Какво има след смъртта?

Разбира се. Написах тунели и пр., защото хората говорят за тях, а не че някой им е влезнал в главата. BTW в момента разработват система, която да чете мисли, така че скоро може всичко да разберат. Щом имаме мозъчна активност имаме мисли, въображение, емоции и каквото там щеш.
Хората разказват, че докато са в клинична смърт са видели определени неща. Науката тогава казваше, но как като няма мозъчна дейност, защото така се смяташе. Сега с новите открития за мозъка и подобрените апаратури се видя, че активност има, т.е. мозъкът е жив, а не мъртъв и като такъв, съответно произвежда образи. Ако има нещо, което е отвъд мозъка и е в нас, не виждам никаква причина досега да не сме го открили и то да не се обади.
Интересно е също така, че само 20% от хората в т.нар.клинична смърт съобщават за разни видения, другите 80% просто си спят кротко. Защо така, нямат ли душа тез хора? Майтап.

Ако едното, както казваш ти не доказваше другото учените не биха казали по - долу:

"No doubt some people will presumptuously claim that this is further evidence for life after death, which is doubly silly. Near-death experiences are in themselves just experiences," he said.
"But if one believes that, then one should also conclude the afterlife includes a lot of lab mice."

 И изобщо не биха ги приели експеримента като доказателство.

Аз просто исках да кажа че самата тема предполага хорак, които вярват в това че има тленно тяло и нещо извън него. Ако мозъкът е част на тленното тяло,  тогава неговата активност се разпростира само в рамките на реалния живот на индивида и това значи че със смъртта и мозъчната дейност приключва- рано или късно. Докато ако има нещо повече от това,  то на него мозък не му е нужен за да има видения мисли емоции енергия и прочие.
Не натрапвам мнение просто правя анализ.

Ако има нещо, което работи без мозък, то няма как ние да знаем за него, защото всички спомени, сънища и фантазии са плод на нашия мозък.

  Тогава въпросът е, има ли някъде отбелязан случай на спомен или картина в случай на нулева мозъчна активност. Примерно колапс без регистриран импулс от мозъка, а след това пациентът да има спомен от преживяно или видяно.

Чувала съм за такъв случай, но не съм убедена, че може да се вярва. Винаги приемам резервирано подобна информация.

Щом се е върнал към живите, то все в един момент този мозък е започнал да работи и няма как да се разбере споменът от кога е.

На едно обучение за долекарска помощ, обучаващият лекар ни каза. че е бил свидетел на хора, които идвайки в съзнание си продължават изречението, което са започнали да казват, преди да загубят съзнание. Те нямат никаква мозъчна дейност и съответно спомени, мозъкът продължава да работи точно от там, където е спрял.

Извинявам се, ако по-напред в темата това е писано, прочела съм я цялата, но може и да не си спомням всичко. Има един лекар, Сам Парниа, който от 2008 година насам точно с тези въпроси се занимава и се опитва с методите на съвременната наука и медицина най-вече,  да докаже, че съзнанието продължава да съществува след смъртта. Той е главният ръководещ експеримента и цял екип работи по въпроса. Лошото е, че трудно се намира инфо на български.Той изследва пациенти със сърдечен арест, дали са имали преживявания близки до смъртта, опитва се да разбере дали са халюцинации, на какво се дължат, кога точно се случват. Точно тук той поставя най-голямата трудност, да се установи дали се случват докато няма мозъчна активност на енцефалографа или малко преди или след това. Един от пациентите му е разказал проверено след това и доказано като достоверно какво се е случвало около него, докато е имал права линия, т.е. нулева мозъчна дейност според техниката. Установили са и колко време е продължило това, по три бибкания от някакъв монитор, за които пациента свидетелства, и лекарите знаят какво точно се е случило тогава. Става въпрос за няколко минути, но Сам Парниа казва, че не могат да кажат колко още продължава да съществува съзнанието, може и да е векове, може и след тези няклко минути всичко да свършва, но просто съвременната наука няма начин да изследва това на този етап. В момента търсят финансиране да продължат изследването. Според лекаря ключовият момент е моментът на настъпването на смъртта, която според него вече трябва да се разглежда като процес, а не като момент. Честно, толкова ми е интересен въпроса, че ако можех аз бих ги финансирала да продължат.  Мен ме мъчи въпроса дали съвременния енцефалограф е достатъчно прецизен, та да отчита и най-слабата мозъчна активност, да не се окаже, че тук е заровено кучето. Тогава се чудя за хората, които биха могли да бъдат преждевременно обявени за мъртви.

