- Публикувана: 29 фев. 2012, 11:31 ч.
- Последно мнение: 23 март 2012, 00:53 ч.
Колко бързо времето минава-МАРТенчето на годинка става! - тема 15
Мислех да не пиша по темата за яслите, защото много от вас вече знаят положението, в което се намирам. Само ще споделя една случка о миналата година. Коки беше на 6 месеца. Бяхме на гости на едни роднини на мъжа ми. Те са младо семейство, имат момиченце, което през април става на 3 годинки. Лятото още я бяха пуснали на ясла (там нямат проблема с бройките в детските заведения). И майката, която между другото е доста по-малка от мен ми каза, че се случвало лелките от яслата да я викат да си прибере детето, защото плачело. Тя на свой ред им казвала, че така или иначе ще я прибира след час и можело да поплаче до тогава 
Също така ми каза, че и било смешно, когато виждала разплакани майки да излизат, след като са си оставили децата и да си слагат тъмите очила, за да не ги гледат хората по улиците. И сега това, което ме разби : Сигурна съм, че ти ще бъдеш една от тези майки, дето реват!
Аз няма да си оставя детето, защото така искам. Напротив, мисля за бъдещето му, искам да е осигурено, за това трябва да работя и да свърша някои неща в срокове. Докато мога ще правя схеми с баби, прабаби и приятелки и ще гледам възможно най-много време да прекарвам с него. А за да завърша историята за "онази роднина" ще кажа само, че тя не работи, мъжа и работи в чужбина и се връща на 2-3 седмици. Майка и е починла, когато е била на 4-5 години. Не знам какво прави по цял ден, но не мисля, че домакинства.
Цялата ми идея е, че от майка до майка има разлика и никой никого не може да вини, защото не сме еднакви, а и не можем винаги да знамем обстоятелства.
И няма лошо според мен, въпреки че сме майки, да сен чувстваме и жени. Аз си признавам, че тази зима адски съм се занемарила и ми трябва някакъв стимул да се взема в ръце!
Също така ми каза, че и било смешно, когато виждала разплакани майки да излизат, след като са си оставили децата и да си слагат тъмите очила, за да не ги гледат хората по улиците. И сега това, което ме разби : Сигурна съм, че ти ще бъдеш една от тези майки, дето реват! Аз няма да си оставя детето, защото така искам. Напротив, мисля за бъдещето му, искам да е осигурено, за това трябва да работя и да свърша някои неща в срокове. Докато мога ще правя схеми с баби, прабаби и приятелки и ще гледам възможно най-много време да прекарвам с него. А за да завърша историята за "онази роднина" ще кажа само, че тя не работи, мъжа и работи в чужбина и се връща на 2-3 седмици. Майка и е починла, когато е била на 4-5 години. Не знам какво прави по цял ден, но не мисля, че домакинства.
Цялата ми идея е, че от майка до майка има разлика и никой никого не може да вини, защото не сме еднакви, а и не можем винаги да знамем обстоятелства.
И няма лошо според мен, въпреки че сме майки, да сен чувстваме и жени. Аз си признавам, че тази зима адски съм се занемарила и ми трябва някакъв стимул да се взема в ръце!
Я колко интересна стана темата 
Първо, за да не забравя,
Честит 1-ви Рожден ден на Алекс на Tasha!!!
Да расте щастлив и даряващ само радост на семейстовото си!
Чудя се откъде да започна, но знам че няма да успея да напиша всичко, което ми мина през ума докато четях.
Съвсем друго исках да разбера, като помолих за анкетата, пък то какво стана, но ми е интерсно да ви чета. Обаче в никакъв случай не бих била категорична в изказванията си. Ако детето е ОК с адаптацията и това е добър избор за семейството като цяло, защо да не го пуснат на ясла? При нашите деца, родени през март, ако не искаме да ходят на ясла, това означава, че някой трябва да ги гледа до 3,5 години, нали така? Колко мами могат да си позволят да не ходят толкова време на работа? А колко имат баби под ръка?
Аз мога да не ходя на работа до 2 год. + още няколко месеца евентуално, но нямам баба на близо. Ако разчитам на майка ми, това означава тя да дойдте тук, защото аз не искам да си пращам детето в провинцията, защото ще е далече от мен и трябва да пътувам по 5 часа в едната посока, за да го видя. Обаче това пък би довело до промяна в начина на живот на 2 семейства, още един човек в къщи и т.н. Не съм сколонна на това. Ако бабата живее в същия град, тя е избор, но ако не - мисля че яслата е по-добра алтернатива. И може би предпочитам прехода мама-ясла, отколкото мама-баба-ясла. Това е за нашия случай, за други мами, баби и деца, по-добрият избор може да е друг.
racholina, изумих се от разказа ти! Да знаеш обаче, че и аз съм от тия дето ще слагат тъмни очила като излизат от яслата/градината, поне в началото, така си мисля....Другото няма да го коментирам
Съгласна съм със sirence, играейки си едно До друго, децата също общуват. Както и за модела на подражание - някои го следват, а други правят всичко възможно да го избегнат.
Ena, и аз се чудя някои майки от къде намират време, ама явно е до нагласа. Също обаче ми прави впечатление, че в парка повечето мами са с шноли
, и аз в това число. Доста по-малко са наконтените мадами 
Аз лично трудно намирам мотивация, особено като се има предвид, че откакто се е родило детето, не съм се отделяла от него сумарно за повече от 5 часа. Е, не ми стигат силите да съм всеотдайна за всичко и не съм супер-мама и съпруга. Гледам първо да направя нещата за детето, както аз ги искам, пък за другото ако остане време и енергия. Явно, в повеето случаи не ми остава 
В момента съм си оправила маникюра, така че на срещата в петък, да знаете че не е специално за случая, а е просто импулс от преди няколо дни 
За срещата - защо не я преместим в Борисовата градина, щом парка на Военна академия не е много подходящ?
Първо, за да не забравя,
Честит 1-ви Рожден ден на Алекс на Tasha!!!
Да расте щастлив и даряващ само радост на семейстовото си!
Чудя се откъде да започна, но знам че няма да успея да напиша всичко, което ми мина през ума докато четях.
Съвсем друго исках да разбера, като помолих за анкетата, пък то какво стана, но ми е интерсно да ви чета. Обаче в никакъв случай не бих била категорична в изказванията си. Ако детето е ОК с адаптацията и това е добър избор за семейството като цяло, защо да не го пуснат на ясла? При нашите деца, родени през март, ако не искаме да ходят на ясла, това означава, че някой трябва да ги гледа до 3,5 години, нали така? Колко мами могат да си позволят да не ходят толкова време на работа? А колко имат баби под ръка?
Аз мога да не ходя на работа до 2 год. + още няколко месеца евентуално, но нямам баба на близо. Ако разчитам на майка ми, това означава тя да дойдте тук, защото аз не искам да си пращам детето в провинцията, защото ще е далече от мен и трябва да пътувам по 5 часа в едната посока, за да го видя. Обаче това пък би довело до промяна в начина на живот на 2 семейства, още един човек в къщи и т.н. Не съм сколонна на това. Ако бабата живее в същия град, тя е избор, но ако не - мисля че яслата е по-добра алтернатива. И може би предпочитам прехода мама-ясла, отколкото мама-баба-ясла. Това е за нашия случай, за други мами, баби и деца, по-добрият избор може да е друг.
racholina, изумих се от разказа ти! Да знаеш обаче, че и аз съм от тия дето ще слагат тъмни очила като излизат от яслата/градината, поне в началото, така си мисля....Другото няма да го коментирам
Съгласна съм със sirence, играейки си едно До друго, децата също общуват. Както и за модела на подражание - някои го следват, а други правят всичко възможно да го избегнат.
