Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 156

Аз вече си преговорих 17ти еп., но няма да отговоря.  Ева, струва ми се, че ти имаш отговор, ще го чакаме утре!

При тая липса на новини ще си преговоря и 18, и 19, и после пак отначало. Вярно, че сме железни, и Енгин е железен, но не мога да приема това мълчание за нормално. Да си направи поне един сайт!

Хи-хи. Определено е по-добре.
Но в поведението на героите пред камерата не улавям много разлика. Или това зависи повече от сценария?  А и пак си припомням, че Мерал била дала свобода на актьорите как да представят своите герои. Тогава какво зависи от режисьора? Техническата страна на проекта?

Собствен сайт означава лична отговорност. Тогава кога ще му остане време за гмуркане и книги? ) Кротува си и разчита на екранното си присъствие за омагьосване на публиката.

Какво говориш, поръчва си сайта, не струва кой знае колко, и после само нарежда какви новини да се пускат. Хора с много по-малка извесност поддържат сайт, то вече почти всеки има, а тук милиони фенове висят на празна ясла.
Собствен сайт е не само отговорност, в един момент става и задължение.

Напълно те разбирам, но в този сайт ще започнат да постъпват съобщения от фенове, които ще очакват отговор... това отнеме време. В противен случай ще трябва да ги пренебрегне, което ще е по-лошо... Бе какво ли разбирам аз, ама... ) Като няма - няма. Ще чакаме.  

Р.Р. Валенце, аз понеже продължавам с преговора извън план, сега съм на 24 и знаеш ли какво си мисля? И при Нарин има противоречия - хем казва, че знае, че сърцето на М.Б. е чисто, хем го обвинява за всичките си нещастия. Такава нетърпимост някак не ми е ясна... Ти какво ще кажеш? Има ли противоречие според теб?

/май за нас се отнася,а?/

Маме, и да дойде Енгин, аз палатки няма да разпъвам. Стига ми да прави нови роли, да снима нови филми. Който му е зор да търчи след идола си, да си го прави, без да коментира другите. Но пък ако, дай Боже, стъпи в България, се надявам, че нашите журналисти няма да са застреляни като турските.

Уморени ли сте, що ли? Домашната тръстика ли ви затисна?...

Уф... онази снимка от колажа, дето пие сока... пак специален разговор, пак в Дара, този път с Яшар... мдам... много специални диалози има във филма.

Хайде да се разтоварим с нещо хубаво...

Тук сме.....Един тъжен Мустафа.

Марица, питаш ме за противоречия, ама акъла ми е в почивка. Твърде много мислих тия дни. Хубаво ми беше да гледам и да рева от мъка, без да вниквам чак в такива детайли...пък каквото и колкото съм разбрала! Тоя филм ме отнесе още първия път като го гледах без превод даже.

Общо взето, във всички сериали има някакви недогледани детайли и повече ги чувстваме нещата, отколкото да ги разбираме напълно.

В момента ме дразни бременността на Нарин - пълни 3 месеца и половина, как не разбра, поне трябваше малко да напълнее... и после как я скри тая разлика от 2 месеца? Не са ден или два, ама ако почнем да задълбаваме в детайли, ще изпуснем драмата. Можем ли да гледаме сцената на моста и да смятаме седмици? Късат ни сърцата, първо Мустафа, когато пита "Това бебе наше ли е, Нарин?", после Нарин - "Това е моето бебе!"

Но понеже тия дни доктор Сердар често бе обвиняван, усещам се как го наблюдавам изкъсо. Е, в аванс ще ви кажа, че в 17 и 18 еп. имаше няколко момента, когато се чудих на неговата нечовешка самоотверженост. Пречупи си душата буквално, прояви самообладание и благородство, само и само да не пострада Нарин, да е добре.
Обаче и Мустафа го направи!
Това се казва любов!

А за Нарин, колкото повече гледам, толкова повече се убеждавам, че не обича Мустафа, ама никак! Има състрадателна душа, която я кара да помага, да проявява разбиране, да прощава. Но за нея Мустафа е насилник, тя дори не го поглежда.
Нейното отчаяние и мъка са защото не може да се избави от него. Моли Бог да се свърши с това преследване от негова страна, но...засега Господ не чува молбите й.