Искало ли ви се е понякога, да кривнете от пътя?

бояна, не мисля, че това за финансите, престижа, децата и прочие са безполезни стереотипи, описани са в литературата като действащи и много важни фактори за решенията относно прекратяване или оставане в семмесйтвото. Доколкото помня го има като предмет на проучване в социалната психология. Накратко, колкото повече компоненти влизат в семейството и колкото повече и по-дълго един или двамата партньори са вложили или смятат, че влагат в него, толкова по-трудно е да вземат решение за разрушаването на това семейство чрез излизане от него. Лично аз много не вярвам на приказки, че уж почти всеки е готов веднага да си тръгне и да прекрати връзката, че се чувства свободен да го направи. Защото приказките са едно, но действието е съвсем друго. Хората не се развеждат чак толкова лесно, колкото приказват Известно време, дори доста дълго време претеглят, мислят, дават шансове (включително при домашно насилие), надяват се, смятат ползи и вреди... И доста от тях решават, че вложеното до момента и рисковете в бъдещето са твърде много, за да си разваляят семейството, особено ако имат деца. Децата са много силен мотиватор за оставане в семейството въпреки липсата на любов и прочие. В общия случай семейството дава сигурност.
 Колкото до любовта, то тя е сравнително съвременно изобретение като основание за семейство, мисля че датира някъде от Средновековието и романсите, а хората правят семейства доста преди любовта да се намеси.

Всъщност това което терзае Бояна е : "Извинявайте, ако ставам досадна, но са ми интересни чуждите мотиви да захвърлиш дадената ти по рождение свобода за това съквартирантство"
Поправи ме ако греша.
Ще ти кажа моята гледна точка.Аз лично се ужасявам от това да съм сама.Под сама имам пред вид примерно да живея сама,а от време на време да имам краткотрайни разтърсващи ме увлечения.Да,сигурно понякога адски ще се вълнувам,но като цяло ще съм си сама.Не казвам самотна,казвам сама.Предпочитам да "съквартирантсвам" с някого,дори той да е далеч от принца ми на бял кон,но просто да има някой с мен.Дет се вика като се прибера да има с  кой да се сдърпам ако щеш. Та за това си мисля,че доста хора се отказват от свободата си.Просто ги е страх да са сами.А много от тях и не знаят какво да правят с нея.

Хм, за пореден път се убеждавам колко различни са хората...Аз, пък, обожавам да съм сама - това ми е най-любимото време - с чаша кафе, с цигарка в ръка и пълна тишина около мен, ммм  Хич и не ща да се сдърпвам с някой 
По темата - като ти се кривва, криввай  Оттук съвет не чакай 

Благодаря! Точно това ме интересува.

За любовта, не знам дали е съвременно изобретение. Съвременната психология твърди, че е огромна заблуда това, че всеки може да намери романтичната любов, перфектния секс и приятелството у един и същ човек. Това съществува, но е по- скоро изключение. И въпреки това нещастието в брака идва, поне според мен и на теория, от липсата здрава връзка между двамата. за да е здрава тя трябва да се крепи на нещо непреходно, което изключва сигурността, парите и престижа, защото тези неща са преходни. Би могло да е сходство и допълване в характерите, интелектуална, духовна и физическа съвместимост, изповядване на общи ценности и тн. реално е много по- лесно да намериш някой, в кого да се влюбиш на година и половина- две, отколкото някой, с когото си способен да съжителстваш 40- 50 и повече години.

Преди време попаднах на едно, естествено, американско проучване. хората изследвали двойки с повече от 10 години щастлив брак, за да разберат кой е ключа към постигането на щастлив брак. Установили, че за всички това е след 4-та сериозна връзка или брак. Изводите от цялото мероприятие бяха съвсем логични. Човек има нужда от практика на взаимоотношенията, за да се научи как да се постави в тях така, че да е щастлив. Ако в ранна възраст търсиш някой приличащ на кино звезда, в последващите връзки се търси някой способен на успешна връзка точно с теб. Грубо казано, щастието настъпва, когато спреш да мислиш, че противоположностите се привличат, защото си разбрал, че противоположностите не могат да живеят под един покрив, да не говорим да имат общи деца.

та без да абсолютизираме правилото, моята позиция е подобна. Затова и смятам, че всеки е свободен да напусне една връзка, ако установи, че тя не го прави щастлив, а нещастен. Опита от грешката може да го доведе  до отношения, които да са много по- удовлетворяващи. Не твърдя, че всеки пофлиртувал е длъжен да напусне отношенията. Някои забежки, не всички, доказват на хората, че нямат нужда от промяна.

