Колко бързо времето минава-МАРТенчето на годинка става! - тема 15

Бедствие, аз го разбирам като "програмирани сме подсъзнателно да повтаряме грешките или действията си по -точно не грешки директно на родителите си"....не говоря директно за яслите общо говоря.

Подкрепа на това,което каза - досега не го осъзнавах,но след разказа ти се замислих:
Нещо което много се чудих дали да споделя: моята малка почти не ме е гледала понеже и тя е била е студентка,но е пътувала всеки ден Ловеч-Габрово и вечер само е била с мен. Когато Анастасия се роди,ако ММ не помагаше и не си беше повечето време вкъщи със сигурност щях да се "отърва" от бебето.Грубо звучи,но наистина бях в труден период.  И сега пак се повтаря "оставянето" заради ученето,но поне се радвам,че мога да прекарвам пълноценно 4дни от седмицата с нея...

Е, нещо интересно най-накрая.
За яслите съм писала не веднъж и дваж, ама пак ще споделя за тези които не четат редовно. Дадох сина си на частна ясла на 2 г. и 2 месеца. Нямах това намерение, но явно не съм от най-търпеливите майки на света, защото започна да ми идва в повече това висене вкъщи, липсата на социални контакти/тука изобщо не включвам разговорите с майки в парка на тема кой кога се изакал, каква храна приемал и кога заспивал/,постоянния рев на детето /моето ревеше по 10 пъти на ден за щяло и нещяло, а ако има нещо, което може да ме изнерви, то това е няколкоминутен инатлив детски плач. Вярвайте ми след такъв ми идва да се заключа някъде или да хвана гората /. Започнах да повишавам тон много по-често от колкото беше нужно, след което и аз се разплаквах. Чувствах се ужасно безсилна и си казах, че имам нужда от глъдка въздух. Е, глъдката се оказа голяма грешка. Детето ми така и не свикна с раздялата от мама, с вечно щипещите и хапещи го деца от яслата, а накрая започна и да се изпуска, за да и дойде акъла на майка му, че мястото му не е там. Хиляди пъти съжалявам за 4-5 месечния му престой на място, където се чувстваше зле, но тогава просто не издържах повече вкъщи. От 2 и половина до 3 и половина годинки го гледаха моите родители/ не им беше лесно да съчетават работа и детегледачество/ и после тръгна на градина. Там нещата са коренно различни. Емо ходи с желание, тръгва с настроение всяка сутрин, връща се в повечето случаи щастлив. Но той е много чувствителен, страхлив и емоционален. Има деца , които с кеф си ходят на ясли-моето не беше от тях. Дано децата, които сте решили, че ще посещават ясли, са по-адаптивни, по-нечувствителни и по-самостоятелни от моето.

Лъки, и на мен ми изглеждаш като супер майка. От къде това търпение по цял ден да режете цветенца, да лепите, да сглобявате, да играете заедно винаги... Благородно ти завиждам за нагласата да бъдеш точно такъв всеотдаен родител. Аз имам нужда от собствено пространство и си го търся. Да, много се гушкаме, четем приказки и танцуваме, ама да седна да бръмча с колите заедно с децата или строя замъци от конструктори...не ми се отдава.
Стана ми смешно и като каза, че някои майки си оправяли шала и прическата, докато децата си стоели в количката и чакали. Аз пък се възхищавам на добре изглеждащи мами, защото аз редовно излизам по анцуг и шнола в парка. Как успяват хората и да се лакират, и да се издокарат за разходка-не знам. При мен е рядкост.
После ще пиша, че стана роман.

marys, мен всъщност ме интереусва от децата, които ще ходят на ясла, колко ще тръгват сега и колко догодина.
Така че нека анкетата да е нещо такован все пак:
Нека да има опция няма да ходи на ясли, щом толкова мами са против.

После ще ви чета и пиша, че сега няма кой да ме остави на компа....

Betta, ino4kada, VSD, Nadya81, Mur, migeo, Женичка, Лъки, matza83, kukumindrela, lilincho  БЛАГОДАРЯ ВИ!

Честит рожден ден на Александър на Таша!        

