- Публикувана: 2 окт. 2012, 23:39 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 03:47 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 156
Тук сме.....Един тъжен Мустафа.
Тъкмо днес щях да пиша, че Мустафа винаги е красив - тъжен, гневен, нежен или арогантен - винаги! Арогантността му е силно обаятелна, ама да не си му пред очите!
Мисля си, че всеки от героите преживява своята трагедия, не само тримата главни герои, но и Дурие, Хатун, Кадир, Асие, че и Харун. Обаче нас най-силно ни трогна драмата на Мустафа Булут. Според мен, не само заради блестящото изпълнение на Енгин, но и заради образа на човек, готов на всичко, човек, който буквално живее чрез любимата си, който не вижда и не чувства друго. Изгаряща страст, смело сърце, безгранична любов!
Марица, питаш ме за противоречия, ама акъла ми е в почивка. Твърде много мислих тия дни. Хубаво ми беше да гледам и да рева от мъка, без да вниквам чак в такива детайли...пък каквото и колкото съм разбрала! Тоя филм ме отнесе още първия път като го гледах без превод даже.
Общо взето, във всички сериали има някакви недогледани детайли и повече ги чувстваме нещата, отколкото да ги разбираме напълно.
В момента ме дразни бременността на Нарин - пълни 3 месеца и половина, как не разбра, поне трябваше малко да напълнее...
и после как я скри тая разлика от 2 месеца? Не са ден или два, ама ако почнем да задълбаваме в детайли, ще изпуснем драмата. Можем ли да гледаме сцената на моста и да смятаме седмици? Късат ни сърцата, първо Мустафа, когато пита "Това бебе наше ли е, Нарин?", после Нарин - "Това е моето бебе!"
Но понеже тия дни доктор Сердар често бе обвиняван, усещам се как го наблюдавам изкъсо. Е, в аванс ще ви кажа, че в 17 и 18 еп. имаше няколко момента, когато се чудих на неговата нечовешка самоотверженост. Пречупи си душата буквално, прояви самообладание и благородство, само и само да не пострада Нарин, да е добре.
Обаче и Мустафа го направи!
Това се казва любов!
А за Нарин, колкото повече гледам, толкова повече се убеждавам, че не обича Мустафа, ама никак! Има състрадателна душа, която я кара да помага, да проявява разбиране, да прощава. Но за нея Мустафа е насилник, тя дори не го поглежда.
Нейното отчаяние и мъка са защото не може да се избави от него. Моли Бог да се свърши с това преследване от негова страна, но...засега Господ не чува молбите й.
Общо взето, във всички сериали има някакви недогледани детайли и повече ги чувстваме нещата, отколкото да ги разбираме напълно.
В момента ме дразни бременността на Нарин - пълни 3 месеца и половина, как не разбра, поне трябваше малко да напълнее...
и после как я скри тая разлика от 2 месеца? Не са ден или два, ама ако почнем да задълбаваме в детайли, ще изпуснем драмата. Можем ли да гледаме сцената на моста и да смятаме седмици? Късат ни сърцата, първо Мустафа, когато пита "Това бебе наше ли е, Нарин?", после Нарин - "Това е моето бебе!"Но понеже тия дни доктор Сердар често бе обвиняван, усещам се как го наблюдавам изкъсо. Е, в аванс ще ви кажа, че в 17 и 18 еп. имаше няколко момента, когато се чудих на неговата нечовешка самоотверженост. Пречупи си душата буквално, прояви самообладание и благородство, само и само да не пострада Нарин, да е добре.
Обаче и Мустафа го направи!
Това се казва любов!
А за Нарин, колкото повече гледам, толкова повече се убеждавам, че не обича Мустафа, ама никак! Има състрадателна душа, която я кара да помага, да проявява разбиране, да прощава. Но за нея Мустафа е насилник, тя дори не го поглежда.
Нейното отчаяние и мъка са защото не може да се избави от него. Моли Бог да се свърши с това преследване от негова страна, но...засега Господ не чува молбите й.
Това, че е така, така е. Спор няма. Но, пуста пристрастност, диря и аз като Булута изход, благоприятен за него.
)) Не, че ще го открия, ама... ))Има за мен доста дразнещи моменти в сценария и такива ще си останат, щото не мога да им намеря обяснение. Както и да е - този с противоречието у Нарин не е дразнещ, просто любопитен детайл за мен. Е, или не е? В противоречие със себе си. Когато си в кондиция, обаче, пак ще питам! 
)) Ти си ми експерта за Нарин - май най-добре я разбираш. )
Тъкмо днес щях да пиша, че Мустафа винаги е красив - тъжен, гневен, нежен или арогантен - винаги! Арогантността му е силно обаятелна, ама да не си му пред очите!
