"Какво си търсите? С нещо да помогна?"

няма такова нещо. само при условие, че нещото задоволява търсенето ми, тогава купувам.

брат ми има магазин за дрехи, дори от неговия собствен магазин купувам само ако ми допане нещо. не може да се вменява задължение за покупка

Не съм Пенка, нито Станка. Не обичам маалянски спорове, уважавам всяко мнение.
Само да кажа, че вчера ей така както си се разхождах, влязох в 3 магазина, без да търся нищо. И от трите магазина си купих 2 рокли и 1 чифт обувки. 
Никога не тръгвам по магазини за да си търся нещо. Пробвала съм - не се получава. Или няма да намеря, това което търся, или няма да има номер, или нещо друго. Влизам - разглеждам. Ако си харесам нещо - купувам, ако не - здраве да е. До следващото разглеждане 

Аз преди време имах една стратегия да обикалям по магазините без пари за да не правя прибързани покупки. После чакам да минат няколко дни и ако наистина още искам нещата, се връщам и купувам.
Преди бях писала за една случка, сега пак се сетих като казвате, че се влиза да се купува. С една приятелка сме в Галдини и бяха много внимателни и любезни. Отваряха витрините и ми даваха да пробвам, чакаха ме търпеливо да се накича, да се оглеждам, да се чудя. И аз къде на сериозно, къде в сферата на шегата казах на моята приятелка, че са много хубави нещата, жалко само, че с моята заплата не мога да си ги позволя и излезнахме. Пред магазина звъня на мъжа ми и му казвам, че съм си избрала подарък за рождения ден и се уговаряме  да дойде да ми го купи, връщам се пак в магазина да разглеждам докато го чакам. Е, вече отношението беше коренно различно. Тръгнах си  и повече нищо не купих от този магазин. То пък излезе за добро, защото същите неща ги намерих в един английски сайт доста по-евтини и си ги поръчах от там.

Този въпрос имам чувството, че само в БГ могат да го зададат. )
Еее, и в Китай. ) 

Много точно!

Очаквам да съм клиент. Освен размяна пари-стока, трябва да изляза доволна от нея от магазина.  това няма как да стане понеже:
Не горя от желание да ме окадяват.
Не бих си играла на котка и мишка /запречено и димящо/ за да вляза някъде да си оставя парите и спомогна за заработването на заплатата на човек, който определено не желае да работи, нито пък аз да вляза.

Много болна тема  Истинска досада са някои продавачи. И не защото задават въпроси, а защото не знаят кога и как да ги задават, а действат по шаблон. Ако си истински търговец, ще усетиш настроението и комуникативността на клиента и съобразно това ще намериш подход 

Ми явно имаме различна стратегия за шляене по улиците. Аз не обикалям просто така, ако не ми трябва нещо за купуване. Просто не влизам в магазин, ако не търся нещо, което трябва да купя. Ако и аз така безцелно си влизам от магазин в магазин, сигурно ще си изляза с пет рокли и седем чифта обувки, но не го правя. Т.е. трябва ми определен модел и цвят обувки. Влизам, оглеждам - няма ли моделът, който търся, не пробвам всичко, що ми се изпречи пред очите, просто си излизам. И така докато не видя това, което търся.

А моето стъпало е междинен размер. Почти винаги се налага да пробвам и 36^-ти и 37^-ми, за да направя избор и той рядко е светкавичен. Излизам да меря обувки с желанието да намеря нещо подходящо и намерението да го закупя и като всеки клиент заслужавам професионално отношение, а не невъздържани реакции.

И аз съм между 40 и 41. И съм адски капризна, и искам да няма грам дефект и крив шев специално за обувки когато става въпрос. Да няма и милимунда разлика между двете обувки и се чудя, и се мая, пробвам един чифт, втори, пети...n-ти... и от двата номера Много съм зле в това отношение. Чакат ме хората, не ми правят забележки, не са ме погнали с шутове из магазина, нищо че понякога аз едвам изтрайвам себе си. И се сещам по този повод как веднъж едно девойче търча през две улици до другия им магазин да ми мъкне от там още три кутии с наличните им от модела ботуши, за да си избера от тях, а навън валеше сериозен дъжд. Купих 40 номер. Мъж ми беше с мен. Чинно и кротко седна на диванчето човека и ме изчака повече от час да кандисам да избера едни. Прибрах се у дома, обух ги и ревнах... Отиде той на другия ден и без мерене, без нищо ги смени за 41-ви номер. Бяха най-съвършените ботуши на света. Така че всички сме си башка луди както казваше баба ми и е добре да се траем взаимно, до този извод стигам аз и само едното възпитание, вежливост и усмивка ще направи пазаруването приятно и за двете страни.

Където срещна подобно отношение винаги се връщам в началото на всяко ново търсене. 

Оооо, по повод обувки, майка ми съм я признала.)))
Ходи, мери, не знам колко чифта....прибира се в къщи и при обуване на обувките на другият ден...установява че са и малки, или големи. ))))
А самата тя си ги купува.
Съответно после отива да си ги сменя разбира се. )
А ако я мързи, носи обувките в БГ като се прибере и редовно аз, мъжа ми, или баща ми намазваме с някой маратонка, чехли. )

За обувки конкретно пазарувам след обяд или надвечер. Така се понижава значително риска да са ми малки после.

Работила съм доста време като продавачка, в най-различни магазини, последния от които беше ужасен поради следната причина:
Даваха двойно повече пари от останалите магазини, но изискваха от персонала да действа агресивно с клиента и да не го оставя да излезе без да е закупил нещо, по възможност повече и по-скъпи неща. Подменяха се размери на дрехите, само и само да се продаде някаква стока. "Топ продавачката" беше толкова нечистоплътна, обядваше и преживяше пред клиентите  Клиентката се чуди кой цвят от един модел да си купи, а оная й казва "купи си от всички цветове"  Влиза клиентка да търси пола, а тя й вика "А ленен панталон не ти ли трябва, ами чанта"... Ако пък, недай си Боже оборота за деня е нисък, клиентите се посрещат с думите "Моля те, купи си нещо, нали ще си купиш нещо..."  Да не говорим, че ни задължаваха всеки ден да обличаме дрехи от магазина. За персонала не е такъв проблем, защото облича от новата стока, която се зарежда всеки ден, но е адски гадно за клиентите. Въпросната продавачка е доста пълна, поти се обилно и вечер препира подмишниците и крачолите на дрехите с които е била през деня  Няма да ви обяснявам на какво съм ставала свидетел когато е в цикъл  Управителката/ собственичката, жена на години, псува като дърт каруцарин клиентите си, защото момиче си е купило шал за 5 лв и е платила с карта и , видите ли, така няма как да укрие данъци  И псува и нарежда "да мрете от глад"....
Ох, толкова много мога да разкавам  Никога не съм мислила, че има толкова алчни, невъзпитани и гнусни хора 
Има си нормален и възпитан начин да се държиш с клиент и да го предразположиш да купи. Клиентите не са ни длъжни (на продавачите имам предвид). Но пък и има адски кисели клиенти - нито те поглеждат, нито отговарят на поздрава ти - много е неприятно да се работи така.
Както и да е, май доста се отплеснах 

не може да се вменява задължение за покупка
[/quote]

а, съвсем не го вменявам, просто не си ме разбрала.

Центи, направо ме облещи с тоя пост, честно.

За простакесите  излезли на тротоара не ми се говори..