Публикувана: 15 окт. 2012, 14:30 ч.
Последно мнение: 10 ноем. 2012, 23:06 ч.

Децата

9 649
112
1

# 30 15 окт. 2012, 17:58 ч.

в рока
Мнения: 1 120

Мисля,че всеки живее с нагласата,че неговото възпитание е правилно.Мъчим се да оформим възприятията на децата,пречупени през нашата призма.А това понякога е грешно.

Много важна е както семейната среда,така и приятелската .

# 31 15 окт. 2012, 18:59 ч.

София
Мнения: 62 595

Родителите също са продукт на средата - семейството, общността, културата, държавата, така че в повечето случаи те възпроизвеждат това, което вече са научили. Рядко се случват някакви революционни промени, например като отношение към насилието в семейството, а и те в повечето случаи са дошли отгоре-надолу, от авторитетите на държавата и общността, а не отдолу-нагоре от отделния индивид.

# 32 15 окт. 2012, 19:48 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Мама на двe слънчица в пн, 15 окт 2012, 14:30

Децата огледало ли са на своите родители? Как смятате?
Възпитанието решаващо ли е за поведението на децата ни, когато пораснат..

Не, изобщо не е задължително.
Аз съм абсолютната (съзната) противоположност на моята майка.
Всичко ми е наопаки..)
Синът ми по същия начин си има абсолютно собствена представа за това как се се вижда и възприема и единственото, което мога да направя, за да не го загубя - е да проявявам уважение към това и да се опитвам тактично да го предпазвам.
Инач - базовото възпитание се спазва.

# 33 15 окт. 2012, 20:04 ч.

Мнения: 871

някои от последните мнения клонят в сферата на диалектическия материализъм Wink

Аз съм на принципа и на утвърденото от столетия мнение, че възпитанието е до 7 г.

Оставете децата и да се самовъзпитават малко, въпреки че е ясно че ние сме прекрасни, възпитани и в идеална позиция да ги "въоръжим" с всички необходими маниери, поведение и качества, за да възкликнат околните - "Ах, какви прекрасни родители и какво прекрасно възпитание са дали на това прекрасно същество!" bouquet

# 34 15 окт. 2012, 21:33 ч.

Мнения: 116

Цитат на: $hantalche в пн, 15 окт 2012, 15:51

Цитат на: .:Диди:. в пн, 15 окт 2012, 15:46

Шанталче,понеже аз го казах това...за да го кажа,значи наистина е така.Прекрасни хора,много мили и добри и ги познавах лично,но въпреки това сина им нищо не попи от тяхното възпитание...

Не знам, викнете Бояна да каже.
Те може да са били перфектни във всяко едно отношение, но да сдухаш едно дете не е задължително да го биеш, да му крещиш или да го наказваш. Понякога при някои по-чувствителни деца нещо малко и на вид дребно, обръща колата.
Аз лично не познавам наркоман, станал такъв от прекалено щастие.

Достатъчно е "от любов" да го оставят да си прави каквото иска,защото това все пак е тяхното отроче и всичко му е позволено (казвам го образно,не персонално).
Да,мисля че зависи в по-голямата част от родителите какво ще стане детето.И много се дразня някои възрастни,или не чак толкова като зацъкат с език какви са младите (следващото поколение).Ами какви?Такива,каквито вашето поколение ги е направило.

# 35 15 окт. 2012, 22:12 ч.

Мнения: 6 365

Най-неприятно е, когато фамилията е стигнала до някои фини ценности и се опитва да ги преподаде директно на детето, под формата на лекции и натиск. Едно време колкото повече ми казваха да правя нещо, толкова повече правех обратното.

За щастие ми организираха такава среда, в която просто нямаше изход, ако не разбереш сам защо да се държиш добре, ти става ясно, че ще те възприемат като магаре, а и на теб няма да ти е комфортно.

С баба ми сме сядали да ядем сладко в малка чинийка, с вода, за да си играем на асеновградски кокони. Всъщност средата ми идва от три поколения назад, не с инструкции, а с истории още от времето на прабабата кое е мило и приятно и кое е магарещина. Всичко като на игра и като приказки, за да може естествено да заобичаш хубавото и да се гнусиш от непоръбеното.

Така правя и с малкия. Много е важно да се възпита табиет и тертип, не само да се коват морални клинци. Човек ако има стил, рядко ще е неморален. Меките социални способности, милото поведение неусетно пораждат и моралност. Те са част от една тъкан.

За тези неща не се говори директно, тогава се развалят. Това е трагедията на прекалено възпитаните семейства: действат директно там, където трябва да е с маневра, заобиколно, да съблазнят детето, което е дивак, за своя стил на живот, а не да го колонизират с натиск и насилие, пък дори и вербално, дори и с тон, който не пасва на вътрешните сили и свят на нецивилизованото дете.

