Публикувана: 27 ноем. 2012, 12:54 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2012, 18:44 ч.

Бързаме за някъде, или сме изнервени или разглезени?

5 332
99
1

# 30 27 ноем. 2012, 16:37 ч.

Мнения: 60

Цитат на: Еластина в вт, 27 ное 2012, 14:56

Аз разбрах темата, като такава за липсата на търпение. Забелязвам го това явление. Като че ли го и разбирам. Хората са притиснати откъм време, гонят графици, имат определен брой задължения, които трябва да се изпълнят в определен интервал от време. Това според мен ги притиска.
Другият случай е желанието всичко да се случва бързо, нетърпението. Наблюдавам го при 8 годишния си син. Сега искам да гледам телевизия, сега искам да получа подаръка си, сега искам да науча това, ама веднага, сега искам да съм се научил да плувам всички стилове, сега......Вероятно за децата е естествено да нямат търпение. Неприятно е, когато това се наблюдава при възрастните. Някак си безмислено/за мен/ се изостря обстановката, наелектризира се. Все се сещам за индианците, дето отивали на върха на планината и чакали, докато им се появи точното нещо, кога ще се случи, не е ясно, но чакали. Все давам този пример на детето. Аз съм холерик и ми беше много трудно да преодолея вътрешната си скорост и инерция, вероятно ми помогна фактът, че Животът ме събра с един флегматик Simple Smile

/ който тип темперамент, се оказва полезен за себе си, противно на първоначалното ми мнение/.

Точно това исках да кажа, ако няма търпение за обикновени, ежедневни ситуации като описаните от мен, какво остава за другите, важните неща в живота?

# 31 27 ноем. 2012, 16:40 ч.

Мнения: 12 722

Пък едно време за хляба, смееш ли да недоволстваш, веднага ще се донесе където трябва - милиционир, роднина...

# 32 27 ноем. 2012, 17:10 ч.

Мнения: 14 651

Не понасям разни служители да се опитват да ме разиграват, не става. Последно една мърла ме мотаеше с акта за раждане на детето, опита се да ме разкара преди края на работното време, за което й вдигнах стррашен скандал и подадох оплакване до шефовете й, а тя все пак свърши работата си с неудоволствие, таза работа, за която й се плаща. Получих писмо с извинение и уверение, че отсега нататък всички служители в съответната служба ще седят на бюрата си до края на работното време.

# 33 27 ноем. 2012, 17:12 ч.

Стара Загора
Мнения: 470

Бих отговорила много често сме 3в1!!!

# 34 27 ноем. 2012, 17:14 ч.

Мнения: 81

Когато се губи време, поради лоша организация или безхаберие, се нервя.
Не че това помага.
Сещам се как по подобни поводи, не същите, Майкъл Дъглас изтрещя в един филм.

# 35 27 ноем. 2012, 17:18 ч.

Мнения: 10 673

Разбира се, че недоволствам, когато заради лошата организация страда моето лично време. Не виждам, защо трябва да си премълчавам. Имам много други неща, които мога да свърша вместо да вися и чакам, някоя фльорца да благоволи да си свърши работата.

# 36 27 ноем. 2012, 17:19 ч.

София
Мнения: 865

Времето е пари!
Не е че бързаме, не е че е за спорта, не сме капризни. Ще говоря главно за докторски кабинет или уговорена среща. Моето време е ценно за мен и не виждам защо трябва да пропилявам половин час, един час, два часа в чакане на някой, при който съм си записала точен час. Това е обидно! Ние сме равнопоставени хора, техният труд не е по - скъп от моя, те не са по - важни от мен. Карайки ме да чакам означава, че ме имат за нещо под тях, нещо което не уважават. Недоумявам защо. Аз уважавам хората, техния труд, тяхното време, никога не закъснявам, не пропускам среща и не удължавам среща. Понякога ситуацията налага, но уви, в най - честия случай никой не си дава сметка, а просто се кефи на опашката пред кабинета му. Може би така се чувства търсен и велик? Обикновено си тръгвам от такива места. Не вися. Алтернативи винаги има. А там където няма, значи си заслужава да висиш и не се оплаквам.

# 37 27 ноем. 2012, 17:20 ч.

Мнения: 6 217

Цитат на: Киара* в вт, 27 ное 2012, 17:19

Алтернативи винаги има. А там където няма, значи си заслужава да висиш и не се оплаквам.

И аз така.

