47 пъти "Ура", в Канада дойде пролетта!

Ха-ха, много вярно. Има българи, които ти подават ръка, ама после си "плащаш" много яко затова. Ти им благодариш, върнеш услугата - веднъж, два пъти, ама винаги не е достатъчно .... докато несъжалиш за каквито и да било взаимоотношения.

А канадците в много случаи са много лицемерни....

Просто всичко е хубаво да е умерено: искането на помощ, даването на помощ, предлагането на помощ. Въпрос на възпитание и тактичност.

Има българи, на които им подаваш ръка, и после ти се качват на главата. А чуваш куп глупости след това по твой адрес.

Та така де, нали всеки от собствен опит говори/пише. 

А има и такива, които уж сами предлагат да ти подадат ръка, пък като протегнеш ти своята и те перват през ръцете. Така де, личен опит

Изводът е разчитай единствено и само на себе си...и на семейството си. Макар че и там могат да ти забият нож в гърба, най-неочаквано. Животът е непредвидим.
Много философски го раздаваме.
Май слънчасах аз....

 

Човек с времето се учи на кой да разчита и на кой не, дали ще е роднина или не няма значение  А ако под семейство се разбира мъжа ти и децата ти, и аз съм съгласна /въпреки че пак има семейства и семейства/. От личен опит и в БГ съм разчитала на едни хора за едни неща, на други за други, на трети за нищо /просто се научаваш какво да очакваш от дадения човек/  А това, че тук живота ни прави по самостоятелни и по не разчитащи е факт, но не го считам за лошо. Чувала съм от канадка "Майка ми си има неин живот, не мога да я товаря да ми гледа децата", но това не означаваше, че когато има нужда майка и не е до нея, просто гледат да не се натоварват една друга. Трудно е да се проумее от българския ум и нагласа.

Гери, ако не беше българка, а китайка или друга националност, щеше ли пак да очакваш, че трябва да ти предложи да те вози в дъжда? И друго: Ти досега на колко хора си спряла в дъжда да ги качиш на твоята кола и да ги закараш до там, за където са тръгнали?

Аз имам много добър опит с българите тук /явно на такива съм попадала/, ходили сме няколко пъти на българските партита тук и ми се е случвало да ме карат до там и/или обратно както познати, така и напълно непознати българи /това когато нямахме кола/.
За покупки както вече писах сме се мъкнали с детската количка и с една друга на колелца като куфар /но си е пазарна/ в слънце, в дъжд и в сняг, никога не съм очаквала някой да ми спира да ме вози, нито съм щяла да го приема, а и не са ми се хилили зад прозорците на колите /просто тук всеки си има свой бизнес, тръгнал си е за някъде и си върши неговата работа, не можеш да очакваш, че хоп ще почне да спира на всеки под дъжда и да го вози, има си градски транспорт за тази работа/.
Свидетел съм била и все още съм на ежедневните отношения на нашите съседи /един съсед чистеше колите от снега цяла зима на други съседи с малки деца и на жената дето държи детската градина, това е само един от примерите, които мога да дам/. Майките в прискула на Владко съм ги виждала да си помагат в най-различни ситуации /както и на мен са ми помагали и ми се е случвало да помагам/ - един пример взимане и връщане на децата, или гледане за малко другата да си свърши работата.

Зависи си от човека, а не от нациалността.

Вери, какви са тия температури при вас Ние сме с Ванкувърско време цяла седмица... ще вали...тъкмо проверих темп. за цяла Канада от тук:

http://www.theweathernetwork.com/?ref=topnav_fourteenday_homepage


А по отношение на хората и приятелите щастливи са тези, които ги имат и се ценят взаимно..това с пари не се купува. Но точно на мен затова ми много криво тук..защото в Бг имах много добри семейства приятели, приятелки и винаги можехме да си направим разходка до парк или да излезем на кафе..докато тук ми не мога да срещна такива, то няма и къде Може би, ако се работи в офис имаш среда, колеги...забелязах, че канадците не са от най-контактните...много им е любопитно как ние сме се решили на такава стъпка, като имиграцията Но например колумбийци, мексиканци, иранци са доста отворени към запознанства. Затова и работата не я слагам на първо място, а соц. среда и приятелите! Майка ми всяка година се прибира в  Бг на почивка и каза, че и прави впечатление лъскавите молови, доброто обслужване по магазините....и ми каза: "Човек, като има пари да си задоволи потребностите се чувства навсякъде добре... А като имаш финанси само за храна и за наем...не се чувстваш добре, ако щеш да си в най-развитата държавава." За съжаление светът в който живеем е материален и трябва да се плаща за удоволствието.

