... А, бе, това "застаряващо" поколение не ви ли боде очите 
Щом Еовин пише тук, няма страшно.
- Публикувана: 28 юли 2011, 14:57 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2011, 13:33 ч.
Модните превъплъщения на "застаряващото" поколение
Щом Еовин пише тук, няма страшно.
Аз пък не се срамувам от никой период в живота си. Има моменти, с които не се гордея, но те са факт, и когато синът ми стане на подходяща възраст, ще му разкажа за пробите и грешките, които съм правила, както и за пътищата, по които съм се измъквала от кашите... Всичките ми снимки са в албум, достъпни за цялото семейство, роднини и близки приятели. Странно, не-странно, екстравагантно, грозно - каквото и да е, това съм АЗ, така ми е идвало отвътре, така съм се изразявала. Ето че всички сме имали лутания...
Ооо, не. Не ме е срам изобщо. Щастлива съм от всеки миг, който съм изживяла. Просто се чудя с кой акъл съм си мислила, че съм по-интересна или по-различна. Човек не става различен с външния си вид, а с други неща...
И не всичко от онази мода съм изоставила. И досега обожавам черни дрехи, дълги поли и широки блузи. Дори на любимата ми официална рокля всичките ми по-близки приятелки казмат "твоята Мортиша".
Но няма да ми е приятно да виждам децата си така облечени. Те пък сигурно ще ме изненадат със съвсем различен стил. Но знае ли човек. По-добре пънк, отколкото чалга, де.
Е не исках да прозвучи като баби морализаторки, за това сложих и кавичките.
7-8 клас стана модерно да се носят значки, но нямаше точно тези, които искахме, та се научихме да си правим. Изрязваме капачка от буркан, снимка на любимия певец, наелонче и безопасна отзад. Толкова горда бях с колекцията си, че я носех цялата. Баща ми казваше, че приличам на подвижна сергия.
7-8 клас стана модерно да се носят значки, но нямаше точно тези, които искахме, та се научихме да си правим. Изрязваме капачка от буркан, снимка на любимия певец, наелонче и безопасна отзад. Толкова горда бях с колекцията си, че я носех цялата. Баща ми казваше, че приличам на подвижна сергия.
Ех, че "сладка" тема 
Моите модни изяви започват около трета група в детската градина, когато съм си сложила едно плетено пончо вместо пола и съм казала, че така ще се носи това! После в пети клас се пуснах по клин и блузон(поради липса на истински клин - с вълнен чорапогащник, а блузонът беше един пуловер на татко), помня че тогава бяхме дежурни на стълбището и всички какички ме зяпаха и цъкаха
С набрало сила модно самочувствие в седми клас се къносах и си обръснах косата от едната страна на лентички като Милена. Крахът идва в осми клас с прическа Ранната Мадона - късо и неуспешно русо.
Кубинките и досега си ги нося (и през лятото), само дето съм минала на Док Мартенс
Смелостта не ме е напуснала, предпочитам да остарявам като Вивиан Уестууд и Дафне Гинес, моля ви.
пп Последната ми тийн изява беше преди четири години(била съм на 30, значи), бях свидетел на подписването на едни приятели в следния аутфит - черни кубинки, дънкена пола с цепка отпред и саморъчно стеснена тениска на Сепултура. Потресът на леличката в гражданското изисква отделна тема.
Благодаря за темата
Моите модни изяви започват около трета група в детската градина, когато съм си сложила едно плетено пончо вместо пола и съм казала, че така ще се носи това! После в пети клас се пуснах по клин и блузон(поради липса на истински клин - с вълнен чорапогащник, а блузонът беше един пуловер на татко), помня че тогава бяхме дежурни на стълбището и всички какички ме зяпаха и цъкаха
С набрало сила модно самочувствие в седми клас се къносах и си обръснах косата от едната страна на лентички като Милена. Крахът идва в осми клас с прическа Ранната Мадона - късо и неуспешно русо.
Кубинките и досега си ги нося (и през лятото), само дето съм минала на Док Мартенс
Смелостта не ме е напуснала, предпочитам да остарявам като Вивиан Уестууд и Дафне Гинес, моля ви.
пп Последната ми тийн изява беше преди четири години(била съм на 30, значи), бях свидетел на подписването на едни приятели в следния аутфит - черни кубинки, дънкена пола с цепка отпред и саморъчно стеснена тениска на Сепултура. Потресът на леличката в гражданското изисква отделна тема.
Благодаря за темата
Не ме е срам, ама никак. И аз не съм приключила с експериментите, само дето нямам време за гласене от няколко години...
Е, някои неща ми омръзнаха. Не само ластиците, ами и кецовете. Не съм си купувала скоро кецове, едва ли ще намеря по-готини от китайските високи кецове, които бях нашарила с маслени пастели (огромна палитра). Е, те бяха номер едно в "аутфита" ми.
За разлика от повечето бивши ученички аз харесвах синята престилка с бяла якичка (особено, когато е невъзможно къса). И досега любимият ми тип рокля е тъмносиня с бяла яка. Имам няколко.
Само че вече не ги нося чак толкова къси. Пазя приличие (донякъде).
Е, някои неща ми омръзнаха. Не само ластиците, ами и кецовете. Не съм си купувала скоро кецове, едва ли ще намеря по-готини от китайските високи кецове, които бях нашарила с маслени пастели (огромна палитра). Е, те бяха номер едно в "аутфита" ми.
За разлика от повечето бивши ученички аз харесвах синята престилка с бяла якичка (особено, когато е невъзможно къса). И досега любимият ми тип рокля е тъмносиня с бяла яка. Имам няколко.
Само че вече не ги нося чак толкова къси. Пазя приличие (донякъде).
Ох, не се стърпях да допрочета всичко.
И аз съм минала през подобен период. Първо кларковете с различни връзки, а често и различни по цвят кларкове на двата крака. Ярко червеното червило с черния молив е ясно, само че си го триех преди да се прибера, то пък ми оставаше по зъбите, та майка ми пак разрираше какви съм ги творила.
Черни клинове от еласта, лъскави, отгоре с черна, дантелена, прозрачна пола до земята, ластичните дънки, купени с връзки от Кореком или от Лий Купър.
Бритона като "пачи гъз" така ни окачествяваха съучениците, намазан я с бира, я с компот, я с пяна за бръснене. На очите, поради липса на зветни спирали, си слагахме спирала от цветна темперна боя. Бъркаш в тубичката с четката и мажеш. Значките, надрасканите раници, размъкнатите пуловери.
Дънки и аз съм търкала с пемза до скъсване.
Китайски кецове, ама нашарени до неузнавемост.
После пък развързани високи маратонки и дънки, обути на обратно, т.е. задницата от пред, и смъкнати до кокалите. Абе откачена история.
Ама винаги гледах да се приведа в що годе приличен вид, преди да се прибера, че нашите щяха да откачат.
И аз съм минала през подобен период. Първо кларковете с различни връзки, а често и различни по цвят кларкове на двата крака. Ярко червеното червило с черния молив е ясно, само че си го триех преди да се прибера, то пък ми оставаше по зъбите, та майка ми пак разрираше какви съм ги творила.
Черни клинове от еласта, лъскави, отгоре с черна, дантелена, прозрачна пола до земята, ластичните дънки, купени с връзки от Кореком или от Лий Купър.
Бритона като "пачи гъз" така ни окачествяваха съучениците, намазан я с бира, я с компот, я с пяна за бръснене. На очите, поради липса на зветни спирали, си слагахме спирала от цветна темперна боя. Бъркаш в тубичката с четката и мажеш. Значките, надрасканите раници, размъкнатите пуловери.
Дънки и аз съм търкала с пемза до скъсване.
Китайски кецове, ама нашарени до неузнавемост.
После пък развързани високи маратонки и дънки, обути на обратно, т.е. задницата от пред, и смъкнати до кокалите. Абе откачена история.
Ама винаги гледах да се приведа в що годе приличен вид, преди да се прибера, че нашите щяха да откачат.
Ама винаги гледах да се приведа в що годе приличен вид, преди да се прибера, че нашите щяха да откачат.
Боже, моята щерка идея нямам как ходи, въобще не я виждам
. Добре, че сме на 100 м от училище, че малко хора я виждат Пробих си още две дупки на ухото с губерка, обгорена със запалка, а самото ухо "замразих" с две бучки лед. Това е проява на здрав разум, а майка ми едва не припадна като ми преброи обеците
Извинявай за въпроса, а имаше ли пробити дупки от малка?
Много странен ми се виждаше.
Аз също ходех с поло и отгоре риза. Или тениска.
Дънките си нарязвах собственоръчно.
И кубинки.
Бляк!
Обаче, спомняте ли си преди 6-7 години сред младежите беше излязла модата да носят потник върху блузата. По смелите си слагаха сутиена върху блузата. Направо ни обраха точките!
Дънките си нарязвах собственоръчно.
И кубинки.
Бляк!
Обаче, спомняте ли си преди 6-7 години сред младежите беше излязла модата да носят потник върху блузата. По смелите си слагаха сутиена върху блузата. Направо ни обраха точките!
Пробих си още две дупки на ухото с губерка, обгорена със запалка, а самото ухо "замразих" с две бучки лед. Това е проява на здрав разум, а майка ми едва не припадна като ми преброи обеците
И аз влизам в твоя отбор
+ щипка за пране с много здрава пружинка или там каквото е.
Пробих си още две дупки на ухото с губерка, обгорена със запалка, а самото ухо "замразих" с две бучки лед. Това е проява на здрав разум, а майка ми едва не припадна като ми преброи обеците
Извинявай за въпроса, а имаше ли пробити дупки от малка?
Имах, да, по една на всяко ухо. После на едното станаха 3
(Моля, големия ми син да не чете това)И аз имах такъв бретон. Покриваше ми едното око, а отзад врата почти обръснат.
Едно хлапенце каза на майка си: "Мамо, мамо, тази какичка прилича на Синдбад Мореплавателя". Имаше такова анимационно филмче онези дни.
Години по-късно-косата- в единия край-къса, в другия- по-дълга/И досега Нешка Робева ходи с тази прическа/
Този стил се върна на мода тази година.
Тази година ходех така в продължение на 6 месеца.
