- Публикувана: 11 фев. 2013, 14:58 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2013, 23:09 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 184
Наистина има някаква мистика и може би наистина е от по-горно ниво, каквото и да значи това!
Видяхте ли сега, разписах се, забравих се! Сигурно съм се повторила и потретила, за което извинете!
Скрит текст:
На фона на това - много мистична тишина от страна на създатлите!И преди знаех това, но сега още повече - сериала е гениален! Т.е замислен е гениално. Когато гледах онлайн и въпреки постоянните ни анализи и въпреки постоянното повторение на сериите не видях толкова много неща, колкото сега след като 3 пъти прочетох “Каква е вината на Фатмагюл?”
Етнология в края на работния ден Ваня Жекова
Не може след изживяването ми тази вечер да не си задавам въпроса защо това не ни го каза някой сценарист, режисьорьор, експерт, психолог...?
Вложено е толкова много, толкова повече от това, което можем да видим!!!
Аз също като повечето от Вас се вълнувам от Енгин и от това какво се случва с него, но уважавам това негово право да не е толкова публичен. Казвала съм го и друг път - ще изчета и последната буква и ще изсмуча мастилото от вестника бил той и жълт ако в него пише за Енгин, но това, че е актьор, че играе добре и и че това е което го удовлетворява, не го прави длъжен да е публичен!
Излизаш, отиваш на работа, вършиш я, прибираш се, виждаш се с приятели, отиваш на почивка и т.н. Ние също го правим, а ако някой хареса работата ни, това ни радва, разбира се, но досега не ми се е случвало да казвам на клиента : Благодаря, че харесвате работата ми! А на друг - Защо не харесвате работата ми? Това е избор, който правим! Да, има суета, при актьорите задължително, но има и харектери, темперамент, всеки преживява живота си и нюансите му различно! Не му се сърдя! Така се чувства добре, така съхранява вътрешния си мир, това му помага да остане в хармония със себе си??? Не знам! Това е той! Енгин! Затова е впечатляващ! За мен!
(Присъединявам се към това твое мнение. )
Странното и това което ме възмущава не е заради липсата на Е.А., а за тези всички впечатляващо вплетени символики в един сериал! Толкова значимиа социална тема, така брилянтно поднесена, без да натрапва, без да обижда, без да империра! Само въпрос! Един единствен! Каква е вината на Фатмагюл? и след този въпрос - УРАГАН от чувства и емоции, от думи и размисли....
Етнология в края на работния ден Ваня Жекова
Не може след изживяването ми тази вечер да не си задавам въпроса защо това не ни го каза някой сценарист, режисьорьор, експерт, психолог...?
Вложено е толкова много, толкова повече от това, което можем да видим!!!
Аз също като повечето от Вас се вълнувам от Енгин и от това какво се случва с него, но уважавам това негово право да не е толкова публичен. Казвала съм го и друг път - ще изчета и последната буква и ще изсмуча мастилото от вестника бил той и жълт ако в него пише за Енгин, но това, че е актьор, че играе добре и и че това е което го удовлетворява, не го прави длъжен да е публичен!
Излизаш, отиваш на работа, вършиш я, прибираш се, виждаш се с приятели, отиваш на почивка и т.н. Ние също го правим, а ако някой хареса работата ни, това ни радва, разбира се, но досега не ми се е случвало да казвам на клиента : Благодаря, че харесвате работата ми! А на друг - Защо не харесвате работата ми? Това е избор, който правим! Да, има суета, при актьорите задължително, но има и харектери, темперамент, всеки преживява живота си и нюансите му различно! Не му се сърдя! Така се чувства добре, така съхранява вътрешния си мир, това му помага да остане в хармония със себе си??? Не знам! Това е той! Енгин! Затова е впечатляващ! За мен!
(Присъединявам се към това твое мнение.
)Странното и това което ме възмущава не е заради липсата на Е.А., а за тези всички впечатляващо вплетени символики в един сериал! Толкова значимиа социална тема, така брилянтно поднесена, без да натрапва, без да обижда, без да империра! Само въпрос! Един единствен! Каква е вината на Фатмагюл? и след този въпрос - УРАГАН от чувства и емоции, от думи и размисли....
Видяхте ли сега, разписах се, забравих се! Сигурно съм се повторила и потретила, за което извинете!
Създателите са казали всичко, което са искали и са разбрани правилно от зрителите в Турция - бъди сигурна в това. Както посочих вече, за тях тази мистика е ежедневие, те са наясно със всеки символ, вложен в сериала. Ние сме тези, които се мотаем като патета в кълчища.
Маричке ,мисля ,че не всички зрители в Турция са разбрали посланията и символиката
на сериала.Точно защото те живеят в тази действителност.
ох....преди малко писах,писах....и всичко се изтри...и ви изпуснах края
сега видях,че Валя е коментирала.