# 36 16 окт. 2012, 09:50 ч.

София
Мнения: 770

Е те вариантите чисто психологически са 2 - или копираш (повече или по - малко) оригинала или си пълно отрицание.

Цитат на: magarcho в пн, 15 окт 2012, 19:48

Аз съм абсолютната (съзната) противоположност на моята майка.
Всичко ми е наопаки..)

И аз съм така - и си има обяснение - щот' не са ме третирали правилно и не харесвам модела. Иначе моето дете не се опитвам да го направя огледален образ, не му прехвърлям страхове те си, не се опитвам да го "моделирам". Вярвам в правото на свободен избор и на това се опитвам да я науча. А че ги учим на това, което ние сме отсяли като правилно и добро, от това няма как да избягаме.

# 37 16 окт. 2012, 10:03 ч.

Мнения: 10 547

Родителите са сенки в огледалото на детето, ако метафорично приемем възпитанието като огледало.
Основополагащи са, създават онова нещо, което моята баба наричаше "елементарно домашно възпитание", но оттам на сетне, съдейки по себе си, защото себе си познавам най-добре, мога да кажа, че се различавам изключително много от своите родители. Дадена ми е основата и следвах семейните традиции до около 13-14-годишна възраст, после осъзнах, че може и повече неща да науча от други.

# 38 16 окт. 2012, 10:30 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: megislava в вт, 16 окт 2012, 09:50

Цитат на: magarcho в пн, 15 окт 2012, 19:48

Аз съм абсолютната (съзната) противоположност на моята майка.
Всичко ми е наопаки..)

И накрая установяваш, че колелото се е завъртяло, и колкото повече остаряваш, толкова повече заприличваш на родителите си, и най вече - като родител правиш точно тези неща, изричаш точно тези реплики, които са ти били най-омразни по време на детството и тийн-годините. Laughing

# 39 16 окт. 2012, 11:41 ч.

Мнения: 25 069

Цитат на: Касита в вт, 16 окт 2012, 10:03

Много добре казано.

# 40 16 окт. 2012, 12:01 ч.

Мнения: 7 947

Все още не мога да разгадая защо – има майки и дъщери, които са си наистина копия. Значи детето може да е огледало на нас самите. Но от какво зависи?

# 41 16 окт. 2012, 12:09 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Andariel в вт, 16 окт 2012, 10:30

Цитат на: megislava в вт, 16 окт 2012, 09:50

Цитат на: magarcho в пн, 15 окт 2012, 19:48

Аз съм абсолютната (съзната) противоположност на моята майка.
Всичко ми е наопаки..)

Винаги го има този момент.. Wink

Но определено в мига, в който се усетя че заприличвам на нея - правя рязък завой или стоп..)

# 42 16 окт. 2012, 12:31 ч.

Мнения: 10 547

Цитат на: viliko в вт, 16 окт 2012, 12:01

От характера. Обикновено подобен тип огледални образи са еднакви по темперамент. Аз не мога да приличам на своята майка, защото тя е чиста проба интровертен тип, а аз силно изявен екстроверт. Това беше и причината да търся отрано свой път, да следвам цели, различни от типичните за семейната ми среда. Даже познанствата и приятелствата ми, вече и семейните, се различават много от онези, които е поддържала и поддържа моята майка.
Съответно и възпитанието, което давам на децата си е много различно от това, което аз съм получила.

# 43 16 окт. 2012, 12:34 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: viliko в вт, 16 окт 2012, 12:01

Първо, децата поне наполовина приличат външно на родителите си, и в този смисъл момиченцата са взели половината черти от майките си.
Второ, момиченцата обикновено си обичат майките, имат ги за най-красивите, и къде са свикнали с вида им, къде нарочно искат да приличат на тях. Ако не настъпи някакъв ужасен разрив между майка и дъщеря, или дъщерята не попадне под влиянието на някаква младежка субкултура, обикновено се придържа към стила на майка си.

# 44 16 окт. 2012, 12:41 ч.

Мнения: 7 947

Не, за съвсем друго иде реч. Подражанието и гена са ясни.
В темата се спряга, че децата не приличат на родителите си – има доста примери от потребители, които казват, че нямат нищо общо с родителите. Повечето вярват, че възпитанието е първите 7 или близки години. ОБАЧЕ факта, че има майки и дъщери, които си приличат не само визуално /което също не е правило, че дори напротив/, ами и по характер, по тембър на гласа, по изказ, по реакции, по жестове дори и тн, доказва – че явно някъде по някакъв начин някои родители успяват да ги направят такива, не ми се вярва да е вродено. Или е? И ако не е – къде е разковничето? Екструверт или интруверт не пречи д а приличаш на майка си по доста от нещата също...

Препоръчани теми

Какво значи да обичаш себе си?

Как да намеря минута повече за себе си

Как си предпазвате косата при спане?

Самота без оглед за край

Причина:

Причина: