Епизод 50: http://data-bg.org/details.php?id=33024
- Публикувана: 24 юли 2012, 13:31 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2012, 10:06 ч.
Щастливи заедно (Aşka Sürgün) - Beren Saat и Mahsun Kırmızıgül - Тема 8
Единият син е в пандиза, ама не който трябва. Азизоолу ги излъгаха, че Джелял е убиеца, а истинският убиец е на свобода и застрашава живота на други хора. Ако беше просто инцидент убийството на Арда, бих приела този вариант. Но се вижда, че не е така. Затова не трябва да се мълчи. Това, че и други хора подозират, но не казват нищо, не отменя вината на всеки един от тях. Този проблем, за прикриването на истинските извършители на убийства и поемането на вината от друг член на семейството се разглежда и в други сериали. И навсякъде се посочва до какви последствия води това. Мисля, че това е и една от целите - да се покаже, че това не води до нищо добро.
именно с това съм напълно съгласна с теб, но не знам защо ми е гадно, като обвиняват само Зилян и я натоварват с отговорността на двете семейства, а тя е най-малката от всички отговорни в случая. Като объркано и наранено дете е само я дърпат ту брат и, ту Хазар, ту баща и - даже и Дилян се опитва да и дава съвети и да дава мнение. Всеки крие нещо от някои - погледни ги само. Дестан и Хасан крият доста неща от миналото. Расул и Низар си се наиграват зад гърба над всички. Берин тайно си съзаклятничи с Бурджу. Бену тайничко си мечтае и се вижда с Юсуф .Като изключим Дживан, май всеки прави по нещо тайно от някого. 
Момичета, първо да кажа, че снощи голям смях падна с вас, докато ви четях вместо приспивателно, но имаше обратен ефект. Голяма сте зараза!
Миленка, благодаря за днешния ти пост 178, превода и обясненията на вчерашната сцена "Хазар/Зилян в колата".
Цитирам те: "Изразът, е че ... те ще живеят заедно с миналото на всеки един от тях, с два броя минало. Т.е. – те са си все така отделно, разделени, в представата и думите на Зилян."
Това промени погледа ми и към днешната "първа нощ". Сега я виждам така:
1) "Не се знае, може да няма утре" (вчерашни думи на Дживан)
2) С тази нощ, освен всичко друго, Зилян на практика приема миналото на Хазар (бебето/Бурджу)
"Гадно", "егоистично", "употребен ... по план" ... Така изглежда на повърхността.
Как се чувства Хазар"? А как се чувства Зилян? "Начеса си крастата" може би? Inabat, съгласна съм с теб.
"Тази нощ" остава хубав спомен за Хазар. Ето линк към доказателството.
Споко, момичета! Нещата ще се пооправят, но нали трябва първо да се дообъркат.
Милена, в темата ти си ми нещо като Дживан. Помагаш ми много в търсенето на гледна точка към един напълно непонятен за мен свят - сякаш абсурден, но реален.
За последно те цитирам: "Светът е прекрасен и защото ги има различията."
Затова за мен е така красива (и мъчителна) срещата на два свята в лицето на Хазар (по-близо до "нашия") и Зилян. Иначе ще продължаваме да живеем в паралелни светове.
Миленка, благодаря за днешния ти пост 178, превода и обясненията на вчерашната сцена "Хазар/Зилян в колата".
Цитирам те: "Изразът, е че ... те ще живеят заедно с миналото на всеки един от тях, с два броя минало. Т.е. – те са си все така отделно, разделени, в представата и думите на Зилян."
Това промени погледа ми и към днешната "първа нощ". Сега я виждам така:
1) "Не се знае, може да няма утре" (вчерашни думи на Дживан)
2) С тази нощ, освен всичко друго, Зилян на практика приема миналото на Хазар (бебето/Бурджу)
"Гадно", "егоистично", "употребен ... по план" ... Така изглежда на повърхността.
Как се чувства Хазар"? А как се чувства Зилян? "Начеса си крастата" може би? Inabat, съгласна съм с теб.
Скрит текст:
Тази нощ е болезнена и за двамата (за нея преди и след това, за него само след). Имаме ДВЕ БОЛКИ, както ДВА БРОЯ МИНАЛО. Като утихне болката на Хазар, двамата заедно преодоляват "единия брой минало" - неговото. Дали не и благодарение на тази нощ? Гадно е, също като гадната серия за Зилян: "благата вест" на Бурджу на сватбеното парти, появата й с колието, връщането на колието.
"Тази нощ" остава хубав спомен за Хазар. Ето линк към доказателството.
Скрит текст:
"Тъпия списък" го остави на видно място не Зилян, а сценарият. Точно като двусмислената записка "Среща с Бурджу" в бележника на Хазар. Тия нарочни трикове не са за първи път в сериала. Те катализират и без това изострените реакции на героите - тогава подивявя тя, сега обезумява той. Нейната "наранена Гордост" - преди, неговата "наскърбена Чест" - сега. Сериал!(Хазар в двора на болницата, Зилян в операционната): http://www.youtube.com/watch?v=HIfpz93WgeY - минути 12:25-14:00
Споко, момичета! Нещата ще се пооправят, но нали трябва първо да се дообъркат.
Милена, в темата ти си ми нещо като Дживан. Помагаш ми много в търсенето на гледна точка към един напълно непонятен за мен свят - сякаш абсурден, но реален.
За последно те цитирам: "Светът е прекрасен и защото ги има различията."
Затова за мен е така красива (и мъчителна) срещата на два свята в лицето на Хазар (по-близо до "нашия") и Зилян. Иначе ще продължаваме да живеем в паралелни светове.
Tania M. страхотен пост! Удоволствие е да те чата 
Днес Дестан успя да ме разсмее със "сандъкъз чеиз" ,но на този епизод ми идеше да вия като високите тонове на Махсун ,е може ли пък нещо зараждащо се красиво и романтично да се прецака заради уговорки,традиции и сделки да му се не види и то между брат и сестра!Не го разбирам това винаги ще съм до теб и на сутринта дим да ме няма уф яяяяяяяяяяя!
Днес Дестан успя да ме разсмее със "сандъкъз чеиз" ,но на този епизод ми идеше да вия като високите тонове на Махсун ,е може ли пък нещо зараждащо се красиво и романтично да се прецака заради уговорки,традиции и сделки да му се не види и то между брат и сестра!Не го разбирам това винаги ще съм до теб и на сутринта дим да ме няма уф яяяяяяяяяяя!
Не го разбирам това винаги ще съм до теб и на сутринта дим да ме няма уф яяяяяяяяяяя!
И ти си ми едно от удоволствията в темата (начело с Ивето, без която темата ще е нещо като "Сцени из семейния живот на Хазар и Бурджу").
С горните ти думи съм наполовина съгласна. Но и това е казано "на две нива". В известен смисъл тя едновременно "го оставя" и "не го оставя".
В никакъв случай не е удар в гърба, макар че за него ще си е нож в сърцето. Така го виждам аз.
Изобщо тоя филм трябва да се чете отвъд думите, при толкова много нарочни двусмислия.
А и нали ти казвам, днес видяхме два гадни сценарни трика на гърба на Зилян, за сметка на Хазар (списъка и цитираните от теб думи).
Колкото драмата да е пълна и Хазар - още по-уязвен. (Но и в предишното поведение на Хазар има подобни моменти, например: не те лъжа, само дето ще ми се отваря работа занапред).
Здравейте, момичета!
Тази серия за мен е с голям замисъл и за много размисъл.
Хазар и Зилян - две несъизмерими и противоречиви агрегатни състояния. С различна култура - З. възпитана в консервативно семейство, в духа на традициите. Хазар - западен възпитаник, счита за глупави традициите. И аз мисля като него, но ....сега З. му показа уважение пред баща си, тя сама призна, за първи път се изправя пред баща си. Той също я подкрепи, без да е напълно сигурен в нея обаче. Направи го чисто по мъжки. Евала на умното ни момче!
Тази нощ трябваше да се случи, защото ако традицията начерта пътя на любовта за тях, то почеркът от тук нататък ще бъде на тях двамата - на тяхното НИЕ - на любовта им.
Кой може да притежава такава нечовешка СМЕЛОСТ за да си нанесе тази автоагресия, както направи сега Зилян? Аз лично не мога. Тя беше предупредена от Ресул, но запази това от Хазар, за да не се провали и тази нощ, както първата сватбена, както изненадата и. Обмисли го внимателно, подготви се , тук не съм съгласна с тези, които наричат тази постъпка глупава. Направи го с тази тънка женска хитрост и умение, така, както би го направила всяка влюбена жена - ЗАЩО? ами защото тя е млада, неопитна, влюбена в мъжа си и искаше да му даде доказателство, а не само да му казва, че го обича. Евала на смелото ни момиче!
Да, порязаха се и двамата, но взаимно.
Къде в реалния живот има семейство без топли и студени фронтове?
Коя е дефиницията за идеалното семейство, кой човек е идеален и има ли изобщо такъв?
От тук нататък като във всяко семейство - момчето ни ще започне да разбира традициите, водено от любовта си към З., тя ще продължава да брани и пази гърба на мъжа си.
Ами също както в реалния живот?
От тук нататък те няма вече да са самостоятелни бойни единици, те ще са НИЕ.
Те вече не са съпрузи на хартия, те са и Любовници. Красиво и истинско!
Видях и любимото ми "чупене" на пръстчето на Зилян. А то не е еднократно. Видях и разбиращия поглед на Хазар - значи имаме напредък.
Това, което искам да видя, сценариста ми го показва много бавно и интригуващо. Нашите калпазани обаче днес направиха най-хубавото нещо, което трябва да се случи на двама млади и влюбени.
Аз съм доволна!
ТАНЯ прочетох те с голямо удоволствие! 
lusia аз и тази вечер няма да изневеря на романтиката в душата си!
Тази серия за мен е с голям замисъл и за много размисъл.
Хазар и Зилян - две несъизмерими и противоречиви агрегатни състояния. С различна култура - З. възпитана в консервативно семейство, в духа на традициите. Хазар - западен възпитаник, счита за глупави традициите. И аз мисля като него, но ....сега З. му показа уважение пред баща си, тя сама призна, за първи път се изправя пред баща си. Той също я подкрепи, без да е напълно сигурен в нея обаче. Направи го чисто по мъжки. Евала на умното ни момче!
Тази нощ трябваше да се случи, защото ако традицията начерта пътя на любовта за тях, то почеркът от тук нататък ще бъде на тях двамата - на тяхното НИЕ - на любовта им.
Кой може да притежава такава нечовешка СМЕЛОСТ за да си нанесе тази автоагресия, както направи сега Зилян? Аз лично не мога. Тя беше предупредена от Ресул, но запази това от Хазар, за да не се провали и тази нощ, както първата сватбена, както изненадата и. Обмисли го внимателно, подготви се , тук не съм съгласна с тези, които наричат тази постъпка глупава. Направи го с тази тънка женска хитрост и умение, така, както би го направила всяка влюбена жена - ЗАЩО? ами защото тя е млада, неопитна, влюбена в мъжа си и искаше да му даде доказателство, а не само да му казва, че го обича. Евала на смелото ни момиче!
Да, порязаха се и двамата, но взаимно.
Къде в реалния живот има семейство без топли и студени фронтове?
Коя е дефиницията за идеалното семейство, кой човек е идеален и има ли изобщо такъв?
От тук нататък като във всяко семейство - момчето ни ще започне да разбира традициите, водено от любовта си към З., тя ще продължава да брани и пази гърба на мъжа си.
Ами също както в реалния живот?
От тук нататък те няма вече да са самостоятелни бойни единици, те ще са НИЕ.
Те вече не са съпрузи на хартия, те са и Любовници. Красиво и истинско!
Видях и любимото ми "чупене" на пръстчето на Зилян. А то не е еднократно. Видях и разбиращия поглед на Хазар - значи имаме напредък.
Това, което искам да видя, сценариста ми го показва много бавно и интригуващо. Нашите калпазани обаче днес направиха най-хубавото нещо, което трябва да се случи на двама млади и влюбени.
Аз съм доволна!
ТАНЯ
прочетох те с голямо удоволствие! lusia
аз и тази вечер няма да изневеря на романтиката в душата си!