# 38 27 ноем. 2012, 17:22 ч.

Мнения: 81

Киара*, въпрос на гледна точка.
Специално в примера ти с лекарите, доста често им се налага да действат като психолози - освен конкретните поводи на пациентите, да изслушат и душевните им болки, че и на близките им такива.
Това облекчава хората, отнема време и, разбира се, не пести твоето.

# 39 27 ноем. 2012, 17:25 ч.

Мнения: 18 326

Цитат на: Еластина в вт, 27 ное 2012, 14:56

...Другият случай е желанието всичко да се случва бързо, нетърпението. Наблюдавам го при 8 годишния си син. Сега искам да гледам телевизия, сега искам да получа подаръка си, сега искам да науча това, ама веднага, сега искам да съм се научил да плувам всички стилове, сега......Вероятно за децата е естествено да нямат търпение. Неприятно е, когато това се наблюдава при възрастните.

Същото мога да споделя и от академичния си опит - бързане да се усвоят детайли, без да има база и елементарни познания; бързо да възвърнем инвестираното в образованието; бързаме да градим научна кариера. Бързаме, бързаме. Това е, Касита, конвейрното мислене, без значение - консерви ли маркираме или преглеждаме хора. Ето, и Киара го доказва Simple Smile

Май не съм по темата, не съм сигурна дали не е за бързането по светофари и пред гишета.

Последна редакция: вт, 27 ное 2012, 17:33 от Дренка

# 40 27 ноем. 2012, 17:26 ч.

Мнения: 10 554

Цитат на: pronobis в вт, 27 ное 2012, 17:22

Ами тогава да си дават 10 мин бонус при записването на следващия пациент.
В 13:00ч първия пациент - 10 мин преглед и работа + 5 бонус за душевни терзания + 5 бонус за ходене до тоалетна/цигара и чак тогава да си записват следващия час.... Whistling

# 41 27 ноем. 2012, 17:29 ч.

Мнения: X

Цитат на: THE_dilian в вт, 27 ное 2012, 14:04

Искате да ми кажете, че няма хора на, които е логично да се оплачеш, управители, собственици, та трябва да зяеш по некадърните касиерки и на другите клиенти. Е то от там явно идва проблема. Защото касата за която говоря е на еasy pay, и мога само да кажа, че от години е така. Не мисля, че като се мърмори на опашката някой ще те чуе.

Мрънкащите така си изливат негативната енергия, стойте далеч от тях Laughing

За останалите- ако не ви се чака на опашки, защо не плащате по банка, не ви ли е ценно времето? Заплатите и пенсиите като се получават по банка няма нищо по-лесно от това да си организирате комуналните плащания също така.

# 42 27 ноем. 2012, 17:33 ч.

София
Мнения: 1 352

И аз ще разкажа какво ме докара почти до истерия.
Действието се развива в Париж. Наредила съм се на една опашка на касата в Карфур с около 20 души. Петима пред мен, а останалите зад мен. Не знам дали знаете, но французите като пазаруват от такива магазини си отрупват количките, все едно пазаруват за малки магазинчета /може и такива да зареждат, знам ли.. не ми е работа/. И в един момент се оказа, че човечецът, който е на ред е взел стока без бар код. Започнаха се едни телефони, едни учтиви и усмихнати дами идват, гледат нещо, отиват си... идват други, взимат стоката, отиват пак някъде и така поне 15тина минути. Всички хора търпеливо и с усмивка чакаха своя ред. Аз също. Сега ще кажете : "Е, ясно, изнервила си се от чакането?" Не. Изнервих се от това, че във всеки един момент аз очаквах някой да започне да вика, да нервничи и да хули всички и всичко. Нищо подобно не се случи. Но самото очакване, че може да стане такова нещо ме побърка. Странно е, може би, но просто така съм свикнала тук да се случва по опашките

# 43 27 ноем. 2012, 17:33 ч.

Мнения: 60

Приемам, ако съм болна от рак, да се скарам с онколога, че не ми маха рака бързо, ама такива глупости, като опашки за сметки, и улични задръствания, не мога да приема, най много да ме изнервят и мен и вярно да ме вкарат в болницата.

# 44 27 ноем. 2012, 17:34 ч.

Мнения: 10 554

Цитат на: Фри в вт, 27 ное 2012, 17:29

За останалите- ако не ви се чака на опашки, защо не плащате по банка...

Плащаме, плащаме, ама не можем да си купим сирене или да идем на лекар по банка ... Whistling

Препоръчани теми

Светът се пренарежда, идва ли нов световен ред

Абитуриентски страсти 2025

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Политиката в България - Епизод седми, част втора

Причина:

Причина: