Cлънчева*, стига си се правила на бедна. То пък да не мислиш, че Chrysler-a е кой знае каква скъпа кола. И още, ще те чака мъжът ти и още как. Нали за него ще пазаруваш. Да не мислиш, че като ходя да пазарувам за себе си, мъжът ми идва и чака. Ще му порасне брада ако седне да ме чака, а когато е за него, пак няма нерви да обикаля по магазините. Вземам го с мен единствено, докато сме още там и той чака в кафето да му покажа някои неща и ако не ги одобри, още преди да ги е премерил, да мога да ги върна веднага.
А аз пък си признавам, че завиждам и то неблагородно на всички, които могат да тръгнат с малко багаж. Ние бяхме взели даже и детското легло на малкият, че не знаехме как ще е точно в хотела, в който отивахме в Италия, а като питахме, не ни дадоха задоволителен отговор. Та за да не вземе да падне малкият от леглото, че тъкмо наскоро едно детенце беше паднало от около 0,80 м височина и почина и аз бях изпаднала в паника, та му взех и леглото с нас. Откровено казано, не беше никак лоша идея. От хотела пък бяха щастливи, че няма да се чудят, как да ми угаждат.
А аз пък си признавам, че завиждам и то неблагородно на всички, които могат да тръгнат с малко багаж. Ние бяхме взели даже и детското легло на малкият, че не знаехме как ще е точно в хотела, в който отивахме в Италия, а като питахме, не ни дадоха задоволителен отговор. Та за да не вземе да падне малкият от леглото, че тъкмо наскоро едно детенце беше паднало от около 0,80 м височина и почина и аз бях изпаднала в паника, та му взех и леглото с нас. Откровено казано, не беше никак лоша идея. От хотела пък бяха щастливи, че няма да се чудят, как да ми угаждат.
.
. според мъжа ми халюцинирам, но не съм пила нищо друго, освен 2 перли с вит А/да се чудя за какво го пия/. може ли голяма мишка да изяде малко умряло мишле 
. направо съм в депресия 
за което благородно ти завиждам/няма емотикон за завид-завид 
/.
.
.
. Също както ти много точно отбеляза, събира една малка част от обувките ми, но какво да се правя, нямам друг избор, налага се да се примиря. Освен ако не дойдеш и ти с твоята кола да сложим в нея само моите обувки.
/венета, тук просто не мога да не те спомена/, надуваем дюшек 
/кой нормален човек спи в гората на надуваем дюшек, направо не знам/, помпа за дюшека естествено, спален чувал , и ей такива боклуци. 
. така млъкваме и двамата, на всеки един му се откъсва по някое кутийче от сърцето да остави у дома и бавно и плавно потегляме. по пътя се гледаме лошо поне първите 2 часа, после на мен ми минава , ама не за друго, а защото се сещам, че съм забравила пинсетката ми в банята на втория етаж и писвам в неудържим рев. мъжът ми спира, обещава вече никога не ме форсира с багажите и казва, че ще ми купи каквото поискам 
.