Сиси,много хубаво си го написала !Първото нещо ,което ми мина докато гледах днешния епизод беше именно това ,че да направиш това ,което направи Зилян днес се иска много смелост,но реших ,че ако го споделя ,поддръжничките на Хазар ,могат да ме "хапнат за следобедна закуска" Сега виждам ,че не съм единствена в това си мислене- Благодаря ти! 
lusia 5/вярната ми близначка/ това наистина много ме впечатли, и той сценариста го е сложил в главната героиня. Как да не го споделя? Та то е очевадно просто. Благодаря, че ме разбираш! 
В живота на всяка жена има един хубав момент - на първия път с любимият човек. Зилян му даде идеята, а Хазар смело я грабна и я разви докрай. Много ми харесаха.
Аз ги "прочетох" така:
Танца на Щастието на Огъня и Реката
Тази нощ се престраши „Реката”. Бавно го погали и го понесе по течението си. Гледаше го, усети нежната му топлина, чу зова на сърцето му, близна го, хареса и и тогава ….му отвори широко вратата си. Почувства го толкова силно, че той стана част от душата и. Никога не беше чувствала такава топлина. Беше сигурна вече – това е Щастието! Тази нощ тя се сля с Огъня и стана Огнена Река. Ах, само ако знаеше, че ще се окаже на ръба на скалата?!
Той „Огънят” с удоволствие се понесе по течението. Изненадан, гледаше Реката, чу зова на сърцето и, близна я, хареса му и тогава…когато тя му отвори вратата пламъкът му се разгоря с още по голяма сила и… настъпи прилива. Никога досега не беше се чувствал така – приет в обятията и, обгрижен, като че ли това беше неговото място, намери спокойствието си, тя стана част от душата му. Огънят и показа силата на топлината си. Той беше сигурен вече – това е Щастието! Тя е неговата, чистата Река. Тази нощ той вкуси Реката и намери своя уют.
Но…някъде там в миналото в старото огнище беше оставил една искрица като малка светулка, не искаше, но се случи. В момента изобщо не мислеше за….всичко от старото огнище.
Тази нощ те се сляха. Тази нощ много пъти Огънят обладаваше Реката, защото танцуваха Танца на Щастието!Ах, само ако знаеше, че неговата Река ще се окаже на ръба на скалата?! А той…
На сутринта всичко беше различно….
Бурята наближаваше…
Тя, Реката се беше прибрала в своето корито. Укротена, но вътре в себе си той и беше оставил пламъка си, надеждата си, топлината си. Камъчетата по дъното и още не преставаха да играят. Огънят започваше да става част от нея.
Той, Огънят посиня от бурята, която го връхлиташе. Жаравата го изгаряше от вътре, чувстваше как Реката още обгрижваше пламъка му, пазеше го, за да не го отвее бурята. Цялото му тяло беше още под влияние на нежните ласки от водите и, още усещаше играта на камъчетата по дъното и. Тя беше част от него вече – най-важната, най-нежната, Неговата!Беше сигурен в едно – ще се бори докрай за прилива!Той не искаше само да я притежава, искаше да я Покори, защото с нея се чувстваше Завършен!
Какво ще стане, когато и двамата се окажат на ръба на скалата?
А какво ще стане със светулката от старото огнище?
Ще чакам прилива, за да видя всичко това!
5/вярната ми близначка/ това наистина много ме впечатли, и той сценариста го е сложил в главната героиня. Как да не го споделя? Та то е очевадно просто. Благодаря, че ме разбираш! В живота на всяка жена има един хубав момент - на първия път с любимият човек. Зилян му даде идеята, а Хазар смело я грабна и я разви докрай. Много ми харесаха.
Аз ги "прочетох" така:
Танца на Щастието на Огъня и Реката
Тази нощ се престраши „Реката”. Бавно го погали и го понесе по течението си. Гледаше го, усети нежната му топлина, чу зова на сърцето му, близна го, хареса и и тогава ….му отвори широко вратата си. Почувства го толкова силно, че той стана част от душата и. Никога не беше чувствала такава топлина. Беше сигурна вече – това е Щастието! Тази нощ тя се сля с Огъня и стана Огнена Река. Ах, само ако знаеше, че ще се окаже на ръба на скалата?!