Дамм  и аз съм си го мислила, като си пускала снимки на Марио.

Благодаря ти  Вярно е много косата, а е подстригван 2 пъти вече  Нека да има сега детето, че ако се е метнал на бащиния си род, като стане на 30 няма да има толкова много 

И при нас е така. Но мисля, че ние сме виновни, защото веднъж тръгнахме да го плакнем с душа и задържахме повече над главата. Тогава се стресна и сега само като види душа и ваничката, почва да се дърпа, ако го държим насила, голям рев. Затова го мия набързо над мивката, правим му смешки и го залисваме. Постепенно малко по малко ще се приближаваме към душа.

Таз' анкета много категорична  с тази удивителна накрая. Аз не мога да гласувам, защото отговорът е не знам. Ако имаме възможност (финансова) ще го гледам, ако не, ще трябва да почвам работа. Стихията, Лъки и другите сте много категорични, но подозирам, че е защото нямате финансови затруднения. Сега очаквам да почне другият спор, че който има желание, ще намери начин да изкарва пари  Иначе аргументите ви против ги разбирам. Аз лично нямам познати като тази на Лъки, които да бързат да си дадат децата на ясла, защото не искат да ги гледат. Или поне не си признават.

Честит Рожден Ден на Алекс! Да си много здрав, весел и игрив!

Стихия, мисля, че за първи път съм съгласна с теб що се отнася до модела на възпитание, и те разбрах напълно. Разбира се има изключения от всяко правило, но като цяло е наистина така. Без да навлизам в подробности от личния си живот ще кажа, че моят модел на отглеждане и възпитание и този на моята майка нямат нищо общо, напротив, аз се старая да не повтарям нейните грешки, които помня от своето детство, и които видях при възпитанието на брат ми, с който имаме голяма разлика. Обичам майка си много, но моят модел е по-скоро сестра ми, която ми е като майка в много отношения.

За ясла аз съм много против, даже имахме спор с няколко майки преди време и съм сигурна, че те не ме разбраха правилно. Но всъщност това няма значение, важното е че засега (слава Богу!) няма да се наложи да давам Аслан на ясла. Това е нещо, за което и двамата със съпруга ми сме твърдо "за". ОБАЧЕ, не виня онези майки, на които им се налага да тръгнат на работа, това не ги прави лоши майки Сигурна съм, че много от тях са страдали много.

Маринелка, прости ми за размишленията, но както казах, човек се учи не само от своите грешки, но и от тези на другите (родителите си). От изказването ти излиза, че си осъзнавала липсата, която си имала като малка, но това не ти е било "за урок" при отглеждането на Анастасия, поне аз така го разбирам. Ти си студентка, хубаво е, че има на кого да оставяш малката, за да завършиш. За това ти се радвам, аз не бих могла. Според мен вашият случай е просто съвпадение-и двете с майка ти сте били студентки, когато сте родили. В това не съм сигурна, че има някаква закономерност За финал има една много хубава поговорка "да извлечем позитивното от негативното", така че не се терзай за минали неща, а се опитай да ги промениш в положителни

Bub_, бях чела, че към първата година страхът у детето заема голямо място и беше даден примерът със страха от водата като един от най-често срещаниете. Не мога да ти дам съвет, защото нямам опит с това, но исках да ти спомена, че е период и със сигурност можеш да потърсиш повече информация в интернет за това как да се справите заедно с него. Лично аз ще се радвам да споделиш как се справяте с това 

Децата, който не обичат да им мият косата, родителите могат да пробват "козирка за къпане", обикновено детето го дразни стичащата се вода по лицето.
 
ако не ви се занимава, може и сами да си направите от стара шапка с козирка...режете с ножицата и готово, но като е от плат малко трудно съхне. Продават се в детските магазини.