Ena, и аз се чудя някои майки от къде намират време, ама явно е до нагласа. Също обаче ми прави впечатление, че в парка повечето мами са с шноли
, и аз в това число. Доста по-малко са наконтените мадами Аз лично трудно намирам мотивация, особено като се има предвид, че откакто се е родило детето, не съм се отделяла от него сумарно за повече от 5 часа. Е, не ми стигат силите да съм всеотдайна за всичко и не съм супер-мама и съпруга. Гледам първо да направя нещата за детето, както аз ги искам, пък за другото ако остане време и енергия. Явно, в повеето случаи не ми остава В момента съм си оправила маникюра, така че на срещата в петък, да знаете че не е специално за случая, а е просто импулс от преди няколо дни За срещата - защо не я преместим в Борисовата градина, щом парка на Военна академия не е много подходящ?
Цитат
Томасито, има социализация в яслите - тя не е само в играта, а в усмивките, в докосването, в близостта между децата;
Това може да го прави с деца от площадката, познати деца....социаллизация не означава да се усмихваш и да има близост между деца....а да се впишеш и да си част от "група" т.е лесно да се внедряваш при себеподобни, да реагираш адекватно в ситуация свързана с взаймодействие и общуване с хора.
Ау..как 240 лева с тях и без тях...Аз взимам по 270 лева и това са ми памперсите,мокрите кърпички,млеката на Ванеса за цял месец...Такива детски мецки не взимам,че мноУ сме богати и не ни трябвали... 
35лева детски пак са нещо...аз парите ги ценя щото знам какво е да имаш и какво да нямаш...В София като живеехме заедно след като се сгодихме съм си брояла стотинките...Е никога гладни не сме оставяни,помагаха и нашите и на милото родителите,но пък нямахме възможност за някои глезотийки...
35лева детски пак са нещо...аз парите ги ценя щото знам какво е да имаш и какво да нямаш...В София като живеехме заедно след като се сгодихме съм си брояла стотинките...Е никога гладни не сме оставяни,помагаха и нашите и на милото родителите,но пък нямахме възможност за някои глезотийки... 
Привет, Момичета!
Извинявайте, ако съм убидила някой с репликата за 240-те лева. По-скоро идеята ми беше, че може да се изкара малко време без тези доходи, но все пак трябва да се мисли и от гледна точка запазване на работното място.
Пипилота, не че ми е работа, но ми стана интересно, след като имате фирма защо не си се осигурявала на максимума, за да вземаш сега повече пари. Ние дори в един момент мислехме за варинати да се доосигурявам, но се отказахме, като приеха закона за вземане на доходите година и половина назад.
Замислих се след изказванията и май аз спадам повече към майките с шалчетата
И в този ред на мисли да кажа, че за да се чувства добре детето, трябва и майката да се чувства добре. Даже днес си записах час за фризьор - в събота отивам да се бядисвам и постригвам, а на 23-ти, за празника ще отида да си направя един сешоар!
А за примера за родителите, наситина мисля, че понякога неволно повтаряме грешките им, но и се стремим да сме по-добри. И все пак на днешно време, освен примера на родителите и хората около нас, имаме възможност да се образоваме и информираме сами, която нашите родители са нямали.
sirence, браво, че си уредила нещата да работиш от вкъщи. И аз също помагам на мъжа ми в неговата работа, мисля че не съм споделяла, но не мисля, че си ощетявам детето, просто е въпрос на организация за момента.
kukumindrela, и аз я бях забравила тази сладкарница, но добре, че е чичко Гугъл да подсеща!
за срещата, писах във фейсбук, тук няма да повтарям.
Извинявайте, ако съм убидила някой с репликата за 240-те лева. По-скоро идеята ми беше, че може да се изкара малко време без тези доходи, но все пак трябва да се мисли и от гледна точка запазване на работното място.