Мисля си, че всеки от героите преживява своята трагедия, не само тримата главни герои, но и Дурие, Хатун, Кадир, Асие, че и Харун. Обаче нас най-силно ни трогна драмата на Мустафа Булут. Според мен, не само заради блестящото изпълнение на Енгин, но и заради образа на човек, готов на всичко, човек, който буквално живее чрез любимата си, който не вижда и не чувства друго. Изгаряща страст, смело сърце, безгранична любов!
Той просто е потресаващ - една разголена душа, вречена на своята любов в живота и в смъртта. Снощи пак ревах като магарица в 22 еп., когато каза на Нарин : "Сакън. Не смей да умираш преди мен. Светът е ад без теб." Е, как да не ти бръкне в душата само с думи по сценарий? Като добавиш и очите на Енгин/Булут - свършен си!
)Ама пък и думите в сценария могат да те оставят без дъх... "Докторе, разбираш ли от сърца? Ето - отвори го (сочи гърдите си) и виж какво има там." Уфффффффф... само докато ги изпиша тия думи и се просълзих...
АЗ, КЛАДЕНЕЦЪТ
Не се опитвай с мен да си жесток.
Промяната ми не е в твоя власт.
Че любовта към теб е кладенец дълбок,
във който се разтворих аз.
Не пускай като палаво дете
студени камъчета във него.
Ще плисне, ще се люшне, ала не...
не ще се види дъното вълшебно.
Не ще успееш да ме пресушиш.
Не ще успееш и без мен да бъдеш.
Аз жажда дадох ти. И виж –
превръщам се за теб в присъда.
Оттук нататък, както и да искаш
без мен живота си да подредиш,
една преглътната въздишка
във себе си ще спотаиш.
Защото мога всичко да понасям.
Аз нямам форма – жива съм вода.
За мене времето е пясък,
и мога да го отнеса.
Вълничките от твоята жестокост
превръщам бързо пак във светлина,
а слънчевите зайчета от болка
аз мога да направя – знай това.
Не се опитвай мене да променяш.
Ако си смел, със шепи ме вземи.
Така ще те даря с безвремие.
Аз – кладенецът. И детето – ти.
Не се опитвай с мен да си жесток.
Промяната ми не е в твоя власт.
Че любовта към теб е кладенец дълбок,
във който се разтворих аз.
Не пускай като палаво дете
студени камъчета във него.
Ще плисне, ще се люшне, ала не...
не ще се види дъното вълшебно.
Не ще успееш да ме пресушиш.
Не ще успееш и без мен да бъдеш.
Аз жажда дадох ти. И виж –
превръщам се за теб в присъда.
Оттук нататък, както и да искаш
без мен живота си да подредиш,
една преглътната въздишка
във себе си ще спотаиш.
Защото мога всичко да понасям.
Аз нямам форма – жива съм вода.
За мене времето е пясък,
и мога да го отнеса.
Вълничките от твоята жестокост
превръщам бързо пак във светлина,
а слънчевите зайчета от болка
аз мога да направя – знай това.
Не се опитвай мене да променяш.
Ако си смел, със шепи ме вземи.
Така ще те даря с безвремие.
Аз – кладенецът. И детето – ти.
А пък аз само като те чета, Марица, и се просълзих. Думите, вложени в успите на героите от МО, са и много мъдри, и много въздействащи.
И песните им с едни текстове... Боже, Боже!... А както е известно, поезията и песента се раждат от душата... Какви души носят тези хора!...
Марица, много хубави стихове! С много чувство, и като всички истински неща - тъжни...
О, това е оптимистично...
)) Постнах го, защото така чувствам и Булут - способен заради любовта да превърне всяка болка в надежда и светлина. А Нарин като малко, неразумно дете продължава да хвърля камъни по него... и да не цени чистата вода, която може да утоли жаждата...Е, пристрастна съм. И може криво да разбирам Нарин, но гледната точка на Мустафа Булут ми е до болка позната.
Натали, твоята песен, ама с нашия човек.
Натали, твоята песен, ама с нашия човек.
http://www.youtube.com/watch?v=6kle6rBm1Bs&list=UUBFoNAasC-i … &feature=plcp
http://www.youtube.com/watch?v=6kle6rBm1Bs&list=UUBFoNAasC-i … &feature=plcp
Ха! Пак "откритие".
) Не съм имала представа, че думата "сарахош, сарош, сарошин", която често употребяваше баба ми, означава "пиян, пияница". )) Малеееее колко турски думи сме запазили в употреба - не е истина! Удивена съм. Клипчето е супер!
)) Записах си го. )) 