Слънчицето вънка грее, МАРТенчето по поляните лудее! - тема 17

С малко закъснение, но все пак: Честит Имен Ден на всички именници! Да сте живи, здрави и много обичани   

Ивелина, супер, че всичко е наред с теб. Добре дошли на родна земя 

Лъки, прочетох поста ти няколко пъти, много мило ми стана като разказваше как си играете с малките. Заслужили сте си почивката заедно, приятно да си я доизкарате 

mama_vessy, скорошно оздравяване   

Има ли някое детенце, което да е особено чувствително и емоционално? Аслан е такъв, плаши се много лесно, особено от деца, които са по-шумни, енергични, викат от радост или недоволство. Като се случи такова дете да има около нас и да извика, Аслан изпищява и започва да плаче, като бяга към мен и се вкопчва за крака ми. Когато му вземат играчката от ръцете не си я дърпа обратно, а боязливо стъпва назад или направо започва да плаче и да ме търси. Страх го е главно от дечица на и около неговата възраст, от по-големи сякаш не го е страх толкова. Вие как реагирате в такава ситуация? Наред с успокоението има ли според вас нещо, което може да се направи, за да се помогне за преодоляването на този страх? Предполагам, че още е рано и че тези страхове се надрастват, но при нас това е ежедневие и се чудя как да подходя, за да намаля уплахата. Опитах се да си играя с тези деца и да викам заедно с тях, като се и смея, за да види Аслан, че няма нищо страшно в това да изразяваш емоциите си по този начин, а и че е забавно, но няма успех, поне засега.

Мами, чета ви редовно, ама ме е налегнал мързел и няма какво интересно да пиша.
Сега обаче покрай питането на VSD да си кажа, че и ние сме чувствителни и се плашим от буйните деца. От скоро се задържаме по-дълго време в градинката до блока, където редовно играят един малък разбойник и една бандитка и набл'давам реакциите на моето гардже. Не плаче като му вземат играчката, а само се дърпа настрани или идва при мен. При първата по драматична случка спонтанната ми реакция беше, че трябва да сменим градинката, но после реших, че е по-добре да свиква, защото има и такива деца и той трябва да се научи да се оправя в подобни ситуации. В първите дни първата му реакция винаги беше да дойде при мен, а в последствие започна да отбягва тези деца и предпочита едно друго по-кротко детенце. А и двамата "бандити" напоследък не му налитат, явно разбраха, че не са от една партия  

Anduli, спокойна бременост, леко раждане и здраво, сладко бебче на финала!

Лъки, много свежарско описание! Чак на мен ми стана едно такова леко, нищо че все още ме будят по не знам колко пъти на вечер   Нека сте дълго, дълго в "розов период". Както каза sirence, заслужаваш го  

sirence, нищо не казваш за Марио напоследък   Вие кога ще ходите пак по чужбина или бяхте вече?  

Благодаря на всички, които ни поздравихте   

Mur , ВСД
Ще има много чувствителни дечица в нашата темичка - рибки са повечето, все пак - нежни душички. Да развиваме самоувереността и самочувствието им ще се стараем. И да са колкото се може повече в положителната гама заложените им силни емоции, а не в минуса.  И така. 
Готвим се, живи-здрави, наесен предстои пътуването, ще пишем, като му дойде времето.
За Марио  - какво да кажа, няма много нови неща. Сега, като позастудя малко, пак започна да си хапва нормално, че беше поспрял. Последната ни думичка е "л(я)апа" - за "чорапа", и малко смешно звучи, защото все пак има общо между "лапа" и "чорапа"

Здравейте, мамчета!

Защо ли вчера само за жените именнички се сетих. Със закъснение, но от сърце да кажа:

Честит имен ден, Марио! Да си здравичък и само да радваш мама и тати!  



Бройте и нас. Теди плаче от крясъци и писъци на по-големите. Има две дечица в блока, които видя ли навън, гледам да не съм наоколо. Моят син плаче от тях всеки път. С едно друго детенце, с чиято майка сме близки и е по-голямо с 2 месеца, свикна. То също пищи силно от радост, но за Теди явно това не е важно- плачеше всеки път.  Сега само от него не плаче ... За играчките - когато му взимат нещо от ръцете, стиска и не пуска. В същото време не посяга да се брани. За сметка на това заплаква. Намесвам се за да го успокоя. Ако детето е по-голямо и майка му не се намеси и тя, го питам защо дърпа играчката (ако си е наша).

Това ме води и до нещо друго, което ми се иска да споделя с вас.
В много случаи майките не се намесват и се налага да комуникирам с децата им, което не ми е приятно и смятам за нередно. Повечето си гледат спокойствието и не си контролират децата.  Ако Теди се бранеше сам, и аз не бих се намесила умишлено, но не за да ми е спокойно, а за да се разберат по детски и агресорът да срещне отпор и да не мисли, че е център на действието.

Веднъж едно дете ме попита защо Теди иска да се качи на въртележката? Казах му - защото иска и той да се вози. Детето (на около 4 години) отговори: "Няма да се качва бебето, защото ти не си я направила тази люлка..." А майка му на 1 крачка от нас, чу и не се намеси да му обясни "кой е направил люлката". Детето не отстъпи в крайна сметка. Майката си стои и гледа в друга посока...
Оставам без коментар.