Нианта
радвам се,че отново си тук 
чела съм преди твои постове 
marytza
Ние и по време на сериала доловихме някои символики и направихме паралела Мустафа - отживяващата традиция и Енгин - посланикът на новото време. Червени коланчета, чаршафи с петна и без и т.н. За турската аудитория наямам никакви съмнения, те дори не трябва да се напрягат да ги мислят тези неща.
Но силно се съмнявам, без да имам за цел да ги подценявам и обиждам в неприницателност, че са доловили :Мисълта ми е, че видните символики, пряко освързани с ритуалите и традициите са видими и за нас. Вложени са повече от това символики, които само съм усещала, а някои от тях ги проумях след трактовката на Ваня. 
това е възхитителното и нещото, което можеше да се разкаже, това имаше огромно емоционално влияние върху мен, представете си ако стане в тв предаване за каква аудитория ще иде реч и колко различно ще разбираме нещата.
По време на сериала постоянно ни повтаряха да търсим подсказки, може би са ни насочвали, но ние бяхме в емоционална вихрушка
, аз не бих прозряла в тази дълбочина нещата!
Дори и само заради мен и още няколко емоционални зрители да бяха разказали, нямаше да е напразно! 
Цитат
Създателите са казали всичко, което са искали и са разбрани правилно от зрителите в Турция - бъди сигурна в това. Както посочих вече, за тях тази мистика е ежедневие, те са наясно със всеки символ, вложен в сериала. Ние сме тези, които се мотаем като патета в кълчища.
Ние и по време на сериала доловихме някои символики и направихме паралела Мустафа - отживяващата традиция и Енгин - посланикът на новото време. Червени коланчета, чаршафи с петна и без и т.н. За турската аудитория наямам никакви съмнения, те дори не трябва да се напрягат да ги мислят тези неща.
Но силно се съмнявам, без да имам за цел да ги подценявам и обиждам в неприницателност, че са доловили :
Цитат
1.Вкарвайки образа на Мустафа в клишето на фолклорния герой, сценаристките го обричат на смърт от самото начало, а заедно с него – “умира” и носената от него и отживяла времето си идея.
2.използва огъня за разрушителни цели
3. Той владее съзидателната и пречистваща мощ на огъня и дълбините на земята, откъдето идват металите.
4. В образа ѝ се откриват много застинали митологични черти: връзка с вегетацията - името; тя непрестанно тича по брега, обрасъл с растителност; идентифицира се чрез цвете (плетеното, незабравката в затвора); овчарка е на стадо овце; тя е тичащото момиче (все още търсещо) до момента, когато я “спира” Керим.
5.Началната точка е местопрестъплението (хващането на Фатмагюл от Керим, следва фиктивният брак), а крайната – семейната къща с брачната стая (първата брачна нощ).
6. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. и още много и много!
Да не копирам целия труд на Ваня
2.използва огъня за разрушителни цели
3. Той владее съзидателната и пречистваща мощ на огъня и дълбините на земята, откъдето идват металите.
4. В образа ѝ се откриват много застинали митологични черти: връзка с вегетацията - името; тя непрестанно тича по брега, обрасъл с растителност; идентифицира се чрез цвете (плетеното, незабравката в затвора); овчарка е на стадо овце; тя е тичащото момиче (все още търсещо) до момента, когато я “спира” Керим.
5.Началната точка е местопрестъплението (хващането на Фатмагюл от Керим, следва фиктивният брак), а крайната – семейната къща с брачната стая (първата брачна нощ).
6. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. и още много и много!
Да не копирам целия труд на Ваня
това е възхитителното и нещото, което можеше да се разкаже, това имаше огромно емоционално влияние върху мен, представете си ако стане в тв предаване за каква аудитория ще иде реч и колко различно ще разбираме нещата.По време на сериала постоянно ни повтаряха да търсим подсказки, може би са ни насочвали, но ние бяхме в емоционална вихрушка
, аз не бих прозряла в тази дълбочина нещата!Дори и само заради мен и още няколко емоционални зрители да бяха разказали, нямаше да е напразно!
Гони, много интересно впечатление. Благодаря. Аз не съм ходила в Турция (дай Боже един ден да я посетя), но си мисля, че има какво да научим от комшиите... При посещението си в Гърция преди две-три години отчетох същото... има на какво да се научим.... стига да не действаме по презумпцията "я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле"... ))
Аз не съм ходила в Турция (дай Боже един ден да я посетя), но си мисля, че има какво да научим от комшиите... При посещението си в Гърция преди две-три години отчетох същото... има на какво да се научим.... стига да не действаме по презумпцията "я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле"... ))Маричка
да се надяваме някой слънчев ден - да се хванем под ръчичка и да го обходим този Истанбул! А, пък ако и видим и нашият човек..... коя от нас ще поддържа другата.... 
Скрит текст:
Китка
С китките (длан, пръсти) на женските ръце е свързан богат комплекс от представи и обредни практики. В много отношения те съвпадат с изпълняваните с краката (обувките).
