Извинете, но откога Сюлейман има брат. Дори не съм го чувала.
В първи епизод ,при коронясването на Сюлейман,пашите само го споменават...
- Публикувана: 7 юни 2012, 01:08 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2012, 21:37 ч.
Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век" ( Muhteşem Yüzyıl) тема 37
В първи епизод ,при коронясването на Сюлейман,пашите само го споменават...
Аз пък се сетих за онзи дето крадеше и го обезглавиха( но не зетя на султана) ама не си спомням как се казваше! Когато го даваха да брои крадените пари(от данъци де) имаше много пръстени! Днес търсих в сериите да му видя името , но не намерих! Възможно НП да е негов роднина тръгнал да отмъщава! Ох ,ще поровя още във сериите да го изкарам този образ,че съм го забравила!
Може да си го писала и да съм пропуснала, за което се извинявам, ако е така. Но би ли уточнила за каква историческа линия става въпрос относно идентичността на НП? 
чета всяка книга през призмата на историческите факти и събития.
До тук в сериите,всяко събитие и случка е строго фиксрана и се позовава на историческата действителност.
Истината е,че когато Сюлейман се възкачва на трона,няма жив брат,
никъде в извори и документи не се говори за него....
.Или аз не мога да открия нищо.Във ВВ той сам казва,че братята му са убити до десет годишна
възраст.Ако има такъв брат,каква е причината да живее и то да е толкова голям.
Братоубийството е типично за Османската империя и се прави с цел,
да не се стига до борби и кръвопролития за трона,които да вредят на държавността.
Цитат
Хиляди хора умират в Османската империя, когато на престола се качи нов султан, той убивал братята си,които са съперници за престола. Общия брой на хората, убити заради братоубийството през последните 600 години е 61(шехзадета). Като зад всеки брат били още, най-малко 100 хиляди души,които загивали в тази война.
Умно решение,
от собствената си история знаем,че именно това е била причината да попаднем на
територията на Османите.
Та...искам да кажа,че историята с Увейс ще ми е интересна,може и да е имало такъв брат.
Ако той е НП,което от предположенията е най-вероятно,целта е трона.
От друга страна,ако не е имало такъв брат,обичайните заподозрени,за мен
са Пири и син.
И пак се замислям,защо ми се струва,че Челеби няма толкова акъл...или и това е подвеждащо.
Най-вероятно е той да се окаже машата на НП.
....
Не съм го писала,аз съм историк по образование.......
от собствената си история знаем,че именно това е била причината да попаднем на
територията на Османите.....
Не съм го писала,аз съм историк по образование.......
от собствената си история знаем,че именно това е била причината да попаднем на
територията на Османите.....
Много повърхностно разсъждаваш,не знам какъв историк си
....Това дето си го написала ми напомня,че за слабата тазгодишна реколта на арпаджика са виновни слънчевите изригвания 
.....Я сега драсни и в един ред що България стана член на ЕС,ама го вкарай в скрит текст,понеже ще е флуд
.... 
Благодаря Михайлов И.А. ,
Трябва ли да изнеса лекция за това...
Българската държава първа попада под скиптъра на султана и последна се освобождава.
Османската експанзия започва още по времето на Михаил III Шишман.
Очевидно разпокъсаността на държавата е повърхностна г-жо Михайлова,
това,че го споменавам,не ме прави и мен такава.
Та...именно тази повърхността история,слага началото на края на Второто Българско царство.
За арпаджика,очевидно е,че знаете повече! 
Трябва ли да изнеса лекция за това...
Българската държава първа попада под скиптъра на султана и последна се освобождава.
Османската експанзия започва още по времето на Михаил III Шишман.
Цитат
Османците не успяват да превземат Византия, затова се устремяват към Българските царства (Търновско царство на цар Иван Шишман, Видинско царство на цар Иван Страцимир и Добруджанско деспотство на деспот Добротица
това,че го споменавам,не ме прави и мен такава.
Та...именно тази повърхността история,слага началото на края на Второто Българско царство.
Цитат
На 17 февруари 1371 г. умира цар Иван Александър. Всеки от двамата му наследници - Иван Срацимир и Иван Шишман, смята себе си за единствен законен владетел на Българското царство и не признава правата на другия. Стига се до окончателно отделяне на Видин от останалите български земи и обособяването на Видинско царство. Иван Срацимир се титулува "В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци" - титла, наследена от баща му. Същата фтитла носи и неговият полубрат в Търново.
Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство, но се предполага, че София е била първоначално владение на Иван Срацимир, а през 1373 г. е преминала в ръцете на Иван Шишман.
Не се изключва възможността зад нападението на влашкия войвода Дан I срещу Иван Шишман да стои видинският цар. Иван Срацимир е син на Теодора, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб, самият той е женен за Ана, дъщеря на Никола Бесараб. С Влашкото княжество поддържа традиционно приятелски отношения.
За да демонстрира пълната си независимост, Иван Срацимир къса отношенията си с Българската Търновска патриаршия (1381). Видинският митрополит е сменен. На негово място е поставен Касиян, предан на Цариградската патриаршия. По-късно той е обвинен в убийство и е заменен с Йоасаф Бдински.
Поради разположението си Видинското царство остава на първо време незасегнато от турските нападения. Иван Срацимир не се намесва по никакъв начин в борбата на Търновското царство срещу Османската империя.
С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за турски васал. Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него.
След като падат Търновското царство и Добруджанското деспотство, през 1395 г. видинският цар е принуден да допусне турски гарнизон в столицата си. От тогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново. То е оглавявано от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света Филотея Търновска и ги отнасят във Видин.
През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд I организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава в ръцете на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. На 25 септември, в битката при Никопол, християнската армия е разгромена от султан Баязид I.
След победата си той се отправя към Видин, за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.
Липсват сигурни сведения за военен сблъсък между Видинското и Търновското царство, но се предполага, че София е била първоначално владение на Иван Срацимир, а през 1373 г. е преминала в ръцете на Иван Шишман.
Не се изключва възможността зад нападението на влашкия войвода Дан I срещу Иван Шишман да стои видинският цар. Иван Срацимир е син на Теодора, дъщеря на влашкия войвода Иванко Бесараб, самият той е женен за Ана, дъщеря на Никола Бесараб. С Влашкото княжество поддържа традиционно приятелски отношения.
За да демонстрира пълната си независимост, Иван Срацимир къса отношенията си с Българската Търновска патриаршия (1381). Видинският митрополит е сменен. На негово място е поставен Касиян, предан на Цариградската патриаршия. По-късно той е обвинен в убийство и е заменен с Йоасаф Бдински.
Поради разположението си Видинското царство остава на първо време незасегнато от турските нападения. Иван Срацимир не се намесва по никакъв начин в борбата на Търновското царство срещу Османската империя.
С нарастване на османската заплаха, за да избегне евентуална агресия, Срацимир се признава за турски васал. Задължава се да изплаща ежегоден данък и да подпомага султана с военни сили, когато това бъде изискано от него.
След като падат Търновското царство и Добруджанското деспотство, през 1395 г. видинският цар е принуден да допусне турски гарнизон в столицата си. От тогава е засвидетелствано пратеничество на видинския цар до турския управител на покореното Търново. То е оглавявано от митрополит Йоасаф Бдински и престолонаследника Константин. Те измолват мощите на света Филотея Търновска и ги отнасят във Видин.
През 1396 г. унгарският крал Сигизмунд I организира кръстоносен поход срещу османските турци. Когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир с готовност отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава в ръцете на Сигизмунд турския гарнизон и всячески му съдейства, разчитайки с негова помощ да се избави от османската опека. На 25 септември, в битката при Никопол, християнската армия е разгромена от султан Баязид I.
След победата си той се отправя към Видин, за да се разправи с изменилия му васал. Иван Срацимир се явява пред султана, за да изяви покорството си, разчитайки на обещанията му, че ще бъде помилван. Баязид нарежда да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. По-нататъшната съдба на Иван Срацимир е неизвестна. Предполага се, че или е удушен, или е прекарал остатъка от живота си в тъмница.
Безкрайни благдарности и на Мистик, и на Невин. Много хубаво сравнение е направила една съфорумка - това за лявата и дясната ръка.
Аз, макар генерално да съм за индивидуализма в работата, в определени случаи смятам, че колективните усилия и взаимопомощ водят до по-добър резултат.
Искам малко подаване на жокер - този Пири паша, беше баш великият везир, който Сюлейман "пенсионира", нали? И синът му, който беше доста болен от охтика (дали това и беше наименованието на болестта?), беше сгоден за Хатидже, ама после "се отказаха" от него? Един много симпатичен висок младеж, който беше учител някакъв на принцовете в харема??
Все ми се струва, че доста години са минали (най-малко 10-на) откакто Пири паша беше освободен (той тогава си беше на бая достолепна възраст) и към момента надали ще е и между живите, а може и синът му да се е споминал (имайки предвид и възможността за лекуване на болестта му в онези времена).