mamamia, аз не съм очаквала нищо от никой, просто беше отговор на предните постове, че някой си мислят, че в Канада хората са много отзивчиви, отворени и тн...иначе съм съгласна, че си зависи от човекът, не от Канада Иначе аз не съм шофоър, а и когато съм била със съпругът ми не сме виждали хора в безизходица, иначе с удоволствие...ние обичаме да помагаме Но в София и във Варна карах кола и съм спирала на жени с деца. И са ми предлагали приятели да ме закарат до някъде, ако не съм била с колата.  А тука ставаше въпрос за българка, с която сме си ходили на гости и се познаваме ама тя не се позаинтересува как ще се прибирам с детето..дори си форсира колата пред нас и най-нагло ни задмина А др. пример беше да помогнеш на семейство с дете в първите седмици, когато трябва да си напазаруват..ей такива житейски неща..иначе се обаждаха по телефона да дават акъли..това май българина го умее най-добре

За натоварването на бабите съм съгласна Но пък доста имигранти успяват бързо да изплуват в Канада, защото бабите идват да им гледат децата...виж ако ме питаш мен специално..щях да ти кажа, че ако мама беше до мен щеше да е по-различно за нас....но от друга страна...майка ми е с др. култура и не би дошла при мен освен да ме види за малко или на ексурзия (само да спомена, че тя отдавна не живее в България) и така ме е "възпитала", че децата са мои и моя тговорност. Да се видим- да, да ми помогне финансово-да, но да ми гледа децата с месеци - не   Когато родих в Бг остана само 10 дена при нас и след това си замина, но се грижеше само за готвене, чистене..бебето си беше моя грижа. А сега  например за раждането ще дойде само за 3 седмици и това е. На мен ми беше криво в началото, но после свикнах с тази мисъл. Когато ходя при нея е само за 3 седмици в годината. И в тази връзка тя ме е научила, да не разчитам на никой, да съм независима жена и да  живея там, където имам перспектива да работя, за да си изкарвам парите сама..защото никой не знае какво ще се случи и в каква ситуация ще попадне Майка ми дори не може да проумее как е възможно да не се работи и да си гледаш децата с години..както и за много хора от Франция. Да спомена, че майчинството там е само 3 месеца и децата отиват автоматично на държавна ясла.(мисля, че и в Америка е така). Работата, семейството и удовлетворението трябва да имат баланс и да вървят заедно.

Извинявам се, но как се прави доцентско място? Нещо не схващам. Стана ми любопитно, защото от доста години работя в "бранша", но не съм чуввала за този вариант (т.е., не се заяждам, а питам). За научната степен предполагам става дума за докторат? 

Ако имаш научната степен PhD (тоест докторска степен)  може да се канд. за post doctoral fellow, което е около 2 години и се получава степента: доцент. След доцент вече се прави професура.. За разлика от Бг тука няма възрастова граница за тези степени, а брой на публикации.  
Докторската степен е около 3 години нормално, но ако се кара в Канада може да излезе между 3-5 години, зависи от организ. на човек. и колко предмети трябва да приравнява от чужд. си диплома.
Забравих да допълнлня, че за post doctoral fellow, се кандидаства с конкурс и има заплата

Супер са Т-те. От кога ги чакам.
То и в неделя щеше да вали, ама не валя. Така че много не им вярвам.
Пък и да завали, аз обичам дъжда и особено да се разхождам без чадър, без нищо (е, имам дрехи, не съм тотално изперкала). Така че има и такива луди като мен.
И като казах дъжд, миналата година лятото ходих до CLSC-то  да меря Ясен и запраска як дъжд. Аз бях с двете деца. Една служителка явно, тръгвайки си от работа, ни видя и реши да ми услужи с нейния чадър като ме помоли да и го върна на рецепцията на следващия ден.

На мен баби никога не са ми помагали- нито в България, нито в Канада. Всъщност излъгах...свекърва ми дойде за 3 седмици във Варна, когато Маги се роди. Искаше жената да ми помогне с шетане и готвене, а аз само с бебето да се занимавам. Ама аз тогава бях много проклета (то сигурно и сега за някои съм; само дето аз си мисля, че съм се променила  ; определно спрямо свекърва ми много се промених към добро и много съм горда с това ) и не исках с нищо да ми помага, нищо да ми пипа и т.н.

А да наречеш някого приятел, е много сериозно за мен. Както казваше дядо ми, трябва да изядеш с даден човек една камара сол, за да можеш да го наречеш приятел. Пък аз него много го обичах и уважавах, така че му вярвам.
На маса и приказки всички са силни. 