Пипилота, не че ми е работа, но ми стана интересно, след като имате фирма защо не си се осигурявала на максимума, за да вземаш сега повече пари. Ние дори в един момент мислехме за варинати да се доосигурявам, но се отказахме, като приеха закона за вземане на доходите година и половина назад.
Замислих се след изказванията и май аз спадам повече към майките с шалчетата
И в този ред на мисли да кажа, че за да се чувства добре детето, трябва и майката да се чувства добре. Даже днес си записах час за фризьор - в събота отивам да се бядисвам и постригвам, а на 23-ти, за празника ще отида да си направя един сешоар!А за примера за родителите, наситина мисля, че понякога неволно повтаряме грешките им, но и се стремим да сме по-добри. И все пак на днешно време, освен примера на родителите и хората около нас, имаме възможност да се образоваме и информираме сами, която нашите родители са нямали.
sirence, браво, че си уредила нещата да работиш от вкъщи. И аз също помагам на мъжа ми в неговата работа, мисля че не съм споделяла, но не мисля, че си ощетявам детето, просто е въпрос на организация за момента.
kukumindrela, и аз я бях забравила тази сладкарница, но добре, че е чичко Гугъл да подсеща!
за срещата, писах във фейсбук, тук няма да повтарям.
Taша, много сте хубави, в твоята усмивка и изписаната на лицето му приятно любопитство си личи колко положително е било настроението 
И тортата е много стилна!
За срещата - ама какви такива ги правите в 12 часа Вие храна от кухня явно не ядете, на нас около взимането на храната ни се въртят излизанията, та в този час няма как да стане. Ако сте там до 13.30, ще опитам да мина да ви видя, но без бебока.
Томасито, това, което казваш, е точно така, но правиш грешка, ако отричаш написаното от мен. Едното не противоречи на другото, а го допълва. За по-сериозни дискусии - на живо някой ден
И аз не винаги съм първия модел, но хубаво Лъки ги описа крайно - да се замислим къде сме, и да знаем към какво да се стремим - а то, разбира се, е най-добрата комбинация от двете: да съумяваме да превръщаме перфектно издуханата прическа в грива на лъвица, когато ролевата игра с мъниците го изисква, или пък, без никаква суета, кокетно завързания на вратлето ни шал да трансформираме в атрибут за игра на криеница
И тортата е много стилна!За срещата - ама какви такива ги правите в 12 часа
Вие храна от кухня явно не ядете, на нас около взимането на храната ни се въртят излизанията, та в този час няма как да стане. Ако сте там до 13.30, ще опитам да мина да ви видя, но без бебока.Томасито, това, което казваш, е точно така, но правиш грешка, ако отричаш написаното от мен. Едното не противоречи на другото, а го допълва. За по-сериозни дискусии - на живо някой ден
И аз не винаги съм първия модел, но хубаво Лъки ги описа крайно - да се замислим къде сме, и да знаем към какво да се стремим - а то, разбира се, е най-добрата комбинация от двете: да съумяваме да превръщаме перфектно издуханата прическа в грива на лъвица, когато ролевата игра с мъниците го изисква, или пък, без никаква суета, кокетно завързания на вратлето ни шал да трансформираме в атрибут за игра на криеница
Redreny, според мен разликата е не толкова в самото дете, колкото в подхода към него, но все пак от личен опит мога да кажа, че има разлика, защото когато синът ми навърши 3 г. стана наистина разбиращ човек, преди това си беше просто едно голямо бебе. Всичко си е до дете обаче, не го приемай все едно така става с всички деца, някои най-вероятно порастват по-рано, а други по-късно.