Аз, макар генерално да съм за индивидуализма в работата, в определени случаи смятам, че колективните усилия и взаимопомощ водят до по-добър резултат.
Искам малко подаване на жокер - този Пири паша, беше баш великият везир, който Сюлейман "пенсионира", нали? И синът му, който беше доста болен от охтика (дали това и беше наименованието на болестта?), беше сгоден за Хатидже, ама после "се отказаха" от него? Един много симпатичен висок младеж, който беше учител някакъв на принцовете в харема??
Все ми се струва, че доста години са минали (най-малко 10-на) откакто Пири паша беше освободен (той тогава си беше на бая достолепна възраст) и към момента надали ще е и между живите, а може и синът му да се е споминал (имайки предвид и възможността за лекуване на болестта му в онези времена).
... Искам малко подаване на жокер - този Пири паша, беше баш великият везир, който Сюлейман "пенсионира", нали? И синът му, който беше доста болен от охтика (дали това и беше наименованието на болестта?), беше сгоден за Хатидже, ама после "се отказаха" от него? Един много симпатичен висок младеж, който беше учител някакъв на принцовете в харема??
....
Не съм го писала,аз съм историк по образование.......
от собствената си история знаем,че именно това е била причината да попаднем на
територията на Османите.....
Не съм го писала,аз съм историк по образование.......
от собствената си история знаем,че именно това е била причината да попаднем на
територията на Османите.....
Много повърхностно разсъждаваш,не знам какъв историк си
....Това дето си го написала ми напомня,че за слабата тазгодишна реколта на арпаджика са виновни слънчевите изригвания .....Я сега драсни и в един ред що България стана член на ЕС,ама го вкарай в скрит текст,понеже ще е флуд
.... И аз подкрепям. Несериозно е като аргумент. Османското нашествие е недооценено, никой не е предполагал, че ще има такива последици, няма да влизам в подробности, но запознатите знаят как действат османците при набезите си, каква е ролята на акънджийте и т.н. Балканските държави не съумяват да се обединят , за съжаление прекално голямата мнителност и подозрения в задкулисни игри, им изиграва лоша шега. България е на много удобна географска позиция..това е причината да е както се изразихте първата...
ЗА НП... На мен ми се струва, че е някой много по-възрастен от Искендер. Струва ми се, че гласовете им са различни. Постоянно НП изтъкваше, че Ибрахим е дюнме, може би НП е от религиозните кръгове. Но ако е предполагаем брат на Сюлейман..не би ли трябвало проблемът му да е със султанът, а не с великия везир..Все пак дясна ръка, дясна ръка..ама с една дума на султана и изчезва
Аз пък се сетих за онзи дето крадеше и го обезглавиха( но не зетя на султана) ама не си спомням как се казваше! Когато го даваха да брои крадените пари(от данъци де) имаше много пръстени! Днес търсих в сериите да му видя името , но не намерих! Възможно НП да е негов роднина тръгнал да отмъщава! Ох ,ще поровя още във сериите да го изкарам този образ,че съм го забравила!
Това е точно въпросния капитан Джафер ... Неговите пръстени бяха по-скоро символ на кражбите, които извършваше над народа и за това си получи заслуженото.Не мисля, че е той.
Безкрайни благдарности и на Мистик, и на Невин. Много хубаво сравнение е направила една съфорумка - това за лявата и дясната ръка.
Аз, макар генерално да съм за индивидуализма в работата, в определени случаи смятам, че колективните усилия и взаимопомощ водят до по-добър резултат.
Искам малко подаване на жокер - този Пири паша, беше баш великият везир, който Сюлейман "пенсионира", нали? И синът му, който беше доста болен от охтика (дали това и беше наименованието на болестта?), беше сгоден за Хатидже, ама после "се отказаха" от него? Един много симпатичен висок младеж, който беше учител някакъв на принцовете в харема??
Все ми се струва, че доста години са минали (най-малко 10-на) откакто Пири паша беше освободен (той тогава си беше на бая достолепна възраст) и към момента надали ще е и между живите, а може и синът му да се е споминал (имайки предвид и възможността за лекуване на болестта му в онези времена).
Аз, макар генерално да съм за индивидуализма в работата, в определени случаи смятам, че колективните усилия и взаимопомощ водят до по-добър резултат.
