Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 114

Мислихме,у мувахме,пресмятахме и се решихме,купуваме си къщата за която брокера толкова много настоява /и той трябва хляб да яде/ в онзи град ,на улица „Надежда Щастлива”,номер 666.Къщата е красива ,с хубава голяма градина ,няколко кооперации на  по 3 етажа с изглед към красив залив.Малко ремонт,нови мебели и ето ни новодомци ,и интересно никакви съседи не се виждат наоколо.Първата вечер щастливи,не можем да се нарадваме на придобивката и спокойствието кето цари в квартала.На следващата сутрин всеки по задачи,а аз катодомакиня оставам да дооправя нещата из дома.Решавам да поседна в градината за да си изпия кафето и да се нарадвам на люляка,глициниите и цъфналите божури.И изведнъж откъм улицата се чува „Комшу,комшу-у-у,там ли сте?”.Поглеждам измежду цъфналите дръвчета и виждам най-колоритната дама която съм срещала.Малко по-висока от мен,с едри гърди /балсам за очите на милото/,голямо деколте,с малко голяма уста и въздълъг нос,но за мсетка на това с най-очарователаната и широка усмивка на света,сякаш иска да и преброя мъдреците.Явно ме е видяла как се проградвам като лалугер от дупка и тръгва към мен със ситни крачки,като гърдите и рипат като малки прасенца в пазвата.Докато си отворя устата да смънкам едно „Добре сте дошла”,тя започва  „А добро утро и добре заварила,комшията няма ли го ,е жалко,щом е на работа ,ама хубавец е той и хубаво тяло има,спорува ли ,какво работи,децата ви и те красиви на него мязат да знаеш.Аз съм съседката ей оттам Мукадес Кетенджи се казвам и ви нося курабии ,моя не ги обича ама енището мре за тях.Те със зълвата се изнесоха,но колко има да ти разказвам за тях...Запознахте ли се със другите?Още не? Е тогава аз ще ти ги представя.Там отгоре живеят сем.*****,не са лоши хора имат куче ,женско,като се разгони той и полива задницата с бензин и тя по цял ден се търка по пода. Ама един ден забравил и като се прибрал от работа синът му казал,че забравил да сипе бензин на кучето и комшийското цяла : сутрин я бутало и не е богла да запали.Малко е странен ,така че си пазете кучето.А пък онези отляво мислех,че имат три дъщери,но оказа се само една ,а излиза с различни мъже....Онези отгоре в кооперацията ,на 2 ет,само си викат,но сега е тихо,сигурно са скарани и не си говорят.А там ,над тях  съседите май имат висок стандарт на живот,вече ги обира за четвърти път,а нас нито един...А в онази бяла къща,със сините прозорци има младоженци.Казвам един ден на господина „Съседе, поздравявам Ви! Чух, че сте се оженили.А той ми казва –Комшийке, да не би чак у вас да се чува!”Тъпанар,прави се на отворен.А малко по-надолу живетя едни много завистливи ,купих си рокля и чувам мадам като казва на мъжа си”
- Скъпи, представяш ли си, съседката си е купила същата рокля като моята!.-и знаеш ли той какво и отговори :
- Е, сега какво да правим: ще си купиш нова рокля или ще се местим  на друга улица”.Много ме вкисна,да знаеш.А пък онези ,на 1 ет в онази коопреция,жената като излезе на терасата и започва да пее.Питам един ден комшията защо прави така да не е оперна певица ,а той моля ти се ми казва за да не мислят че я бия,тя вие като  бясно куче да я бие...А пък на комшията от онази жълтата къща с хубавите пердета,идва сима му у нас един ден и ми казва Малкият Мишо звъни у съседа и му казва:
-Тати ме прати да Ви предам, че мама отиде напазар , а а з ще си играя на двора в пясъчника.”Ох,май се издадох комшийке,ама не съл лоша  жена да знаеш,всичко го правя за добро.Ох оставих малката да спи,а чорбата да ври на  котлона...И как се казваш?Няма значение,ама мъжа ти е много  хубав да знаеш,ти  по не хващаш око от него ...Айде ,остани си със здраве...Следващия път и на мен ще направиш кафе и ще си поприказваме кое,как е ....”И  г-жа Кетенджи,стана ,фръцна кръшна талия и се измъкна към пътеката.Аз така си и останах,с отворена уста и недопито кафе,оглеждайки се за новите съседи,които така добре познавам,макар и задочно благодарение на моята нова приятелка Мукадес...