Исторически хората са се женили и живяли заедно не заради любовта и сходството в характерите, интелектуалните и прочие прилики, а именно заради посочените от теб преходни пари, престиж, сигурност (като защита в семейството от "чуждитее"), деца и подобни, което от тази гледна точка ги прави непреходни. щастието и нещастието също са били с малка тежест исторически. Щастието, свободата, партньорството в една връзка са пак ново изобретение в човешката философия, и то в индивидуалистичната Западноевропейска такава от късното Средновековие. Ние съдим за сполучливостта на една връзка през призмата на съвремието си и неговата философия, която е доста нова за човечеството.

Ами, то, американците какво друго да измислят, като се женят или имат поне по четири връзки!  Логично е, най-малкото улягат с възрастта, разбират че са смъртни и че в един момент е по-важно врабче в ръката, отколкото орел в небесата. А е и напълно възможно да си самовнушават, че това е щастие, защото я си представи да изкара някой средно по 5-6 години в една връзка, тъкмо като станат 4 връзки, и човекът остарял с двайсет години. Едва ли на някого му се стои сам на стари години. Съмнявам се хората като цяло много да се замислят и решават на база привличат ли се противоположностите или сходностите. По любов, по-точно по страст, се жени човек като е млад и не е постигнал сам кой знае какво, че да го защитава или окрупнява чрез подходящия партньор. Колкото повече остарява, толкова повече държи на нелюбовните фактори. А като мине страстта и евентуално любовта, започва да се вглежда дали са противиположни или сходни, кой какво има, към какво се страми и колко е изгоден.

Е, по какво да съдим? По това дали мъжът може да ни опази от дивите животни? Човечеството еволюира, отношенията между хората също.  Но не написах това, за да убеждавам някого в нещо. няма правилни мотиви да си с някого. всеки има право на своите. Аз се включих, защото се интересувам от чуждите.

Честно, не виждам да е еволюирало и на милиметър човечеството,  особено в отношенията.  
Личната гледна точка от мястото на съвременника е субективна, за един сравнително малък отрязък от време и нрави. За да има поне малко обективизъм е нужно да се направи зуум аут и да се погледне картината за доста по-дълъг период от врееме, най-добре ако може от появата на съвременния човек. Дори няколко хиляди години са малко.

Tъй, тъй. Минат 20 години в колебания и чудене що е то щастие и любов, гравитацията вземе та притегли надолу гърди, задници, пениси- кой каквото си има- пък после върви криввай от пътя, чакай химията да те наръси и т.н.

С две дми, Джия, скачай в дълбокото, докато още можеш, пък после разкажи на старите клюкарки    

Джия, искам хубаво да прочетеш всичко което ще ти напиша.
Първо, като те интересува питай на лични или в спама. Теми не пускай, защото малко са обикновените и простосмъртни в този форум (който преди да сте попитали посещавам, защото често ми е полезен). Разбираш ли, с подобни теми вадиш ветераните от войната, които са перфектни, безгрешни, идеални във всяко едно отношение. Тези жени са изрядни домакини, страхотни партньорки и майки. Те грешки не допускат, а за порочни мисли едва ли им остава време.
Второ след като си просиш комплименти комплексирано зомби такова последното което си е ужасен човек. Просто в света на идеалните е нормално да се почувстваш така.

По темата. Умирах си от кеф да се пъча с изрази от сорта на "аз не мога да изневерявам" и "никога не ми се е искало" и "няма да направя такова нещо". Вярвах усилено в това и приемах изневярата за нещо недопустимо, което на мен не може да ми се случи. Няма да карам на дълго и на широко и да се оправдавам с това какво ми е липсвало, какво съм търсела и видяла, какво ме е подтикнало. Предишната ми връзка приключи след изневяра. Която наивно мислех за съвсем невинна. Започна се с обикновени разговори, комплименти от Негова страна, споделяне на чувства и преживявания. Нищо повече. И двамата бяхме обвързани. Аз от 2, той от 4 години. Излизахме от време на време и говорехме с часове. Усещах тръпка, чувствах се добре, но бях дистанцирана. Той тръгваше да ме целува, аз се дърпах и не, за да си играя с него. Просто се страхувах. Не исках да наранявам тогавашния си приятел и да развалям нечия връзка. Така или иначе до целувка се стигна, после и до секс. Въпреки това и въпреки, че усещах, че вече не е невинно, просто заради появата на по-силно от допустимото чувства аз продължавах да се боря и с моите и с Неговите желания давайки глас на разума. Говорим си, приближаваме се и точно преди да се целунем аз започвах "не може така.прибирай се при приятелката си. до никъде няма да доведе това. ще има наранени и тн целомъдрени думички". Така изкарахме 2 месеца. Никой не си е и помислял за ултиматуми. В един момент обаче, човека просто ми каза "Разума ми казва да спра. Вече обаче говори сърцето". Чувствах се по същия начин. Няма да обяснявам ужасен човек ли съм или не. Влюбих се, въпреки това се борех със себе си и чувствата си и повтарях, че аз може да съм моментно увлечение, че той си има дългогодишна приятелка, която го чака в къщи, че аз може да се окажа разочарование или обратното. В крайна сметка и двамата се разделихме с партньорите си и си дадохме шанс. Да, става въпрос за мъжа ми. Вярвам, че така е било писано. Да съжалявам? Няма как...чувствах се гузно - да. Може би и все още се чувствам, че наранихме хора, които ни обичаха, но нещата просто се случват. Тръпката - тя рано или късно изчезва, но кривването и мисълта за такова за мен са показателни, че може би нещо ти липсва и може би не е само тръпка. Чувствай се свободна, флиртувай и живей както искаш и ти идва от вътре. Ако човека с когото си е твоят - точният човек, може би флирта няма да доведе до никъде. Има обаче и друг вариант...ето споделих ти. Правя го с мисълта, че сякаш само ти ще го прочетеш. Не ти пиша на лични, защото няма от какво да се притеснявам или крия. И още нещо тук никой не упълномощен да бичува  

