Бързаме за някъде, или сме изнервени или разглезени?

С часове съм се редила за хляб на село. Никой не се е нервил или беснял. Хубаво, нещата се променят, казвате, че не сме разглезени, но е нещо подобно, какво е? Също така, викащ клиент заради забавяне на каса в супермаркет в Щатите, преди 2 години охраната го изнесе с краката напред от магазина. Смущава другите клиенти. Хайде и друга случка - преди няколко дни, баш шефа ми се сдобива с отроче, кани ни човека в друг град, да почерпи, тръгваме с пряката ми началничка. На ограничение 60, кара със 120, обаче пред нас, старчика количка, с 50, ей като запсува оная ми ти жена, като го запроклетисва шофьора, заспал бастун бил, направо се запени, само давам пример за къде може да бърза човек...

Викащ клиент не съм виждала аз, не знам ти къде ги виждаш тези викащи хора.
Нещо твоето обкръжение е странно, с псуващи шефове и т.н.
Колкото до мрънкащите стари хора-не са научени да търсят управител/шеф, за подаване на недоволство.Ще се смени поколението, изискващите знаят къде да ескалират проблем като цяло.

Значи си прекалено голяма щастливка, за да не си ги видяла, чула и т.н. Или пък живееш в някакъв чуден свят.

Не знам, наистина.Предполагам.По опашки за сметки не ходя от години-нямам наблюдение, но бабите са мрънкащи по подразбиране и да-не са научени да си ескалират проблема към правилния човек.Това се променя със смяна на поколението.Мрънкането на бабите да е проблема.
Виж, за псуващи жени, шефове и т.н. около теб-да, щастлива съм, да нямам такива в обкръжението си явно.На улицата много рядко някой чувам да псува, свири и т.н., напоследък ми прави обратното впечатление-настройваме се на една по-лежерна и по-колегиална обстановка, дава се предимство, спира се на пешеходни -ежедневно шофирам и съм пешеходец, да-не във всички столични квартали, но-от две години не съм попадала в кретенска ситуация, нито някой ми е свирил, или не спрял или подобно-категорично.

На мен пък ми писна от това всеки служител сам да си определя работното време и задължения. Или пък работодатели да се опитват да минат с двама обслужващ персонал при неистова нужда от минимум четирима!
Клиентът трябва да се оплаква при нередност! Но не на опашки, а на минимум по-висшестоящ в йерархията!

Онзи ден звъня в известен мебелен магазин и питам за един шкаф дали го имат на склад. Момичето на телефона ми казва "Имате късмет, цели 3бр са ни налични, заповядайте когато ви е удобно". Аз се качвам в колата, отивам на 40км да си го купя и ми се отговаря "Ъъъъ нямаме налични, можете да поръчате  " Вдигнах ги във въздуха и писах до главния им офис! Да вземат да си обучат персонала малко!  Кой ще ми плати бензина сега! Ако ми бяха казали да си поръчам, щях да го направя онлайн и да ми ги докарат до вкъщи след еди колко си дни, а не да ходя напред назад като пълна шматка.....

Случай във Виваком. Работно време до 21:00ч, отивам след работа в 20:30 да си плащам сметката. Отговор "вече съм приключила касата, елате утре". Моля??? На вратата пише до 21:00ч, а не работа с клиенти до 20:30ч?
Обикновено си плащам сметките онлайн, ама нали уж пазарувах от супермаркета и викам да вляза да свърша и това. Прецаках се. Все пак си платих пак онлайн, но горчивото чувство от обслужването си остана.


Ще се оплакват хората и още как! Трябва да има култура на обслужване, спазване на правила и график. Аман от държание "абе, да мине деня и да взема заплатата". 

Веднъж чух моя служителка да казва зад гърба на клиент "ох, какво ме занимава с глупости тоя". След 2 часа си събираше багажа, защото работата й беше точно да я "занимават". Е, по-страхотен човек си намерих и със сигурност намалих дяла на  недоволните клиенти!

Оплаквайте се, докато се научат да ви обслужват! Това не е признак на изнервяне, лигавене и бързане, а въпрос на самоуважение!

Интересно как няма да се изнервя, когато се редя на опашка с още 20-та души, работи една каса, налични в магазина има още четири и виждам как персонал се мотае, редейки и подреждайки нещо си точно в час пик, докато цял следобед са пушили до задния вход на магазина.



