Как се живее без любов?

Андариел,ресурсите,които изброяваш -финанси,време и т.н. касаят единствено и само родителите,в случая майката,която ще остане сама с по-малко ресурси. Така,че пак става дума за удобствата на майката и ресурсите на майката. Децата на крехка възраст не разбират от ресурси, единственото,от което истински имат нужда е обич - и от мама и от тате. така,че тези аргументи с ресурсите пак са за улеснение на родителите,а не за доброто на децата.

Дрийминг, сори, ама тук изобщо не си в час! Как да е за удобство на майката това с ресурсиите! Ама, точно такива думи като твоите се чуват от устите на бащите след развод - за какво да й давам пари, като тя ще ги харчи за себе си! Издръжката на едно дете е голяма, и тук не говорим за луксове като нови дрехи, нови играчки и прочие, а за жизненоважни неща като добра храна и лекарства като най-базисно на базисното ниво, буквално минимума за физическо съществуване на едно бебе или малко дете. Знаеш ли, че най-често изписваните антибиотици на сироп за малки деца и бебета струват от двайсет лева нагоре, и то най-евтините? Един сироп за кашлица, най-елементарен е три-четири лева, капките за нос и те са от този порядък. Веднъж на месец да ти се разболее бебето или малкото дете, и минимум петдесетерката е хвръкнала, особено аако има антибиотик! А ако трябва да ходиш и на частно на преглед при специалист, направо закръгляй нагоре, може и стотарката да стигнеш! А нататък какво да кажем, като се заредят разходи за образование, с два молива и две химикалки ли ще го пратиш това дете в първи клас! Колкото по-големи стават децата, толкова повече харчове има по тях. Едва ли детето ти ще ти е благодарно за любовта, ако го храниш с боб и картофи и му купуваш два анцуга на учебен срок, и нямаш два лева да му дадеш за закуска сутрин за училище. Малко ли жени се чудят как да скърпят двата края с едно дете на ръце, а за две да не говорим! И не, не са мързеливи и безработни, просто една заплата за един възрастен и поне едно дете не стига!

Абе аз съм много в час,ама ти не успя да разбереш какво исках да кажа.
Значи баща,който няма пари и бачка за 500 лв кво го правим ? дори и да е под покрива ни ?
това вече е съвсем друга тема.

Разходите са по-малки и за двамата родители, когато са под един покрив - респективно има повече за детето/децата. Всичко, казано от Андариел е вярно - аз гледам две деца и баща им, който иначе наистина ги обича, е по-склонен да ни заведе някъде на почивка, отколкото да даде десет лева върху издръжката или да ме пита от какво имат нужда  . Просто не се проумяват много неща отстрани...

кое ти е в час, щом твърдиш, че ресурсите били за удобство на родителите! Това изобщо не искам и да го коментирам повече, че се вбесявам като чета! А знаеш ли колко семейства живеят общо с толкова пари? С двама родители, не с един! Сега се сещам за една близка, която е разведена, с едно дете, бащата давва минималната законова издръжка и нито лев отгоре, ако ще земята да се разцепи, и мацката в София е на заплата малко над 500 лева, че и на свободен наем. Детето е ученик. НаправИ си една сметка колко отива за наем, колко за сметки и колко остава за храна, лекарства, учебници, дрехи и обувки на детето. Можеш ли да завреш детето си в някоя мизерна дупка и да му разправяш, че ресурсите били за удобство на майка му?  
Мразя да казвам такава реплика, защото е от вида удар под кръста, но хайде първо отгледай едно дете лично и собственоръчно, пък после ми обяснявай за чие удобство били ресурсите и колко децата не се интересували от тях!

А, да, сега се сетих за последния ми жив пример - днес купих за едното дете капки за очи и едно мазило пак за очите - 20 лева! И за прегледа при очния си платихме, защото ЛЛ вече нямаше направления в края на месеца - 25 лева и там. Дотук почти 50 лева! Кажи ми сега, малко ли е ,много ли е, за мое удобство ли е или за детето!