Това е случаят, за който съм чувала. Но от един-единствен случай не могат да се правят генерални заключения. Може да е грешка, може да е изфабрикувано. При другите пациенти защо не се случва?!

[
Да, достатъчно подобрен е. След като по времето на Сам Парниа (2008) отчита нулева мозъчна дейност, а сега вече регистрира такава (2013), значи да подобрен е. Странно защо не е намерил финансиране, обикновено за такива изследвания с мозъка пари има бол.

Този ли е Сам Парниа? http://en.wikipedia.org/wiki/Sam_Parnia

In 2003, Parnia and Peter Fenwick appeared in the BBC documentary "The Day I Died". [3] In the documentary Parnia and Fenwick discussed their belief that research from near-death experiences (NDEs) indicates the mind is independent of the brain. According to Susan Blackmore the documentary mislead viewers with beliefs that are rejected by the majority of scientists. Blackmore criticized the documentary for biased and "dishonest reporting".[4]

In his book Erasing Death and a series of interviews, Parnia has explained that although most people view death as irreversible, he claims that resuscitation research shows it may be reversible.[5][6] Parnia has said he is uncertain the brain produces the mind and has suggested that memory is not neuronal.[7] He has claimed that research from NDEs may show the "mind is still there after the brain is dead". The neurologist Michael O'Brien has written "most people would not find it necessary to postulate such a separation between mind and brain to explain the events," and suggested that further research is likely to provide a physical explanation for near-death experiences.[3] http://en.wikipedia.org/wiki/Sam_Parnia

In 2001, Parnia and colleagues investigated out of body claims by placing figures on suspended boards facing the ceiling, not visible from the floor. Parnia wrote "anybody who claimed to have left their body and be near the ceiling during resuscitation attempts would be expected to identify those targets. If, however, such perceptions are psychological, then one would obviously not expect the targets to be identified."[8] The philosopher Keith Augustine, who examined Parnia's study, has written that all target identification experiments have produced negative results.[9] Psychologist Chris French wrote regarding the study "unfortunately, and somewhat atypically, none of the survivors in this sample experienced an OBE

As part of the AWARE study Parnia and colleagues have investigated out of body claims by using hidden targets placed on shelves that could only be seen from above.[17] Parnia has written "if no one sees the pictures, it shows these experiences are illusions or false memories".[17] Parnia issued a statement indicating that the first phase of the project has been completed and the results are undergoing peer review for publication in a medical journal.[18] No subjects saw the images mounted out of sight according to Parnia's early report of the results of the study at an American Heart Association meeting in November 2013. Οnly two out of the 152 patients reported any visual experiences, and one of them described events that could be verified.[1

Ами вземи извади тогава от някой мозък малко сънища, спомени и фантазии - в аутопсионните зали на медицинските вузове има доста мозъци! 

Би ли ми обърнал внимание на многото материали, които не подкрепят "мозъчната" теория, защото не ги намирам. Благодаря предварително!

Това, че мозъкът е жив 20 - 40 сек след спиране на кръвообращението е известно отдавна.  Въз основа на това се прилагат мерки за спасяване и след спиране на сърдечната дейност.

Друг е въпросът на какво е способен.



Този експеримент нито нещо доказва, нито би могъл да бъде доказателство, нито пък текстът в посочения линк твърди такова нещо.

На този принцип се отричат възможностите за всички нови открития понеже ако бяха толкова елементарни досега щяхме да сме ги открили.  и да всяко ново откритие  изглежда логичено,  но за него се сеща някой друг, както и го открива в различни отрязъци на еволюцията на човечеството.

А за това какво вещаят че Ще открият учените ( ха ха и да стане !)-  според тях вече трябваше да сме стъпили на Марс и да правим без проблеми полети-совалки до луната. както и според някои други вече трябваше да сме в развития комунизъм , така че докато не се открие официално нещо няма как да им се вярва.

Има много неща/организми, които работят или живеят без мозък, а още повече, които просто имат този орган, но не е ясно за какво го използват. 
Преди да бъде открито нещо, независимо в коя област, то може да изглежда невероятно.

.

На никой принцип не се отрича нищо, науката изследва, доказва, приема и прави теория, това е. Ако утре открие нещо повече от мозъка, чудесно, но да гадае евентуално има ли няма ли, не е работа на науката. Тя се е произнесла много отдавна - душа няма, нито задгробен живот, това е. Ако открие утре обратното, добре, чудесно, ок.

Вече събират доброволци, които никога няма да се върнат на Земята, за да основат колония на Марс. Това е нещо съвсем реалистично.