Искам малко подаване на жокер - този Пири паша, беше баш великият везир, който Сюлейман "пенсионира", нали? И синът му, който беше доста болен от охтика (дали това и беше наименованието на болестта?), беше сгоден за Хатидже, ама после "се отказаха" от него? Един много симпатичен висок младеж, който беше учител някакъв на принцовете в харема??
Все ми се струва, че доста години са минали (най-малко 10-на) откакто Пири паша беше освободен (той тогава си беше на бая достолепна възраст) и към момента надали ще е и между живите, а може и синът му да се е споминал (имайки предвид и възможността за лекуване на болестта му в онези времена).
Да, точно тези, Мехмет Челеби, болен от туберкулоза (охтика), беше учител на Мустафа.
Според мен с този капитан Джафер много надалеч стигнаха нещата.За мен най-вероятния вариант е да е Увейс, защото няма смисъл да бъде споменаван , ако не е той.Този образ на принц Увейс явно е художествена измислица.В началото ясно е записано "всичко образи ........ вдъхновени от историята" т.е. не са длъжни да спазват историческите факти.И все пак загатването за един брат на Сюлейман , който всъщност не е съществувал не може да е напразно.Няма смисъл да създават някакъв образ, дори само с едно-две изречения и да не го използват.Може по-късно да променили сценария, не се знае.
И сега:Аз залагам на Увейс
1) Споменат е 1 епизод, а НП започна да се показва към 50 епизод - достатъчно време за по-ненаблюдателните и по-незадълбочено гледащите зрители да забравят изобщо за този брат.Т.е. да има изненада.
2) Ако беше Пири Мехмед паша щеше да действа още при самото му сваляне от поста велик везир.Защо му е да чака 10-12 години .Ибрахим паша е бил велик везир 13 години, мисля, че му остава няколко месеца т.е., да към 12 години по-късно.Още тогава човека беше на възраст и каза на жена си, че се е уморил цял живот да служи на държавата и иска почивка.
3) Загатнато е, че Увейс скита като просяк извън дворцовите земи в първи епизод.Появата му по-късно (ако той е НП) е по-вероятна, защото не може един просяк, ако ще и да е принц, да се изправи и да се бори срещу каквото и да е било.Най-малкото за хората, дори за оръжията трябват пари.Вижда се ясно, че НП е много богат човек.
Залагам на Увейс !
Почнах превода на този сериал, по молба на Ани, която не ме познаваше, както и аз нея... Отзовах се най-добронамерено на молбата ѝ, въпреки, че никога не съм имала работа със превод на подобен материал, а и ми беше доста трудно, защото аз работя по 12 часа на ден... Понякога не спях до-късно или давах цялото си свободно време... Не крия, че ми доставяше удоволствие, както и сега... Когато накрая на 1-ви и доста след началото на 2-ри сезон останах съвсем сама, пак не исках да скърша хатъра на гледащите този сериал и продължих, макар че изнемогвах понякога... Това най-добре го знае пак Ани... Докато вършех тази работа, най-важното за мен беше качественият, артистичен превод. Ако сте го забелязали, значи съм го постигнала... Ако ли не, липсата му няма да разстрои никого... Както и да е ... Не искам да ви занимавам с тия неща... С добро или лошо, завършихме и този сезон... С превода на тази серия, моята мисия завършва... Тук има много хора, с повече свободно време и повече желание за изява... Нека поемат щафетата...
Мога да говоря само за себе си, Мистик! Аз съм ти неизразимо благодарна! "Роксолана" е любимият ми роман. Като разбрах, че снимат ВВ, не съм и предполагала, че мога да го гледам по нета, запознах се с тази възможност покрай КВФ. Бях изключително щастлива. И не си мисли, че само някой неблагодарен гледа филма. Много сме и ние, признателните, CANIM
И ти, и Невин сте ми скъпи, не се карайте момичета!
Моите уважения,всеки има право да тълкува историята,както му е угодно,
но да наричаш нечие твърдение,позовано на исторически факти-
повърхностно...е меко казано ашлашко...
Разбира се,че никой не обръща внимание на Османската държава.Тя възниква в Западна Мала Азия в самия край на XIII век. Нейният основател Осман и неговите наследници обединяват разпръснатите мюсюлмански бейлици там. Те се опират на извиращите от Азия номадски племена. През 1301 г. току-що появилата се на сцената нова държава разгромява една византийска войска — първа заявка за отвоюване на Мала Азия от византийците. През първата половина на XIV век до голяма степен османците постигат това, като достигат до Мраморно море. Още по това време османската държава става сериозна военна заплаха за Византия, Балканите и Европа. Тя вече обединява многобройните мюсюлмански владения (бейлици) в Мала Азия в единен държавен организъм, който разполага със значителен човешки потенциал, а има и свой военен елит от борци за „правата“ вяра — гази. И бързо се превръща в империя с огромна настъпателна мощ, която се устремява от Мала Азия през Балканите към Средна и Западна Европа. Кой да я спре?