Той „Огънят” с удоволствие се понесе по течението. Изненадан, гледаше Реката, чу зова на сърцето и, близна я, хареса му и тогава…когато тя му отвори вратата пламъкът му се разгоря с още по голяма сила и… настъпи прилива. Никога досега не беше се чувствал така – приет в обятията и, обгрижен, като че ли това беше неговото място, намери спокойствието си, тя стана част от душата му. Огънят и показа силата на топлината си. Той беше сигурен вече – това е Щастието! Тя е неговата, чистата Река. Тази нощ той вкуси Реката и намери своя уют.
Но…някъде там в миналото в старото огнище беше оставил една искрица като малка светулка, не искаше, но се случи. В момента изобщо не мислеше за….всичко от старото огнище.
Тази нощ те се сляха. Тази нощ много пъти Огънят обладаваше Реката, защото танцуваха Танца на Щастието!Ах, само ако знаеше, че неговата Река ще се окаже на ръба на скалата?! А той…
На сутринта всичко беше различно….
Бурята наближаваше…
Тя, Реката се беше прибрала в своето корито. Укротена, но вътре в себе си той и беше оставил пламъка си, надеждата си, топлината си. Камъчетата по дъното и още не преставаха да играят. Огънят започваше да става част от нея.
Той, Огънят посиня от бурята, която го връхлиташе. Жаравата го изгаряше от вътре, чувстваше как Реката още обгрижваше пламъка му, пазеше го, за да не го отвее бурята. Цялото му тяло беше още под влияние на нежните ласки от водите и, още усещаше играта на камъчетата по дъното и. Тя беше част от него вече – най-важната, най-нежната, Неговата!Беше сигурен в едно – ще се бори докрай за прилива!Той не искаше само да я притежава, искаше да я Покори, защото с нея се чувстваше Завършен!
Какво ще стане, когато и двамата се окажат на ръба на скалата?
А какво ще стане със светулката от старото огнище?
Ще чакам прилива, за да видя всичко това!
Не го разбирам това винаги ще съм до теб и на сутринта дим да ме няма уф яяяяяяяяяяя!
Визирам коментара /цикламения/
,ами ще мисли Хазар на прашния таван,сред спомените си и тя като част от тях....много объркан взе да ми става сериала 
Трябваше да заминат с Хазар..
На Сейшелите не става,това е запазеното тайно място на Хазар за релакс...но пък защо не на някой атол в Тихия океан,където на воля да трепят акулите-приятели Низар и Ресул....
Зилян в акция
Силве,Милена,Таня
Хубава вечер!
СЛАВЕНКА и на теб приятна вечер в красивата ти мъжка компания!
Права си, че сериала като че ли е малко труден, аз си мисля, че това е от многото преплетени традиции, които са непонятни за нас. Не случайно сценариста е сложил тези "правилни слова" в устата на Дживан - може би за да можем максимално да разберем идеите.
Така си мисля аз.
и на теб приятна вечер в красивата ти мъжка компания!Права си, че сериала като че ли е малко труден, аз си мисля, че това е от многото преплетени традиции, които са непонятни за нас. Не случайно сценариста е сложил тези "правилни слова" в устата на Дживан - може би за да можем максимално да разберем идеите.
Така си мисля аз.
Силве,благодаря!
Ще имам гости и съм сложила лаптопа на плота готвя и хвърлям по един поглед
,луд умора нЕма .
Така е трудни са ми да разбера тези традиции като начин на живот и мислене.Що за живот е това?Без любов,спазвайки някакви неписани правила..а когато откриеш това красиво чувство или трябва да се разделиш /"традицията е по силна от любовта"/,или да си обречен на живот без нея...мен нещо ме е обхванала романтиката,нали е лято и излизам в почивка
Ще имам гости и съм сложила лаптопа на плота готвя и хвърлям по един поглед
,луд умора нЕма .Така е трудни са ми да разбера тези традиции като начин на живот и мислене.Що за живот е това?Без любов,спазвайки някакви неписани правила..а когато откриеш това красиво чувство или трябва да се разделиш /"традицията е по силна от любовта"/,или да си обречен на живот без нея...мен нещо ме е обхванала романтиката,нали е лято и излизам в почивка
Препоръчани теми