- Публикувана: 9 септ. 2012, 19:12 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2012, 16:37 ч.
За стандартите
Темата не е за това 
но наистина демонстрацията на сребърни лъжички и икономи по време на война, много ми напомня на нашата приказка "на гол тумбак чифте пищови".
Напротив. Традициите помагат на едно общество да оцелее в трудни моменти. Дори това да са сребърните прибори, или просто сядането на семейството заедно на масата. Съвсем друга е идеята. Не става дума за показност, а за ритуали.
според мен, сребърните лъжички са само външният израз на идеята, че аристократът е винаги аристократ, войната, материалните възможности и емоционалното състояние нямат връзка тук. Ако има фенове на Удхаус, те знаят желязното правило на Джийвс:
'What do ties matter, Jeeves, at a time like this?' There is no time, sir, at which ties do not matter”
Преди години познавах една истинска дама, от старата генерация, завършила във Франция, говореше няколко езика и така нататък. Загубила мъжа си след 1944 ( като враг на народа, макар и да е давал работа на стотици хора като крупен фабрикант ), живееше в една таванска стая в кооперация зад Графа със сина си, когото отгледала сама. Тази жена никога не се оплака, никога не каза лоша дума за някого, носеше ръкавици (!) когато отиваше на опера, и винаги се хранеше на покривка, ако и да е имала понякога само хляб и сол на масата си. Сина си беше възпитавала по същия начин; например ръцете се допират до масата само до китките, а лактите нямат място там. Имаше съвсем малко мебели ( то и място нямаше де на таванчето ), но имаше библиотека с книги. След 1989 и върнаха сума ти нещо заради взетото от мъжа и, но тя продължи да живее сравнително скромно за възможностите си, като остави сина си да прави бизнес и да се разправя с имотите. Тя си остана в същата кооперация, но вече не на тавана; и продължаваше да носи ръкавици на вече доста по-редовните си посещения в опери, театри и балети. Абсолютно невероятна жена, истинска дама и според мен, аристократка по душа.
'What do ties matter, Jeeves, at a time like this?' There is no time, sir, at which ties do not matter”
Преди години познавах една истинска дама, от старата генерация, завършила във Франция, говореше няколко езика и така нататък. Загубила мъжа си след 1944 ( като враг на народа, макар и да е давал работа на стотици хора като крупен фабрикант ), живееше в една таванска стая в кооперация зад Графа със сина си, когото отгледала сама. Тази жена никога не се оплака, никога не каза лоша дума за някого, носеше ръкавици (!) когато отиваше на опера, и винаги се хранеше на покривка, ако и да е имала понякога само хляб и сол на масата си. Сина си беше възпитавала по същия начин; например ръцете се допират до масата само до китките, а лактите нямат място там. Имаше съвсем малко мебели ( то и място нямаше де на таванчето ), но имаше библиотека с книги. След 1989 и върнаха сума ти нещо заради взетото от мъжа и, но тя продължи да живее сравнително скромно за възможностите си, като остави сина си да прави бизнес и да се разправя с имотите. Тя си остана в същата кооперация, но вече не на тавана; и продължаваше да носи ръкавици на вече доста по-редовните си посещения в опери, театри и балети. Абсолютно невероятна жена, истинска дама и според мен, аристократка по душа.
Това е културна резистентност, която цели да съхрани идентичността си.
При Пешо от 10тия етаж подпетените патъци пред входа са израз на същото нещо. Той 'не се праи", той иска да е това което винаги е бил, той няма да се променя, само защото е сменил средата. Същото е както и с циганите, или китайците, арабите - хора, които са културно резистентни и нямат цел да живеят новата среда - интересува ги само да я използват - града, или новата държава. Не ги интересува да станат част от нея, но често усукват матрицата по тяхна мярка. " За кучета и котки може, а за прасета не може, а!?".
Особено у нас, където така или иначе е доста гъвкава никакъв проблем нямат със селянизацията на градовете.