Една от темите е развита около възможността с ръката да се установи контакт с друг човек. В сватбата това е контакт между невестата и младоженеца (или негови субститути), т.е. контакт между двата пола. На годежа годеникът хваща годеницата за ръка и я завърта към себе си, като междувременно пуска в ръката ѝ алтън. На тръгнате той пак я хваща за ръката, като зад него се залавят негови роднини мъже, а зад нея – нейни роднини жени (мултиплициране на действието от повече участници). Смята се, че “ще върви късметът на семейството”, ако годеникът успее да издърпа годеницата (Сакар 2002: 278).
Хващането за ръка е по-характерно за деня на самата сватба: щом влезе при нея, младоженецът я хваща за ръката (Арнаудов 1931: 89). Или от дома на невестата я извеждат деверът и невестиният брат, първият държейки я за дясната, вторият – за лявата ръка (Арнаудов 1931:22, 117). Практикува се и воденето на невестата за кърпа, промушена под пояса ѝ (Вакарелски 1974: 572). Същото действие е постоянен фолклорен мотив от баладите за сватба на змей със земна девойка. Тук ще приведа само някои примери: змеят“...право при Радка отиде/и я за ръка улови,/в златна кочия прехвърли...”;“...и си Добра фана/за десната ръка,/ за витата гримна...”;“...та си Лата фана/за десната ръка,/ за витата гримна/ и я на кон метна...”(Български народни...1993: №№ 86, 92 132).
При някои форми на изпълнение на обичая резултатът, мислен като плодородие, се подсилва от баницата (или жито), върху/в които се извършва действието. За да отделят част от нея за невестата, карат я да си постави ръката върху баницата, за да премерят колко да ѝ отрежат. Тя обаче се страхува да си разтвори ръката много и тогава младоженецът поставя своята ръка върху нейната, като я разтваря добре и така отрязва по-голямо парче от баницата (Анастасов 1937: 59). Или в дома на старойкята след свождането двамата “срещат” ръцете си в жито и пари, които старойкята и кумът след свождането са поставили в тепсия. Младоженците бъркат с две ръце в житото – “броят просото”, като всеки се стреми да вземе повече пари, за да остане късметът в него (Захариев 1963: 381). В друг случай невестата допира ръцете си до роговете на сватбените овни, символ на мъжката потенция и плодородие: тя три пъти се кланя на “годешите”, целува ги по челата и три пъти допира ръце до роговете им (Арнаудов 1931:47).
Значението на тези сватбени обичаи като символична форма на свързване на мъжа и жената, подобна на брачния акт и затова актуална едва на сватбата, личи особено в сравнение със забраната за контакт с ръце между мома и ерген. За да се предотврати той, към костюма на вече земомяла се девойка се включва специална кърпа, която тя носи затъкната в пояса, и чрез която се лови на хорото до ергените (Странджа 1996: 270). В Родопите ако момък улови девойка за ръка и я води известно време, тя може да се омъжи само за него, защото вече е “фатана” . По повод на последния запис, приведен от Еля Цанева, авторката тълкува насилственото хващане за ръка в сватбените обичаи и в един друг негов аспект: като знак за усвояване и притежание (Цанева 1994: 150).
Женските ръце – китките, участват в сватбения обред и самостоятелно. Тяхната способност да улавят нещо, да го задържат (и обработват), а после да се освобождават от него, ги оприличава на майчината утроба с плода в нея, и тази способност е интерпретирана в сватбата като забременяване, носене на плода и раждане. Невестата влиза в новия дом, носейки в ръце две мъжки деца, както и една ябълка, която подхвърля нагоре (Арнаудов 1931:27). Или жените ѝ дават в ръце по една свещ и по един хляб, за “да влезела тя със светлина и изобилие” (Арнаудов 1931:26). Комбинирано с “натоварването” по другите части на тялото, по-често в ръце невестата получава течности: две менчета, едното пълно с вино, а другото с вода (или две котлета с вода), като вървейки по платното, тя равномерно отлива по малко от тях (Пловдивски край 1986: 229). Хлябовете оставя в нощвите.
Две ежедневни дейности на женските ръце, осмислят горните, както и практиката невестата да полива вода на ръцете на присъстващите след свождането и при воденето на вода. Това са актът на раждането, когато бабата поема новороденото, за да го извади от майчината утроба, и носенето в ръце на невръстното дете от неговата майка. Носенето “девет месеца във курем,/ и три години във раки” (Апостолов 1905: 20) на детето става прототип на обредното носене в ръце на сватбата както на живо дете, така и на всяко нещо, мислено като плод. Като излива вода след свождането (зачеването) на всеки от присъстващите от съд (мислен като нейното тяло), невестата “ражда” в ръцете на всяка от присъстващите жени на сватбата; водата вероятно се мисли като желаното мъжко дете (околоплодна вода изтича и при самото раждане), представено и от мъжките ръце, когато поливането става върху техните ръце. Начинът на пожелаване на (многобройни деца) в сватбата се повтаря и на Бабинден, когато родилите през годината жени, като поливат на ръцете на бабата, “репетират” за следващо раждане .
