Публикувана: 17 май 2011, 11:08 ч.
Последно мнение: 27 авг. 2011, 08:20 ч.

Чувствате ли се виновни пред децата

6 147
89
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правя, когато детето ми иска да помага, но направи нещо нежелано и аз се развиках?
Как мога да се справя с чувството за вина, след като съм крещял на детето си или не съм реагирала правилно спрямо детето или ситуацията?
Как родителите изпитват чувство на вина, свързано с повишаването на тон към децата си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правя, когато детето ми иска да помага, но направи нещо нежелано и аз се развиках?
  
  Когато детето иска да помогне, но направи нещо нежелано, важно е да запазите спокойствие и да обясните на детето защо даденото действие не е подходящо. Извинете се за реакцията си и обяснете как можете да насочвате детето си по-добре в бъдеще. Насърчете го да помага, като му осигурите внимателно ръководство и обяснения.
- Как мога да се справя с чувството за вина, след като съм крещял на детето си или не съм реагирала правилно спрямо детето или ситуацията?
  
  След като сте крещели на детето си, важно е да се извините и да обясните защо сте реагирали по този начин. Работете върху това да учите от ситуации и се стремете да се държите по-добре в бъдеще. Не забравяйте, че всички родители правят грешки; фокусирайте се върху ученето от тях и стремят към подобрение в бъдеще. Ако изпитвате вина за вашата реакция към дете или ситуация, важно е да се извините и да обясните причината за вашата реакция. Стреми се към по-добро поведение в бъдеще и използвай тези ситуации като възможности за учене.
- Как родителите изпитват чувство на вина, свързано с повишаването на тон към децата си?
  
  Много родители признават, че се чувстват виновни, когато повишават тон към децата си. Те разбират, че раздразнението или гневът им може да остави емоционални белези у децата. Чувството за вина често възниква след ситуации, в които родителите не са успели да се сдържат и могат да стреснат децата си, независимо дали ситуацията е сериозна или незначителна.
- Какви методи използват родителите, за да поправят ситуацията след избухванията?
- Как родителите се справят с чувството за вина, когато нямат достатъчно време за децата си поради работа?

# 60 24 май 2011, 22:32 ч.

Мнения: 4 615

Да, чувствам се виновна. Извинявам се, но от това горчивия вкус в устата ми не изчзва. На децата не бива да се крещи. Както не крещя на хората по улиците, така и на собственото си не би трябвало да викам. Нещата обаче излизат извън контрол в онази една седмица преди месечния ми цикъл. Просто бих била щастлива ако имах възможност да оставям дъщеря си с баща й в този период, а аз "да хвана гората", че да не преча на никой. И детето обърквам така. В проклетата седмица се карам и не разрешавам неща, които по принцип разрешавам или за които по принци не се карам. Tired

# 61 25 май 2011, 00:08 ч.

Мнения: 621

Цитат на: temida в вт, 24 май 2011, 22:28

Цитат на: miriams28 в вт, 24 май 2011, 15:19

няма как да не се чувстваме виновни,сигурно и нашите родители са се чувствали виновни когато са ни се карали

Ами...аз не съм сигурна в това. Като че ли поколението на моите родители е с друго мислене. Май не са умували твърде по въпроса за вината.
Понякога се мисля дали пък това не е по-правилно...

Дали е,или не е-няма значение,защото какъвто и да е отговорът,не можеш да заповядваш на сърцето си какво да чувства или да не чувства. Peace

Животът ни би бил изключително лек ако това беше възможно... Laughing

Цитат на: michelangela simoni в вт, 24 май 2011, 22:32

Като те чета ми става още по-мъчно,защото моята "седмица" почти никога не свършва от гледна точка на избухливостта.Та си нямам с какво да се оправдая дори... Tired

# 62 25 май 2011, 10:36 ч.

Мнения: 4 615

Цитат на: Viktoria09 в ср, 25 май 2011, 00:08

Мен детето ме нааправи спокойна и се справих с избухливостта... до въпросната седмица. Тогава ставам наистина неуправляема.

# 63 14 авг. 2011, 20:09 ч.

в очите на дъщеря си
Мнения: 208

Аз също съм мн избухлива и замисляйки се и моята седмица май не свършва. Жалко , че го осъзнаваме и съжаляваме , но като чели нищо не променяме. Чувствал съм се виновна , а и 100% и в бъдеще ще се чувствам така , но дано да се променя

# 64 14 авг. 2011, 23:28 ч.

Мнения: 306

Цитат на: ·٠•Sasy•٠· в нд, 14 авг 2011, 20:09

И аз така

Всеки ден се чувствам виновна, когато се разкрещя за нещо, но просто не мога да се въздържа.
Днес например прах килими на двора с двете хлапета и ... просто ми идеше да хвана гората Twisted Evil

# 65 19 авг. 2011, 13:46 ч.

Там, където ме обичат
Мнения: 3 682

Май всички имаме такива моменти. Трудни и напрегнати, но чувството за вина е вътрешният глас, който ни кара да се стараем да сме по-добри. Peace

# 66 20 авг. 2011, 18:52 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 084

Цитат на: temida в вт, 17 май 2011, 11:08

и какво правите в такива случаи?
Голямата ми дъщеря много иска да помага в къщи. Онзи ден взела тоалетна хартия и леген с вода и оляла ламината в опити да го измие. Като видях картината се стъписах и се развиках. Детето се стресна, много се натъжи и се разплака.
Почувствах се ужасно виновна. Cry

Гушнах я, извиних се, но от това вината ми не намаля...

В такива случаи гледам да си сдържам нервите. Като крещя тя няма да разбере дали е виновна, или не, по-скоро ще си стресирам децата (говоря за себе си, изрично го казвам).
По-скоро обяснявам, че не се прави по този начин, ами по еди кой си, показвам, обяснявам и така.
Опитвам се максимално да огранича до нула ситуации, в които ще се налага да чувствам вина пред което и да било от децата ми.
Но ми се е случвало, признавам си. Да, отивам, извинявам се, обяснявам "мама не беше права така да вика и сега много съжалява, ще й простите ли?"...и ги оставям да помислят, след което идват, гушкат се и казват, че са ми простили..

# 67 21 авг. 2011, 17:42 ч.

Мнения: 2 399

Дано поне извиненията да вършат работа и аз почти веднага се извинявам като усетя, че съм прекалила или съм си изпуснала нервите. Постоянно търся някакъв баланс, хем да не станат глезени деца, хем пък да не прекалявам с взискателността си и често се питам правилно ли постъпих като бях толкова строга! Rolling Eyes

# 68 21 авг. 2011, 18:19 ч.

Мнения: 627

Каква работа могат да свършат извиненията...децата така или иначе ни прощават, каквото и да сбъркаме, с или без извинения. Въпроса е какво им причиняваме с това, че не си сдържаме нервите.
И как се поправя това нещо.

# 69 21 авг. 2011, 18:45 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 084

Цитат на: temida в нд, 21 авг 2011, 18:19

Не е точно така.
Имам предвид-хубаво, детето ще ти прости, че си си изпуснал нервите, ще се чувства наранено от това, както и ти, но ако не се извиниш на детето си е голяма грешка.
Едно, че извинявайки се, показваш уважение (както казах в друга тема, много е важно да уважаваш детето си, не само да го обичаш), признавайки грешката си. Второ, ако ти не научиш по този начин детето си, че когато човек сбърка, трябва да се извини, то как ще се научи? Ако то бърка и ти го караш да се извинява, а в същия момент, когато ти сбъркаш и не се извиниш, то ще се обърка и няма да се научи да разпознава правилно ситуациите.

# 70 21 авг. 2011, 19:05 ч.

Мнения: 627

Мечо, съгласна съм с всяка твоя дума. Моите притеснения са за това, че детето е наранено въпреки последвалото извинение.
Голямото ми дете е извънредно чувствително и ранимо. И аз не знам как да променя това, а много искам, защото това няма да и помага в живота.

# 71 21 авг. 2011, 21:55 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: temida в нд, 21 авг 2011, 18:19

Не е съвсем така, защото аз имам ясен спомен от моите детски и тийнейджърски години за неща, за които родителите ми са ми се карали без да имам вина. От сегашната ми гледна точка разбирам основанията им да са го правили, но така и никога не разбрах, когато осъзнаваха, че не са прави, какво ги спираше просто да ми кажат едно "извинявай" и това ми оставя един горчив вкус. Така че извинението има значение за детето, не можем да разчитаме, че ще му мине.
Аз се извинявам в такива моменти, опитвам се да обясня защо съм постъпила така и казвам, че не съм била права и ще се опитам да не го правя отново. Дъщеря ми е на 6 и много обича да прави разбор после на поведението ми. Това обаче много помага, защото по-добре ме разбира.

# 72 21 авг. 2011, 22:36 ч.

Бургас
Мнения: 6 587

Цитат на: temida в вт, 17 май 2011, 11:08

и какво правите в такива случаи?

Чувствам се, да. Доста често при това. Не мисля, че има родител, на който да не се е случвало /може би само честотата варира/.
Какво правя ... извинявам му се /ама откровено, не отбивайки номера и с половин уста/ ... обяснявам нещата /на неговия език, така че да ме разбере максимално добре/ и се старая да греша по-малко.
За гушкане и т.н. е ясно, аз това си го правя и без друго всеки ден по много пъти.

# 73 22 авг. 2011, 09:56 ч.

Мнения: 654

Виновна съм когато казвам или правя нещо за което съм давала акъл и съм обясняла сто пъти как и къде и защо.
Пък на практика правя обратното.
Много ми е криво като ме засекат в крачка Embarassed

# 74 22 авг. 2011, 14:27 ч.

Мнения: 7 172

И за най-малкото си прегрешение спрямо дъщеря си се чувствам виновна. Аз рядко крещя по принцип, а по нея изключително рядко, но когато се случи се извинявам. При това се извинявам за тона си, но обяснявам, че по същество държа на това, което съм й казала.
Освен, ако не съм прекалила и не се наложи да се извиня и за думите си. Тогава ми е супер криво и място не мога да си намеря. Затъвам в обяснения даже, така че ако се е почувствала оскърбена и наранена да разбере, че вината не е нейна. Казвам й направо, че съм си го изкарала на нея и че вината е моя (примерно). Има ефект определено - виждам как на детето му олеква. Но стига да не се превръщат в ежедневие подобни разговори и обяснения.

Препоръчани теми

Ефективни трикове за успокоение при детски истерии

Крещя на детето си

развод на родители с малко дете

детето ми не иска да учи

Причина:

Причина: