- Публикувана: 2 окт. 2012, 23:39 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 03:47 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 156
Започвам преговора на еп. 17
Направиха ми впечатление думите на Нарин "Ако имах свое дете, то щеше да ми е утеха в този ад, в който се намирах."
Дотогава не бях забелязала, Нарин да копнее за дете. Тя дори мисълта за любимия мъж гонеше от себе си. Навярно раждането на Нар е пробудило тези чувства у нея.
Изненада ме и Аслан. Той ми е много противен, мислех, че само разговорът с Мустафа в Дари разкрива някаква човещина у него. Обаче има и други моменти, в които се държи топло и бащински. Разговорът в клиниката след раждането на Нар е такъв момент. (Страхувам се, че ако продължа да повтарям сериите на АБО, накрая ще харесам нещо и у Бахар, а това вече ще е прекалено
)
Аслан най-после получи прегръдка от сина си. "Нима човек може да се нарадва на детето си?"
Имаше интересен разговор на Мустафа с доктора, преди изписването. Нарин отново спаси Мустафа, беше го подготвила как да отговаря на въпросите, за да внуши на лекарите, че се е отървал от натрапчивите си мисли. Наистина най-чистата жена на света е Нарин! Колко изтърпя от Мустафа, но не направи нищо срещу съвестта си, за да го накаже и да се спаси от неговото преследване.
И Мустафа Булут се завърна! Излезе от съда в целия си блясък! Красив, арогантен, предизвикателен! И...със същите мисли в главата, от които няма излекуване.
"Имам още сметки за оправяне и много думи, които трябва да бъдат изречени."
На нападките на Харун, Сердар отговори "Мустафа има право да оправи онова, което съсипа." Не виждам у доктора злоба, отмъстителност, някаква амбиция да накаже Мустафа, да докаже своето превъзходство на всяка цена.
Мустафа се прибра в конака с детето на ръце. Не разбрах защо не прегърна майка си и баща си, веднага си отиде в стаята. Но пък като излезе, беше много мил с всички, набързо уреди сватбата на брат си и тръгна. Естествено, при Нарин. В неговите очи - топлина, радост, че я вижда. В нейните - твърдост, студенина. тежки думи му изрече. Радостта в очите му се смени с болка. А Нарин даде воля на отчаянието си.
Мустафа отиде да излее натрупания гняв пред Сердар. "Благодари му" за безсънните нощи и електрошоковете, на което Сердар отговори "Виновен за това си самият ти."
Мустафа отправи заплахи, каза "ще те погреба и тюрбе ще ти построя". Като знаем какво се случва в еп. 29,виждам с удивление какъв дълъг път е изминал Мустафа в своето мислене.
Боят с Харун ми хареса. Не съм кръвожадна, но те двама бяха като петли, като подивели мъжкари, и това ми е смешно - мъже, диваци!
Асие загуби надежда, че Мустафа ще влезе в правия път. Не си затваря устата дори пред свекървата, опасна Асие!
Яшар успокоява Нарин. Тя хем иска да се отърве от Мустафа, хем се измъчва дали не носи и тя някаква вина. Съвестта й е много чувствителна. Отчаянието й е много дълбоко.
"Знам си аз. Това никога няма да свърши. Мустафа няма да ме остави на мира."
Накрая нещо, което ме разсмя - Бахар казва на Аслан, че без него се чувства "като сираче."
Е, с какъв акъл мъжете вярват на подобни думи?
Направиха ми впечатление думите на Нарин "Ако имах свое дете, то щеше да ми е утеха в този ад, в който се намирах."
Дотогава не бях забелязала, Нарин да копнее за дете. Тя дори мисълта за любимия мъж гонеше от себе си. Навярно раждането на Нар е пробудило тези чувства у нея.
Изненада ме и Аслан. Той ми е много противен, мислех, че само разговорът с Мустафа в Дари разкрива някаква човещина у него. Обаче има и други моменти, в които се държи топло и бащински. Разговорът в клиниката след раждането на Нар е такъв момент. (Страхувам се, че ако продължа да повтарям сериите на АБО, накрая ще харесам нещо и у Бахар, а това вече ще е прекалено
)Аслан най-после получи прегръдка от сина си. "Нима човек може да се нарадва на детето си?"
Имаше интересен разговор на Мустафа с доктора, преди изписването. Нарин отново спаси Мустафа, беше го подготвила как да отговаря на въпросите, за да внуши на лекарите, че се е отървал от натрапчивите си мисли. Наистина най-чистата жена на света е Нарин! Колко изтърпя от Мустафа, но не направи нищо срещу съвестта си, за да го накаже и да се спаси от неговото преследване.
И Мустафа Булут се завърна! Излезе от съда в целия си блясък! Красив, арогантен, предизвикателен! И...със същите мисли в главата, от които няма излекуване.
"Имам още сметки за оправяне и много думи, които трябва да бъдат изречени."
На нападките на Харун, Сердар отговори "Мустафа има право да оправи онова, което съсипа." Не виждам у доктора злоба, отмъстителност, някаква амбиция да накаже Мустафа, да докаже своето превъзходство на всяка цена.
Мустафа се прибра в конака с детето на ръце. Не разбрах защо не прегърна майка си и баща си, веднага си отиде в стаята. Но пък като излезе, беше много мил с всички, набързо уреди сватбата на брат си и тръгна. Естествено, при Нарин. В неговите очи - топлина, радост, че я вижда. В нейните - твърдост, студенина. тежки думи му изрече. Радостта в очите му се смени с болка. А Нарин даде воля на отчаянието си.
Мустафа отиде да излее натрупания гняв пред Сердар. "Благодари му" за безсънните нощи и електрошоковете, на което Сердар отговори "Виновен за това си самият ти."
Мустафа отправи заплахи, каза "ще те погреба и тюрбе ще ти построя". Като знаем какво се случва в еп. 29,виждам с удивление какъв дълъг път е изминал Мустафа в своето мислене.
Боят с Харун ми хареса. Не съм кръвожадна, но те двама бяха като петли, като подивели мъжкари, и това ми е смешно - мъже, диваци!
Асие загуби надежда, че Мустафа ще влезе в правия път. Не си затваря устата дори пред свекървата, опасна Асие!
Яшар успокоява Нарин. Тя хем иска да се отърве от Мустафа, хем се измъчва дали не носи и тя някаква вина. Съвестта й е много чувствителна. Отчаянието й е много дълбоко.
"Знам си аз. Това никога няма да свърши. Мустафа няма да ме остави на мира."
Накрая нещо, което ме разсмя - Бахар казва на Аслан, че без него се чувства "като сираче."
Е, с какъв акъл мъжете вярват на подобни думи?
Разхождам се из нета за новини.....Попаднах на един рейтинг...Този сезон канал Д имат проблем - няман все още първо масто. Явно им липсват актьори с голяма класа. Ами да вземат и да направят предложение към сладурите - може и разделно. Но и да намерят качествен сценарий - по роман ли, по филм ли, или да създадът такъв...Явно имат проблем...
Ето пример...
От Engin Akyurek Bulgarian Fans - Още един превод от Мира на интересен коментар на фенка на ЕА. Благодарим ти, Мира!
Точно тези писания коментират в пресата турските журналисти по повод РД на Енгин и липсата на новин...
Това е преводът на писмото на Meryem Aksoy, публикувано в USA Fans.
Много емоционално и сладко писмо.
"Докато четях прекрасните емоционални пожелания на моите скъпи приятели, се замислих какво означава ЕА за мен.
Как, наистина, успя този млад човек, за когото не знам нищо, когото никога не съм виждала на живо и най-вероятно няма да видя, да окупира такава голяма част от живота ми? Странно и невероятно. Ако преди две години някой ми беше казал, че ще се случи, щях да помисля, че е откачил. Е, как стана, тогава? Непрекъснато си повтарям името му: „ЕА, ЕА...” И си мисля... не няма какво да мисля. Той си е нашият ЕА... Просто така...
Вярно, запомних името му още от състезанието. Той беше сред моите фаворити, които исках да спечелят. Когато видех името му в някой филм, той автоматично ставаше важен за мен. Признавам, че не следях кариерата му много ревностно, но все пак, хвърлях по едно око. Когато моето семейство обявиха Кадир за най-симпатичния герой от „Брак с чужденец”, се зарадвах така, сякаш аз съм постигнала някакъв успех, макар да не бях следила сериала много отблизо. Когато спечели награда, ме накара да се усмихвам. С удоволствие придружих баща си, когато отиде да гледа Karayilan.
А да обикна Мустафа Мулут беше, може би, най-трудното нещо за мен на този свят, имайки предвид мисленето и ценностите си. Нещо повече, по всички правила, това трябваше да е невъзможно, но аз обикнах този луд Мустафа, който беше точно обратното на всичко право и добро, което защитавах в живота си. Така обикнах тези искрици в очите ти!
Ти винаги си бил много специален за мен. Винаги си бил „нашият Енгин”, но не заемаше такава сериозна част от живота ми, както сега – след като се появи Керим с този невероятно чист и невинен поглед, въпреки емоционалната кал, въпреки тресавището на вината, разкаянието, гнева и тъгата, които изпитваше или го принуждаваха да изпитва.
Скъпи, ЕА, ти вече не си онзи актьор, когото гледах и подкрепях от разстояние. Личността, на която ти вдъхна живот, вече не беше телевизионен герой, о не! Ти и Керим бяхте просто живи. Усещах как докосвам очите ти, галех косата ти, за да те утешавам, защото твоите погледи трогнаха сърцето ми. Енгин, в този момент ми се искаше да защитя Керим и теб, исках да те увия в памук и да те укрия от всички злини. От този момент нататък ти стана моето малко братче. Моето малко братче в огромно тяло, но и с огромен талант, и огромно сърце. Никой нямаше право да натъжава малкото ми братче, никой нямаше право да постъпва нечестно с него, никой нямаше право да го пренебрегва. Макар той самият да не искаше това, трябваше да му се гласува доверие; просто защото беше великолепен.
ЕА, братче мое с прекрасни очи, лице и характер, искам винаги да си добре. Никой не бива да те натъжава. Успявай и ми позволи да се гордея с твоя успех. Бъди щастлив, за да бъдем и ние щастливи. Нека моите очи светят и искрят, виждайки светлината в твоите. Толкова се радвам, че си дошъл на този свят. Толкова се радвам, че си станал актьор. Толкова се радвам, че можахме да те опознаем. Честит рожден ден! Пожелавам ти много щастливи години, дълъг живот и непресекващ успех, скъпо мое красиво братче.
Кака ти"
Явно аз съм на смяна, продължавам с епизода.
Мустафа страда, но крие мъката си, прави се на еркек, бие се, заплашва. Излиза от ареста, не знае накъде да поеме. Там, където го чакат, не иска да отиде. Там, където иска, не го чакат...
Вижда Бахар. Защо отново се "омърси" с нея? Първият път имаше конкретно намерение да отмъсти на баща си, а сега? Следва добре заснета гореща сцена. Жестовете на Мустафа - крака с обувка, побутването с два пръста, отдръпването от целувките на Бахар - показват пренебрежение, да не кажа презрение. Изпречи му се на пътя, "забърса я" и я забрави.
В конака приготвят стаята, в която бяха с Нарин, за бъдещите младоженци. Мустафа е толкова любящ и предан брат, че откъсна от сърцето си най-скъпия спомен и го подари на Яшар. "Вие променете съдбата на тая стая, братко. Бъдете щастливи!"
Тихата непреклонност на Нарин вбесява Харун, но и го задържа на разстояние. Сякаш има невидим зид между тях. Стигат до решение да се разведат.
Мустафа се впуска в подготовка на сватбата. Толкова е обаятелен, енергичен, любяш, предан. С цялото си сърце иска брат му да е щастлив и да получи най-хубавата сватба, както заслужава.
Тържеството е пищно, красиво, богато. Мустафа не сваля очи от Нарин "Ето го моето слънце." Обаче и Сердар не изпуска от очи Мустафа. Аслан също следи да не се стигне до спречкване.
На сватбата звучи същата музика, както на сватбата на Нарин и Харун. Само че тогава имаше очи, пълни с мъка. Сега младоженците са щастливи, а тъжните очи търсят своето слънце.
Все пак двата лъва се срещат. Мустафа демонстрира сила, в очите му святкат предизвикателни огънчета. Отново е заплашителен. "Страхът е хубаво нещо. Държи човека буден."
Много е красив Мустафа. Има огън в него, който привлича.
Бахар пя на сватбата на Яшар. Безочието на Аслан мина всякакви граници.
Нарин припадна. В болницата ме трогна сердар. Видя колко е притеснен Харун, забрави себе си за кой ли път. "Здравословното състояние на Нарин не може да понесе такъв натиск. Прекалено я притискаш. Момичето живее с куршум в главата. Знаеш ли, че това е истинско чудо? Трябваше отдавна да бъде оперирана. Щом отидете в Соке, в университета Еге имам приятел хирург. Ще ви помогне."
Сердар мисли само как да помогне на Нарин, да улесни объркания й живот. Получава неочакван отговор "Тя няма да дойде с мен. Не иска. Ще се развеждаме."
Мустафа страда, но крие мъката си, прави се на еркек, бие се, заплашва. Излиза от ареста, не знае накъде да поеме. Там, където го чакат, не иска да отиде. Там, където иска, не го чакат...
Вижда Бахар. Защо отново се "омърси" с нея? Първият път имаше конкретно намерение да отмъсти на баща си, а сега? Следва добре заснета гореща сцена. Жестовете на Мустафа - крака с обувка, побутването с два пръста, отдръпването от целувките на Бахар - показват пренебрежение, да не кажа презрение. Изпречи му се на пътя, "забърса я" и я забрави.
В конака приготвят стаята, в която бяха с Нарин, за бъдещите младоженци. Мустафа е толкова любящ и предан брат, че откъсна от сърцето си най-скъпия спомен и го подари на Яшар. "Вие променете съдбата на тая стая, братко. Бъдете щастливи!"
Тихата непреклонност на Нарин вбесява Харун, но и го задържа на разстояние. Сякаш има невидим зид между тях. Стигат до решение да се разведат.
Мустафа се впуска в подготовка на сватбата. Толкова е обаятелен, енергичен, любяш, предан. С цялото си сърце иска брат му да е щастлив и да получи най-хубавата сватба, както заслужава.
Тържеството е пищно, красиво, богато. Мустафа не сваля очи от Нарин "Ето го моето слънце." Обаче и Сердар не изпуска от очи Мустафа. Аслан също следи да не се стигне до спречкване.
На сватбата звучи същата музика, както на сватбата на Нарин и Харун. Само че тогава имаше очи, пълни с мъка. Сега младоженците са щастливи, а тъжните очи търсят своето слънце.
Все пак двата лъва се срещат. Мустафа демонстрира сила, в очите му святкат предизвикателни огънчета. Отново е заплашителен. "Страхът е хубаво нещо. Държи човека буден."
Много е красив Мустафа. Има огън в него, който привлича.
Бахар пя на сватбата на Яшар. Безочието на Аслан мина всякакви граници.
Нарин припадна. В болницата ме трогна сердар. Видя колко е притеснен Харун, забрави себе си за кой ли път. "Здравословното състояние на Нарин не може да понесе такъв натиск. Прекалено я притискаш. Момичето живее с куршум в главата. Знаеш ли, че това е истинско чудо? Трябваше отдавна да бъде оперирана. Щом отидете в Соке, в университета Еге имам приятел хирург. Ще ви помогне."
Сердар мисли само как да помогне на Нарин, да улесни объркания й живот. Получава неочакван отговор "Тя няма да дойде с мен. Не иска. Ще се развеждаме."