Някои податки дават възможност пръстите на ръката да бъдат тълкувани като все още неродените (и желателно от мъжки пол), но пожелавани в обреда бъдещи деца (за източноевропейската традиция вж. Кабакова 1993: 60). Младоженецът и невестата вървят хванати за малките пръсти на ръцете си от църквата до неговия дом или с малките си пръсти държат медник с вода при въвеждането (Пловдивски край 1986: 229). В друг случай на малкото си пръстче невестата носи котлето, когато отива на вода (Ловешки край 1999: 398). В първите два случая контактът между мъжката и женската ръка подчертава забременяването, изразено и в предметния код на практиките – съд с вода. Малкият пръст може да се мисли като последно дете, което предполага осъществяването и на всички предходни.
Знаковата същност на женските ръце личи и от мястото, което те заемат в системата на облеклото, отразяващо промените на пола според възрастта и социалния статус от раждането до смъртта. Едва на сватбата, когато темата за дете става актуална за жената, ръцете, заедно с косата и краката, биват покривани (обувани), т.е.“обличани”. Маркирането чрез облеклото ги отбелязва като видими части от тялото, представящи целостта на раждащото женско тяло. На сватбата ръцете на невестата се закриват с тестемел (те са скръстени и увити с бял чумбер (Добруджа 1974: 236) “нищо да не се види от нея, че не е добре” (Вакарелски 1974: 572; Арнаудов 1931:39) . Или невестата носи ръкавици, понякога отгоре и с тестемел.
Свалянето на кърпите (ръкавиците) става в определен от локалната традиция срок след сватбата и се свързва с раздаване (отделяне, “раждане”) от невестата на неща, носещи идеята за плод (дете). Тази символика е изразена в същността на раздаваното (хляб, яйца, допир до зелена клонка) и празника, на който се изпълнява (като съдържание и название). Невестата държи ръцете си скрити под кърпите една седмица, докато раздаде колаци след сватбата. (Родопи 1994: 174). В Пиринския край невестата носи кърпата, дар от свекървата, от една неделя след сватбата до Спасовден, когато я прехвърли до три пъти на върбова клонка. Ако сватбата е била през зимата, на Великден с нея тя раздава яйца, след което престава да я носи; ксгато роди, от нея шие ризка за бебето (Пирински край 1980: 255, 298). В Тракия невестата ходи с покрити в тестемел ръце до две-три седмици след сватбата, когато отива у кума “на яре” и той открива ръцете ѝ, съблича я и я събува, а тя проговаря (Арнаудов 1931:64-65). Всички параметри на обичая изразяват пожеланието за дете.
Връзката между ръката и костюма дава още един пример как културната дейност превръща природата (ръката като част от тялото) в социален знак (ръкава на женската риза - Ганева 2003: 266). Общата за ръката и покриващата я долна част на ръкава митологична представа като майчина утроба намира израз във включването и на ръкава в обредния текст на сватбата. Като един от отворите в женското облекло, заедно с този на врата и на полите на дрехата, ръкавите на ризата маркират възможността за достъп до женското тяло и достигнатата полова зрялост. Само невести имат право да носят ръкави с везмо, докато девойките обличат ризи белушки с ръкави без везмо или пък везани с бели конци ивици (Софийски край 1993:88). Стремежът за запълване на плата както и специфичните орнаменти напр. “петлета” (Капанци 1985: 139), се тълкува като “пожелание за пълнота, равна на плодородие за носещата я жена” (Ганева 2003: 24-25).
Обредна реплика на изобразителното пожелание чрез везба е “запълването” на ръкавите на ризата от свождането (културен дубликат на женското тяло) със зеленина или пари. Смисълът е пожелателен за: плод, множественост, живот, здраве, сила. В Западна България невестата прави малки китчици – с пари за роднините, а за съседите – без. Слага ги в десния ръкав на брачната риза, която след свождането отнасят на майка ѝ. Там са събрани само жени, които забождате китките на дясното си ухо (Захариев 1949: 203).
Интересен обичай е регистриран в района на Странджа. В понеделник след сватбата в новия дом на невестата в отделна стая се събират жени, които ядат баници и се веселят. Свекървата донася в решето сгъната и покрита с червена кърпа ризата на булката и ги подава на кръстницата. Тя хваща ризата за ръкавите, разгъва я и я обръща три пъти, след което я разстила в решетото, за да я гледат и другите жени и хвърля пара върху нея; пари хвърлят и останалите. Кръстницата слага парите в десния ръкав, като ги брои две по две. Ако са чифт, тя хвърля пара, за да станат тек, а ако са тек, прави същото, за да станат чифт и връззва парите на възел в ръкава. Кръстницата сгъва ризата в решетото, покрива я с кърпата и я предава на свекървата, която ú целува ръка. Тогава свекървата полива вода на ръцете ѝ (кръстницата държи в тях босилек и неначенат калъп сапун), след което ѝ подава месал да се обърше; целува ѝ ръка. След това жените пият вино и играят хоро със силно тропане по пода (Михайлова 1938:105; Странджа 1996:289).
