Пътувате ли на стоп?

Миналата година се търкаля такава тема, до октомври някъде. В нея не се дърлехте така.
Защо в тая се дърлите?

 
Янтра, колко се смях, не е истина     ! Още си представям човека как трепе риби с гаячния ключ     .


Аз съм пътувала много на стоп като ученичка(14-19 годишна). Учех в Чепеларе, а съм от Сопот и в петъците, когато трябваше да се прибирам вкъщи, отдавна бях изхарчила половината пари за пътни. И не само аз. Та всеки петък в Чепеларе, през два метра, по главното шосе към Пловдив бяха накацали двама по двама стопаджии ученици.

Янтра Така живописно разказваш Най-после живинка в темата

Стига бе хора, разкажете нещо интересно и забавно, без да се нападате.

Като прочетох за опасностите се сетих за предохранителните мерки, които вземахме с една приятелка. Тръгваме и се уговаряме:
- Ти ще си отзад, а аз отпред. Ако сгърне по непознат маршрут или почне да се прави на велик, аз хващам кормилото, а ти го халосваш изотзад.
За целта седящия отзад винаги имаше по нещо тежко под ръка.
Никога не ни се наложи да разберем дали сме способни на подобна "акция". Е срещахме тук-таме разни екземпляри, но пък и ние сигурно сме били странни за доста хора.

Веднъж ни качи на стоп един таксиджия. Изпуснахме влака от едно село и отърчахме на магистралата.
-Ами сега, как ще махаме на колите с толкова багаж? - Пита приятелката ми.
Бяхме се натоварили като магарета с храна поне за месец /домашно сиренце, кашкавалче, картофчета и все такива натурии/.
- Отчаяно- казвам аз. Защото влакът от Нова Загора тръгваше след има-няма половин час.
Та махаме си ние отчаяно и към нас приближава едно такси, намалява и спира. Приятелката ми се затичва към колата, а аз с все сили крещя:
- Това е таксси, нямаме пари за такси.
Шофьора се подаде от прозореца и ме упокои, че ни взема на стоп, а не като клиенти.   Златен излезе, закара ни чак на гарата, 5 минути преди да тръгне влака.

Аз си спомням, че ние за по-сигурно доста дълго време се комбинирахме само момиче с момче - ако е някой, който иска да се възползва, няма да тръгне да качва момче. Веднъж обаче се объркаха комбинациите и чакахме двете с една съученичка и вместо обичайните 1-2 часа висене, ни качиха за 15 минути, та от тогава момичетата взехме да се комбинираме по между си, а момчетата взеха да се сърдят  .
Веднъж ни качи на стоп доктор Бошнаков, доколкото знам има клиничка за пластична хирургия някъде към Пазарджик. Беше ни качил общо 4 момичета в колата. На една отбивка спря, огледа се хилейки се, бръкна в жабката и извади един огромен нож  . Ей, как не изнаизскачахме през прозорците на колата - не знам  ! А той взе да се смее и каза че отивал до ей онова дърво да си отреже зелени орехи или нещо такова. В Бачково седнахме да пием кафе, той ни оглеждаше от-до с обяснението "Не се смущавайте, аз ви гледам от професионална гледна точка." Питаше ни как се казваме, но практиката при нас беше да се лъже кой как се казва и откъде е, та аз винаги бях Катя от Карлово  . Известно време след това пътуване, по високоговорителя в общежитието, в което живеехме, се съобщи че някой е дошъл на посещение на девойки точно с четирите фалшиви имена, които бяхме му издекламирали (така се процедираше в нашия пансион - някой те търси, пита на портала за теб и оттам със високоговорителя съобщават еди кой си от еди коя си стая го търсят на портала). Та много нахален и неприятен човек ми се видя този доктор.   

Янтра , много забавна случка  , макар на теб тогава, хич да не ти е било забавно...

Я го виж ти този палавник.

В студентските години пътувах само така, най-често с мъжа ми. Винаги сме имали късмет и не се е случвало да вървим или да чакаме прекалено дълго. Също така нямам наблюдения софийските коли да ни игнорират, особено пък на излизане от София  
Запознавали сме се с много хора и с някои си останахме приятели. Митьо-пищова ни е возил на стоп, Кембъла (лека му пръст) също.
Сега качваме стопаджии ако има място в колата, но като сме цялото семейство, няма как.

Аз пък на стоп винаги съм стигала по-бързо от всякакъв наличен обществен транспорт.

Даже веднъж ходихме София-Охрид на стоп. Една кола до Кюстендил, после един албанец ни взе почти до Охрид. Наобратно пак подобна история. Изобщо скука.

Така е 

Мъжа ми ми е казвал че момиче и момче е най-добрата комбинация за стоп  , м/у другото само снего съм имала това преживяване, сама и с други не 


Като сме били с кола има ли място сме качвали 

Сякаш не съм пътувала на стоп. Поне нямам спомен.
Иначе качвахме стопаджии, когато имаше място в колата за тях. Сега с две детски столчета отзад и много багаж между двете трябва да пътува на покрива.
Избираме си ги по интуиция. Винаги са били интересни хора, не сме съжалявали, че сме ги качили.

Ето още една, от 2008.  

Е, случи ми се да стопирам мой преподавател, но това надминава всичко:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=291273.msg7428276#msg7428276 
Ето я от 2010

Не, не бих пътувала на автостоп, ако разполагам с кола или пари за транспорт.
И честно казано, се чудя на тези, които с лека ръка се качват в първата кола, която спре, или пък те самите качват напълно непознати по пътищата.


Пътуването на стоп е еднакво опасно и за двете страни.
Риска да те сгащят или отвлекат в парка е в пъти по-малък отколкото ако се намираш в затворена кола с непознат(-и).

Хахахаха, това със стопирането на бащата е уникално просто. ))))

Но преди 20-30г нещата определено са били много по-различни от сега. )