Сега да честитя на рожденичето днес-Александър на Таша! Да ви е жив и здрав и щастлив!!!
Буб, лъжици ползваме всякакви-и детски, и от нашите вкъщи. Емо имаше проблем с миенето на косата и какво ли не пробвахме-докато не порасна и не го израсна този страх , все ревеше в банята. Сега си слага на очите хавлиена кърпа, за да не му се пълнят с вода и дава главата назад. Като малък го беше страх и от това-да не вижда нищо за секунди дори, та и кърпата не помагаше.
Бета, мама Веси, и аз съм с по-обилен цикъл след раждането. След първото не беше така.
А на мамолог пък съм чувала, че се ходи само, ако след преглед с ехограф се установи някакъв проблем. Май не е съвсем безобиден мамографът, че да се ходи редовно.
Надя, дано премине по-бързо неразположението. Пуфита, и ти оздравявай!
За къпането -Ева не пръска,както казах, играе си с шампоана, ама и аз не я оставям много много да се пълцика, действам по-експедитивно.
Кръвните изследвания са ни добре-хемоглобинът е 116, но тромбоцитите са завишени, на какво ли се дължи?

Организираме среща на софийските мами - Петък 16.03., около 12.00 ч, мястото все още не е уточнено/вероятно парка на Военна Академия/!. Пиша предварително, за да имат предвид тези, които решат да дойдат.

Съгласна съм, че е възможно да повтаряме модела на родителите, но това е само единият вариант. Другият е (както ВСД намекна) да бягаме тотално от демонстрирания ни отрицателен модел. Така например, по случайност, имам не една, а три много близки приятелки (те не се познават помежду си), осиновени в следяслена възраст (преди това расли в домове за деца), които са ми пример за себеотрицание и в грижите към вече поостарелите си родители, и отдаденост към децата си (едната само няма деца, но пък се грижи с голяма обич за възрастния си баща). Така че и компенсторни механизми действат често.
Макар че не мисля да го давам на ясла Марио, като педагог, посещавал редовно пет-шест такива заведения,  искам да кажа на тези мами, които са решили децата им да ходят на ясла - не се плашете чак толкова от яслите, след като нямате друг избор, защото: 1) педагогическото взаимодействие в яслите е доста "реновирано" като цяло; да, от сестри е персоналът, но на всеки 4 яслени групи има педагог, който ежедневно им дава образователни насоки. Вярно е, че от ясла до ясла има разлика, но в добрите такива, отглеждането е наравно с възпитанието; също тече образователен процес; има рисуване, моделиране, апликиране и други активности; съобразени с възрастта; Томасито, има социализация в яслите - тя не е само в играта, а в усмивките, в докосването, в близостта между децата;  2) от дете до дете има разлика, така че не се плашете от конкретните отрицателни разкази на другите ни мами.


Томасито, браво за идеята с козирката  

За яслите да се искажа и аз сега...Тука яслата е до 4 годишна възраст и след това на градина. Аз Ванеса преди да навърши 2 годинки няма да я пускам на ясла...честно казано и след това не искам,ама трябва...Мога да си позволя да не работя,мъжа ми взима що-годе добра заплата,ама чесно казано искам дори и с минимални средства да подпомагам семейството си.Пък и има празници,ня които трябва да се купуват подаръци...а когато трябва на ММ да взема подарък няма как да стане ако не работя.Освен това трябва да уча,за да завърша,а с Несито е ужасно трудно да се учи да не кажа,че е невъзможно...Та по тези причини,че трябва да работя и да уча Ванеса ще ходи на ясла...Аз за моето пребиваване в яслата си спомням само хубави моменти,колко и смешно да звучи..много неща си спомням аз от ранното си детство..имах много приятелчета,много си играхме,много весело беше...пък и по разказите на майка ми аз никога не съм плакала и никога не съм отказвала да ходя на ясла...Е ММ пък е бил обратно...ревал е като за световно...Дано Несито не е като него...

ЛъкиТози пример на поведение може да е краен за някои,за мен е съвсем нормален.Ена мисля като теб 
Лъки,Благодаря ти,стимулира ме да се погрижа за външният си вид,защото бях изгубила индивидуалност и не се чувствах добре,сега благодарение на поста ти се лакирах,усмихнах,връзвам шала и изчезвам  Хубав и слънчев ден   

Eeee Томасито ти ме уби! И такова ли има измислено. Това с децата си е цяла индустрия машина за пари

Честито на Алекс - днешния рожденик! Бъди здрав и много обичан, лудувай на воля и слушай родителите си! :*

Стихия излиза, че тези които имат дъщери трябва да са още по-отдадени на отглеждането им ШЕГУВАМ СЕ! Разбрах какво имаш предвид.

