ПЪРВОКЛАСНИЦИ - Тема 13

И нашите ги местят през определено време, идеята е да свикнат и да се опознаят децата.

Но пък прави на пук на госпожата, като пише всички цифри на обратно,/ огледален образ/. Целите му тетрадки са в червено. На входното ниво положението е същото.
Въобще си нямам представа как да постъпя.

По-скоро да не бъбрят 

....Ваньо също учат по учебниците на Булвест и са на буквата У.

Трябва да кажа, че единственото, което ни е спасило от закъснение за час до момента, е фактът, че влизат под строй 15 минути преди започване на часа. В 7:50 учителката ги чака на двора, в 8 вече се строяват и тръгват. На два пъти ни се случи да пристигнем в 8:02 и се наложи детето само да търчи нагоре по стълбите, първият път каза, че не знае и пътя, беше си стрес за нея. Човешко е да се закъснее, всичко се случва (особено когато стигането до училище включва кола, път и задръстване), въпросът е да не е системно. Ние се стараем много, много ни е трудно и на трите замесени, но това е положението.

Не мога да не споделя чудния тиймбилдинг, който си организирахме спонтанно с дъщеря ми снощи.
Предисторията - съвсем неангажиращо на РС отпреди близо месец учителката каза, ако някой реши да носи кестени, да не преклява с количеството, че не е задължително, и че тя няма да ходи с децата да събира в парка, защото обикновено се превръща в шерп, носещ 24 торби по 2 кг. Вчера инцидентно майка ми взе момичетата, обаждат ми се в 5:30 ч. и ми казват, че се изстрелват в парка да събират кестени, че утре бил хипермегагига крайният срок на вселената и просто ах, ох, ужас, ако не донесем кестени. Много ме хвана яд на това искане от днес за утре, но си викам - те ще съберат сега някакви, няма страшно. Прибирам се от работа в 7:30 и заваравам нечовешка драма - събрали 12! изстрадали кестена, обиколили целия парк надлъж и нашир, но всичко било опоскано (явно от изпреварилите ги други притиснати от срока горканчовци като нас). Голямото дете реве, малкото му приглася, а майка ми стои във вцепенение и се чуди как да реагира.
И така с щерката в 7:30 грабнахме един челник и едно джобно фенерче и отидохме на лов за кестени. Голямо търсене беше, докато изобщо намерим дърво, сетих се за един по-непопуларен парк, но също така доста страшен по тъмно, вряхме се в едни трънки и глогинки, дупихме се по едни баири, които колегите кестеносъбирачи не бяха опоскали - до 9 ч. успяхме да съберем кило и 600 гр., няколко учудени погледа на 2 влюбени двойки и дюдюканията от една тийнейджърска компания. Спасихме положението.
Днес като отидохме на училище видях къде са отишли всички кестени, принадлежащи на народа. В две от най-големите торби от Джъмбо, гордо притежание на едно слабичко русичко момиченце, което стоеше стресирано на входа на училището и се чудеше как точно да пренесе тоя товар.

В американските ситкоми има един много любим и често използван сюжет, а именно войната на малките скаутки за продажба на повече домашни сладки. Мисля, че събирането на кестени е българският му вариант. Вчера, ако някой се беше появил да ми краде кестените пред изпотената ми, изподрана и окичена с челник муцуна, щеше да изяде една торба с кестени по дупето.