Лъки, благодаря за линка. Книгата изглежда интересна. Ще я потърся по книжарниците. Все пак, ако имаш време- снимай ми пасажчето.
Много хубаво си играете с децата. Пожелавам ти безброй такива моменти.

Мама Веси, Мър благодаря! 

Ивелина, радвам се, че си добре и че детенце се опитва да говори. Усещам те щастлива! 

Прегръдки от мен!

Ей ме на 
 Да, това е тен и да, починах си добре. Чувствам се прекрасно, ако можеше да продължа, нямаше да откажа. Бяхме на море цели две седмици. Децата изключително много се забавляваха, любимите играчки на никола са пясък и вода, такаче за него съм убедена, че му беше перфектно! Митко се забавляваше вече да може да плува на дълбоко "като голям" ( с плувките на ръцете), а ние май толкова спокойно на плаж не сме си изкарвали, от както сме с деца. Чак ни доскуча.

 За възпитанието, навремето в миналата ми отчетна, за да си подредя мислите в главата, пишех на отчетните си какво съм прочела и как го виждам на практика аз. Беше ми полезно, защото си обсъждахме различните автори, похвати и прочие.
 Аз до към 2-3 годишна възраст на Митко бях много спокойна, тиха майка и приемах истериите така, както мисля, че е правилно -спокойно, с разбиране, с изчакване да снамали врещането, че да ме чуе, с гушкане... после обаче какво ми стана (по време на бременността) и видях лошата скреч. Започнала съм да викам, дори за дреболии. Много ми е нервно, често говоря сопнато на Митко, понякога му казвам просто да мълчи, за да оцелее, защото съм много изнервена. И като видях, че ставам много зла, взех, че опънах един хубав разговор с баща им, ей така, само да му кажа какво правя, как се чувствам, какво искам да се промени в мен и подобни. И да не вярваш, май се променям. Понякога отново ми е нервно, но полагам повече старание да се овладявам.
 Та така. Очукваме се постоянно, като родители, все се учим и стараем. Само дето малко се изненадах, че вместо към по-добро, съм придобила нови за мен умения(викане, нетърпимост), но съм с надежди да не се завръщам към тия дебри.

 А за различните деца, по тая тема винаги пиша  . Ето, Митко от две думи разбираше, а Никола има нужда да му се повтаря, повтаря, повтаря... и за да си спестя мъката по безбройните повтаряния, криене на предмети, ревове защо нещо не може... просто предпочитам да го позволя още от самото начало. Лошото е, че то винаги не е можело и Митко се изненадва защо така с лекота давам на брат му да прави неща, които той(Митко) много добре знае още от малък, че не са приемливи за семейството или дома ни.
 Ето днес стана поредното наводнение, защото предпочетох на спокойствие да сгъна и прибера дрехите, вместо да прибирам легените с вода на Никола и да съм ангажирана да го занимавам с нещо, за да не мрънка за водата. Е, колкото и да ми е неприятно, че олива навсякъде, с много любов го наблюдавам как прелива от съд в съд вода и не му омръзва  После носи и на брат си, като на всяка крачка излива по малко.

 И такива ми ти работи, като се отплесна в говорене... аз за моите деца много обичам да говоря.

П.п. ООО, Никола говори и то МНОГО!  Повтаря като папагал всичко, което му кажеш, стига да е на кеф. А много от нещата и знае какво значат. Казва  "ето гооо" (когато търси нещо скрито).
 И е много палаво това дете, няма добро чувство за самосъхранение. Брат му от малък знаеше, че високото е опасно, дълбокото е опасно, движеща се основа е опасна... а Никола не се и замисля хич. Ще скача, пък голяма работа, че земята е на метри. Или тича по ръба на терасата, докато Митко от само себе си усещаше, че от вътре е по-безопасно. И по тая причина Никола постоянно се пребива. Все е с цицини и синини. Последно падна в бетонна канавка, защото отново тичаше по ръба(а аз не смея да тръгна към него, защото той, като види, че приближавам, тръгва да бяха, сякаш играем на гоненица). А вчера сутринта падна на плочите в банята, защото предполагаше, че може както батко си, да се протегне и вземе четката.

Здравейте отново на всички,благодаря за посрещането на родна земя 
Влизам да се отчета за малкия,ходихме при алерголог,но се оказа,че това с глутена не е в неговата категория за това ни изпрати на Плевен при специалист гастроентеролог и ще видим в понеделник той какво ще каже.По мнение на алерголожката нямало проблем с глутена,а сме имали нужда от пробиотик,заради разтройството,но все пак да се консултираме със специалист.Пък и аз съм си паника докато не го види човек дето разбира няма да се откажа.