За да си представиш разликата, ще ти дам един пример, дано ме разбереш. В яслата на моя син, например държаха всички деца на едно килимче с играчки и не им даваха дори да си помислят да прекрачат неговата граница. Който успее да се пребори за играчка, започва да се пази да не му я отнемат останалите, понякога това е придружено с щипане, хапане, дране и дори с дърпани до кръв уши, без въобще да преувеличавам. В детската градина е точно обратното, представи си, че карат всяко дете да прекрачи границата на килимчето да се представи пред останалите например, да изпее песничка, да каже стихче или всички заедно да танцуват, да разиграват етюди или да играят групови игри. Разликата е нещо такова, не ме разбирайте, че искам да демонизирам детските ясли, но моят опит с тях беше такъв, което разбира се не означава, че вашият също трябва да е такъв.
Нека специалистите все пак да изкажат и тяхното мнение по въпроса от професионална гледна точка.
За да си представиш разликата, ще ти дам един пример, дано ме разбереш. В яслата на моя син, например държаха всички деца на едно килимче с играчки и не им даваха дори да си помислят да прекрачат неговата граница. Който успее да се пребори за играчка, започва да се пази да не му я отнемат останалите, понякога това е придружено с щипане, хапане, дране и дори с дърпани до кръв уши, без въобще да преувеличавам. В детската градина е точно обратното, представи си, че карат всяко дете да прекрачи границата на килимчето да се представи пред останалите например, да изпее песничка, да каже стихче или всички заедно да танцуват, да разиграват етюди или да играят групови игри. Разликата е нещо такова, не ме разбирайте, че искам да демонизирам детските ясли, но моят опит с тях беше такъв, което разбира се не означава, че вашият също трябва да е такъв.
Нека специалистите все пак да изкажат и тяхното мнение по въпроса от професионална гледна точка.
anelisa, ти и преди беше споделяла за неволите на големия ти син в яслата. Дано да не ни сполети нещо такова, че наистина не знам как ще реагирам. Ако някой свали усмивката от лицето на детето ми, все едно ще ме е наръгал с нож в сърцето.
Той ММ само се заканва, че ще слага на детето камери, та да го видя после какви ще ги върши с тези лелички в яслите:)
Той ММ само се заканва, че ще слага на детето камери, та да го видя после какви ще ги върши с тези лелички в яслите:)
Разбрахме, че и Еna има горчив опит. Някоя от мамите с по-големи дечица няма ли добри впечатления ? 
Моля някой да ми обясни каква е разликата между дете на 2,5 години в ясла и дете на 3 години в градина. Питам съвсем сериозно, защото на мен лично не ми е ясно.
Винаги съм била против градините като цяло, защото аз не съм ходила и 1 ден. Баба ми се грижеше за мен. Така се стекоха обстоятелствата, че поисках сама да пусна Габи на градина и не сбърках. Не съжалявам за избора си. За някои е странен, за други нормален - зависи от детето. А моето е много нервно и всичко го отегчава до безобразие. Та в тази връзка - не, не смятам че копираме моделите от родителите си. Поне не и в моя случай
А в този ред на мисли някой знае ли какъв персонал се грижи за децата в частните ясли - медицински сестри или педагози? Нямам информация от първа ръка, но съм чела, че там децата се чувстват много по-добре отколкото в държавните, говоря за яслите, именно заради грижите, които полагат там за тях.
Истината е, че много хора в България ходят на работа с нежелание или са недовлни, било то от условия или заплащане, и пренасят това върху трети лица, които не са виновни за тяхното недовлство. Мога да преглътна такова отношение, но някакси не и като се отнася за детето ми. Дано да съм с грешни впечатления или пък моето детенце да има късмет и да попадне на мили хора, защото вярвам, че има и такива.
Истината е, че много хора в България ходят на работа с нежелание или са недовлни, било то от условия или заплащане, и пренасят това върху трети лица, които не са виновни за тяхното недовлство. Мога да преглътна такова отношение, но някакси не и като се отнася за детето ми. Дано да съм с грешни впечатления или пък моето детенце да има късмет и да попадне на мили хора, защото вярвам, че има и такива.