Германска нова медицина - 8 тема

Мили приятели, искам да ви споделя един момент от вечерта на 5.01, в която се случи инцидентът с Андрей.

Този момент за винаги ще остане в съзнанието ми и пред очите ми. Това се случи в Hôpital Robert-Debré в Париж

Аз носех Андрей на ръце към леглото, на което щяха да му извършват манипулациите за вадене на парченцата кашу от белите дробове. Преди това ни бяха накарали да го съблечем и остана само по памперс. Положих го на леглото и си легна. Той ни гледаше спокойно - мен и Гери. Гери си сложи главата до неговата, хвана му ръчичката и започна да му пее приспивна песен. Андрей започна да се успокоява още повече, но усещаше странната обстановка, защото това беше някаква операционна зала, голяма и пълна с уреди. Бяхме сами в залата. Аз стоях до леглото и гледах Гери и Андрей. Така минаха около 5 минути. Видях, че Андрей разглежда моята блуза, която беше зелена на кръгчета. Тогава го погледнах и видях, че ме гледаше и забелязах, че си обърна крайчетата на устата надолу и стана тъжничък. Аз поисках да го успокоя и знаех как мога до го приспя. Приближих се и сложих ръка на челцето му - направих му едно кръстче на малкото челце, за да го благословя (правех му така често преди и той много обича). После свалих ръката си към очите му и тогава той веднага затвори очи и заспа.

Това беше последният път, когато видях неговия прекрасен поглед да ме гледа. Погледът, който така много обичам, погледът на моето дете и очите, които аз затворих с ръката си.

Тогава ни помолиха да излезем и да го оставим спящ на това легло.
Беше 21 часа.

След два часа и половина в 23,30 часа дойде лекарката, която тази вечер щеше да работи върху Андрей.

Носеше едно листче, което да подпишем, че сме съгласни да му слагат упойка и че сме запознати с рисковете. Но разбира се, че ние и идея си нямахме за рисковете и това което щеше да се случи. Но такъв е редът, трябваше да се съгласим и да им имаме пълна вяра. По нататък ще сложа подробен пост, в които ще преведа тяхното описание за действията им по време на манипулациите.

След около три часа лекарката дойде с един от двамата анестезиолози. И ни поднесоха новината, че по време на манипулациите сърцето на Андрей е спряло и е стоял 4 минути без въздух (а по-късно разбрахме, че и след това още 6 минути е бил с доста намален кислород.) Казаха, че са успели да го реанимират и сега е приспан. Казаха, че на следващия ден ще вадят парченцата. Пуснаха ни при него след около 3 часа.

Тогава още не осъзнавахме до какво ще доведе това спиране на сърцето и оставането на мозъка без кислород, но знаехме че е сериозно.
Приятели, не мога да опиша в каква скръб и притеснение изпада човек в такава ситуация.

Няма по-голяма скръб за бащата да приспи сина си и да го предаде на докторите, които ще му поднесат изключително лоши новини няколко часа след това.

Това беше вечерта, когато за последен път видях погледа на детето си да ме гледа – детето, което така обичам.

Спирам до тук, защото чувствата и мислите, през които минах, не мога да ги опиша.

В течение на две седмици ние научавахме малко по малко, че състоянието на Андрей е много тежко. Това се познаваше и от това, че не може да се движи и от това, че не си мърдаше очите, когато ги отваряше. Казаха ни, че сивите ядра в централния мозък са увредени. До колкото разбрах лекарите са го отписали и казват, че не могат да му лекуват мозъка.

Днес е 23 ден от както нашето слънчице се бори със случилото се.
Молим Бог да го излекува, защото това което е невъзможно за медицината е възможно за Бог.

Благодаря на всички приятели, които ни подкрепят в тези трудни моменти в тази група и които се молят на Бог за Андрей.