До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас

Е, децата на azaf са се къпали сами на  2г. , какво остава да кажат дали са гладни или им е студено.
Не мисля, че детето ми полуидиотче, но на 2 г. , че й сега 8 м. по-късно, ако я оставя сама да си избира  какво да й обличам ще ходим с къс ръкав и рокли и при - 5 .

Въртяхте, сукахте, пак до семейство и деца го докарахте.
Не беше ли за друго темата?
А щом толкова искате за деца да си говорите, кажете тогава как ви се отразиха на семейния бюджет, поне да сте по темата.
Намалял ли е дотолкова драстично, че да предизвика кавги между вас със съпрузите ви? Очаквахте ли промяна в бюджета си, предвидихте ли я предварително и т.н.?
Познавам такива семейства. Роди им се дете и вместо да са щастливи, става точно обратното - парите не достигат, детето има нужди, започват караници...

Финансово детето ми натежа като тръгна на училище (големия). Като бебе - не, в детската градина пък съвсем. Виж, с училището, нещата станаха тежки.

И изкачването по училищната стълбица е правопропорционално на увеличаване на разходите.

Аз го писах-грубо или не-децата струват пари.Първият удар финансов усетих, когато установих, че майчинството не ми покрива една най-обикновена детска количка, от еФтинките.Последва шок, когато се набутах в един магазин, за да видя легълца.На тогавъшна моя заплата около 400 лв ми искаха 2650 за легло, гардеробче и скринче.Е, установих, че съм се хакнала в скъпарски магазин, но това не ми попречи на шока и на ясното осъзнаване, че детето струва пари.Още не бях родила, оставаха ми едни 3-4 месеца, та започнахме да си помагаме предварително, за да не е голям харча с раждането.Осъзнах, че и заплатата ми трябва да се удесетори, не да се удвои, а да има качествен и драстичен скок.По ред причини това при мен нямаше как да се случи сега и веднага, признавам си, че не успях и за две години да го реализирам, отне ми повече време , но и времената се промениха пък през това време.Та сме имали и тежки периоди на база финанси.Интересното е при нас, че когато нямахме, бяхме по-сплотени.Дойде момент, в който нещата се стабилизираха и воала-проблемите не закъсняха.Това-като взаимоотношения в семейството говоря.Трябваше ни време явно да се научим да ьивеем И като Имаме нещо, не само като Нямаме.Неусетно мина време, къде със зор, къде не с чак толкова-действително с тръгването на училище Отново преосмислихме финансовите си постъпления.Това бе втория ми шок, когато се сблъсках с безплатното ни образование.Писала съм го и миналата година нееднократно, колко ми е струвал първокласника, като ден 15 септември, а след това спрях да смятам, защото е мео казано една бездънна яма.Предстои да вкарам още една яма -същата-с второто ми дете, което от септември ще е на училище и то/макар и не първи клас/.
Както писах-самата поява на деца в живота и не ми е променила кой знае колко, особено пък драстично живота и особено пък в бебешките времена.Та те бяха най-най-прекрасните ми, спокойни и нелишени от Живот  дни.Писала съм го нееднократно-на този етап, единствените ми проблеми са свързани с ресурса време, при работещ родител и при извънкласни занимания.Градът ни е задръстен, оридвижването е трудоемко, а децата си искат хобитата, интересите и всичко, що е извън училище така, както ние го искаме след работа.Просто времената са такива, че се налага възрастен да ги осигурява по такива мероприятия, сами не могат.Да, аз в 1 клас сама съм ходила, но днес моята дъщеря не мога сама да я пусна.Това е.Ноооо, това се случва години след като се е появило детето реално, също е временно, не е до гроб и съвпада с момент, в който аз отново не ламтя за интензивен извъндомашен живот.Разбира се и парите, не да се учетворят.Да се удесеторят-отново.Курсове, кръьок, театър-както Бърди писа-тя иска на театър, ама и децата ми вече искат-и техните билети пари струват, не за безплатни, защото са за деца.Сладоледът-колкото на мен ми се дояде и си купя, по 3 вече, защото имам две деца с мен, които също ще поискат да си хапнат.И т.н.Ако съм дала 100 лв за ботуши миналия месец, този месец, вместо да дам 200 за палто, ще ги дам за ботушите на децата например и т.н. и т.н.
ПП.Нека цифрите в поста ми са ориентировъчни и моля да не се хващате за тях като сламка за раздори.

