- Публикувана: 5 май 2011, 12:25 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2011, 10:23 ч.
Шофирате ли
Dilirium, за мен единственият начин начинаещ шофьор да се отпусне, е да кара без придружител - особено ако е роднина-мъж. По-лошо от това няма, може да откаже всеки.
Абсолютно вярно
Dilirium, за мен единственият начин начинаещ шофьор да се отпусне, е да кара без придружител - особено ако е роднина-мъж. По-лошо от това няма, може да откаже всеки.
Баш така си..
Dilirium, като си купих колата няколко дни стоя паркирана. Накрая попитах един съсед, който е работил като инструктор дали може да покараме заедно. Първия ден ми беше много напрегнато, но на следващите се отпуснах. На четвъртия ден се престраших и потеглих сама. Но го направих в неделя рано сутринта, когато почти няма никакво движение. След това с приятелки и с братовчедка ми и малко по малко в един момент напрежението изчезна и започна да ми доставя удоволствие.
Преди да си купя кола се пробвах с колата на баща ми под негов надзор.
Не ни беше лесно и на двамата.
"Идиот! Простак! Некадърник! Ще те сваля тук да се прибираш пеш..."
Не му беше лесно. И не всеки става за инструктор.
Преди да си купя кола се пробвах с колата на баща ми под негов надзор.
Не ни беше лесно и на двамата.
"Идиот! Простак! Некадърник! Ще те сваля тук да се прибираш пеш..."
Не му беше лесно. И не всеки става за инструктор.
Dilirium, за мен единственият начин начинаещ шофьор да се отпусне, е да кара без придружител - особено ако е роднина-мъж. По-лошо от това няма, може да откаже всеки.
Подкрепям! Много мразех да шофирам и да возя мъжа си в началото. Викаше ми, искаше да правя нещата по неговия начин, само ме спичаше ужасно. Веднъж просто му казах, че не го искам с мен в колата и дотам!
Когато съм сама съм съвсем спокойна, с умерени реакции, нищо не ме разсейва и се чувствам добре на пътя. Сигурна не, но това не бива и да става, понеже от самоуверени шофьори аман!
Dilirium, за мен единственият начин начинаещ шофьор да се отпусне, е да кара без придружител - особено ако е роднина-мъж. По-лошо от това няма, може да откаже всеки.
Много правилно!
Аз първите дни шофирах само с мъжа ми или с баща ми, но след без безброй крясъци и викове (от тяхна страна), от които буквално се спичах и не знаех какво правя дори, се изтарикатих. Започнах да си викам дружки с мен, водих ги по кафета и разходки
. И така, бавно, но славно преодолях страха .
И аз карам сама вече месец, от както имам кола. Няма кой да ме 'учи', мъжа ми си кара неговата кола и маршрутите ни не се припокриват.
Но аз и не го искам до мен, да го мисля и него.
Два пъти вече возя колежки и ... притеснявам се, като возя някой. Изключвам дъщеря ми, нея само съм я помолила засега да си мълчи защото ме разсейва. Но като съм сама в колата съм абсолютно спокойна. А аз съм човек който изпитва ужас от автомобилите. Обзема ме паника при дълги пътувания, неприятни са ми, страхувам се до физическа болка. Всичко си има предистория, аз самата не съм пострадала в катастрофа. Но свекърва ми и баща ми починаха на място в колите си. В отделни катастрофи, през няколко години. И детето ми пострада жестоко в първата, беше на 4 годинки тогава.
Въпреки това реших да опитам да преодолея този си страх. Хората около мен не повярваха, била съм последния човек който ще видят зад волана. Е, за 42рия си рожден ден имах книжка. Засега се вихря само из града но ми е достатъчно. Пускам си музика, пея си и си се кефя. Особено като вали дъжд ми е супер да си карам колибката.
п.п. Абсолютно против съм децата да се учат да шофират преди да навършат 18 години.
Но аз и не го искам до мен, да го мисля и него. Два пъти вече возя колежки и ... притеснявам се, като возя някой. Изключвам дъщеря ми, нея само съм я помолила засега да си мълчи защото ме разсейва. Но като съм сама в колата съм абсолютно спокойна. А аз съм човек който изпитва ужас от автомобилите. Обзема ме паника при дълги пътувания, неприятни са ми, страхувам се до физическа болка. Всичко си има предистория, аз самата не съм пострадала в катастрофа. Но свекърва ми и баща ми починаха на място в колите си. В отделни катастрофи, през няколко години. И детето ми пострада жестоко в първата, беше на 4 годинки тогава.
Въпреки това реших да опитам да преодолея този си страх. Хората около мен не повярваха, била съм последния човек който ще видят зад волана. Е, за 42рия си рожден ден имах книжка.
Засега се вихря само из града но ми е достатъчно. Пускам си музика, пея си и си се кефя. Особено като вали дъжд ми е супер да си карам колибката.п.п. Абсолютно против съм децата да се учат да шофират преди да навършат 18 години.
Dilirium, за мен единственият начин начинаещ шофьор да се отпусне, е да кара без придружител - особено ако е роднина-мъж. По-лошо от това няма, може да откаже всеки.
Не съм съвсем съгласна с това. Много зависи от мъжа. )
Реално моя мъж ме научи да шофирам както трябва. В началото малко му се дразнех на забележките, но после разбрах, че всичките му насоки са много ценни.
За разлика от мен, той е много спокоен шофьор, а аз в началото бях супер нервак.
И сега съм си нервен шофьор, но вече не се ръчкам и бутам постоянно, само защото съм с предимство. )
Dilirium, за мен единственият начин начинаещ шофьор да се отпусне, е да кара без придружител - особено ако е роднина-мъж. По-лошо от това няма, може да откаже всеки.
Не съм съвсем съгласна с това. Много зависи от мъжа. )
Може би трябва да се подчертае роднина-мъж .
Много ценни неща съм научила от мъже, но не и от личния. 
Знаете ли кога разбрах, че вече съм добра?
Когато по един родопски път с мнооого завои и разни махали от по 2-3 къщи, изскачащи от нищото почти на всеки, любимото ЗАСПА на седалката до мен. По някое време го сръчках да се събуди, все пак действието се развиваше в началото на 90-те, доста гневни мъжки погледи отнесох по оня път.
Когато по един родопски път с мнооого завои и разни махали от по 2-3 къщи, изскачащи от нищото почти на всеки, любимото ЗАСПА на седалката до мен
. По някое време го сръчках да се събуди, все пак действието се развиваше в началото на 90-те, доста гневни мъжки погледи отнесох по оня път.