Венцислав Джамбазов
...
"Може да се каже, че човек сам изгражда съдържанието, което получава от Интернет, тъй като сам избира пътя, по който да мине и частите информация, които да сглоби в единно цяло. Движението в Интернет винаги е двупосочно - всички разстояния могат да се преминат и в едната посока и в другата, като това зависи единствено от този, който ги използва. Липсват предварително зададени схеми или ако има такива, то те не са затворени и не ограничават никого в своите рамки.
Дали по този начин виртуалният свят не се превръща в една алтернатива на въображението? Хората се нуждаят от въображаемите преживявания и ги търсят по всевъзможен начин - чрез музиката, изобразителното изкуство, театъра, киното или изпадането в състояния на една или друга форма на медитация. Законите на природата са неизбежни в живота и бягството от тях носи допълнителен заряд, възможност да надминеш себе си. А виртуалната реалност в една или друга степен предоставя същите възможности и подобно на въображението тя може да задоволи определени психологически нужди. Хората в Интернет имат неясното и далечно усещане, че техните възможности да реализират определени желания са огромни, почти неограничени.
Може да се направи извода, че виртуалното общуване, при което липсва невербалната форма на комуникация, стои на границата между реалността и въображението. При него има един постоянен процес на пренасяне на образите от въображението в мрежата и обратно - на изживяване на реалностите в нея като част от собственото въображение. Въпреки че е реално и действително, общуването в Интернет е в непосредствена зависимост от въображението на участниците в него.
Виртуалното общуване не бива да се разглежда като напълно нов вид и като продукт единствено на глобалната информационна мрежа. Негов далечен аналог може да бъде открит в общуването между радиолюбителите, запознанствата чрез пощенска кореспонденция и т.н."