време всячески се опитваме да се запазим и съхраним като народ,но на мен ми
идват в повече и некролози,и помени и всичко останало.Само защото така трябвало
и какво ще кажет хората.

не говорим ако е на млад човек.Некролози не лепя никъде,имам си вкъщи снимка на
любимия ми човек и не съм длъжна на никой нищо да обеснявам и разлепвам,та да види.
Да не говоря какъв ужас предизвиках,обличайки се цветно,не в черно по време и след
погребението,просто защото покойникът така ми е казал да изглеждам и точно заради
това ми беше спокойна съвестта.Коментарите на хората,които по-късно научих,ме разтроиха
ужасно и доста си поплаках,заради което сега съжалявам.Малките и дребнави хорица винаги
ще си одумват и ще си говорят какво не е било по традицията и бла-бла,само аз си знам какво
ми е било в сърцето и колко съм жалила този човек.Никой няма право да ми казва как ще си показвам мъката,какво ще обличам и прочие.Прекалено е лично,за да позволя на хорското мнение да господства над живота ми!
