и той да заслужава).
Сега за мен самата - нашите са се резвели когато съм била много малка. Виждах се с баща ми около 2 пъти в годината, но повече по задължение. Лично не съм го чувствала близък и ми е било дискомфортно, защото не е имало за какво да си говорим през 2-та часа 2 пъти в годината.. В тийнейджърска възраст майка мии все ме подканяше да му се обядя за нова година или за рождения му ден. Правих го по задължение, а той ми се обаждаше на моя, за да се видим и да ми купи подарък - по задължение. Мисля, че беше неприятно изненадан, когато се оказа, че трябва да плаща издръжката докато съм редовна студентка. Виждахме се тогава 2 пъти в годината, за да ми даде семестриалната такса (вместо издръжка или подарък). За последен път съм го видяла когато синът ми беше почти на 1 годинка (т.е. преди 5) От тогава спрях да му се обаждам и той на мен. Не знае, че има внучка и не считам за необходимо да го информирам.
Това е при мен, прави си изводите сама Wink Успех Hug

Смятам, че си абсолютно права, но също така в мен се е загнездило едно съмнение или страх, или не знам как да го нарека - не искам един ден сина ми да ме обвинява, че не познава баща си. Защото съм сигурна, че ако го потърси сам, ще получим този резултат...

Относно показването на снимки и разказване на хубави неща - наистина няма какво хубаво да му разкажа за него... А и защо да подхранвам някакъв идеален образ, какъвто всъщност няма...

# 19
  • Мнения: 157
Да, Благовеста... но твоето дете познава баща си... Аз също подкрепям мнението ти I.Hr., особено, когато си давам ясна сметка какъв "баща" ще му представя, но понякога си мисля, че може би е редно поне да го познава... макар, че такива желания от другата страна очевидно липсват...
Смятам, че ако търсиш бащата и искаш да подържа отношения с детето, то детето ще бъде много по-разочаровано като се сблъсква директно с неговото не желание и усеща, че за баща си е просто едно досадно същество. Така детето ще се чувства много зле и може много да се комплексира. И важното е, че може с поведението и приказките така да се разстрои детето, че после да се чудиш как да го възстановиш известно време. Моите деца стават агресивни след среща с баща им. Това им държи влага до 1 седмица и после всичко си се нарежда.

Ужасяващо, но факт!!!

# 20
  • Мнения: 157
Цял живот му тежи, че не познава своя баща.Дълбоко обиден е , че  не  потърсен.
 Когато става на 23 години,  започва да търси своя корен, но се оказва , че баща му не е в България и прави среща с дядо си.Започна да комуникира с братовчеди и тайно се надява да види баща си.

След тази история, аз не желая моето дете да познава нашия БНД!!!

Това ме притеснява, че проблемът остава във времето, а не се решава. А може би ако го познава, сам ще отговори на въпросите и ще получи отговорите, които са му нужни без да страда цял живот...

# 21
  • Мнения: 98
Повече от категорична съм в мнението си ,че не трябва-нито любезно,нито нелюбезно  bouquet

# 22
  • Мнения: 4 458
Моето мнение по въпроса е че зависи от детето. Ако пита за баща си е добре да ги запознаете. Поне да има реална представа за създателя си.
Казваш на БНД че не става въпрос за теб или него, а за детето и толкова. Ако не иска да се виждат да дойде и да го каже на детето и толкова.

# 23
  • Мнения: 509
Моя приятелка изчака дъщеря си да стане на достатъчно зряла възраст ,говори с нея  и  взе под внимание желанието  й да се види с баща си.Развръзката е ясна ..задоволяване на някои въпроси  от страна на детето.Никаква заинтересованост от страна на бащата ..разбира се и толкоз.Детето не пита повече за него ,тя си е свикнала да  не го познава .Ако тази история може да е позезна по някакъв начин за теб ..ще се радвам .

# 24
  • Мнения: 35
Хубав въпрос и сигурно с много разумни отговори. това е много лично решени, защото е много важна твоята роля, твоята позиция и стабилността на връзката която реално ти искаш да създадеш между детето и бащата. Аз вярвам че е добре за детето да познава баща си. Рано или късно то ще иска да знае. Ако не му дадем задоволителни отговори - ще сме го предали и ще търси само, без да споделя. Според ме е хубаво да се познават. Не можем да предпзаим детето от бъдещи разочарования ( а може би, някой ден, дано! и очарования) от запознанствот. Аз собствено се оптвам да вървя по този път вече 3 години.  Много ми е трудно, защото от другата страна липсва заинтересованост към детето, и само се сипят обвинения към мен. Въпреки това успях да дам възможност детето ми да познава братовчедите си, леля, чичо, баба, дядо. Към някои от тях имаме силни симпатии - това е рода, не можем да се заблуждаваме има неща по-силни от здравия разум.

Подкрепям те в желанието ти да създадеш връзка, само внимавай да не я направиш твоята с бившия. Нека бъде детето с бащата.

Дано съм ти помогнала...  bouquet

# 25
  • Мнения: 552
връзката която реално ти искаш да създадеш между детето и бащата
а ако самият баща не иска?  ooooh!
или - дори още по-зле - ако случаят е такъв:
от другата страна липсва заинтересованост към детето, и само се сипят обвинения към мен
lyv, цитирам те, защото за пореден път в този форум се изумявам по колко еднакъв начин протичат нещата при повечето от нас... явно е някаква почти универсална схема Crazy

# 26
  • Мнения: 85
Не търси бащата ако детето не настоява.

# 27
  • Мнения: 91
Не!

Детето само ще го потърси, когато му дойде времето!

# 28
  • Мнения: 157
Детето никога не е искало да го познава, случва се да пита за баща си веднъж годишно без особено да задълбава в темата, така  че може би наистина не е редно да форсирам нещата. Всяко нещо с времето си...

# 29
  • Мнения: 668
Как се справяте с болката, която се появява в сърцето, виждайки, че бащата на децата не се интересува от тях?
Боли ме ужасно от неговото отношение към тях, по-скоро липса на такова. Те не го заслужават!
Искам да им спестя страданието!
Искам да имат нормални, приятелски взаимоотношения с него, още повече, че са момчета.
Но как да стане?

Общи условия

Активация на акаунт