- Публикувана: 2 окт. 2012, 23:39 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 03:47 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 156
Преди време някой беше постнал фенско клипче Керим и вратите. Много беше забавно щото за тоя човек се къщи с врати под метър и 80 избират, и за да не отнесе или вратата или главата си е изработил особен начин на влизане - с главата напред . Ако някой се сеща нека го постне. 
Благодаря
Благодаря 
Марица, много хубави стихове! С много чувство, и като всички истински неща - тъжни...
О, това е оптимистично...
)) Постнах го, защото така чувствам и Булут - способен заради любовта да превърне всяка болка в надежда и светлина. А Нарин като малко, неразумно дете продължава да хвърля камъни по него... и да не цени чистата вода, която може да утоли жаждата...Е, пристрастна съм. И може криво да разбирам Нарин, но гледната точка на Мустафа Булут ми е до болка позната.
Не мисля, че можем да срваним Нарин с малко, неразумно дете, нито е длъжна да оцени любовта на Мустафа.
Трябва да ценим любовта, когато я имаме, когато е взаимна. Тогава си заслужава усилията да я пазим.
Когато не е взаимна, длъжни сме само да щадим чувствата на другия, нищо повече. Не може да накараш сърцето си да обича. Човекът срещу теб може да е диамант безценен, ама като не го обичаш какво? Как беше го казал Елин Пелин - "живота без любов нищо не е. Лула тютюн не струва."
Ад е да живееш с нелюбим човек. Той и Мустафа не беше щастлив с Нарин. Друг е въпросът, че хората са егоисти и щом не ги цениш и не им отвръщаш със същите чувства, се оттеглят. Такива като Мустафа, които продължават да се борят, защото да виждат любимата си е като въздуха за тях, нерде?
Той наистина те трогва с любовта си и страданията, които му носи отхвърлянето на Нарин, обаче и нея я разбирам. Тежко бреме е да нямаш свобода и спокойствие сама да решаваш как да живееш живота си. На Нарин хем й тежи до пълно отчаяние, хем има състрадателна душа и не е жестока, чувства се дори отговорна за страдащата и объркана душа на Мустафа.
Преди време някой беше постнал фенско клипче Керим и вратите. Много беше забавно щото за тоя човек се къщи с врати под метър и 80 избират, и за да не отнесе или вратата или главата си е изработил особен начин на влизане - с главата напред . Ако някой се сеща нека го постне. Благодаря
Благодаря 
Марица, много хубави стихове! С много чувство, и като всички истински неща - тъжни...
О, това е оптимистично...
)) Постнах го, защото така чувствам и Булут - способен заради любовта да превърне всяка болка в надежда и светлина. А Нарин като малко, неразумно дете продължава да хвърля камъни по него... и да не цени чистата вода, която може да утоли жаждата...Е, пристрастна съм. И може криво да разбирам Нарин, но гледната точка на Мустафа Булут ми е до болка позната.
Не мисля, че можем да срваним Нарин с малко, неразумно дете, нито е длъжна да оцени любовта на Мустафа.
Трябва да ценим любовта, когато я имаме, когато е взаимна. Тогава си заслужава усилията да я пазим.
Когато не е взаимна, длъжни сме само да щадим чувствата на другия, нищо повече. Не може да накараш сърцето си да обича. Човекът срещу теб може да е диамант безценен, ама като не го обичаш какво? Как беше го казал Елин Пелин - "живота без любов нищо не е. Лула тютюн не струва."
Ад е да живееш с нелюбим човек. Той и Мустафа не беше щастлив с Нарин. Друг е въпросът, че хората са егоисти и щом не ги цениш и не им отвръщаш със същите чувства, се оттеглят. Такива като Мустафа, които продължават да се борят, защото да виждат любимата си е като въздуха за тях, нерде?
Той наистина те трогва с любовта си и страданията, които му носи отхвърлянето на Нарин, обаче и нея я разбирам. Тежко бреме е да нямаш свобода и спокойствие сама да решаваш как да живееш живота си. На Нарин хем й тежи до пълно отчаяние, хем има състрадателна душа и не е жестока, чувства се дори отговорна за страдащата и объркана душа на Мустафа.
Аз нея с ума си я разбирам, джанъм.
)) Със сърцето, обаче, не мога. ) Ама няма да споря за Нарин. Щото ще трябва да подхвана издълбоко пак противоречията в сценария, а това е безсмислено, при положение, че народопсихологията на комшиите не ми е, дип, съвсем ясна. Разбирам и какво значи да те гледа някой предано, а ти да изпитваш досада и неудобство от това (при мен даже и съчувствие нямаше - толкова ми беше противно). И тоя урок сме го минали, слава Богу - набързо и без преговор. 
))) )) Ама... да ме гледа тъй един Енгин, ей, Бога ми, колкото и да съм упорита, все в един момент ще се предам... Аз още на първата серия при "Ти си моята светлина." сдадох всички позиции. Таз мома как удържа 30 серии, умът ми не го побира! )) 
Преди време някой беше постнал фенско клипче Керим и вратите. Много беше забавно щото за тоя човек се къщи с врати под метър и 80 избират, и за да не отнесе или вратата или главата си е изработил особен начин на влизане - с главата напред . Ако някой се сеща нека го постне. Благодаря
Благодаря http://www.youtube.com/watch?v=QOa7hNlW9Rc&feature=plc
Но жестът с хващане на дрехата с една ръка-подхвърляне-прехвърляне в другата, май си е запазена марка на самия Енгин - прави го несъзнателно и при Булут и при Керим.
)) А инак си имам един нестандартен (1,92 м) , дето също влиза така с главата напред... навик, утвърден от хилядите опити да пробиеш касата на вратата с глава. ))
Момичета привет.
Нямам много време им съм без нет, та темата много ми липсва. Прочетох ви и искам да ви кажа, че сте страхотни и ст направили невероятен детайлен преговор.
Нямам много време им съм без нет, та темата много ми липсва. Прочетох ви и искам да ви кажа, че сте страхотни и ст направили невероятен детайлен преговор.
Цунки гуш!
) Ти си уреди нета, ние ще продължим да се стараем... )) 
