Роднините ни в чужбина

  • 23 332
  • 380
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 936
Аз имам такива роднини! Simple Smile

Години наред живееха в София и тогава бяха големи софиянци. На дърти години спечелиха зелена карта и заминаха за  Америка. След 2, 3 години се срещаме в София и се вайкаха и тюхкаха, как можели хората да живеят с дупките по улиците и с мръсния въздух! Живи да ни ожали човек!  Mr. Green

# 106
  • Мнения: 1 310
Аре пък вие, стига с тая злоба! Tired
Каза ви човек малко истини и веднага подскочихте. Каквото и да ми говорите, за мен истината е такава. На вас като ви харесва да бършете задници - ваша работа. Но не ме обвинявайте, че на мен не ми харесва и аз в България си постигам това, което искам с труд, който не ме унижава. Мънкайте си тук - това е положението. Виждали сте вие злоба! ooooh!

# 107
  • Мнения: 8 995
Аз пък не общувам с роднини, които не са ми приятни. Просто не ги виждам с години и ми е добре. Нито ме напрягат, нито ме принуждават да се чувствам жалка, бедна и т.н.
Не общувам и с хора, които са ми неприятни.
Проблемът не е в това какви са ти роднините или приятелите /независимо дали живеят в чужбина или в България/, а в това доколко ги допускаш да ти влияят и колко често ги виждаш.
На въпроси "защо това ми е така, а не онака", отговарям "защото така ми харесва" и с това приключва разговорът. Понякога такъв тип разговор прекъсва за ужасно дълги периоди от време, а друг път - завинаги.
Страшна драма, няма що! Никоя нетактична братовчедка не би могла да ми провали ни делник, ни празник, защото просто няма да се срещна с нея.

# 108
  • Мнения: 30 512
Защо настана такава драма?

Познаха се.  Laughing

Драмата не е само с роднините в чужбина, с преселилите се в София положението е същото (имам предвид онази тема в Нашите деца Mr. Green).

По въпроса - толкова близки роднини в чужбина нямам, нито бих допуснала някой да ми дава тон в живота, но пък имах възможност преди време да се сблъскам с нашенци от странство (главно гастарбайтери в Гърция и Италия) по служебна линия. Не че нямаше изключения, но като цяло масата ме наведе на някои изводи - когато навън се работи черен труд, често свързан с куп унижения, връщайки се у нас човекът компенсираше и избиваше комплекси, унижавайки туземците. Като не можеш да си го изкараш на този, който те е мачкал и тормозил, ще си го изкараш върху когото можеш. Ако мъжът ти те пребива за добър вечер, ще си отмъстиш, като набиеш децата. Човещинка.

# 109
  • в рока
  • Мнения: 1 120
Между другото и няма смисъл да дъвчем повече тази тема ,че преди да стигне 50 страници ,може да бият ключа :Повтарям,че за малка част от заминалите за чужбина важи"Пази Боже сляпо да прогледа"Ама ги има-факт.Подминавам ги с усмивка ,или просто спирам да общувам с тях ,както писа байбиби по-горе.Какво толкова наскачаха всички не мога да разбера

Цитат
Драмата не е само с роднините в чужбина, с преселилите се в София положението е същото

 PeaceТака е

# 110
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125

аре са, предвидуеми бъзици  Wink
като да е първата тема по въпроса за миячите на чинии и ... дупета  Mr. Green

дип, че се появиха няколко редки екземпляра, които са срещали и познават и други видове емигранти  Laughing

Между другото и няма смисъл да дъвчем повече тази тема

 Peace

# 111
  • Мнения: 30 512

аре са, предвидуеми бъзици  Wink
като да е първата тема по въпроса за миячите на чинии и ... дупета  Mr. Green


Бъзик, бъзик, но наистина имах честта да се срещна с подобни индивиди. Затова се намесих, както казах, такива роднини нямам, та не съм от потърпевшите. Но като знам как се отнасят някои мили "чужденки" към напълно непознати хора, чиято работа е да им облекчат живота, представям си какво си позволяват с близките си. То не са фасони, то не са пози, то не са претенции и обобщения на едро. До момента, в който им секнеш постановката.
Изводът е - всеки ти се меси до точката, до която го допуснеш. Въпрос на характер, възпитание и манталитет, не на местожителство.

# 112
  • Мнения: 4 892

Драмата не е само с роднините в чужбина, с преселилите се в София положението е същото

И не само, и не само. Като чета тази тема, някой спомена мартениците, се сетих за онази с традициите /в която не се разписах, с кеф/. Тези от чужбина отричали, давали акъл, обявявали еди си какво за отживелица. Че то това стана тотална мода - да си различен, да не си в матрицата /пфу, колко претенциозно и кухо същевременно звучи/, да не ти пука какво казват хората. И защо да се възмущавам на този от чужбина, като комшийката, колежката, познатата примадона ми се фръцка как не се кички с мартеници, не бере цветя, не боядисва яйце.  Та това е демоде. 

# 113
  • Мнения: 2 381
.....И защо да се възмущавам на този от чужбина, като комшийката, колежката, познатата примадона ми се фръцка как не се кички с мартеници, не бере цветя, не боядисва яйце.  Та това е демоде. 