Именно, но стават параван в мисълта ни, причина да не преминем през изхода, защото не знаем какво ще има там. В този смисъл параван и т.н.

Fortune, без разяснението нямаше шанс да разбера какъв параван имаш предвид . Под параван аз разбирам нещо, зад което човек се крие.
Явно принципно сме на едно мнение по темата.

За ресурса "финанси" въпросът е спорен наистина, но ресурсът "време" със сигурност е съществено важен за децата. Децата имат нужда от мама и тати, които да ги обичат, но и които да им отделят  време - ежедневно, колкото може по-дълго. Така че тук не става въпрос само за удобствата на майката.

е, аз се спрях по-обстойно на финансовия заради простота на изложението, но много лесно могада опиша и ресурса "време" как би изглеждал! Например, майката е до късно на работаа, трябва да сготви, да изпере и др., отрепана от умора кога да играе с детето или да решава задачи по математика? Да не говорим за извънкласните занимания, които са си голяма хамалогия и двама родители не смогват на две деца, и реват на баби и бавачки да помагат, а какво да кажем за една майка!

Добре де, нереалистично ли ви се струва майката да се раздели с бащата на децата си, за да бъде щастлива (защото според вас само майката е родител и само нейното, не и на бащата, щастие има значение за децата), но в следващите й връзки да не й върви, да се събира с други мъже, а после да се разделя, децата да сменят домове и "бащи", или пък да е сама, но да й е трудно да се справя финансово, и това пак да й се отразява на нервите, и пак да рефлектира върху децата? Пред очите ми е една майка, която след като се раздели със съпруга си сега се бори да свързва двата края, детето й по 6 дни в седмицата е на детска градина или детегледачка, тя е заприличала на анорексичка, въпреки че не е, и е толкова нервна и нетолерантна към детето, колкото никога преди това не е била. Поддържа си още връзката си с любовника, заради който се е развела, но той не си оставя семейството. Какво е спечелило нейното дете от това, че майка му е предприела смелата стъпка? Някои след това създават стабилни семейства, и новите им партньори са по-добри бащи на децата им от биологичните, ама вярвате ли наистина че това се случва често?

Тези, които все още спрягат наличието на деца като параван, са в голяма грешка. Не става дума да се правиш на мъченик заради децата си, а че наличието им щеш не щеш влияе до промяна на чувствата ти.Ако използвам сравненията на авторката от първия пост, в един момент усещаш, че сърцето ти все по малко иска да е другаде.

Ееее, Пасинет, то това ако стане, няма да има и причина да си другаде.

Не знам, явно животът на всеки дава коренно различен опит, въпреки уж подобните случки, а от там - съвсем различни възгледи. Изводите няма как да са еднакви.

Именно, крие се - не мога това, защото децата, но ако еди какво си пак децата... по удобно е, когато не си уверен да си намериш основателна причина. А децата са повече от причина за нас всички го знаем.

Да, на едно мнение сме.

Обикновено, щом човек не прави една крачка, значи за себе си има достатъчно силни аргументи, били те рационални или не, които го спират. За всички наоколо могат да изглеждат като криене, оправдание и какво ли не, и обикновено тези наоколо са на грешен път. В случая авторката няма намерение да разбутва семейството, очевидно е наясно за себе си, че колкото и да й се иска да е извън къщи, не е много сигурно какво ще я обсипе там. И се съмнявам да я е страх или да се крие зад децата, ако беше толкова сигурна, че не иска да е вкъщи, досега да е драснала с двеста, а щом не го е направила, значи сегашното положение й носи повече ползи, отколкото вреди. Докато човек няма какво по-добро да намери в новото положение, той не се и натиска да разваля старото. В този смисъл не разбирам защо толкова лошо се гледа на статуквото, човек естествено се стреми към икономия на енергия, ресурси и др. и да максимизира печалбата си. Явно до момента не са се случили аргументите, които да показват по-добра перспектива.

защото икономията е майка на мизерията. икономии се правят известно време, но никой не иска да живее в мизерия.