Лъки,ето къде е разковничето:вие слагате децата да си лягат по-късно,а Мартина обикновено заспива към 21-21,30ч..Ние се прибираме от разходка към 19.30-20 ч.,после тя вечеря ,баня и в леглото.Така ние можем след това да се навечеряме на спокойствие,защото иначе не ни оставяше да седнем.
Сиренце,и Мартина е рибка,но хич не е от чувствителните и нежни душички.Тя е "кърти мишка"/така я наричаме с баща й защото все нещо кърти,,вика и т.н./ Поне не се налага да бие натрапниците,а като нададе боен вик всички бягат.
За сега не сме изпадали в ситуациите ,които описвате ,но 2-пъти е разплаквала с вик дете.Обаче единия път то я е посипало с пясък,а другия път тя си е викала от пързалката,но не по конкретното дете,а от радост,но то се е оплашило.
Като беше по малка,като й вземе някое дете играчката от ръцете тя не реагираше,а сега някои дава,но други си стиска и не дава.
Anduli,а за непукизма на някои родители направо  .Чудя се как могат да стоят безучастно?Много е изнервящо.А това все едно аз съм го писала,е без баткото дееее. И Мартина е все с главата напред пък каквото се случи. То затова и ние сме все ранени.
Ивелина,добре дошла. Дано всичко е ок.
И честито на всички именници/на патерица/да са живи и здрави!

Момичета,

Да ви кажа, че има и много чувствителни овенчета. Който е виждал Виктор наживо, може да го потвърди

Кирил е овне и до колкото познавам и други занм, че са чувствителни. Още повече на мойто момче асцедента е рак. Когато чуе странене или по-силен шум се стряска и плаче, ако някое дете му се изпищи също.....чувала съм, че хората родени в годината на заека се стряскат и плашат повечко.

В парка до нас има и доста по-фрапантни случаии от този на Андули. Има по-големи които направо блъскат и бутат, родители НЯМА около тях, защото са заети да пият бира на някоя пейка. Имаше едно дете вчера за малко да ми се изплюе...някои така използват съоръженията, че направо ги чупят, а дори могат да ударят някое бебе, а те върбят без да очакват опастности и не се пазят. Аз не одобрявам и децата с големи велосипеди в парка, защото те гледат в една посока, а карат в друга, така ми забърсаха детето веднъж,, карат бясно и не гледат, нямат рефлекс да спрат....абе сега изплуват все повече неща за които се сещам. Има рдоители, които викат от пейките, а децата пак си правят каквото искат, родителя вика и само това....никакъв резултат, само надути уши от викове.
Веднъж станах свидетел на нещо ужасно. Майката си е взела кафе от вкъщи е чаша (явно живее на близо) Тя отишла настрани да си говори по телефона, детето отива пие от кафето и се хили с още деца на негова възраст. По едно време се чува "Аз казах ли ти да не пиеш от кафето бе" , дойде нашамари го и отиде да си говори по телефона. Детето пак я предизвика, тя вика от мястото си, но после пак дойде и пак раздаде по някопй шамар, като не е затваряла телефона си, защото пак отиде и пак си седна да говори....абе нямам думи.
В такива  моменти ми става жал, има хора, които могат да дадът добро възпитание, обучение, обич, топлота, а не могат да имат деца, а такива, като тази жена, която само шамари раздава, е нямала е проблем да иама дете!

p.atanassova, и Виктор е с асцендент рак:)

Атанасова,това е горчивата истина за съжаление.Аз намирам и друго обяснение:когато чакаш чудото да се случи го оценяваш когато се появи и бдиш над малкото създание.В тази връзка като бях бременна попаднах на една жена,която излизаше от лекарския кабинет и после като влязох при доктора ми той вика:"Гледай какво нещо е живота тази жена идва за 5 път да й правим аборт,матката й е вече толкова "изстъргана",че трудно би забременяла,а тя пак бременна."
А случката с кафето направо   На моменти като се заредят разни такива случки и не само ,се питам аз ли нещо не съм наред и съм все до Мартина или на тези хора нещо им има?
А Мартина явно се подготвя за гмуркачка защото от доста време насам като се къпем се потапя цялата и навън остават само носа и очите,всичко останало е под вода. И само маха с ръце за здрасти от време на време.

ехаа, супер 

Аничка, имаш си стахотно момиче, децата ни учат на толкова неща, стига да се вгледаме в тях. И нека не забравяме, че и ние сме деца 

Здравейте, мами!
Искам само да ви поздравя и пожелая да имате много търпения и спокойствие за всичко, което неизменно ще стои пред вас и децата на пътя ви( на детската площадка, в магазина, пред блока у дома...) Хора разни, и разбира се няма, как всички те да отговорят адекватно на вашите очаквания и потребности. Но света е шарен.
 Мен по- скоро ме озадачи и подразни разказа за разговора на доктора за жената... Защо трябва да има лекарска тайна, ако никой не може да разчита на нея?! И какво доверие мога да имам аз на такъв доктор, който след като хлопна зад гърба си вратата ще обясни на следващия си пациент за моите проблеми. Но това е друга тема.
 Ивелина, много се радвам, че вече се чувстваш по- спокойна у дома, и нека резултатите да бъдат добри и коректни. Надявам се да попаднете на добри специалисти в Плевен.
 Хубав и слънчев ден!