И така в навечерието и в началния етап на османската инвазия на Балканите функционират множество малки и немощни държавни образувания, които взаимно се изтощават в междуособни борби, а териториите им често менят очертанията и владетелите си. При това тия последните влизат в разни съюзи и комбинации едни против други, като търсят подкрепа за своите начинания срещу съседите си в лицето и на новите пришълци, османлиите. В същото това време основната маса от населението, селяните, се намират в зависимост от феодалите, като са обременени с тежки данъци и повинности. При общата анархия и неразбория без сериозна държавно обединителна организация и сила те не могат да станат бариера срещу османското проникване в земите им.
Балканското общество през XIV век е във време на феодална раздробеност. Централизмът като принцип на държавно строителство и обществена организация е в тотална криза, която се развива с ускорен темп и съвпада с възхода на османската държава. Засилваща се османска държава, от една страна, и множество немощни балкански държавни образувания, неспособни нито сами да се защитят, нито да образуват антиосмански общ фронт, от друга — това е главната характеристика на политическата обстановка на Балканите по онова време.
Друга причина няма,може да е плод на исторически измислици и интерпретации.
Ако България,не беше раздирана от вътрешни междуособици и борби за власт,
може би това нашествие щеше да бъда спряно...но това е вече друга тема.
Пак казвам,важното е какво казват историческите факти и историческите извори.
Та...в тази напрегната обстановка,няма как да бъде оценено османското нашествие и ставаше въпрос за България и че вътрешните междуособици между трима братя водят до краха на държавата.
но да наричаш нечие твърдение,позовано на исторически факти-
повърхностно...е меко казано ашлашко...
Разбира се,че никой не обръща внимание на Османската държава.Тя възниква в Западна Мала Азия в самия край на XIII век. Нейният основател Осман и неговите наследници обединяват разпръснатите мюсюлмански бейлици там. Те се опират на извиращите от Азия номадски племена. През 1301 г. току-що появилата се на сцената нова държава разгромява една византийска войска — първа заявка за отвоюване на Мала Азия от византийците. През първата половина на XIV век до голяма степен османците постигат това, като достигат до Мраморно море. Още по това време османската държава става сериозна военна заплаха за Византия, Балканите и Европа. Тя вече обединява многобройните мюсюлмански владения (бейлици) в Мала Азия в единен държавен организъм, който разполага със значителен човешки потенциал, а има и свой военен елит от борци за „правата“ вяра — гази. И бързо се превръща в империя с огромна настъпателна мощ, която се устремява от Мала Азия през Балканите към Средна и Западна Европа. Кой да я спре?
И така в навечерието и в началния етап на османската инвазия на Балканите функционират множество малки и немощни държавни образувания, които взаимно се изтощават в междуособни борби, а териториите им често менят очертанията и владетелите си. При това тия последните влизат в разни съюзи и комбинации едни против други, като търсят подкрепа за своите начинания срещу съседите си в лицето и на новите пришълци, османлиите. В същото това време основната маса от населението, селяните, се намират в зависимост от феодалите, като са обременени с тежки данъци и повинности. При общата анархия и неразбория без сериозна държавно обединителна организация и сила те не могат да станат бариера срещу османското проникване в земите им.
Балканското общество през XIV век е във време на феодална раздробеност. Централизмът като принцип на държавно строителство и обществена организация е в тотална криза, която се развива с ускорен темп и съвпада с възхода на османската държава. Засилваща се османска държава, от една страна, и множество немощни балкански държавни образувания, неспособни нито сами да се защитят, нито да образуват антиосмански общ фронт, от друга — това е главната характеристика на политическата обстановка на Балканите по онова време.
Друга причина няма,може да е плод на исторически измислици и интерпретации.
Ако България,не беше раздирана от вътрешни междуособици и борби за власт,
може би това нашествие щеше да бъда спряно...но това е вече друга тема.
Пак казвам,важното е какво казват историческите факти и историческите извори.
Та...в тази напрегната обстановка,няма как да бъде оценено османското нашествие и ставаше въпрос за България и че вътрешните междуособици между трима братя водят до краха на държавата.