Също чрез ръкава на ризата е изразена идеята за оплождане-раждане и в следватбения обичай да се води невестата на водоизточник. Всички параметри на обичая съдържат семантиката на “обратно” в сравнение със сватбения ден, в който е актуално зачеването, и означават “раждане”. В десния ръкав на ризата си невестата носи просо (в различни комбинации: жито, просо, яйце, пари, излива вино Пирински край 1980: 406; Сакар 2002: 223), а в устата стара пара. По пътя тя ръси от просото, а когато стигне до кладенеца, намазва венеца му с масло, обикаля го три пъти, като непрекъснато “сее просо” така, че да стигне за три обиколки. Покланя се на кръст на четири страни, хвърля назад парите в кладенеца и едва тогава изважда вода (Македония Арнаудов 1931:30; Генчев 1987:102). Детайли като: свекървата поставя в ръкава на ризата житни зърна и яйце или невестата сама слага просото, върху което са прекарали първата брачна нощ (Кръстева 1943: 242), свързват директно желаното раждане с първия полов акт на младоженците. Целостта на сюжета с (женските) крака и ръце в сватбата (като напълване – оплождане, а после изсипване – раждане) се проследява и в практиката именно сега да събуват невестата и да изваждат от обувките зърната и монетите, поставени в деня на венчаването. Деверицата ги хвърля в кладенеца и пак я обува. (Странджа 1996: 289). Яйцето невестата придържа, за да го пусне чак в края на последната обиколка, след което стъпва върху него с десния си крак, а с жълтъка мие косата си. (Капанци 1985: 186). Всичко се прави, “за да се лее като из ръкав винаги берекет” (Кръстева 1943: 242).
Успоредно с темата за женското плодородие, по протежение на цялата сватба преминава и темата за “смъртта”. Освен по всички други канали на сватбения текст, и двете теми се изразяват и чрез обредните практики (или бездействие) с ръце. За първата стана дума: “смъртта” се долавя в забраната докато трае сватбата невестата да върши каквато и да е работа; тя дори не бива да се държи с ръце в колата, а я държат сватите (Колева АЕИМ №586-II: 98). Включването към домашната женска работа, регулирано от специален обреден комплекс, връща жената към ежедневните ѝ задължения и към живота.
Мъжката ръка
Прегледът на материала показва ясна разлика в осмислянето на ръката на двата пола. Мъжката ръка е разработена елементарно, но категорично. При нея не участват всички анатомични части, включени при женската ръка. Когато става дума за участие в обреди на едни и същи части, се акцентира върху различни техни характеристики (при женската вдлъбнатост, мекота, способност да поемат и носят, докато при мъжката – изпъкналост, твърдост) и те са натоварени с различни значения при двата пола. Може да се каже, че те са обратни, доколкото при мъжката ръка изцяло отсъства “натоварването”, което е водещо при женската, а са актуални удряне, рязане, демонстриращи замах, сила и власт. Участието на мъжката ръка е еднократно, подобно на зачеването, без обвързване в сюжет с начало и край, характерно за женската във веригата зачеване – бременност – раждане.
Рамо
В сватбата мъжкото рамо (на младоженеца или девера като негов представител и заместник) е отбелязано чрез окачена на него дълга до земята богато извезана кърпа, наричана “зетува кърпа”. Едно пълно описание на “деверския аглок”, кърпата дар от невестата за девера, е налично за Родопите: дълга бяла кърпа с цветни линии, с ленени ресни от двата края, преметната през дясното рамо, чиите две среди са зашити под лявата мишница, така че двата края да висят върху лявото бедро до ходилото. (Попконстантинов 1893: 39). Кърпите може да са две, вързани отстрани на двете рамена, като в такъв случай се казва че е “впрегнат” (Вакарелски 1935: 362; Пирински край 1980: 311). В сватбата женското начало, между многото други възможности, се представя и от забрадка, престилка и пешкир (Иванова 1984: 188). Съчетанието между изпъкналото мъжко рамо и тъканта е знак в два кода: соматичния и вещния със значението на брачен съюз. Още повече, че кърпата е изработена от невестата и често подадена от самата нея (Захариев 1949: 1898; Арнаудов 1931: 84), т.е. свързана е с нея и я представя. Понякога не невестата, а нейният брат затъква през пояса на младоженеца една махрама, после с нея му бърше лицето и я прехвърля през дясното му рамо или я пъхва в пазвата му (Арнаудов 1931:23). Или това прави майката на невестата, която дарява зетя със зетски пояс, като го премята през дясното му рамо, удря му шамар, а той пуска ябълка в пазвата ѝ (Сакар 2002: 223).
Юмрук
Юмрукът е една от позициите на китката, която заедно с продължението на ръката до лакътя, създава видима формална прилика с фалоса и затова се свързва с мъжа. Основното действие с юмрук е бой, едно чисто мъжко занимание .