А какво значи ПРОТИВ и ЗА? Яслите са измислени точно както козирката за къпане и проходилката. В даден момент да улеснят някой, който търси помощ. Трябвало е да се връщат на работа жените и хоп ето ви ясла. То и затова яслите и градините не са задължителни.

Ако питате майка ми тя благославя яслата - научила съм се на режим, нещо което много и е тежало. Защото по цяла нощ не съм спала а тя е отивала сутрин на работа. Майчинството и е било 9 месеца. Но другото което чувам сега от нея е колко била "тъпа" и как не и било хрумвало ако тя е във ваканция аз да ходя на градина. Винаги щом тя почива си ме взимала с нея. ( а майка ми е учителка и имат доста ваканции и свободни дни). И сега като гледа свои колежки как си седят по цял ден и спокойно си пият кафета по време на ваканция и и било "просветнало"   Но от нея съм научила едно - да си учителка е много подходяща за жена професия, защото имаш време да обърнеш внимание и да се погрижиш и за семейството, дома и децата (колкото и в пубертета да ме дразнеше това   ).

Когато забременях бях уплашена. Как ще гледам бебе (аз даже не го обичах). Как ще се грижа за дете, като аз нямам обща приказка с тях. Не съм от тези дето се прехласват по мъничета (май малко се промених  в това отношение), които веднага заговарят на бебешки и децата ги харесват. Но още в първия момент когато си поех бебнцето в ръце сякаш го бях правила цял живот. В Майчин дом една циганка беше избягала и малкото бебенце стоеше там и всички се чудеха сега какво следва - тогава се замислих как е възможно да оставиш едно такова същество. Мислих си, че трябва да е била много силна следродилна депресия, но ето Стихията разясни някои неща - какво са открили учените като закономерност  

Стига съм ви занимавала с моите размисли! Моля да ме извините май се отплеснах !

 Пак се раздвижихте И моя отговор на анкетата е не знам. Не ми се ще, големия не е ходил, тръгна направо на градина, но сега не съм убедена ,че ще се справим финансово. Бизнесът ни е мой , мъжа ми сега засега се справя, но аз не съм спирала да помагам (от родилния дом въртях телефоните по 2-3 часа на ден). Налага се присъствието ми , поне 2-3 вечери седмично, а майка ми (свекито не е във Варна), не е от всеотдайните баби. Тя гледа деца само ако има кой да й прислужва, и на кого да се покаже. Не я обвинявам, такава е, вече е на 60 години и нямам идеята , че ще променя нещо. Мен са ме гледали бабите, което пък май ме прави пример за точно различно отношение към децата, а? На мен никой не ми е длъжен, според моите разбирания, и всяка помощ ми е неочаквана и благодарна. Финансово нещата седят по същия начин. Родителите ми имат възможности, но никога няма да попитат примерно дали се справяме със сметките и наема. В този ред мисли, Редрени, аз взимам от самото начало по около 300 лв, недей ми казва че със или без 240 лв все тая. На нас лично това са ни тока, водата и тв+нет.
 Яслите не са зло. На някой деца са им ок, някои не свикват. Както и майките, и децата са различни. И аз като Ена се чудя на Лъки как успява да е толкова всеотдайна, отговора е че е такава и идва отвътре. Аз не съм.  Гледам си децата както мога и както го правя. Мога да бъда само такава майка, каквато съм. Ако ги питате, най-добрата съм, защото съм тяхната. Друга нямат. Дано ме разберете правилно, защото дребната се събуди и ставам  

 Анелиса, браво за  организацията на срещата,но искам да попитам не е ли малко неравно там по земята е с някакво покритие от плочи и имам спомен лятото когато ходихме веднъж-голямо подскачане подскачаше количката-та в този ред на мисли имаме проходили дечица,които мисля ,че няма да им е много добре там.