Отговори
# 30
  • Мнения: 1 742
Как се справяте с болката, която се появява в сърцето, виждайки, че бащата на децата не се интересува от тях?
Боли ме ужасно от неговото отношение към тях, по-скоро липса на такова. Те не го заслужават!
Искам да им спестя страданието!
Искам да имат нормални, приятелски взаимоотношения с него, още повече, че са момчета.
Но как да стане?
Flo_Rida, това е постижимо ако и двамата родители проявят здрав разум и застанат над собствения си егоизъм, емоции и наранено достойнство. Тук хиляди пъти сме се питали как така с лека ръка се отхвърля собствената ти кръв и плът. Мъжете често разбират ситуацията много добре, но наказват майката чрез децата си по този начин. Аз този вид поведение категорично не го разбирам! За съжаление има ситуации, когато единият родител няма никакво желание и намерение за нормални взаимоотношения. Насила не става. Тогава просто се примиряваш със статуквото и си носиш кръста. Не казвам, че не боли, напротив! Но някак свикваш да живееш с това...Ако за себе си си наясно, че си направила всичко, което зависи от теб, а отсреща стои каменна стена, няма какво повече да сториш.

# 31
  • София
  • Мнения: 14
Мъжете често разбират ситуацията много добре, но наказват майката чрез децата си по този начин.

Да. Това, което немалко хора пропускат да отчетат е, че такова поведение е симптоматично. Ако един баща е способен за да накаже бившата си, да се отдалечи от собственото си дете толкова експедитивно (или просто да се сеща един път на високосна година, пък дори да нямат вражда с нея), то явно говорим за "баща", който идеално си може и без детето. Тоест, дори да е привързан, очевидно много привързан не е. Като обичаш някого много, никак не е лесно да се откъснеш така (доколкото изобщо ще приемеш откъсването като вариант).

# 32
  • Мнения: 11
Нямам отговор на този въпрос!!! Ако той не е намерил за необходимо да потърси сина си години наред, трябва ли аз да предприема някакви стъпки, за да запозная детето с баща му?  newsm78
А бащата иска ли изобщо? Защото нашият БНД се крие като дявол от тамян...
Няма как насила да направиш някого баща, нито пък да го накараш да се интересува от детето си.
На мен докато ми уври главата за един такъв простичък извод, две морета сълзи изплаках.
За това, което причини на детето си, аз любезно бих го удушила!

Tova e nai xubaviqt post otkakto sum se registrirala!!!!!!!  Na tazi vulna sum sega i vsqka 1 duma mi lepna, blagodarq #2gunfire

# 33
  • Мнения: 30
 С бащата на дъщеря ми сме разделени вече повече  от година и половина.....Преди това пък  може би година почти не се прибираше..Живееше в собствените си лъжи, оплиташе се в несъществуващи драми  и  преспиваше в квартирата на любовницата си.... Много страдах, много...Подреждах си  живота наум , плачех представяйки си детето ми с мен и непрекъснато питайки за баща си... За щастие не се получи  така  Simple Smile))   Живеехме в моя дом , а неговия бяхме дали под наем ....Изгоних го,  и като че ли  се родих отново ......Дъщеря ми не усети липсата му......Той и в съвместният ни живот липсваше ...Липсва и сега ...Обажда и се да я пита кога да я види и когато тя му каже ден и час той не може...Има много голям интерес, но  срещите им се осъществяват рядко.....Отначало и казвах как той винаги ще я обича.... Разделили  сме се , но тя  ще бъде най-важната  част в живота му...И още куп измислици за да не наранявам дето ..Оказа се, че точно така я наранявам....... Карайки я да вярва в нереалния образ тя очаква нереално отношение....От година не го коментирам, няма издръжка, няма интерес,но го няма и моя поставящ го на пиедестал коментар...И детето свикна или по скоро осъзна че не може да разчита на баща си.... Не и липсва, не страда...И това за мен е важното....
 Аз пък от своя страна осъзнах че това си е моят кръст, и добър или лош си е мой и трябва да си го тегля.....
  Сега не се замислям иска ли да я вижда или не, не я е виждал и с месеци..... Пожелавам си да ми е жива и здрава, пожелавам си и аз да съм жива и здрава да я отгледам .... И не мисля да му напомням , че всъщност той има дете !!!!!
 

# 34
  • Мнения: 270
Ако детето не познава баща си, по добре не пресилвай нещата. Ще дойде времето когато и това ще се случи, но нека времето само покаже.

Ако си живяла с бащата и детето го познава, привързано е към него и го обича, тогава съм на мнение, за твърдо "Да", освен ако не е опасен за самото дете ( в истинският смисъл на думата).

Общи условия

Активация на акаунт