Айде де, убийта ме сега! Щото малко и най-големите помагачи ще се окажат леко излъгани камилчета! От кое да ме е срам? Да не би аз да искам жилището, дето са го купили свекърът и свекървата? Защото тук не става въпрос за ипотека, дето са я плащали те самите, а за жилище на тепсия! Ако аз остана на улицата, това ще е съвсем друг случай, защото не свекър и свекърва са купили жилище и са изплащали ипотека!
- Публикувана: 21 окт. 2012, 13:26 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2012, 17:50 ч.
На ръба съм...
Айде де, убийта ме сега! Щото малко и най-големите помагачи ще се окажат леко излъгани камилчета! От кое да ме е срам? Да не би аз да искам жилището, дето са го купили свекърът и свекървата? Защото тук не става въпрос за ипотека, дето са я плащали те самите, а за жилище на тепсия! Ако аз остана на улицата, това ще е съвсем друг случай, защото не свекър и свекърва са купили жилище и са изплащали ипотека!
Защо ще са излъгани и помагачите?
Май много станаха излъганите - не е на добре 
Няма връщане назад, каакто и да трябва да постъпи, защото вече е на сантиметри от подписа за апартамента. Тя вече мисли, че й се полага целият! Личи си по последните постове. Не половината, не правото на живеене, не делът на детето!
на мен лично тази тема ми беше много полезна.
на мен лично тази тема ми беше много полезна.
Нищо нередно няма в така създадената ситуация. Хората искат да подсигурят внучето си, защото си дават сметка, че иначе няма къде да идат с майката и го обричат на мизерия. Исайкова не е тръгнала да претендира за имущество, нито да продава, тя иска да осигури покрива над главата на детето си. И това при положение, че на нейните родители не може да разчита. Евалата на свекърите и на съпруга, че правят това, защото обратния вариант е много неприятен. Не че няма да се справи - има и стаи под наем или пък по крайните квартали квартири на по-ниски цени, но защо да се обричат на лишения, когато имат избор. Така че не е ощетено детето, нито свекърите. Все пак детето е наследник на баща си /респективно на неговите родители/, какво лошо има сега да се оправи собствеността?
Още повече, че тя е млада жена и със сигурност няма да остане сама и да висне в жилището на детето си.
Още повече, че тя е млада жена и със сигурност няма да остане сама и да висне в жилището на детето си.
Айде де, убийта ме сега! Щото малко и най-големите помагачи ще се окажат леко излъгани камилчета! От кое да ме е срам? Да не би аз да искам жилището, дето са го купили свекърът и свекървата? Защото тук не става въпрос за ипотека, дето са я плащали те самите, а за жилище на тепсия! Ако аз остана на улицата, това ще е съвсем друг случай, защото не свекър и свекърва са купили жилище и са изплащали ипотека!
Я не се излагай. Искаш да кажеш, че ако през време на брака ви родителите на мъжът ти се бяха бръкнали да ви купят жилище, вместо да се гърчите с ипотека, и като се разведете с мъжът ти, ти ще се откажеш от твоята част от СИО и ще идеш с децата на майната си, защото не си го плащала, ами са ви го купили свекърите?
Не вярвам, ама изобщо.
Няма връщане назад, каакто и да трябва да постъпи, защото вече е на сантиметри от подписа за апартамента. Тя вече мисли, че й се полага целия! Не половината, не правото на живеене, не делът на детето!
на мен лично тази тема ми беше много полезна.
на мен лично тази тема ми беше много полезна.
И с кВО ти беше полезна
Анди, не си права тук. Дала е 10 години от живота си в този брак, не тя напуска семейството, изоставена е. Свекърите са решили като собственици, тъй като те лично са платили всичко, да дадат малкия апартамент на внука си, не на любовчията. Правото да решава е на собственика, този, който го е платил. Исайкова просто върви с детето в случая, защото е ясно, че тя ще се грижи за него следващите 10 години поне.
Исайкова.Имаш пълното право да изискваш сигурност за детето ти, не се оправдавай, не си вменявай вина. Мъжът ти е разбил семейството ви и последното нещо, което трябва да направиш е да оставиш детето си и ти да бъдете изхвърлени на улицата. Посветила си години на това семейство, продължаваш да носиш отговорност за един човек още дълги години... не си искала да се случат нещата, които ти се случват, не си ги предизвикала, била си дори твърде благородна в действията си в ситуацията, която си поставена, не позволявай този михлюзин да не си понесе дълга и отговорността.