Вери, с теб много си приличаме..и аз обичам дъжда и да се разхождам ..само че, ако температурите са малко по-високи от 7 градуса... ...във Варна обичах да се къпя на дъжд, защото водата беше много топла...и когато си взимах такси бях цялата мокра..ама се загъвах с една хавлия..да не притесня шофъора Туй време при нас се е побъркало..как може да е почти лято ама темп. ту са 16 градуса и се чувства като +25..или сега седмица 5-10 градуса
 
Ей, добре си беше в Едмонтон..не вали, не духа и тревата като сено

Ох, уж имигр. живот създавал добри приятелски връзки....някой ми го беше казал...ама то май не е точно така..на мен готините ми приятели си останаха много далеч от нас

Гери, замислих се, що не те е качила познатата ти при този проливен дъжд, и ето какво измислих:
- нямала е седалка за кола / колкото и нелепо да е, тук глобяват за това и не всеки би качил в колата си дете без седалка; а на мен ми се е случвало и обратното:"да ме питат имам ли допълнителна седалка за детето" когато Влади е имал плейдейт и се е налагало да взимам/оставям другарчето му - нищо лошо не намирам в това/;
- отивала е да си свърши някаква работа, а не направо в къщи;
- не се е сетила /просто има моменти, когато хората са прекалено заети със собствените си проблеми и не виждат другите; на мен ми се е случвало  /;
- не е искала да сметнеш, че всеки път ще ви кара, а няма как да каже "това е само за днес";
- сигурно и други неща има, но то ти си чувстваш какво е и си си отговорила за себе си, че тя си е такъв човек, та едва ли ще я оправдаеш.

На мен ми се е случвало да съм разочарована понеже като нова емигрантка научавам нещо за Канада, което всеки поживял тук го знае и се чудя защо еди кой си не ми го е казал и разбира се го приемам лично; след време /доста време/ обаче разбрах, че няма как някой да знае какво точно мен ме вълнува и да ми го каже, и дори и да си му споменал, той си има достатъчно проблеми, че да се сеща за всяко нещо казано му от някой някога преди. Май не е много ясно, но ако не знаеш какво да питаш, няма как някой да ти го каже, а пък да му се сърдиш, че не ти го е казал, съвсем пък не върви. Друг е въпроса, че няма пък от къде да знаеш какво да питаш.   
Това е във връзка с очакванията, сега не очаквам да ми казват и да правят неща за мен, тъй че не се и разочаровам, пей сърце както се казва. Но пък, ако някой очаква нещо от мен, по добре да си го каже направо, щото аз не чета мисли /освен че и забравям - това не ме е пускало от първата бременност още/

За бабите аз и друг път съм казвала, че много разчитам на майка си, когато е до мен /а тя не е много често/, а и на нея също и е добре да е с нас /въпреки, че аз съм голямо зло, по-голямо от Вери със сигурност  /
Наскоро ми се случи разговор с една рускиня /от бивша руска република/, та тя ми каза, че не си ходи никак често в родината, но гледа да си кани роднините тук - примерно майка и идва за няколко месеца, друг път сестра й и т.н., така си ги редува. Питах я, не предпочита ли да ходи и да ги види на куп всички, а отговора беше, че като си ходи - времето е малко, роднините много, всеки я дърпа насам-натам, не може да ги види всички, нито да си поговори на спокойствие с тях, а и билетите са скъпи; когато идват тук от друга страна - плаща за един билет само, всичко е спокойно, има време да отдели на посетителя, да си поговорят, да се разходят, да си наваксат пропуснатото. Та се замислих, че и с нас е така, там само тичаме, а майка ми като беше тук успях да си поговоря с нея на спокойствие. Ние си ходим и заради баба ми и дядо ми, та има смисъл да тичаме, де. Но колко е хубаво да имаш времето наистина да си на спокойствие с любимите хора.

Нещо носталгично се получи след последните думи на Гери, ама такъв е живота.

И на мен никой няма да дойде да ми помага този път. Миналият път след раждането дойде майка ми за един месец, но искаше повече да помага за бебето, отколкото за домакинството, а пък и аз не съм 'малко зло', пък и Дидо реши, че по този начин, той се чувства освободен от каквито и да било задължения вкъщи с две жени вкъщи

А за даването на помощ на непознати ще кажа още, че зависи и ти как ще се поставиш. В България например аз винаги съм искала помощ от непознати, като не мога да се справя с количката в екстремни ситуации /каквито в БГ дал Господ за майки с колички/. Никога никой не ми е отказал. А вместо това моите дружки, предпочитаха да пухтят и да се правят на героини и после да се оплакват, че никой не бил предложил да им помогне. И според мен никой на никого не е длъжен Който има зор, той трябва да търси помощ Пък дори и с риск да му откажат по една или друга причина