Бебетата сме ги обсъждали колко ни струват,но аз бях подготвена за големият разходи .
Писала съм и преди,че до една година ориетировъчно ни струваха нещата около 15 000 лева ,след това понамаляха разходите (нямаше вече всяка седмица капки за колики по 30 лева на демица,нямаше "Аптамил" по 32 лева на седмица, готвех си сама пюретата, детето не боледуваше за да вървят пари за лекарствени средства ,козметиката си остана същата като пари, дрешките не омаляваха чак за 2 месеца и т.н.). На 3 и 8 месеца е сега ,и разходите остават все така ниски (2 непълни дни на ДГ) ,безплатни курсове и занимавки,но от 5 години когато ще тръгне на предучилищна нещата пак рязко ще скочат.
С напредването на училищната възраст,очакваме и права пропорционална прогресия нагоре и на финансовите нужди за детето.
Но нека е така,да е живо и здраво,ще се работи и така!
Това за което стават дрязгите при мен са ,че от толкова много работа   нямаме времето да се видим както на мен ми се иска.

Добре де, нали предучилищната е безплатна? Допълнителните занимания се плащат да, но всеки си избира от кога и на колко да си пусне детето, има и тригодишни, които ходят на куп спортове и курсове.

А учебниците? А ученическите пособия? А членският внос в Училищното настоятелство? А допълнително събираните пари за консумативи, вода, коледни тържества, подаръци...
А частната занималня, защото ти работиш, а тази, осигурена от училището приключва час преди края на работното ти време? А поне един вид спорт, на който детето ти да ходи за да не се обездвижи и заприлича на буре в трети клас? И още, и още, и още.
Животът не се изчерпва само с предучилищната.

Няма Безплатен Обяд, само това ще ви кажа.

Е, аз казах училище, не предучилищна.
В училище детето е по 3-4 часа на ден. За останалото време всичко се мери в левчета

Първоначално се отрази катастрофално, бих казала на бюджета, тъй като излязох по майчинство. Не желая да се връщам към този период. Не е като да сме мизерствали, но не е работа постоянно да правиш сметки дали ще ти стигнат парите до еди-коя-си-дата.
В момента детето изобщо не ми е сериозно перо в бюджета. Дори бих казала, че финансово сме най-добре от когато и да било, и това при положение, че имаме още половин година да изплащаме ипотека. Детето ми е още малко, ходи на градина и за него давам най-много пари за дрехи и играчки.

После, вкарват униформите повсеместно.Те струват пари и аз съм го писала-нашата униформа ми струва повече от иначе ежедневното облекло, което носеше детето ми без униформа.Нейната, например е рокля, която когато я носи зиме, се носи с ботуш като за рокля, а пролетно време се носи с обувка, не с маратонки.Иначе изглежда гротескно и смешно.Съответно връхната дреха трябва да е съобразена.Съответно детето не е само на училище и не живее само с униформата си, иска си и другите дрехи, та униформата не изключва автоматично закупуването на други дрехи, както много от родителите си мсилят/и практикуват/.Наппример на пързалка с ботушите за училище няма как да отиде, трябват и ботушки за игра и разходки..Тетрадки, пособия и т.н. тук стотинки, там по левче, но сумата набира скорост лавинообразно, вече не е еднократно събрана в градината и закупен материал веднъж.
Лежерно беше,  докато детето е на градина-там имах една такса месечна/сега е вдигната/ и реално не излизах от нея, даже наричах детето ми спестовниче, защото ми излизаше без пари.По едно време, две деца в градината ми струваха сумарно 100 лв общо.Сега само малката надхвърля тази сума, за голямата-коментирах-там е бездънна яма.

Ами,ето с това си изречение  долу едва ли не ни обвиняваш ,че лъжем...   

Както писах по-назад,не знам някой да си мисли,че в живота няма промяна преди и след детето.
Просто за мен лично ,и нашето семейство ,тази промяна не беше някаква драматична и апокалиптична.НИто след първото,нито след второто дете.Нямаше някакви сериозни сътресения,някакви коренни промени в начина на живот.Да,има съобразяване с детето,особено в първата му годинка,но ,както писах,при едно спокойно ,неревливо и вечно усмихнато бебе,нещата стават лесно.При нас,пак повтарям...че имате склонност да обобщавате.   

По темата писах,че за пари не сме се карали.Когато сме били във финансов недостиг,това обикновено ни е сплотявало и ни е давало сили и мотиви да действаме заедно ,за да оправим нещата.

Даже десетолевки бих казала  . Дори допълнтелните занимания да не се заплащат, ако са извън училището/градината изискват много време от страна на родителя. А времето струва пари.

Бърди на мен въпроса ми беше насочен към Лизи Бенет за високите разходи за предучилищната от 5 години. При нас детската градина е 35лв., а предучилищната в детската се плаща на 50% и помагалата са им безплатни. Ние ще плащаме по 30-40лв. за помагала за малките. Спортовете и другите занимания към градината са 10лв.на месец. За по-големите даже има и безплатни, моята племенница ходи всеки ден на лека атлетика без пари и даже има няколко медала на национални състезания. Не знам кой ги спонсорира, но е факт. И си обиколи България с тези състезания. Предучилищните към училищата имат занимални, а ако толкова не съвпада работното време и няма кой да взема детето има бабки дето за 2лв. на час ги гледат до прибирането на родителите. Затова ми е интересно как е в големите градове, училището ми е далеч да го мисля.