Помощ за оплетен случай с родителски права

Съжалявам за това , което ти се случва , но си мисля , че не си попаднала на точни хора - адвокат , полиция .
Не е вярно , че това не е случай на домашно насилие .
Не ми се търси сега , но или в темата за дом. насилие , или в адвокатската , беше пояснено , че домашното насилие касае не само брачни патрньори , а и такива , които живеят на семейни начала , бивши съпрузи , такива , които имат общо дете ( както е при вас ).

Аз нямам личен опит с точно такива неща , но мисля , че ти трябва добър адвокат !

Ето , намерих го !

[/quote]
той и майка и по коя точка попадат 

Благодаря за подкрепата happy mama, обаче и най-добрият адвокат не решава проблема с недомислен закон. Днес си получих решението за прекратяване на делото.
Това, което исках, е да ограничат контактите на детето с бащата, понеже той е бил бабата на дъщеря ми пред очите й.  И в този смисъл детето също е било жертва на насилие. Обаче понеже не сме имали брак, по закон това не е случай на домашно насилие (понеже моята майка и бащата на дъщеря ми по закон нямат никакъв вид родствена връзка). Тъпият член 3 от ЗЗДН не включва такъв случай.

Адвокатът ми не можа да намери правно основание да се прекрати изпълнението на решението за режим на контакти. Това означава, че независимо от всичко, бащата е в правото си да продължи да идва и взима детето.

Дъщеря ми и преди това не беше много склонна да се вижда с баща си, а сега съвсем не желае. Обаче той си има съдебно решение, законът е на негова страна, ако реши може да дойде със съдия изпълнител и с полиция и да настоява да вземе детето. И институциите трябва да му помагат. А той е достатъчно луд, за да го направи. Чувствам се в пълна безизходица и за това търся помощ - може би от някой, който е преживял сходни неща

Ами дай му детето и бъди рахат...

Като нямаш какво смислено да кажеш, по-добре не се включвай. В форума за Татковците си плещи глупости колкото искаш.

Nell, за съжаление не мога да ти помогна с нищо, не съм се сблъсквала с това, но те прегръщам виртуално   

Ай разкарай си най-сетне тъпата мутра от тука.
Баси келеша, баси лай*ото.


Нел, според мен като начало действай с болнични, докато можеш. Междувременно - щом не може да го осъдиш по закона за защита от домашно насилие, осъди го по друг. Не може да няма закон, според който да не може майка ти да осъди който и да било за побой. После на базата на това действай за ограничаване на правата на бащата - да вижда детето само в твое присъствие например.
Ще е дълго, изтощително и с много нерви, но друго май не се сещам.

Това, че случая не е на домашно насилие, не означава, че не е на насилие.
Подсъдимо е да биеш не само роднини. Заведете дело по друг закон.

Ти нормален ли си? Ебаси, писна ми и на мен да бъда тактична с тебе За тебе само

Къде е Хърмаяни

Здравейте!

Действително Ви трябва добър адвокат по семейно право. Аз преди малко се регистрерах тук, за видя мнения за адвокати, защото в интернет е пълно с некоректни адвокати и при все това имат наглостта да се рекламират!
Например щях да изгоря с една младши адвокат Елисавета Иванова от София, която се представя за адвокат с голям опит, а всъщност е младши адвокат и практикува по-малко от една година. Нямам нищо против, но поне да си каже, а в сайта си въобще не се представя, а само обяснява какво е да си адвокат. Какво да прави милата като няма какво да каже за себе си... Ужас!

Така, че внимавайте! Поне проверете в регистъра на Висшия адвокатски съвет кой адвокат какъв е и действиетлно ли е адвокат и от кога е вписан. http://www.lex.bg/bg/lawyers/authuser

Това е един скромен съвет от мен! УСПЕХ!

....Изводът,  че противоречивото отношение към бащата се отразява негативно на психиката на А.-М., защото поражда недоверие към бащината функция и би могло да има неблагоприятни последици за нейното формиране като личност, мотивира съда да приеме, че в интерес на детето е да се смекчат тези последици, което би се постигнало според настоящия състав с изменение на мерките относно родителските права и предоставянето им на ищеца. Още един аргумент за това е, че противоречивото отношение към бащата е по вина на отглеждащия родител и отразява отношението на майката към другия родител, което пряко се възприема от А.-М.. Горното, съгласно тълкувателната практика на Върховния съд съставлява едно от примерно изброените обстоятелства имащи отношение към ефикасността на защитата на детето, които съдът следва да отчете при преценката за наличие на нови обстоятелства. Защото концентрирането на родителските права в лицето на единия родител поражда редица нови задължения за него свързани със запазване авторитета на другия родител и недопускането на ситуации създаващи предпоставки за отчуждаване на детето и негативно отношение спрямо него. ....

http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/112011/151111G/1b/10941-2010.htm

Какво заседание има на 9.2.? На какво основание? Промяна в род.права ли, и ако да, има ли поискани привременни мерки? Сигнал до АСП ?

Решението по домашното насилие е абсолютно правилно. Детето е пострадало,когато е свидетел на такова насилие, но в случая липсата на брак изключва наличието на домашно насилие.Като вариант остава жалба за телесна повреда, но това не касае режима на контакти с детето.