При Пешо от 10тия етаж подпетените патъци пред входа са израз на същото нещо. Той 'не се праи", той иска да е това което винаги е бил, той няма да се променя, само защото е сменил средата. Същото е както и с циганите, или китайците, арабите - хора, които са културно резистентни и нямат цел да живеят новата среда - интересува ги само да я използват - града, или новата държава. Не ги интересува да станат част от нея, но често усукват матрицата по тяхна мярка. " За кучета и котки може, а за прасета не може, а!?".
Особено у нас, където така или иначе е доста гъвкава никакъв проблем нямат със селянизацията на градовете.
да, точно така е, за това става дума. Не е само наша запазена марка, има го навсякъде по света, особено в големите градове с многобройно китайско, полско, турско и т.н. население, в които затворени общества или комуни има хора, живеещи по 15-20-30 години в съответната държава, но не говорят местният език, не се интересуват от живота извън общността си с изключение на социалните придобивки.
sylvi, историята която си разказала за дамата е прекрасна, за съжаление подобно държание в нашия свят е неразбираемо.
Навярно в семейства с благороднически корени близки до короновани особи е задължителна част от възпитанието, но в наше време това няма как да се случи.
Тя е приела този маниер поради факта, че се е движила във висшето общество имайки предвид богатия си съпруг и там условията да си част от него са ти налагали подобно държание.
И както каза след това въпреки смъртта на съпруга си, въпреки разорението тя се е запазила като Дама.
Подобно държание във съвременната висша класа е немислимо, там само ако си от простак нагоре се котираш успешно.
Навярно в семейства с благороднически корени близки до короновани особи е задължителна част от възпитанието, но в наше време това няма как да се случи.
Тя е приела този маниер поради факта, че се е движила във висшето общество имайки предвид богатия си съпруг и там условията да си част от него са ти налагали подобно държание.
И както каза след това въпреки смъртта на съпруга си, въпреки разорението тя се е запазила като Дама.
Подобно държание във съвременната висша класа е немислимо, там само ако си от простак нагоре се котираш успешно.
Вие сте я доразвили, виждам. Социалната и културна резистентност, за която стана дума . Или така любимата ми приказка за човекът излязъкл от селото, но селото не излязло от него. И обратното- старата дама, която извадили от аристократичният и дом, но не успели да извадят аристократичната и душа. както и на много други дами, моята баба включително. На нейните деца, /внуци пък съвсем/ обаче, ако трайно са заселени в оборите, любезно освободени от новите аристократи навремето, няма начин средата да не окаже реципрочно въздействие.
Буржоата, така наречените, макар и излезли от обор, инвестират в децата и внуците си и бавно и постепенно образованието, средата и космополитният начин на живот казват своята дума и дефинират смяната на класата. Битието и съзнанието.
Това капсулиране, за което стана дума- цели общности се затварят и на практика се капсулират, въздействието на външната среда е сведено до минимум.
Буржоата, така наречените, макар и излезли от обор, инвестират в децата и внуците си и бавно и постепенно образованието, средата и космополитният начин на живот казват своята дума и дефинират смяната на класата. Битието и съзнанието.
Това капсулиране, за което стана дума- цели общности се затварят и на практика се капсулират, въздействието на външната среда е сведено до минимум.
Мадам Дьо Помпадур, наистина е така, неразбираемо беше и тогава, както би било и сега. Макар да съм била съвсем малка, помня колко бях впечатлена от нея (най-напред от ръкавиците, нещо необикновено за тогавашното време, а след това и от държането и - не мога да обясня точно, но беше изумителна жена). Била е на около 70 години може би, но излъчваше достойнство като истинска кралица. Не превъзходство, не надменност, а достойнство. Както е писала и Аззи, беше успяла да запази аристократичната си душа. Интересното е, че не изглеждаше да таи горчилка и омраза към никого, за разлика от сина си, който пък разбираемо, никога не прие режима отнел баща му.
За днешната висша класа, не знам. Иска ми се да вярвам, че след едно-две поколения и там вече няма да се котира простащината, а благородството, възпитанието, доброто образование и културата.
За днешната висша класа, не знам. Иска ми се да вярвам, че след едно-две поколения и там вече няма да се котира простащината, а благородството, възпитанието, доброто образование и културата.
За днешната висша класа, не знам. Иска ми се да вярвам, че след едно-две поколения и там вече няма да се котира простащината, а благородството, възпитанието, доброто образование и културата.
