Къде се изгуби вкусът на храната ?

  • 10 684
  • 174
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 788
Ако кажем, че България е имала период на "възход", то той определено е бил преди '45-та година.

Ето пример - забравих точното име на инженерът (някой дано се сети), учил в Унгария за сладкар, изучил тънкостите, пренесал ги в България и после прославил българския шоколад. Дори турският министър (или там, както се е водил в онези години) е обявил пред всички държавници, на някакъв международен прием в Унгария (на който е имало от нашенския шоколад), че шоколадът, произведен от нашия "инженер-сладкар" е един от най-добрите в Европа.
А примери подобни много и колкото иска човек...

Но идва комунизмът и ти вземат всичко, за да бъде то за общото благо, защото всички трябва да са равни.
От това по-голяма глупост няма...
Няма как у нас да има семейна пекарна, със своя си начин и своите рецепти, предавани поколения наред, защото по "онова" време нямаше частно, всичко беше държавно... Или забравихте, че който дръзнеше да развива нещо частно, се криеше да не го хванат, че не се знаеше какво точно ще му се случи...

# 46
  • Мнения: 5 710
Да де, но този свръхдобив е в пряка връзка с промяната на продукта - не само откъм химизация ( ако има такова понятие, де но горе долу общо така да ги нарека), а и откъм разработване на нови сортове с различни характеристики, най-важната сигурно е устойчивост. Така че не ядем това, което са яли преди век, дори преди половин век, щото сега и генетиката доста напредна и селекцията не е Менделова ( каквато баба ми примерно познаваше)...

И за готвенето не съм съгласна /ужас, ква съм опозиция/  Хората едно време са се хранили много по-семпло , без много ингредиенти / В Италия и до ден днешен така ядат/  и без обогатяване на вкуса.
За сметка на това продуктите сами по себе си са имали достатъчен вкус, и като е било чушка е било чушка а не чушка с лек рибен аромат ... Grinning

# 47
  • София, център
  • Мнения: 3 455
По соца не си спомням да е имало пресен, топъл хляб.

Имаше, имаше фурни, от които вадеха топъл хляб, бял и ръжен.

На Ангел Кънчев, на Малките 5 кюшета, на Големите 5, на Иван Асен. Имаше.

# 48
  • София
  • Мнения: 5 884

А относно "качествената храна" по соца, изобщо няма да се впускам в коментиране на илюзии. Вижте последния пост на Nekomusume, там си пише всичко. По соца който е имал баба и дядо от истинско балканско село (аз имах), той е ял вкусни зеленчуци, мляко и сирене. В магазините беше по-голяма гняс и отсега. Да се върна на примера за хляба. По соца не си спомням да е имало пресен, топъл хляб. Зареждането беше през няколко дни, през тях хлябът ставаше на подметка. Подмятаха го в едни мръсни щайги направо на земята... сега поне за това има стандарти Simple Smile Тъй че слезте на Земята, моля ви, някои сме родени доооста преди 1989 г.


Големи глупости, не само цитираните де, ама за хляба избиха рибата. Laughing

# 49
  • Мнения: 4 916
Вкусът на храната се изгубва, когато се появява идеята, че хората трябва да ядат много и евтино.
Това е 50тте години. Това е и момента, в който фармакологията вижда своя шанс да владее света, наред с военната индустрия, и останалото го знаете

Това е истината.
Колкото по-достъпна става храната, толкова по-големи вреди търпят традиционните вкусови и хранителни практики.

# 50
  • Мнения: 11 152
Големи глупости, не само цитираните де, ама за хляба избиха рибата. Laughing
Това какъв принос дава към темата "Къде се изгуби вкусът на храната?"

Нансен, на Иван-Асен я има и сега; и ръжено-пшеничните хлебчета още са добри. Само тя е останала от старите. И все още си има сериозни опашки. Ходя понякога, та знам.
Обаче, 4 за целия град не е никак много, а и ако не живееш/работиш наблизо, к'во прайш?


10c's
, това за обогатяването на вкуса ми се струва, че касае по-скоро употребата на подправки, технологии (запръжка напр.), дълга топлинна обработка, използване на съдове от естествени материали - гювеч, сач, и т.н. Точно така се разгръща вкусът на простите продукти. В южните кухни готвят с ужасно много подправки в сравнение с нас. И пак бабите ни са готвили с повече, отколкото ние.

# 51
  • Мнения: 3 736
Вкусът на храната се изгубва, когато се появява идеята, че хората трябва да ядат много и евтино.
Това е 50тте години. Това е и момента, в който фармакологията вижда своя шанс да владее света, наред с военната индустрия, и останалото го знаете

Това е истината.
Колкото по-достъпна става храната, толкова по-големи вреди търпят традиционните вкусови и хранителни практики.

