Май, май... ще станем майчета през МАЙ

Аз съм от Варна а годеника ми е от Пещера,но живеем с нашите във Варна т.е. Аксаково и бяхме на гости малко в Пещера и там разбрахме с моя и отидох на лекар защото имам 1 кухо яйце  и се оказа пък че вс е наред , а трябваше нашите да дойдат там на гости и заедно да се приберем,та като дойдоха те им казахме на тях ,преди това на свекито ,че тя живее в Италия,после на баба му на моя и като се прибрахме на цялата къща,леля ми пък е мед.сестра и съм там при нея на личен лекар и ми трябваше направление и така и нейното семейство разбра...после и на другата леля и братовчедите   но за сега нямам намерение да казвам на никой друг особено тука улицата каквито са клкарииии    

Poster, не се нервирай мила, знам че ти е преляла чашата щом си се разплакала, но мисли за бебчо и всички други ги прати в трета глуха. И в моята работа има много нерви и напрежение и всеки ден скандал, но откакто видях теста, за мен всичко друго изчезна, и нищо не ме вълнува.
Вземи си болнични, и аз така ще направя, живот и здраве след 3 месец излизам в болнични и приключвам с работата, за да мога да си отпочина от всичко и всички.

 Мили момичета, оттърсете се от лошите мисли, представяйте си как расте бебчето във вас и му казвайте още от сега колко го обичате  И аз имам кошмарни преживявания, но се опитвам да превъзмогна спомените и да продължа напред  Успех на всички мами на прегледите, спокойно всички ще чуете сърчица- най-прекрасният звук   
 Ние само на родителите си сме казали. Обаче на мен ми се наложи да изляза в болничен и колегите и състудентите ми сигурно предполагат 

и ние след като чухме сърчицето, казахме само на бъдещите баби и дядовци
след като обаче отидох да съобщя на шефа си, че излизам болничен (при нас е практика да се излиза още в началото, работя в детска болница), и на първият ден от непоявяването ми, вече всички знаеха (женски колектив сме все пак  ) и честитките мигновенно заваляха...
та според мен, ако на работното място ти е натоварено - било то физически или физически, често и двете, излизай болничен и не го мисли, сега ти се е паднало почивай , релаксирай, разхождай се и се грижи за себе си 
а полагащият ти се 6мес болничен +45 дни е напълно достатъчен
  и по-позитивно настроени, поне това зависи от нас 

Почти няма човек, на който да не съм казала, така като се замисля Не страдам от суеверия.Ако е писано да случи нещо лошо, то така или иначе ще се случи.А пък това някой че щял да ми завиди, още повече не го отразявам.Човек може да си те мрази, ако щеш да се държиш възможно най-мило с него.За мен създаването на един живот е нищо друго освен щастие и няма какво да крия от никого.Излишно е човек да се капсулира в суеверия и безкрайни страхове.Лично мнение

напълно те подкрепям в мнението

poster, мисли как след няколко месеца няма да ги видиш повече тези нерви и ще почиваш от нервни хора.  
Аз почти всеки ден съм с лошо настроение, спи ми се, гади ми се, вие ми се свят... А толкова неща си намирам вкъщи да свърша, с друго дете нямат край домакинството и домашните работи. Таткото се включва, но искам преди това всичко аз да си направя, че и той много работи, само му е до миене на чинии. Почти всеки ден заспивам и на работа   и нищо не може да ме спре - даже се усещам как пръста се отпуска и натискам нещо с мишката, притеснявам се какво, и пак не мога да отлепя клепача.... и отцепвам   И колегите все ме питат лошо ли ми е. Понякога ми се иска просто да повърна и да се свършва  , ама няма да стане така и пак ще ми е зле.

Някой друг със смъкната матка има ли? Пишкам доста начесто и започнах да се притеснявам да не ми кажат да лежа последните месеци... А не искам да разчитам на близки да помагат, всички си имат задължения и проблеми...

И да, казах на много хора. Някой покрай мен като скрие и ми каже чак трети-четвърти месец ми е обидно, кара ме да се чувствам далечна и незначима, а ако става въпрос за близък докривява. Ако има да става нещо - кухо яйце или нещо подобно - криенето няма да го спре, малко ми идват в повече суеверията около бременността и раждането. В края на краищата това е нещо прекрасно, искам да знаят всички - и колеги, и приятели. Освен всичко друго е и полезно - колегите ще се съобразяват за разни дребни, но значими неща - било пушене, било пренасяне на нещо, дори елементарно натоварване със стрес може да ви бъде спестено. Но това си е моята гледна точка де, всеки има право на различна такава.

Напълно съм съгластна с твоето мнение.Аз  съм казала на  моите родители и сестра ми,на неговите родители,на кумовете и на  братът на кумата и жена му а и няам защо да крия.

И аз вече съм казала на много хора. Не вярвам в суеверия. А пък и някой ще ме попита - хайде няма ли да правите Тони (синът ми) батко. Не става да лъжа и си казвам, пък какво има то ще си се случи

Аз сега с носталгия си спомням бременоста със сина ми и сега ми е една емоция ,че пак ще изживея това приятно чуство.

Аз също съм със смъкната матка от предната бременност. Не знаех, че това ще доведе до лежане последните месеци??? Всеки ден правя по няколко пъти упражненията за таза, където стискаш задържаш и отпускаш. Надявам се мускулите да се стегнат достатъчно и да издържат на тежестта на бебето( живот и здраве)

Аз също имам смъкване на матката, макар че след раждането се беше върнала малко нагоре. dennitsa, благодаря ти за напомнянето за упражненията за тазовото дъно, бях ги забравила, веднага ги започвам.
Честно да ви кажа, не се чувствам никак добре. Предишната ми бременност мина толкова леко и приятно, а сега ми е много зле. Такова гадене, виене на свят, падане на кръвното...
Нищо, ще мине и това 

И ние казахме вече на доста хора. Уж бях предупредила мъжо да си трае засега, но пък аз не мога да трая:-) Скоро ще трябва да обявя и в офиса официално, защото си подозират - не пуша, хапвам често, а и ми личи вече.
Мислех си, че е твърде рано, но не мога да закопчея почти нищо от старите си дрехи и дори започнах да се оглеждам в дрехи за бременни.

Здравейте момичета  Петъка ходих на доки каза че всичко е нормално видяхме плодното сакче и точката вътре  изписа ми някакви витамини за бременни и ми каза чак на 18.10 да отида на следващ преглед и чак тогава да ми попълни картон странно ми е защо до сега не го прави  ? Аз съм добре нямам никакво симптоми всичко изчезна и снощи с милото за 1 път от 20дена  се престрашихме макар и със страх и беше малко скучно и странно  това е от мен за сега  а за дрехите и моите ми отесняха доста вече родителите ми знаят на ред са свекитата

То направо не е за вярване, но и моите дрехи започват да отесняват, а съм съвсем в началото. Е, аз се върнах от 10-дневното море с две кила отгоре   но явно ще се наложи да си събирам парцалките от приятелките, на които ги раздадох за временно ползване.
Ние вчера казахме на нашите. На прекия си ръководител се наложи да му кажа още в началото, защото трябваше да оправдая отказа си от участие в Пловдивския панаир. Просто нямаше смисъл да   там, като мога и тук  
Иначе мисля да не крия вече, не виждам смисъл просто. Като стане на въпрос ще кажа, какво пък, то направо ми идва да се разкрещя от щастие. Мисля като се установи сърдечна дейност, което ще се случи на 10.10.2012, да казвам на повече хора. Ами тъй де, да не се чудят какво правя в тоалетната по толкова време.