здравейте на всички тук.
ще се постарая накратко да обясня,като за начало.после ако се наложи ще пиша и в подробности.
имам сериозен проблем,който дори и психолог не може да ми разреши.
та от вас бих искала да чуя и други мнения.
благодаря предварително.и не казвайте защо не се включва авторката,ако не успея да отговоря на всеки въпрос.
омъжена съм от 12-13 год.казвам така,защото през година сключвахме брак в бг.1 брак-граждански.2 църковен.
та затова не знам кой се брои.няма зна4ение голямо,
съпругът ми е грък,с който имам голяма разлика във възрастта,която и до сега не ми е в пречка за много неща/едно само казвам,че нямаме дете и това ме докара до панически атаки./
иначе е много любящ/нямаме проблеми други,радва се да помага на семейството ми////брат ми и жена и деца///лиши се той от много неща за да ги покани на гоости /тогажа беше с покани/после като влязохме в еъроп съюз/ пк продължи да им праща и пари за да идват на почивка при нас.
абе дадохме каквото можехме.искали сме.правили сме го.
знам,че много от пишещите не биха ме разбрали.но така е.той издържа психически,физически много ,много повече от мен,
това го казвам ,не за да го защитя,а за да ви дам една ясна представа за нашето семейство.
имам много добри отношения с едната му дъщеря.
а с другата сме приятелки,които си споделят и най-откровенните тайни.всекид ен сме заедно.
ние заедно нямаме дете///което ми беше и ми е болката толкова години.///
та горе долу ме разбрахтте.
сега проблема ми е,че майка ми,която е в бг от 6 месеца и досега живееше с нас,едно домакинство,ние се грижехме за нея ,за всички осигуровки,частни .държавни и т.н/
и за първа година тя си е в Родината и сама.и има здравословни проблеми.
има нужда от човек ден през ден до нея.
същото се случва и със съпр ми.има нужда от мен постоянно.
инсулин.диета,много други неща.
аз се чувствам толкова ,зле,че пуснах тема.
обичам съпруга си.
повече обичам мама.
но не мога да го оставя сам
,да се прибера при мама,и да нараня и него.
не мога и да съм у дома при него,да се грижа за него да е добре,и да знам,че мама страда и не ми казва нищо,за да не ме притеснява,просто като и се насълзят очите и ми казва,че няма батерия на телефона и затваря.
и тъжа и си блъскам стената в главата сама.какво да направя?
извинявайте за пр грешки.ако някой е преживял подобна дилима и на лични да ми пиши.благ
ще се постарая накратко да обясня,като за начало.после ако се наложи ще пиша и в подробности.
имам сериозен проблем,който дори и психолог не може да ми разреши.
та от вас бих искала да чуя и други мнения.
благодаря предварително.и не казвайте защо не се включва авторката,ако не успея да отговоря на всеки въпрос.
омъжена съм от 12-13 год.казвам така,защото през година сключвахме брак в бг.1 брак-граждански.2 църковен.
та затова не знам кой се брои.няма зна4ение голямо,
съпругът ми е грък,с който имам голяма разлика във възрастта,която и до сега не ми е в пречка за много неща/едно само казвам,че нямаме дете и това ме докара до панически атаки./
иначе е много любящ/нямаме проблеми други,радва се да помага на семейството ми////брат ми и жена и деца///лиши се той от много неща за да ги покани на гоости /тогажа беше с покани/после като влязохме в еъроп съюз/ пк продължи да им праща и пари за да идват на почивка при нас.
абе дадохме каквото можехме.искали сме.правили сме го.
знам,че много от пишещите не биха ме разбрали.но така е.той издържа психически,физически много ,много повече от мен,
това го казвам ,не за да го защитя,а за да ви дам една ясна представа за нашето семейство.
имам много добри отношения с едната му дъщеря.
а с другата сме приятелки,които си споделят и най-откровенните тайни.всекид ен сме заедно.
ние заедно нямаме дете///което ми беше и ми е болката толкова години.///
та горе долу ме разбрахтте.
сега проблема ми е,че майка ми,която е в бг от 6 месеца и досега живееше с нас,едно домакинство,ние се грижехме за нея ,за всички осигуровки,частни .държавни и т.н/
и за първа година тя си е в Родината и сама.и има здравословни проблеми.
има нужда от човек ден през ден до нея.
същото се случва и със съпр ми.има нужда от мен постоянно.
инсулин.диета,много други неща.
аз се чувствам толкова ,зле,че пуснах тема.
обичам съпруга си.
повече обичам мама.
но не мога да го оставя сам
,да се прибера при мама,и да нараня и него.
не мога и да съм у дома при него,да се грижа за него да е добре,и да знам,че мама страда и не ми казва нищо,за да не ме притеснява,просто като и се насълзят очите и ми казва,че няма батерия на телефона и затваря.
и тъжа и си блъскам стената в главата сама.какво да направя?
извинявайте за пр грешки.ако някой е преживял подобна дилима и на лични да ми пиши.благ
Много грубо.....
