Имам хроничен проблем, който почти 20 години се следи от УНГ специалист. Човекът вече е на 84 години и се отказа да практикува наскоро, той и без това го правеше само за моя случай и още няколко такива пациенти. Отношение, професионализъм, компетентност.....Сега съм направо без въздух, не само от здравословния проблем, но и от ужас, къде ще търся такъв лекар отново. Няма да го намеря. И дядо ми беше лекар, роден е през 1908 година, и вуйчо ми е лекар, роден е пред 1939 година....И двамата са били преподаватели, учили са бъдещите си колеги как да се държат с пациентите, но кой какво е научил е друг въпрос.
Аз съм пристрастна /познавах много прекрасни специалисти, повечето, от които не са между живите/, но не мога да си обясня, какво се случи с българските медици за 20-25 години? Защо нямат желание да четат, да се квалифицират допълнително, виждам светила, до които не е стигнала медицинска информация, която вече е започнала да остарява
), та чак това било... нагло, отвратително и нелепо 
, тъкмо затова сме и на тоя (за много неща) неандерталски хал у нас. Много народ е такъв, за жалост... 