Или както казва един наш интелектуалец " В България няма богати хора, в България има бедни хора с много пари"
Бях много впечатлена от една случка - сигурно знаете, че най-старата банка в света ( или нещо такова, от 14.. и незнамкоя си година) банката на Сиена е в затруднение и иска помощ за спасяване от държавата
Тези хора от своето създаване преди 5 века досега винаги са имали за приоритет Сиена. Не Рим, нито Милано, а техния си град.
В съвремието в добри години са давали ежегодно към 200 милиона евро за града.
Освен това няма спортен клуб, който да не е на тяхна издръжка в района. Бълвали шампион след шампион.
Та така, има богати и богати.
Бях много впечатлена от една случка - сигурно знаете, че най-старата банка в света ( или нещо такова, от 14.. и незнамкоя си година) банката на Сиена е в затруднение и иска помощ за спасяване от държавата
Тези хора от своето създаване преди 5 века досега винаги са имали за приоритет Сиена. Не Рим, нито Милано, а техния си град.
В съвремието в добри години са давали ежегодно към 200 милиона евро за града.
Освен това няма спортен клуб, който да не е на тяхна издръжка в района. Бълвали шампион след шампион.
Та така, има богати и богати.
Не се изразих правилно, трябваше да напиша "псевдо" висшата класа, тъй като визирах хора от типа изброени от теб Бояна, които се изживяват като елит и/или висше общество. Мисля, че при техните деца нещата ще са доста по-различни. По отношение на скрития елит, имаше една доста интересна тема преди време, и много поучителна, ще се опитам да я намеря 
Не се изразих правилно, трябваше да напиша "псевдо" висшата класа, тъй като визирах хора от типа изброени от теб Бояна, които се изживяват като елит и/или висше общество. Мисля, че при техните деца нещата ще са доста по-различни.
Или както казва един наш интелектуалец " В България няма богати хора, в България има бедни хора с много пари"
Бях много впечатлена от една случка - сигурно знаете, че най-старата банка в света ( или нещо такова, от 14.. и незнамкоя си година) банката на Сиена е в затруднение и иска помощ за спасяване от държавата
Тези хора от своето създаване преди 5 века досега винаги са имали за приоритет Сиена. Не Рим, нито Милано, а техния си град.
В съвремието в добри години са давали ежегодно към 200 милиона евро за града.
Освен това няма спортен клуб, който да не е на тяхна издръжка в района. Бълвали шампион след шампион.
Та така, има богати и богати.
Бях много впечатлена от една случка - сигурно знаете, че най-старата банка в света ( или нещо такова, от 14.. и незнамкоя си година) банката на Сиена е в затруднение и иска помощ за спасяване от държавата
Тези хора от своето създаване преди 5 века досега винаги са имали за приоритет Сиена. Не Рим, нито Милано, а техния си град.
В съвремието в добри години са давали ежегодно към 200 милиона евро за града.
Освен това няма спортен клуб, който да не е на тяхна издръжка в района. Бълвали шампион след шампион.
Та така, има богати и богати.
Или както казва един наш интелектуалец " В България няма богати хора, в България има бедни хора с много пари"
Това за нашите богаташи, че нямат благотоврителност, е някакова особеност на общността. При евреите тази грижа и раздаване за общността е много силно застъпена, но не бива да се пренебрегва и начина им на живот и точно необходимостта да съхранят културната си идентичност.
Ние също имаме такива примери - изключително интересен е примерът с братята Георгиеви - сигурно най-големите благодетели в нашата история - тези хора поставят основата на висшето образование у нас. Въпреки че са били низвергнати от властта и са се носели слухове за полулегалния път на забогатяването им. Не е само СУ, много болници, училища, включително в Галац, Цариград, Солун.
Ние също имаме такива примери - изключително интересен е примерът с братята Георгиеви - сигурно най-големите благодетели в нашата история - тези хора поставят основата на висшето образование у нас. Въпреки че са били низвергнати от властта и са се носели слухове за полулегалния път на забогатяването им. Не е само СУ, много болници, училища, включително в Галац, Цариград, Солун.