Практиките с мъжки юмрук се изпълняват при влизането на младоженеца през вратата, последната добре изследвана в контекста на сватбата като отговаряща на женските гениталии. Ергени от рода на момата удрят с юмруци по младоженеца, когато той влиза в нейния дом, или ергени го удрят при въвеждането на младоженците в неговия дом (Добруджа 1974: 281; Генчев 1987: 88). Действието е определено като “акт на съпротива” и на “отрицателно отношение към младоженеца” (анализът е направен върху сведение за дома на невестата: Радост 1984: 94), но по-подробното вглеждане в обстоятелствата води към друг извод. Практиката се изпълнява и в двата дома, нелогична е съпротива към младоженеца в собствения му дом. Влизането на мъж през врата (вулва) е с ясен смисъл на полов акт, идея, разработена в двете крайни точки на сватбеното пространство – двата дома. Когато го бият с юмрук (фалос) на вратата, ергените придават и в двата случая полова мощ на младоженеца.
Ръка
Мъжката ръка в сватбата показва специализация в действия с агресивен характер като сграбчване, рязане (с нож), удряне и т.н. Те са насочени както към самата невеста, така и към нейни еквиваленти като нейната ръка (вж. по-горе за “фатана” жена), хляб, погача, баница и са изпитание за физическата и полова сила на младоженеца. Ръката се схваща като продължение на острите режещи оръдия на труда, които мъжът използва – нож, брадва.
В Тракия младоженецът трябва да сграби с цяла ръка от средата на баница колкото може, изяжда го и едва тогава ядат останалите. Обичаят се изпълнява за изобилие и благополучие на съпрузите и се нарича “начокване” (Арнаудов 1931:42). Или изрязва от средата на пита “шуга” колело, което мушва в пояса си, за да го ядат вечерта двамата (Арнаудов 1931: 128).Или майката на невестата слага погача върху тава с баница и за да изпита силата му, кара зетя да пререже всичко на кръст, но така, че при рязането да засече дори тавата (Арнаудов 1931: 117).
Удар с нож, пръчка или ябълка често е насочен към самата невеста: на тръгване зетят удря качената на коня невеста (Арнаудов 1931:26).
Пръстите на мъжката ръка също имат подчертано фалическа символика. Практиките включват следните елементи: на прага на вратата младоженецът (деверът) си подава пръста (намазан с мед или с пара на него) и невестата отвътре облизва подаденото (Захариев 1963: 377; Арнаудов 1931: 128). Смисълът е прозрачен: чрез комбинация от кодове, обвързани с пола на изпълнителите, се представя полов акт.
В цялостното телесно поведение на младоженеца, въпреки и не така изразено както при невестата, се долавят и чертите на “смърт” – загърнат е в голям кожух, стои прав и неповдижен, “говее”, остава сякаш незабележим за невестата, действа в нейния дом предимно с крак и коляно. Ръцете също изразяват това: те са скрити под дрехата, не взима нищо, докато не го поканят, но и тогава не взима сам, а му подават “братимите” (Арнаудов 1931: 15).
Китка
С китките (длан, пръсти) на женските ръце е свързан богат комплекс от представи и обредни практики. В много отношения те съвпадат с изпълняваните с краката (обувките).
Една от темите е развита около възможността с ръката да се установи контакт с друг човек. В сватбата това е контакт между невестата и младоженеца (или негови субститути), т.е. контакт между двата пола. На годежа годеникът хваща годеницата за ръка и я завърта към себе си, като междувременно пуска в ръката ѝ алтън. На тръгнате той пак я хваща за ръката, като зад него се залавят негови роднини мъже, а зад нея – нейни роднини жени (мултиплициране на действието от повече участници). Смята се, че “ще върви късметът на семейството”, ако годеникът успее да издърпа годеницата (Сакар 2002: 278).
Хващането за ръка е по-характерно за деня на самата сватба: щом влезе при нея, младоженецът я хваща за ръката (Арнаудов 1931: 89). Или от дома на невестата я извеждат деверът и невестиният брат, първият държейки я за дясната, вторият – за лявата ръка (Арнаудов 1931:22, 117). Практикува се и воденето на невестата за кърпа, промушена под пояса ѝ (Вакарелски 1974: 572). Същото действие е постоянен фолклорен мотив от баладите за сватба на змей със земна девойка. Тук ще приведа само някои примери: змеят“...право при Радка отиде/и я за ръка улови,/в златна кочия прехвърли...”;“...и си Добра фана/за десната ръка,/ за витата гримна...”;“...та си Лата фана/за десната ръка,/ за витата гримна/ и я на кон метна...”(Български народни...1993: №№ 86, 92 132).
При някои форми на изпълнение на обичая резултатът, мислен като плодородие, се подсилва от баницата (или жито), върху/в които се извършва действието. За да отделят част от нея за невестата, карат я да си постави ръката върху баницата, за да премерят колко да ѝ отрежат. Тя обаче се страхува да си разтвори ръката много и тогава младоженецът поставя своята ръка върху нейната, като я разтваря добре и така отрязва по-голямо парче от баницата (Анастасов 1937: 59). Или в дома на старойкята след свождането двамата “срещат” ръцете си в жито и пари, които старойкята и кумът след свождането са поставили в тепсия. Младоженците бъркат с две ръце в житото – “броят просото”, като всеки се стреми да вземе повече пари, за да остане късметът в него (Захариев 1963: 381). В друг случай невестата допира ръцете си до роговете на сватбените овни, символ на мъжката потенция и плодородие: тя три пъти се кланя на “годешите”, целува ги по челата и три пъти допира ръце до роговете им (Арнаудов 1931:47).
Значението на тези сватбени обичаи като символична форма на свързване на мъжа и жената, подобна на брачния акт и затова актуална едва на сватбата, личи особено в сравнение със забраната за контакт с ръце между мома и ерген. За да се предотврати той, към костюма на вече земомяла се девойка се включва специална кърпа, която тя носи затъкната в пояса, и чрез която се лови на хорото до ергените (Странджа 1996: 270). В Родопите ако момък улови девойка за ръка и я води известно време, тя може да се омъжи само за него, защото вече е “фатана” . По повод на последния запис, приведен от Еля Цанева, авторката тълкува насилственото хващане за ръка в сватбените обичаи и в един друг негов аспект: като знак за усвояване и притежание (Цанева 1994: 150).
Женските ръце – китките, участват в сватбения обред и самостоятелно. Тяхната способност да улавят нещо, да го задържат (и обработват), а после да се освобождават от него, ги оприличава на майчината утроба с плода в нея, и тази способност е интерпретирана в сватбата като забременяване, носене на плода и раждане. Невестата влиза в новия дом, носейки в ръце две мъжки деца, както и една ябълка, която подхвърля нагоре (Арнаудов 1931:27). Или жените ѝ дават в ръце по една свещ и по един хляб, за “да влезела тя със светлина и изобилие” (Арнаудов 1931:26). Комбинирано с “натоварването” по другите части на тялото, по-често в ръце невестата получава течности: две менчета, едното пълно с вино, а другото с вода (или две котлета с вода), като вървейки по платното, тя равномерно отлива по малко от тях (Пловдивски край 1986: 229). Хлябовете оставя в нощвите.
Две ежедневни дейности на женските ръце, осмислят горните, както и практиката невестата да полива вода на ръцете на присъстващите след свождането и при воденето на вода. Това са актът на раждането, когато бабата поема новороденото, за да го извади от майчината утроба, и носенето в ръце на невръстното дете от неговата майка. Носенето “девет месеца във курем,/ и три години във раки” (Апостолов 1905: 20) на детето става прототип на обредното носене в ръце на сватбата както на живо дете, така и на всяко нещо, мислено като плод. Като излива вода след свождането (зачеването) на всеки от присъстващите от съд (мислен като нейното тяло), невестата “ражда” в ръцете на всяка от присъстващите жени на сватбата; водата вероятно се мисли като желаното мъжко дете (околоплодна вода изтича и при самото раждане), представено и от мъжките ръце, когато поливането става върху техните ръце. Начинът на пожелаване на (многобройни деца) в сватбата се повтаря и на Бабинден, когато родилите през годината жени, като поливат на ръцете на бабата, “репетират” за следващо раждане .
Някои податки дават възможност пръстите на ръката да бъдат тълкувани като все още неродените (и желателно от мъжки пол), но пожелавани в обреда бъдещи деца (за източноевропейската традиция вж. Кабакова 1993: 60). Младоженецът и невестата вървят хванати за малките пръсти на ръцете си от църквата до неговия дом или с малките си пръсти държат медник с вода при въвеждането (Пловдивски край 1986: 229). В друг случай на малкото си пръстче невестата носи котлето, когато отива на вода (Ловешки край 1999: 398). В първите два случая контактът между мъжката и женската ръка подчертава забременяването, изразено и в предметния код на практиките – съд с вода. Малкият пръст може да се мисли като последно дете, което предполага осъществяването и на всички предходни.
Знаковата същност на женските ръце личи и от мястото, което те заемат в системата на облеклото, отразяващо промените на пола според възрастта и социалния статус от раждането до смъртта. Едва на сватбата, когато темата за дете става актуална за жената, ръцете, заедно с косата и краката, биват покривани (обувани), т.е.“обличани”. Маркирането чрез облеклото ги отбелязва като видими части от тялото, представящи целостта на раждащото женско тяло. На сватбата ръцете на невестата се закриват с тестемел (те са скръстени и увити с бял чумбер (Добруджа 1974: 236) “нищо да не се види от нея, че не е добре” (Вакарелски 1974: 572; Арнаудов 1931:39) . Или невестата носи ръкавици, понякога отгоре и с тестемел.