Каквото и да си говорим за емоции, страдания и изоставяне, накрая винаги става въпрос само за пари, нали! 
Еми разбира се!
За какво друго да става въпрос Каквото и да си говорим за емоции, страдания и изоставяне, накрая винаги става въпрос само за пари, нали!
Става въпрос кой къде ще живее и какво ще му яде детето. Голяма и разумна жена си, остави тия глупости. Първоначалните емоции и страдания минават и остават голите факти къде ще спиш и какво ще сложиш на масата.
Много ли е достойно да се побъркаш от страдания по някакъв льольо и да не можеш да си събереш акъла да си уредиш нещата? Не мисля.
Ти как щеше да гледаш на жилището ви, ако беше придобито с пари на свекърите по време на брака ви, я кажи. Дали нямаше да съзнаваш, че имаш пълното право на свой дял заради годините които си посветила на това семейство?
Айде де, убийта ме сега! Щото малко и най-големите помагачи ще се окажат леко излъгани камилчета! От кое да ме е срам? Да не би аз да искам жилището, дето са го купили свекърът и свекървата? Защото тук не става въпрос за ипотека, дето са я плащали те самите, а за жилище на тепсия! Ако аз остана на улицата, това ще е съвсем друг случай, защото не свекър и свекърва са купили жилище и са изплащали ипотека!
Самата аз, в такава ситуация, хич нямаше да се свеня, даже щях да бъда инициатор на такива разговори, ако не са се сетили свекър и свекърва. Интересите на детето и моите собствени, при така създала се ситуация и поведение от страна на бащата, са от първостепенно значение и абсолютно еднакви.
Евала на добри самарянки като теб, готови да не мислят за основна нужда като покрив над главата и сигурност някаква за себе си и детето! Когато е на чужд гръб, де....
Не, аз не мисля, че истината е по средата.
Мисля, че младостта ми, доверието ми и моята всеотдайност струват нещо и никой няма право да се подиграва с тях или да ги счита безплатни и ако реши да се подиграва с тях, трябва да си плати, да.
И не съм куче, което можеш да си вземеш в къщи и да го изхвърлиш без никакви последици, когато пожелаеш.
То вече и кучетата няма да могат да се изхвърлят безнаказано, а хората ги слагате по-ниско дори и от това.
Една жена, която се посвещава на семейството и дома си се счита за безплатна прислужница, детегледачка и проститутка, че и психотерапевт- нали на нейното рамо плачат същите тези мъже, които след това с лека ръка се казва- тя не струва нищо, нито младостта и, нито живота и, нито трудът и, нито чувствата и- нищо!
Няма безплатен обяд. Просто няма.
Как е възможно да се цените толкова малко?
Като жени.
И каква е разликата с теб, Андариел?
Че няма ипотека? А твоето жилище, понеже е с ипотека- може?
Мисля, че младостта ми, доверието ми и моята всеотдайност струват нещо и никой няма право да се подиграва с тях или да ги счита безплатни и ако реши да се подиграва с тях, трябва да си плати, да.
И не съм куче, което можеш да си вземеш в къщи и да го изхвърлиш без никакви последици, когато пожелаеш.
То вече и кучетата няма да могат да се изхвърлят безнаказано, а хората ги слагате по-ниско дори и от това.
Една жена, която се посвещава на семейството и дома си се счита за безплатна прислужница, детегледачка и проститутка, че и психотерапевт- нали на нейното рамо плачат същите тези мъже, които след това с лека ръка се казва- тя не струва нищо, нито младостта и, нито живота и, нито трудът и, нито чувствата и- нищо!
Няма безплатен обяд. Просто няма.
Как е възможно да се цените толкова малко?
Като жени.
И каква е разликата с теб, Андариел?
Че няма ипотека? А твоето жилище, понеже е с ипотека- може?
Каквото и да си говорим за емоции, страдания и изоставяне, накрая винаги става въпрос само за пари, нали!
Става въпрос кой къде ще живее и какво ще му яде детето. Голяма и разумна жена си, остави тия глупости. Първоначалните емоции и страдания минават и остават голите факти къде ще спиш и какво ще сложиш на масата.
Много ли е достойно да се побъркаш от страдания по някакъв льольо и да не можеш да си събереш акъла да си уредиш нещата? Не мисля.
С покрив над главата по-бързо се събират и мислите