SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Днес само спамя, но искам да ви покажа, колко са хубави семейство Колинс:

Почти съм сигурна, че при голяма концентрация мога да be gentle втория-третия път, като се понаситя и изморя.

Мирка ,
Потърсих инфо за Кас и евентуалното му завръщане, но не открих. Въпреки това вярвам, че ще го видим отново.
За теб, НЕ-спам:


PS. Гушни и цункай поне три пъти от мен бубулечето от аватара ти.

Елена внимателно ходеше из високата трева, забила поглед в земята. Беше намерила всички необходими за направата на отварата билки с изключение на две – див здравец и див пелин. Преметнатата през рамо платнена торба леко я потупваше по хълбока при всяка крачка. Обикаляше в гората от часове, а така и не можеше да открие растенията. Това я караше да се ядосва. Спомняше си как като дете беше помагала на баба си да бере билки. По онова време познаваше всички билки и знаеше къде растат и за какво се използват. Но ето, че беше забравила тези неща.
- Здравец, здравец – мърмореше недоволно тя под носа си.
Опитваше се да си спомни къде ходеха навремето с баба й. Седна в тревата, опря лакти на коленете си и се замисли. Спомените бавно и мъчително изплуваха в съзнанието й. Тинтява, мента, мащерка, кантарион.... знаеше къде да ги търси. Но проклетият здравец, че и пелина – за тях нямаше представа. Тя ядосано грабна един камък и го запрати далеч напред. Да му се не види! Камъкът се удари в друг, по-голям, и звукът от удара отекна в тишината.
Изведнъж Елена сякаш се сети за нещо. Скокна пъргаво и се отправи към едно скално образувание недалеч от мястото, на което до преди малко беше седяла. Заобиколи го и в подножието от към северозападната му страна откри сгушените ситни листенца на дивия здравец. Едва не извика от възторг! Приведе се и започна да ги къса. Ароматът им веднага се разнесе из въздуха. Това растение не миришеше съвсем като градинския здравец. Неговата миризма беше някак по-лека, но в същото време по-богата, изпъстрена с различни дъхави нотки, събрали в себе си уханието на цялата гора. Кожата на ръцете и се напои с този аромат. Елена приближи пръсти до носа си и вдъхна дълбоко. Разкош!
Оставаше само да намери пелин.
Успя да го открие в сенчестия край на една малка полянка, по-скоро сечище. Откъсна едно листенце и го разтри между палеца и показалеца си. Горчивият мирис на пелина веднага достигна до ноздрите й, те леко се разшириха и потръпнаха. Стори й се, че по небцето й залепна някаква сладникаво-горчива нишка и се спусна в гърлото й. Обожаваше миризмата на билки!
Приведе се, накъса няколко стръка и след това си тръгна доволна. Беше намерила всички необходими съставки за отварата. Нещо в нея трепна. На следващия ден щяха да пристъпят към действие. Това я плашеше. Мисълта за срещата със самодивите до този момент за нея беше съвсем абстрактна, но сега вече разбираше, че всичко е реално, че придобива образ и форма. Усещаше някаква неизбежност сякаш вече не можеше да се откаже от започнатото. А и не искаше. Искаше да помогне на сестра си, независимо че една малка частичка дълбоко вътре в нея все още се опъваше и отказваше да приеме, че самодиви наистина съществуват, че всичко е истина, а не само митология.
С нарастваща тревога Елена се върна в хотела. Откри Сам и Дийн в беседката. Двамата пиеха кафе и преглеждаха някакви записки.
- Намерих всичко – каза им момичето и се тръшна на пейката до тях, сваляйки чантата от рамото си.
Братята любопитно извърнаха очите си към нея.
- Билките са събрани – продължи Елена. – Утре ще направя отварата. Трябва да я изпиете възможно най-скоро след като стане готова. Тогава действието й е най-силно. Поне така каза баба Иванка.
Тя въздъхна и потри челото си с длан.
- Добре ли си? – попита я озадачено Дийн.
В отговор тя кимна.
- Всичко ще е наред, обещавам ти –добави той като не спираше да я гледа. – Ще отървем духа на Мария от онези изчадия.
Елена се усмихна.
- Ако бяха изчадия нямаше да се наложи да взимате предпазни мерки срещу тях. Досега не съм виждала самодива, но се обзалагам, че са невероятно красиви...
Дийн се поизпъчи и повдигна самодоволно вежди.
- Аз съм Дийн Уинчестър, скъпа! Няма нещо, което да може да ми се опре!
- Кога предлагаш да тръгнем утре? – намеси се Сам.
- Привечер – каза Елена. – Самодивите излизат, когато изгрее луната. Ние трябва да сме там преди това и да ги чакаме. Нямам представа колко време ще продължат да танцуват около кладенеца. Когато влязат в потока да се изкъпят трябва да действаме много бързо. Достатъчно е да вземем булото и само на една. Останалите никога не биха изоставили сестра си. Ще можем да им поискаме всичко.

