Паническо разтройство - част 8

besty, точно това ми каза и психиатърът относно хапчетата...че като се потушат постепенно симптомите и ще спра да мисля постоянно за тях. Като цяло така се развиват нещата, но много бавно. И смятам, че е бавно, защото този път е в много , много по-силен вариант, и защото тук, където живея нямам среда. Поне една приятелка да имах, с която да се виждаме и излизаме, мисля че много по-бързо щях да се възстановя. Ето, примерно отминалите почивни дни бяхме от сутрин докъм горещите часове по разходки. Беше ми много хубаво. Не са ме хващали паники. А и през самите дни с мъжът ми и детето все имаше за какво да се хвана да правя и се чувствах добре и най-важното спокойно ми беше. Не че днес няма какво да правя...работа колкото искаш, но като съм сама вкъщи и е друго. Синът ми е първа смяна този месец и това ми действа добре, но следобед е кошмарно горещо и не е за излизане. Уфф, още не мога да се настроя на тия внезапни горещини. Та днес също много ми се излизаше преди обяд, но нямаше с кой.
В това отношение мъжът ми изобщо не може да ме разбере и не проумява как сама не мога да изляза. Още повече след последните дни, в които както писах по-горе ходихме до прилично далечни места и нищо ми нямаше.   

  Здравейте отново момичета мили! Точно миналия ден се похвалих,че Паническите ми А са се разредили и в понеделник такава яка ме удари,че може би съм навила 100км из стаите и 4-5 часа повръщах,докато останах без грам сили Не ме спасиха нито ксанакса,валидола и мента-глог и валериана...Като каже,че ще ме побърка-успява,колкото и да се опитвам да я владея. И за жалост мъжа ми си е в Бг. в момента и съм сама...

кали, знам какво е да си в чужбина и да си сама. То и затова те е ударила ПА, защото се притесняваш от това. Ще ти пусна skype на лични, ако мога да помогна някак, поне с разбиране, ако не с друго.

Пробвах се преди 2 год с Ципралекс и успях да изтрая само 2 приема,т.е. 2 хапчета. Толкова зле ми стана,че ми идваше на секундата да се хвърля от терасата. Чувала съм,че на някои много им помогнал,но как да изтрая тези симптоми... От днес се наливам с чай мента както ни препоръча  DenitsaV , за което и благодаря   

Здравейте на всички! Тъй като вчера изживях нещо страшно,а от БП и Спешното са категорични,че нямам проблем със сърцето и не съм преживяла инфаркт,седнах да потърся инфо за моите симптоми и все ми излиза ПА/ПР. И така попаднах тук във форума,който не е дин път ми е помагал и отговарял на въпросите.
Момичета,значи вчера както си седях на дивана и почна да ме обзема едно чувство на паника и стягане в сърцето.Не помня в каква последователност дойдоха,но за около 2-3 минути се усилиха тези чувства и се почнах да изпитвам неистов страх,че умирам,а съм сама у нас.Полегнах обаче ми стана по зле.И когато исках да се изправя от леглото всичко ме връхлетя 10 пъти по-силно...паника,болка в гърдите,изпотяване на крайниците,цялото тяло ми отмаля и безумен страх,че умирам! Едвам се довлекох да отключа вратата и да звънна на една приятелка.Дойдоха с мъжа и за 3 минути и извикаха БП,а тя ми каза ,че когато е влезнала устните ми били сини и лицето жълто.Предполагам от шока,защото аз не знаех какво ми се случва.Всъщност си мислех,че е инфаркт,но след ЕКГ-то в Спешното и безброй кръвни изследвания,доктора каза че не е ифаркт.Но и не ми каза нищо друго като диагноза,а само да се върна днес сутринта за да ми закачат някаква машинка,която цял ден ще ми прави ЕКГ.Аз не отидох днес,защото мъжа ми го няма до утре и сама не мога да се оправя в болницата,а и честно казано съм без сили.Лежа си и само ме успива.
Доста изчетох днес и си давам сметка,че с моите 3-4 кафета,цигари,апсартам и тн ,сама съм си го донесла.
Само не мога да си обясня,защо днес нямам сили и ми се вие свят.А и чат-пат имам усещането,че всичко от вчера иска да се повтори.Кажете ми в такъв случай да се движа ли,да седя ли,какво да правя??Има ли вероятност от припадък?