Де ги тези ветерани, перфектните и безгрешните, че нещо не ги видях в темата? Не помня някой да е порицавал или да се е изкарвал перфектен. Дори напротив, повечето неща, които бяха написани са почерпени от живота.

Е сега, ако ми кажеш, че не си ги срещала няма да повярвам. И понеже не съм сигурна, че съм по малко луда от теб, не ме карай да започвам на ново 9 страници, за да вадя цитати и да ти отговоря на "Не помня някой да е порицавал" . Другият вариант е да имаме различни представи за порицание. Факт е, че целта беше една жена, която не изпитва тръпка да си свери часовника. Да се допита до хората които са изпитали в един или друг момент същото и беше многократно нападната и публично порицана  . Сакън някой да пусне тема, в която да си признае, че нещо му се е приискало. Мисля, че има и други подобни теми за пример.

то от готвене, чистене и гледане на деца, кога време за порочни мисли  


и аз запис към тези, които не могат да живеят сами. направо не си го представям , да нямаш и с кого да се скараш дори . дори ако има начин, трябва да има винаги един в резерва  

джия, младо момиче си, имаш тъкмо време да докажеш американската теория, за 4 по 10 г брака . че то времето лети бързо, после да не пускаш тема - как се вдига самолетът на четвъртия пилот, че нещо все на заход сочи.

поли, те , тези, съвършените, изобщо няма да помиришат дори отдалеч такава тема

Да бе да, те само такава темичка чакат. Някой да се осмели и се яхват метлите, започват се почуително-порицателни монолози колко грешно,порочно и близко до подсъдимото е таквоз излияние и гледай после сеир. Тук-таме се появи някой, който се записва с  , а авторът/ката на темата седи и се оправдава или самобичува видиш ли как е могла да си помисли и направи нещо си там.  Стига, нагледали сме се на такива

Каква тръпка, какво сверяване на часовника? Никой не я е порицавал, а просто някои я предупредихме да не се заиграва на котка и мишка, че ще си изпати. И всичките наивни истории за това как не било само за секс, пък било за живеене, пък само невинен флирт, айде, моля, на тоова какво има да му се порицава, като е поведение на 15-годишна! Така си мислят младиите момичета, на които хем им се иска, хем не им стиска, обаче много ги сърби да се докажат като владетелки на мъжките сърца. Нещата са прозаични, а не за порицаване. Елементарно е - започнеш ли флирт, трябва да си наясно, че нещата вече са тръгнали към секс и трябва да решиш дали си готов да направиш следващата крачка. В случая тя не е била готова, а само е мотала мъжа насреща и се е правила на голямата работа.

Ти може да спадаш от към безпогрешните или по-скоро си в графа съдник. Много са ми любопитни хора, които преценяват нещата с точност. Поведение на колко годишна е няма как да знаеш. Ако си е обградила само със себеподобни безсмъртни това е друг въпрос. Колко са ти прозрачни нещата не знам, но има много, ама много жени за които играта на котка и мишка е разнообразяване и някаква интрига от която имат нужда, друг въпроса колко си признават или биха си признали. Каква тръпка, ами ТРЪПКА, не знаеш какво е, забравила ли си или не си сигурна какво иска да каже авторката с "липса на тръпка"?! Плюс това аз не мисля, че някъде тук се иска съвет, за да казва някой дали да се заиграва или не и какво ще стане. Ти от къде знаеш, че ще си изпати, ето аз се заиграх и не съм си изпатила. "Наивни" може да ти звучат на теб историите, а предполагам, че "прозрачна" е всяка съфорумка, която не е братовчедка на Светата Дева. И само не ми казвай, че не си флиртувала без да се стигне до секс, защото ще се изненадам предвид постовете ти.