Това гадже ми е последното със сестра.
Ако има следващо, ще си добавя критерий - без братя и сестри.
Ако има следващо, ще си добавя критерий - без братя и сестри.
- Публикувана: 5 май 2011, 17:11 ч.
- Последно мнение: 30 май 2011, 18:53 ч.
Споделете 161
Азазел, не знам дали ще ти помогна, но ще ти разкажа една история. Дъщеря ми живее от няколко години навън, а синчето ми доведе приятелката си у дома. Да си живеят заедно. Приех я като свое дете, още повече, че е почти изоставена от родителите си и исках и можех да й дам уют, топлина, обич. Дадох й, тя се гушкаше в мен като мъничко котенце, радваше ме с дребни жестове. А през това дъщеря ми е била на 2000 км от мен. Дали си е мислила нещо подобно? Та аз безумно обичам и двете си деца. Колкото до това дали е част от семейството ви...ами никак не е изключено и това да стане. По същия начин както жената на брат ми е част от нашето семейство.
Елинор, аз вярвам, че не би го направила,ако щеше да нараниш дъщеря си.. Явно грешката си е в мен.. Но не мога да го преглътна това.. Твърдо горчиво е. А и като помня още как майка ми е прегръщала приятелката му,а аз, туку-що прибрала се у дома, съм седяла отстрани и съм чакала да ми се обърни внимание... Просто не чувствам,че им липсвам. Те двамата са им достатачни.. Мислех,че като съм в чужбина ще е друго.. ЩЕ осъзнаят, че ме няма до тях, ще липсвам ( защото докато учих в София никак не липсвах).. Явно и очакванията ми са били големи, и сега грешно възприемам....
Азазелче още в самото начало, като те прочетох ми стана симпатична. Не знам с какво.
Може би защото съм минала по тоя път те разбирам, много те разбирам.
Ти си вече голяма и донякъде самостоятелна. Изживей си студенските години в Москва на макс, взимай с пълни шепи от живота и не се терзай. Защото след време и ти ще имаш собствено семейство и тогават то, и дай боже децата ти ще са на първо място , не родителите ти, брат ти или негова приятелка...
Мога да пиша много...Ама много!
Знам, трудно ти е. Но не е невъзможно в момента да не го мислиш
А и като се терзаеш и си на хиляди километри какво- нищо? Много си чувствителна , а това пречи! От опит, споделеноо...
Може би защото съм минала по тоя път те разбирам, много те разбирам.
Ти си вече голяма и донякъде самостоятелна. Изживей си студенските години в Москва на макс, взимай с пълни шепи от живота и не се терзай. Защото след време и ти ще имаш собствено семейство и тогават то, и дай боже децата ти ще са на първо място , не родителите ти, брат ти или негова приятелка...
Мога да пиша много...Ама много!
Знам, трудно ти е. Но не е невъзможно в момента да не го мислиш
А и като се терзаеш и си на хиляди километри какво- нищо? Много си чувствителна , а това пречи! От опит, споделеноо...
Ео, не винаги и с брат си е работа...
Може мама ката ден да го припира да намери на "горкото момче" каква да е работа в Пловдив, че се притеснявала... Не че малкият (на 34),дето от 10г. е самостоятелен, ще си зареже хубавата работа и свободата да се върне при мама, ама и не смее да й го каже.
Може мама ката ден да го припира да намери на "горкото момче" каква да е работа в Пловдив, че се притеснявала... Не че малкият (на 34),дето от 10г. е самостоятелен, ще си зареже хубавата работа и свободата да се върне при мама, ама и не смее да й го каже.
Хахахахахахах 
В смисъл, той човекът си има работа, обаче тя иска да му намерят друга, близо до нея? 
Казах ли ви аз - ни братя, ни сестри.
Ей на, мен никой не ме кара да ходя да прибирам почти 30 годишни от някакви оживени местности, нито да им търся работа
Както и мен никой не ме прибира, нито ме търси и си правя каквото искам 
И най-вече - като ми купят апартамент, няма да изнудват брат ми/сестра ми да живее с мен, докато стане на 120, за да ме пази, че и наем да ми плаща. Но! замълчи сърце
В смисъл, той човекът си има работа, обаче тя иска да му намерят друга, близо до нея? Казах ли ви аз - ни братя, ни сестри.
Ей на, мен никой не ме кара да ходя да прибирам почти 30 годишни от някакви оживени местности, нито да им търся работа
Както и мен никой не ме прибира, нито ме търси и си правя каквото искам И най-вече - като ми купят апартамент, няма да изнудват брат ми/сестра ми да живее с мен, докато стане на 120, за да ме пази, че и наем да ми плаща. Но! замълчи сърце 
Понякога родителите се стараем да предразположим "външните" хора да се чувстват добре дошли и спокойни в семейството и може да не забележим, че някой от семейството се чувства недостатъчно погледнат. Аз не вярвам обаче да има майка, която да предпочете чуждото дете пред своето. Ти не си ли чела достатъчно вицове за снахи и свекърви? Що няма такива за майки и дъщери?
Азазел, ти казвала ли си им, че ти липсват? Питала ли си ги в прав текст как понасят липсата ти?
Що няма такива за майки и дъщери? Азазел, ти казвала ли си им, че ти липсват? Питала ли си ги в прав текст как понасят липсата ти?
Прекарала съм толкова време извън дома и до такава степен не насърчавам интереса към личния ми живот,че родителите ми с леко притеснение се обаждат да ме питат как сме чак ако аз не им се обадя две седмици. С това дълго полузаспало изречение искам да вметна тезата,че ако си изградил образ на самостоятелен голям човек е много вероятно да си затвърдил в родителя убеждението ,че ако имаш нужда - психическа и физическа - от него , сам ще му го покажеш.
Все пак, идеята да отгледаме големи деца не е ли да си ушием едни бели панталони и да джиткаме по круизи? без тях
Все пак, идеята да отгледаме големи деца не е ли да си ушием едни бели панталони и да джиткаме по круизи?
без тях 
Не си, не си, обясних ти защо може да те погледнах стреснато, реших, че ще ми искаш обяснение като местата са ни на трибуните, какво правим долу на тревата 
Това да те познае някой сред тая тълпа си беше много приятно и определено ми стана много хубаво после, че и аз те видях макар за малко
Не съм чела последните две страници, исках само да споделя нещо. България през погледа на испанчо http://www.olemiswebs.com/2011/05/bulgaria/
Това да те познае някой сред тая тълпа си беше много приятно и определено ми стана много хубаво после, че и аз те видях макар за малко
Не съм чела последните две страници, исках само да споделя нещо. България през погледа на испанчо http://www.olemiswebs.com/2011/05/bulgaria/
Така като ви чета за сетен път се убеждавам, че отношенията ни с брат ми, сестра ми и братовчедка ми (това условно казано, направо като втора сестра ми е тя) са на такава плоскост, че отстрани сигурно изглеждат странни, ако не и извънземни.
Някак го докарахме баланса хем да сме близо един до друг и да си помагаме, хем да не си пречим на privacy-то.
Най-много се притеснявах любимият как ще ни възприеме, защото е малко странен и понякога се темерути за най-тривиални неща, но той с такава лекота се вписа в схемата, че много бързо ми ги разсея.
Някак го докарахме баланса хем да сме близо един до друг и да си помагаме, хем да не си пречим на privacy-то.
Най-много се притеснявах любимият как ще ни възприеме, защото е малко странен и понякога се темерути за най-тривиални неща, но той с такава лекота се вписа в схемата, че много бързо ми ги разсея.