За неизпълнение на съд. решение може бащата да заведе и наказателно дело, защото е престъпление по НК, и съдия-изпълнител да глобява майката всеки път като не даде детето. Може и двете наведнъж. Болничните листове не са решение на въпроса, като според много колеги обичайните детски болести не са основание детето да не отиде при баща си.

"Дърпането на децата от полицаи и социални служители" не се прилага при неизпълнение на режим за лични контакти. Санкцията е само глоба или жалба, както описах по-горе.

Съветът ми като специалист в тази област е : добър адвокат по семейно право, който знае какво иска, а не стреля напосоки, щото такива преобладават напоследък. За предпочитане сравнително млад, за да съобрази и международните актове .. Много колеги се нароиха, а големия процент са пълна трагедия.
"Адвокат,който не се е сблъсквал с такъв казус" не се вписва в представата ми за специализилан адвокат, защото всъщност подобли случаи не са рядкост.
Без документите повече не мога да кажа.

Нашата сага наистина е дълга и много оплетена.

На 9.02 ми предстои заседание по дело за родителски права (чл.127, ал.1 от СК), което започнах през юли 2010г. (в момента на втора инстанция). Надеждата ми е, че съдът ще измени привременните мерки, като поне ограничи седмичните срещи в сряда. В момента, съгласно привременните мерки, приети още през ноември 2010г., той вижда детето всяка сряда и всяка първа и трета събота и неделя. Тези привременни мерки бяха приети със споразумение, но нещата много се промениха от тогава. По делото има решение на първа инстанция (това решение не включва седмични виждания), но понеже се обжалва, в сила са привременните мерки. Междувременно бащата е завел и второ дело, пак на основание чл.127 (1) от СК - той иска местоживеенето на детето да бъде при него. По това пък дело ми предстои заседание на 19 март.

Имам адвокат, и не мисля, че е лош. Проблемът е, че бащата напада всеки, който застане на моя страна. Срещу адвоката ми е подал няколко клевети във Висшия адвокатски съвет и в момента и адвокатът също има проблеми.

Днес бащата дойде със съдебен изпълнител, а аз бях помолила моя адвокат и брат ми също да дойдат. За морална подкрепа и като свидетели. Прекарахме повече от час във входа на блока, слушайки обиди, клевети и заплахи. Детето категорично отказа да тръгне с него. Разказа на какво е била свидетел. Междувременно мина и съседът, който е бил свидетел на побоя на 11.01. Той също потвърди  думите й. Слава Богу, съдебният изпълнител не се опита да оказва насилие над дъщеря ми. Връчи ми покана за доброволно предаване на дете за 4 и 5 февруари (1-ва събота и неделя от месеца, както е по привременните мерки).

Подадени са сигнали за побоя и в полицията и в прокуратурата. От полицията ни казаха да забравим всяка надежда - просто ще го извикат да подпише предупредителен протокол и това е. От прокуратурата все още нямаме отговор.

Подала съм сигнали и в Агенция за закрила на детето. От там ни насочиха към Асоциация Анимус, където психолог да окаже помощ на детето. Ще ходим там следващата седмица. За съжаление от Агенцията нямат правомощия да ограничават режима на контакти с бащата, поне докато детето се възстанови. Могат да препоръчат на бащата да работи с психолог, но не могат да го задължат. Аз също многократно съм му казвала, че има проблем и трябва да потърси помощ, но той категорично отказва. Тази вечер получих поредния заплашителен смс - какво ще ми се случи защото съм му отказала достъп до детето. А аз не съм отказала, просто детето не иска вече изобщо да тръгне с него.

Следващата седмица, във вторник, ни предстои и съдебно-психологична експертиза на детето. По искане на бащата в делото. Последните им срещи с детето преди побоя над майка ми от 11.01 е посветил на това да я подготвя, като по конспект, какви въпроси ще й бъдат задавани и как трябва да отговаря тя. Целта му е тя да каже, че много го обича и иска да го вида два пъти седмично. Самата тя съвсем не иска това, но се страхува.

Днес бащата дори не каза на дъщеря ми "здравей" или "как си". Изобщо повече от половин час се държа така, сякаш тя изобщо не е там. Разглежда я като някакъв пореден свой имот, за който плаща наем и трябва да има достъп. Не като човешко същество. Когато тя се дърпаше уплашена от него, той просто заяви хаднокръвно "детето е наговорено и манипулирано". А на нейният разказ за събитията около побоя заяви: "съдът ще реши какво се е случило всъщност".

Може би да отбележа, че въпросният баща е син на двама адвокати и внук на съдия... Майка му е била адвокат по семейно паво. Прекарал е детството си в съдебни зали. Струва ми се, че вече въобще не възприема действителността от първа ръка, а единствено чрез протоколи, определения и решения. И смята, че и другите трябва така - да се доверяват не на сетивата си, а на нотариално заверени документи.

Вече не зная от къде и каква помощ да търся. Дъщеря ми никак не е добре. Не може да спи, страхува се от най-различни неща - от тъмното, от това да остане сама в стая, от разни хора по улицата. От това, че баща й може да влезе в къщи и да ни бие - най-много.

По всяка вероятност няма да успея да се справя с всички тези дела и ще загубя. Пиша вече без всякаква надежда, не търся и конкретна помощ, просто за да споделя и все пак нещо да остане написано...