Като преглътна обаче факта, че пораснахме (което наистина май не и беше лесно) и започна да разговаря с мен като с равна и вече отношенията ни са на съвсем друго ниво. По случайност имаме еднакви професии, доста трудни и най-вече си се оплакваме една на друга от всекидневните проблеми - олеква си да поговориш с някой който те разбира (а не като баща ми да и каже, че всички други се справяли само тя не могла

А за определението 'лоша майка' - за мен има само 1 човек, които има право да даде това определение- самото дете и то от дистанцията на годините. Всеки си има виждане за отглеждането, съобразено с характера на детето и собствения си характер, с индивидуалните особености на живота и т.н. Ми че то в парка се срещам с няколко майки, които аз лично бих окачествила като лоши, само защото са overprotective и толкова са се вкопчили в детето да не падне, да не се изцапа, да не повърне малко от пюрето и т.н., че за мен му спират естествения ход на развитие. Сигурно за мен те мислят, че съм мърлява и небрежна, защото не окачествявам няколко пъпчици по лицето като алергия и не ми пука, че детето ще се изцапа или ще падне на площадката, защото ми е по-важно да се научи да ходи самостоятелно. Но от гледна точка на децата ни сигурно всички сме най-прекрасните майки

Баба ми например цял живот е работила в ясли, пенсионира се като директор, целия град я познаваше и и бяха благодарни, че им е гледала добре децата. В същото време обаче с братовчедите ни държеше много строго и ни биеше с дървена лъжица като не слушахме. По-нейно време е била всепризнат и уважаван специалист, в сегашно поради боя щяха да и отнемат всякави родителски права. Била ли е или не лоша майка/баба - ми не, супер си беше и много я обичах.