Oх Импалка такъв сърцетроп ми причини с тези Мишовски "невинно"-пленяващи погледи, че сега само зелено ми се вижда пред очите   Незнам този които е снимал това видео как се е сдържал 
Ще я цункам разбира се, много си мила  

Единственото което намерих като официално видео за връщането му е това от руснаците, иначе само някакви уж спойлери, които не са потвърдени:

Аз ни в клин, ни в ръкав - знае ли някой в колко часа ще се излъчва серията?

 
 

Ако щеш вярвай, днес с Инчето тъкмо за караванката на Джаред си говорехме, като за едно много горещо място в този уДЖасен студ. Цък- цък

Розе, търсих красив самодив в бяла премяна да те поздравя за добре свършената работа, но открих само един пленен (от мен ), сиреч без риза.

 

 

Едно готино клипче, в което го има и Кас, Мирка е права, че го пренебрегваме. Дано сккоро да има повече за писане около него.

Ама Галче, що ме издаваш? Аз така конспиративно действам, а ти - директно ме изтипоса пред всички. Сега всъщност не знам да се срамувам или да не се срамувам

Здравейте.Една нова снимка на Дженевиев от  Celebrity Parents Talk Sleep With Children's Hospital Boston's Dr. Richard Ferber.Леко се вижда вече корема и.

Плененият, но приканващ самодив разпали освободителката в мен .
Епизодът трябва да започне както обикновено, малко преди 04.00. Разминаването миналия път е било заради това, че хамериканците сменят зимното време една седмица след нас, ама де толкоз акъл у една стоманена красавица .

Винаги съм харесвала Женевив повече от госпожа Тренерката, а бременността определено й се отразява добре. Снимката е страхотна.
Иначе аз мерак за среднощно гледане имам, обаче дали ще успея. Всъщност отдавна искам да гледам, дано да мога тази вечер.

Солти, и аз това виждам за градинарката - бременността я е разкрасила много приятно.

Импалке, пленения самодив от дънките ли ще го освобождаваш 

Да ви пожелая приятно среднощно гледане, аз утре по кафяно време ще отразя епизода. Всъщност по субтитрино време, защото с английския натюр съм безпомощна.

Абе тези караванки много хепи изглеждат на снимката   

Здрасти по нощите, аз още удържам фронта и не съм заспала, но преместя ли се на канапето има голям риск да пропусна "Сватбата", което би било жалко, защото утре ще съм извън града и идея си нямам кога ще успея да гледа, серията, ако не е нощес.

Не, от напрежението .

Дейна,
Да те 'отстрелям' с нещо?

Юхуу, други луди?  

Дейна, никакво канапе, избери по-неудобен стол. Е, този не е от неудобните, ама на него едва ли ще заспиш  


 

Подозирам, че не само. И тръпна в очакване да сподели методата  


Ами те "всички" са на опашка пред някоя караванка - ако не пред нашата, пред тази на Дженсън. Да не говорим, че някои на две и на три се редят. Спести си срама, пази си реда  

Методът за тази невероятна бленда от полска класика с леко тръпчив американски послевкус е традиционен, да не кажа направо естествен. Напитката е леко шампанизирана, пенлива, затова с нея се борави внимателно, за да няма контузии, превръзки за очи и т.н.

Е, има и риск, ама не е като да не сме преживяли някоя и друга ударна вълна 

Пак да питам - къде гледате?