Мислихме,у мувахме,пресмятахме и се решихме,купуваме си къщата за която брокера толкова много настоява /и той трябва хляб да яде/ в онзи град ,на улица „Надежда Щастлива”,номер 666.Къщата е красива ,с хубава голяма градина ,няколко кооперации на  по 3 етажа,някоя и друга къща, с изглед към красив залив.Малко ремонт,нови мебели и ето ни новодомци ,и интересно никакви съседи не се виждат наоколо.Първата вечер щастливи,не можем да се нарадваме на придобивката и спокойствието кеото цари в квартала.На следващата сутрин всеки по задачи,а аз като домакиня оставам да дооправя нещата из дома.Решавам да поседна в градината за да си изпия кафето и да се нарадвам на люляка,глициниите и цъфналите божури.И изведнъж откъм улицата се чува „Комшу,комшу-у-у,там ли сте?”.Поглеждам измежду цъфналите дръвчета и виждам най-колоритната дама която съм срещала.Малко по-висока от мен,с едри гърди /балсам за очите на милото/,голямо деколте,с малко голяма уста и въздълъг нос,но за сметка на това с най-очарователаната и широка усмивка на света,сякаш иска да и преброя мъдреците и да видя дали сливиците и са възпалени.Явно ме е видяла как се проградвам като лалугер от дупка и тръгва към мен със ситни крачки,като гърдите и рипат като малки прасенца в пазвата.Докато си отворя устата да смънкам едно „Добре сте дошла”,тя започва  „А добро утро и добре заварила,комшията няма ли го ,е жалко,щом е на работа ,ама хубавец е той и хубаво тяло има,спорува ли ,какво работи,децата ви и те красиви на него мязат да знаеш.Аз съм съседката ей оттам Мукадес Кетенджи се казвам и ви нося курабии ,моя не ги обича ама енището мре за тях.Те със зълвата се изнесоха,но колко има да ти разказвам за тях...Запознахте ли се със другите?Още не? Е тогава аз ще ти ги представя.Там отгоре живеят сем.*****,не са лоши хора имат куче ,женско,като се разгони той и полива задницата с бензин и тя по цял ден се търка по пода. Ама един ден забравил и като се прибрал от работа синът му казал,че забравил да сипе бензин на кучето и комшийското цяла : сутрин я бутало и не е богла да запали.Малко е странен ,така че си пазете кучето.А пък онези отляво мислех,че имат три дъщери,но оказа се само една ,а излиза с различни мъже....Онези отгоре в кооперацията ,на 2 ет,само си викат,но сега е тихо,сигурно са скарани и не си говорят.А там ,над тях  съседите май имат висок стандарт на живот,вече ги обира за четвърти път,а нас нито един...А в онази бяла къща,със сините прозорци има младоженци.Казвам един ден на господина „Съседе, поздравявам Ви! Чух, че сте се оженили.А той ми казва –Комшийке, да не би чак у вас да се чува!”Тъпанар,прави се на отворен.А малко по-надолу живетя едни много завистливи ,купих си рокля и чувам мадам като казва на мъжа си”
- Скъпи, представяш ли си, съседката си е купила същата рокля като моята!.-и знаеш ли той какво и отговори :
- Е, сега какво да правим: ще си купиш нова рокля или ще се местим  на друга улица”.Много ме вкисна,да знаеш.А пък онези ,на 1 ет в онази коопреция,жената като излезе на терасата и започва да пее.Питам един ден комшията защо прави така да не е оперна певица ,а той моля ти се ми казва за да не мислят че я бия,тя вие като  бясно куче да я бие...А пък на комшията от онази жълтата къща с хубавите пердета,идва сима му у нас един ден и ми казва Малкият Мишо звъни у съседа и му казва:
-Тати ме прати да Ви предам, че мама отиде напазар , а а з ще си играя на двора в пясъчника.”Ох,май се издадох комшийке,ама не съл лоша  жена да знаеш,всичко го правя за добро.Ох оставих малката да спи,а чорбата да ври на  котлона...И как се казваш?Няма значение,ама мъжа ти е много  хубав да знаеш,ти  по не хващаш око от него ...Айде ,остани си със здраве...Следващия път и на мен ще направиш кафе и ще си поприказваме кое,как е ....”И  г-жа Кетенджи,стана ,фръцна кръшна талия и се измъкна към пътеката.Аз така си и останах,с отворена уста и недопито кафе,оглеждайки се за новите съседи,които така добре познавам,макар и задочно благодарение на моята нова приятелка Мукадес...

Отново в същата кръчма край Босфора. Едже и Мелек са се разхвърлили по без ръкаф и са вече на третата бира:
Едже: Мелек, ти мене уважаваш ли ме, или не ме уважаваш. Стана на твоята, Къванч няма да го пускаме ни за една ни за пет серии. Точно се бях настроила, и даже нахвърлях сценария, и Хилал каза - НЕ! Още не мога да разбера, защо се запъна тая жена, толкоз не можа да прежали три пейки, пет стола, два дивана и един сервиз за хранене.
Мелек: Много та уважавам Едже, знаеш, че си ми най-добрата приятелка, ама съм доволна, че стана така. Стига с тия мускули, дай да се концентрираме върху каузата, и да си спомним за какво сме се събрали. Забрави ли, че имаме кауза.
Еджек: Е добре де, ама той Къванч какво щеше да попречи на каузата. Даже щеше да я подчертае. Ако Фатмагюл установеше, че на света има и други мъже освен Керим, ето ти първия признак, че се е оправила. Коя нормална жена ми кажи, не се заглежда по чужди мъже. То така излиза, че сме я направили ненормална. Хлъц. Извини ме.
Мелек: Едже, спри се бе жена. Нали снимаме сега с Къванч, ще се вихриш в другия сериал. Даже няма да ти се меся много. Прави го каквото искаш Кузей, ама вземи се в ръце и да довършим тоя, че направо не знам какви ще ги нищим още 6 серии. Дали да не вземем да върнем онази Кристен. Какво ще кажеш, само за две серии. Виж тук съм нахвърляла няколко сцени.
Едже взема и чете.
Едже: Ами леко съм разколебана, сякаш. То сега Керим хубаво има вече бизнес, може тя да му възложи някоя поръчка, ама не знам актрисата дали ще се съгласи, че тази сцена със скубането е доста болезнена, цял кичур пишеш оскубан. И с вряла вода си я заляла. Кой знае какъв хонорар ще иска, и Хилал пак ще мрънка. Знаеш как я притискат продуцентите.
Мелек: Е, добре тогава остава варианта с Мукадес. Значи онази сцена в която тя ще упои Керим и ще се намърда с него в леглото и Фатмагюл ще ги хване, остава. И онази другата дето Мукадес разпространи по вестниците, че Фатмагюл и Керим ще се развеждат също. И другата дето излъга Мерием абла, че Кадир бей си има любовница също. Тази с Рахми дето я изритва от къщи, ако искаш да я оставим за последната серия.
Едже: Ох, добре. Дай сега да убием Мустафа, че поне за един да не мислим.
Мелек: Едже, спирай се с тая бира, че направо почваш да ме плашиш. Ми ти забрави ли, че категорично решихме Мустафа да им се присънва и привижда из къщата поне до 68-ма серия.
Едже: Ох, забравих, Мелек, забравих. А онази сцена дето Мукадес отвлича Кузей остава ли?
Мелек: Еджеее, пак обърка сериалите, джанъм. Давай да си лягаме, че да не се изложим хептен.