Ако е ПР няма опасност от припадък  Ние с ПР по време на ПА си мислим,че всеки момент ще се трупясаме на земята,ама никога не става  (поне при мен)

Опиши по-подробно болките в гърдите...

Абсолютно те разбирам  , защото и аз в момента съм без работа. Гледам малката като е болна, което е постоянно и това направо ме скапва. Безкрайното ходене по лекари ме изнервя много и стресира допълнително. Обаче като е добре и се срещаме с приятели се чувствам перфектно. Като си седя вкъщи и от време на време започвам да си мисля някакви глупости - нормално. Като ходех на работа, нямах време да се сещам за лоши неща или най-малкото да си въобразявам. Че аз с тези вируси съм станала направо хипохондричка, но си го знам. Както ми каза джи пито - ти поне си го признаваш. Еми да аз си знам проблема, не го крия и не ми пука. От този стрес, който ни заобикаля навсякъде е напълно нормално това, което се случва с нас.

SmurFka ако всичко с изследванията ти е наред и се отхвърлят всякакви други неща, явно става въпрос за ПА. Така като чета най-вероятно е това - когато човек за първи път получи това нещо си мисли точно, че умира и че получава инфаркт. Аз бях по същия начин. И точно в този момент вместо да се отпуснеш и да премине ПА, ти се стягаш и усилваш още повече проблема като се появяват нови симптоми или се засилват първите. Мой съвет е просто да се отпуснеш, да се опиташ да мислиш за нещо хубаво или да се разведриш с някой хубав филм. Ако пак се повторят нещата не се стягай, а се отпусни и опитай веднага да си отвлечеш вниманието с нещо друго. И това докато отидеш на лекар, който да прецени какво да предприемеш по-нататък. Може да се наложи да пиеш нещо първоначално, за да преодолееш състоянието си. И повярвай ми - не е нито от цигарите, нито от кафетата, а то стресът и проблемите, които ни заобикалят. Аз не пия, не пуша и какво от това! Стискам палци всичко да премине!

kali45 за съжаление лекарствата не са разковничето в този проблем. Психиката ни е много по-силна от тях, адреналина е на такива нива, че нищо не може да помогне освен ние самите да си помогнем. Успокой се, ние сме с теб!

Ох благодаря ви за отговорите!..Ами как да опиша болката в гърдите..вчера беше като стягане по-скоро от което не можех да си поема въздух.А днес на моменти едно като внезапно присвиване не силно,но дразнещо.На моменти изпадам в паника,че всичко ще се повтори,но се опитвам веднага да си вменя,че съм добре.Ако знаете само как времето до утре сутрин,когато мъжа ми ще си дойде,ми се вижда безкрайно. И не мога да си избия от главата ,че не е инфаркт,и ме е страх да заспя.......................................................ооххх май прекалих

Болката при инфаркт е много,ама много силна,така че добре дошла при нас Искрено се надявам да не се задържиш дълго в тази тема(не ме разбирай погрешно,просто бих била по-щастлива,ако нямаш ПР) 