Неее, заради истерията около празника е.  Учителката писа, че "учтиво" е отклонявала, хората понечили да 'и вържат мартеница и не е купувала (сигурно е трудно да се увият 2 цвята прежда).

# 114
  • Мнения: 4 892
Не знам за каква учителка говориш, но не една и две теми са пускани, които стават поле за отрицание на всичко. И то не от "чужденците".

# 115
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125

Бъзик, бъзик, но наистина имах честта да се срещна с подобни индивиди. Затова се намесих, както казах, такива роднини нямам, та не съм от потърпевшите. Но като знам как се отнасят някои мили "чужденки" към напълно непознати хора, чиято работа е да им облекчат живота, представям си какво си позволяват с близките си. То не са фасони, то не са пози, то не са претенции и обобщения на едро. До момента, в който им секнеш постановката.
Изводът е - всеки ти се меси до точката, до която го допуснеш. Въпрос на характер, възпитание и манталитет, не на местожителство.

да. понякога и въпрос на предубеждения и комплекси.  отдавна не давам нетърсени съвети  Laughing, ама и не разбирам какво толкова обидно има, ако някой ти обърне внимание на поправими недостатъци, или неуредици.  на мен са ми били ценни всякакви коментари. не тръгвам с идеята "аре бе, кога станА такъв разбирач". ако ми е полезно ок, ако не  - забравям за съвета и толкова.

в която и да е тема за близки и приятели,  всички разправят колко са искрени и как желаят и другата страна да е такава. ама викаш, все пак,  да не са емигранти от другата страна?  Laughing

# 116
  • Мнения: 5 710
аз днес четох една статия за католицизма и протестанството с много коментари под нея за разликите с православието, какъв ефект оказва религията и тн в/у обществата. (сега Бояна алп чете сигурно ще скочи на Вебер:). Та, една от основните разлики особено с протестанството е опитването да се осигури 'рай на земята' под формата на по-добър живот ч/з образование, труд и .. спестяване.
/ малко различно от основната ф-ция на православието да спасява души, ч/з тайнствата на църквата/
И ми светна тази темичка чудничка и се замислих защо на имиграцията й прави толкова силно впечатление именно спестяването, дори помня, че сестрата от 1вия постинг го бе посочила, като забележка или нещо такова. Ако трябва тази тема да се разгледа извън "Пази Боже сляпо да прогледа" и подобни все пак доста повърхностни разсъждения, а като едно отваряне на сетивата живеейки в друго общество ( и то с друга вяра , респективно етика), то темата би могла да стане много интересна
това е риторичен коментар, де. ясно ми е, че темата е за плюене

# 117
  • Мнения: 278
Ако те дразнят кебапчетата защо ги купуваш? Ако те дразни, че кино "Изток" е супермаркет, да беше ходила там на кино, не в молА, ако те дразнят затрупаните поляни на Младост 2 , направи акция за почистването им.
Само да уточня, че упрекът ми не е към авторката на поста, а към всички, на които нещо все им пречи, но никога, ма никога не правят нищо за да променят статуквото.


 

Как не се сетих!  ooooh!
Но добре, 4е ми каза. Да не взема да се опътя към молА  Twisted Evil  Twisted Evil  Twisted Evil Все си мислих дали да не уважа тази архитектурна прелест с емигрантските си подметки ... но ето на. няма да го направя . Благодаря ти за съвета!



И ако толкова си обичаш родината, може поне малко по-адекватно да ползваш езика и. Много е дразнещо как все най-големите родолюбци са отчайващо нехайни към българския език.

Де4ицата си ли имаш в предвид? Или техните дружки? Или други роднини? Като 4ета тази статия http://education.actualno.com/news_383583.html#13346850525781&am … ;parent_refresh=1 се замислям, 4е аз като видна бърса4ка на задници  със сигурност мога да метна някое висше образованийце в БГ и да стана шефка на бърса4ките в 4ужбина  Mr. Green  Mr. Green  Mr. Green

Като се замисля реално не мога да се определя като родолюбка. Изобщо даже не съм. Оби4ам неща, коит оза съжаление ве4е ги няма. Мъ4но ми е за тях. Който иска да живее в  днешното Младоско дере и блатото  Mr. Green

# 118
  • Мнения: 105
Нямам роднини в чужбина, имам обаче познати. Коментарите им?! Колко сме били зле, че живеем тук, колко било хубаво там...а пък аз нямам нищо против, защото ми е все тая какво си говорят. На мен тук си ми е добре. Имам си всичко и не ми се налага да ходя на майната си, за да се доказвам. Живея си с близките, защото съм на мнение, че живота е твърде кратък, за да сме разделени.

# 119
  • Мнения: 30 512
ама викаш, все пак,  да не са емигранти от другата страна?  Laughing

Естествено, дразни повече.  Laughing

Все пак, има разлика между коментар и коментар. Как пък да не стоя да слушам някой да ми държи сметка как си харча парите. Та това дори собствената ми майка не си го позволява. 

Общи условия

Активация на акаунт