 Peace В "Едноетажна Америка" става дума за 20-те години на 20-ти век. Храната е безвкусна, но обслужването е бързо.  Важен е не вкусът, а ефективността на нахранването. И така.

# 52
  • Мнения: 11 152
Peace В "Едноетажна Америка" става дума за 20-те години на 20-ти век. Храната е безвкусна, но обслужването е бързо.  Важен е не вкусът, а ефективността на нахранването. И така.
Отклоняваме се от темата, но заселниците в САЩ отпреди XX век са предимно от английски, ирландски и холандски произход. Каква хубава храна да има, кога да я има, в коя епоха, отде да дойде?!
Ами най-вкусния ресторант в САЩ, който знам, е афганистански във Финикс. Чак е смешно Simple Smile


# 53
  • София
  • Мнения: 5 884
Хлябът от хлебозаводите се караше всеки ден в 6 сутринта и беше в големи телени колички на колелца. Доскоро се въргаляше хлябът неопакован и в щайги по земята, даже не съм сигурна, че и в момента не се случва да е така.

Скоро видях отворена врата на баничарка, с която превозваха месо. Не ми се говори.

# 54
  • Мнения: 3 736
Тук не говорим за кулинарни предпочитания, Параход. Говорим за това доматът да има вкус на домат, а месото на месо. Досега темата се отклоняваше в размисли за тоталитарния строй.

Митът за безвкусната британска кухня... вярвайте си в него.

# 55
  • Мнения: 4 916
Peace В "Едноетажна Америка" става дума за 20-те години на 20-ти век. Храната е безвкусна, но обслужването е бързо.  Важен е не вкусът, а ефективността на нахранването. И така.
Отклоняваме се от темата, но заселниците в САЩ отпреди XX век са предимно от английски, ирландски и холандски произход. Каква хубава храна да има, кога да я има, в коя епоха, отде да дойде?!
Ами най-вкусния ресторант в САЩ, който знам, е афганистански във Финикс. Чак е смешно Simple Smile




Това са твоите лични предпочитания, вероятно опиращи се на хранителни спомени от детството. Това е нормално.
За хората, които са свикнали с пай от бъбречета или пай от змийорки, афганистанският расторант най-вероятно е плод на извратен мозък. Но за хора, които са свикнали с това, не е никакъв пръблем или новост.

Аз например, където и да ида по света, първо търся турски ресторант или магазин - там намирам традиционните български кори за баница, лютеници, СИРЕНЕ!!!!! разбира се и кисело мляко и т.н. Аз обикновено не говоря местен език, но само като кажа на мъжа ми "сирене и кисело мляко" продавачите веднага разбират - т.е. всички българи търсят същото.

# 56
  • Мнения: 114
Отговорите са в руската документална поредица - Среда обитания

Това е първият епизод -> за плодове и зеленчуци



# 57
  • Мнения: 3 098
 В моят случай се чувствам като "вода гази, жаден ходи". Храна много, но не струва и не ми се яде. Много време се губи за да си набави човек храна с добро качество.

Не мисля, че в соц- годините имаше хубава храна, напротив дори. Нямаше нищо свястно. Хората тогава цяло лято приготвяха храна за зимата. Повечето храни бяха домашно производство, оттам и добрият вкус.

Сега времената са други, живеем забързано, имаме повече ангажименти и не остава кой знае колко време за храната. Тази, която се предлага по магазините,е с много консерванти, подобрители, оцветители, няма как да е вкусна.

Плодовете и зеленчуците стават повече за игра на тенис, отколкото за трапезата.

# 58
  • Мнения: 4 916
...
Не мисля, че в соц- годините имаше хубава храна, напротив дори. Нямаше нищо свястно. Хората тогава цяло лято приготвяха храна за зимата. Повечето храни бяха домашно производство, оттам и добрият вкус.
...

Това са различни неща.
И сега има хора, вкл. аз, които приготвят зимнина, нищо, че сега е демокрация.

# 59
  • Мнения: 11 152
Марица, много хубав пост.

Argun, абе не съм сигурна, да ти кажа.
Вярно, че българската кухня си е парче ориенталска по произход, но истинската ориенталска опознах, като пораснах и тръгнах да пътувам. Вкъщи се е готвило по друг начин, когато бях дете. Патладжаните бяха само за пържене, например, 2-3 пъти в годината, никому не е хрумвало да ги готви Simple Smile А сега патладжани ми дай, ако може 6-course-meal от патладжани. Извинявам се за офтопика Grinning

Темата обаче е неизбежно да смесва спомени от миналото с фактите от днес.
Както казва един приятел "хубавото на социализма беше, че тогава връстничките ми бяха 16-годишни. Сега при демокрацията връстничките ми са 40-годишни..." Същият сантимент може да се приложи и към храната от безгрижното детство и юношество, предполагам.

Общи условия

Активация на акаунт