SmurFka Здравей

Това, както го описваш, на мен си ми прилича почти сигурно точно на панически атаки. Аз в началото като ги получих така внезапно, точно това ми ставаше, включително и силния страх, че припадаш, умираш и т.н. Според мен обаче, за да си сигурна 100%, си направи две основни изследвания: едното е преглед при кардиолог (което очевидно си свършила вече и нямаш повод за притеснение), а другото е при ендокринолог, защото понякога различни хормонални обърквания дават някои от същите симптоми (макар не толкова силни като че ли). Тъй като съм почти сигурна, че няма да имаш наистина здравословен проблем, ти препоръчвам като си още в самото начало да вземеш възможно най-бързи мерки да се справиш това: първо да се опиташ да контролираш паниката, макар че е адски трудно- най-лесното е да направиш всичко възможно да превключиш на друга вълна- да си мислиш за нещо хубаво, да ангажираш вниманието си с четене, ТВ, разговор по друга тема с приятел и т.н. Второто според мен задължително е през времето, когато няма атака, да не си мислиш по никакъв начин и да се страхуваш, че тя може да се появи отново- това отново става ако ангажираш мислите си с нещо друго. Третото е ако наистина усещаш, че се страхуваш сама, докато се върне твоя човек, да прекарваш максимално много време с други хора- да отидеш при някой или да поканиш някой на гости, така ще ти е по-добре, а и като си говорите ще отвлечеш вниманието си от това. Твърде вероятно е лекарите като установят, че ти няма нищо да ти предпишат някакви успокоителни лекарства. Моята препоръка е, макар че сигурно не всички ще са съгласни с мнението ми, да пробваш да се оправиш сама с това и само ако не успееш, тогава да потърсиш лекарства.
Обикновено тези неща се появяват от натрупано напрежение, макар и да няма видима според теб причина в момента. Като че ли по-често при жените. Това, което трябва да запомниш е, че не си болна, нямаш никаква физическа причина, която застрашава здравето и живота ти по някакъв начин и всички болки и физически симптоми не могат да доведат до някакви трайни увреждания, освен естествено наистина ужасния дискомфорт. Като че ли цигарите и кафетата също пречат и засилват нещата, така че ако можеш ги понамали. Успех от мен и не се притеснявай

Аз се бях сблъскала със сходен проблем, когато получавах същите атаки, които на всичкото отгоре при мен специално се засилваха много яко вечер, когато сме си вкъщи. Макар че се опитваше, моят мъж трудно разбираше какво и как се случва и защо не мога да изляза или да стоя сама, макар че знам, че искаше да помогне. Затова и престанах да хабя усилия да обяснявам, а просто молех да отидем някъде без да конкретизирам причина. Понеже бях в такова положение, затова и сега реших, когато всичко е свършило отдавна, да пиша в тази тема, ако опитът ми може да е полезен на някой. Ако искаш може да ми пишеш на лични да ти дам скайп, да ме потърсиш, ако има нужда с някой да си поговориш.

Болките в гърдите, са много неприятни и плашещи! И аз съм така от няколко месеца и това не ми дава мира. Опитвам се да не мисля, но като ме пристегне и се плаша и веднага в главата ми нахлува мисълта за инфаркт.
Момичета, споделете как се чувствате при спиране на антидепресантите, при мен не се получава толкова лесно, както си го представях. В момента вече трети месец пия по половинка сероксат през ден. Не знам как ще ги намаля още, за ги спа напълно. Някой пил ли е Хеди Дей?

Аз много пъти съм писала, че спрях Ципралекса и Ривотрила много лесно. Много бавничко намалях по четвъртинка и така до през ден и после ги спрях. От тогава, вече 2 години не съм взимала даже и валерян. А с моята шест месечна одисея с мравучкането на крака и ръце вече ми омръзна. След всякакви ЯМРта ми пуснаха някакви много подробни кръвни изследвания  и там виждаме анти тела на лаймска болест    Направо не мога да повярвам. Та днес пуснах отново само за тези анти тела да видим какво ще покажат. Може да излезе накрая, че ме е хапнал кърлеж  В сряда пак съм при лекаря да видим. Вече цялата клиника е запозната с моя случай   

Аз съм ги спирала няколко пъти. При самото спиране  аз не усещах нищо, понеже нали са с натрупване. Започнах да усещам след няколко месеца. Първо лек дискомфорт, после напрежение и така докато пак не стигнах до атаките. Ривотрила го пих много малко, може би две - три седмици и го спрях от раз, в момента, в който АД започнаха да действат. При всеки е различно, пожелавам ти това да ти  е последният  допир с АД и никога да не се връщаш отново към тях.
Сега се сетих да споделя нещо, което съм забелязала от доста време. Отслабне ли ми имунитета, когато например съм болна, ПА ме връхлитат веднага. Някой да е забелязал подобна закономерност?