Веднъж служител от кол-центъра на банка ме нарече "тая лудата" и след по-малко от месец беше в редиците на безработните. Не се гордея с това че, съм спомогнала за уволнението й.

Направо си за завиждане. Аз друго питам, защо в ситуации когато не можеш нищо да направиш, трябва да изнервяш и да даваш акъл на другите. Ако не съм тръгнала на зеления светофар на секундата, може да ми е станало лошо, да ми тече кръв от носа, не е задължително да си говоря по телефона или да блея на някъде. Ама тия зад мен свирят, хич не ги интересува, бързат за някъде, аз това питам - бързаме ли за някъде?

Става въпрос за секунди, не се прави на недоразбрала.

На две места съм чакала - ДСК, прости касиерки, ама прости като бобена чорба. И вече не съм им клиент. И в Общината. Там за съжаление с простотията няма как да се преборя  като не съм им клиент  
Отвратителна история.

Аз разбрах темата, като такава за липсата на търпение. Забелязвам го това явление. Като че ли го и разбирам. Хората са притиснати откъм време, гонят графици, имат определен брой задължения, които трябва да се изпълнят в определен интервал от време. Това според мен ги притиска.
Другият случай е желанието всичко да се случва бързо, нетърпението. Наблюдавам го при 8 годишния си син. Сега искам да гледам телевизия, сега искам да получа подаръка си, сега искам да науча това, ама веднага, сега искам да съм се научил да плувам всички стилове, сега......Вероятно за децата е естествено да нямат търпение. Неприятно е, когато това се наблюдава при възрастните. Някак си безмислено/за мен/ се изостря обстановката, наелектризира се. Все се сещам за индианците, дето отивали на върха на планината и чакали, докато им се появи точното нещо, кога ще се случи, не е ясно, но чакали. Все давам  този пример  на детето. Аз съм холерик и ми беше много трудно да преодолея вътрешната си скорост и инерция, вероятно ми помогна фактът, че Животът ме събра с един флегматик / който тип темперамент, се оказва полезен за себе си, противно на първоначалното ми мнение/.

А защо да не бързат хората? 

Защо след работа трябва да се размотават 1 час в банката, супермаркета и т.н. вместо да си свършат работата за 30 мин, а другите 30 да отделят за децата си, за себе си, за любовника, ако щете...
И защо да не се оплакват, че г-н Шефа е решил да краде от личното им време, само и само да спести от заплата на служител?

За светофарите и аз се дразня. Моля, моля, но когато се шофира, се прави точно това и нищо друго Не може да спреш на светофар и да започнеш да блееш навсякъде, но не и в пътя. Или пък да си приказваш със спътника, наврян в него, да си ровиш в жабката, чантата, телефона. От такива зАспи, понякога 2, 3 автомобила чакат следващото "зелено". На "жълто" се включва 1-ва и се тръгва - то вече е "зелено", а не тепърва на зелено да се сещаш, че е време да тръгваш, да вкючваш 1-ва иииии, то отиде 3,4 сек., в които 3-та кола трябва да е навлязла в кръстовището. Вярно, че става въпрос за секунди, но този, който не е успял да мине, му се налага да чака още 2, 2,5 минути. И така като стане на още 4 светофара, може и да си търси детето в дома на някоя от госпожите. Не всички са с раб.време 8-17ч., не забравяйте.
Иначе ДСК са ми фаворити откъм некомпетентен и неорганизиран персонал Там винаги от 8 каси, работят 4, другите се почесват там, дето не ги сърби. Последно чаках да преведа едни 10лв. един час Оттогава не съм прекрачвала прага им.

Това, което ме влудява, докато работя, е да бързам, за да влиза следващият и да се изнижат по  възможно най-бързия начин. Народът бърза обаче, и нервничи, нервничи, както е видно и от тук...

Зависи обаче дали маркираш консерви или преглеждаш хора, издаваш документи. С право нервничат при първите.

По темата - търсят си правата и си запълват времето. 

Не знам при вас как е, но където има ред не е така. Но в много случаи влиза, който превари.  Аз отидох за преглед за шоф. книжка, взеха ми парите и ме пратиха пред кабинета. А там лекарката си имала куп пациенти, които не са записани, чаках около 3 часа. Ами изнервих се