Свалянето на кърпите (ръкавиците) става в определен от локалната традиция срок след сватбата и се свързва с раздаване (отделяне, “раждане”) от невестата на неща, носещи идеята за плод (дете). Тази символика е изразена в същността на раздаваното (хляб, яйца, допир до зелена клонка) и празника, на който се изпълнява (като съдържание и название). Невестата държи ръцете си скрити под кърпите една седмица, докато раздаде колаци след сватбата. (Родопи 1994: 174). В Пиринския край невестата носи кърпата, дар от свекървата, от една неделя след сватбата до Спасовден, когато я прехвърли до три пъти на върбова клонка. Ако сватбата е била през зимата, на Великден с нея тя раздава яйца, след което престава да я носи; ксгато роди, от нея шие ризка за бебето (Пирински край 1980: 255, 298). В Тракия невестата ходи с покрити в тестемел ръце до две-три седмици след сватбата, когато отива у кума “на яре” и той открива ръцете ѝ, съблича я и я събува, а тя проговаря (Арнаудов 1931:64-65). Всички параметри на обичая изразяват пожеланието за дете.
Връзката между ръката и костюма дава още един пример как културната дейност превръща природата (ръката като част от тялото) в социален знак (ръкава на женската риза - Ганева 2003: 266). Общата за ръката и покриващата я долна част на ръкава митологична представа като майчина утроба намира израз във включването и на ръкава в обредния текст на сватбата. Като един от отворите в женското облекло, заедно с този на врата и на полите на дрехата, ръкавите на ризата маркират възможността за достъп до женското тяло и достигнатата полова зрялост. Само невести имат право да носят ръкави с везмо, докато девойките обличат ризи белушки с ръкави без везмо или пък везани с бели конци ивици (Софийски край 1993:88). Стремежът за запълване на плата както и специфичните орнаменти напр. “петлета” (Капанци 1985: 139), се тълкува като “пожелание за пълнота, равна на плодородие за носещата я жена” (Ганева 2003: 24-25).
Обредна реплика на изобразителното пожелание чрез везба е “запълването” на ръкавите на ризата от свождането (културен дубликат на женското тяло) със зеленина или пари. Смисълът е пожелателен за: плод, множественост, живот, здраве, сила. В Западна България невестата прави малки китчици – с пари за роднините, а за съседите – без. Слага ги в десния ръкав на брачната риза, която след свождането отнасят на майка ѝ. Там са събрани само жени, които забождате китките на дясното си ухо (Захариев 1949: 203).
Интересен обичай е регистриран в района на Странджа. В понеделник след сватбата в новия дом на невестата в отделна стая се събират жени, които ядат баници и се веселят. Свекървата донася в решето сгъната и покрита с червена кърпа ризата на булката и ги подава на кръстницата. Тя хваща ризата за ръкавите, разгъва я и я обръща три пъти, след което я разстила в решетото, за да я гледат и другите жени и хвърля пара върху нея; пари хвърлят и останалите. Кръстницата слага парите в десния ръкав, като ги брои две по две. Ако са чифт, тя хвърля пара, за да станат тек, а ако са тек, прави същото, за да станат чифт и връззва парите на възел в ръкава. Кръстницата сгъва ризата в решетото, покрива я с кърпата и я предава на свекървата, която ú целува ръка. Тогава свекървата полива вода на ръцете ѝ (кръстницата държи в тях босилек и неначенат калъп сапун), след което ѝ подава месал да се обърше; целува ѝ ръка. След това жените пият вино и играят хоро със силно тропане по пода (Михайлова 1938:105; Странджа 1996:289).
Също чрез ръкава на ризата е изразена идеята за оплождане-раждане и в следватбения обичай да се води невестата на водоизточник. Всички параметри на обичая съдържат семантиката на “обратно” в сравнение със сватбения ден, в който е актуално зачеването, и означават “раждане”. В десния ръкав на ризата си невестата носи просо (в различни комбинации: жито, просо, яйце, пари, излива вино Пирински край 1980: 406; Сакар 2002: 223), а в устата стара пара. По пътя тя ръси от просото, а когато стигне до кладенеца, намазва венеца му с масло, обикаля го три пъти, като непрекъснато “сее просо” така, че да стигне за три обиколки. Покланя се на кръст на четири страни, хвърля назад парите в кладенеца и едва тогава изважда вода (Македония Арнаудов 1931:30; Генчев 1987:102). Детайли като: свекървата поставя в ръкава на ризата житни зърна и яйце или невестата сама слага просото, върху което са прекарали първата брачна нощ (Кръстева 1943: 242), свързват директно желаното раждане с първия полов акт на младоженците. Целостта на сюжета с (женските) крака и ръце в сватбата (като напълване – оплождане, а после изсипване – раждане) се проследява и в практиката именно сега да събуват невестата и да изваждат от обувките зърната и монетите, поставени в деня на венчаването. Деверицата ги хвърля в кладенеца и пак я обува. (Странджа 1996: 289). Яйцето невестата придържа, за да го пусне чак в края на последната обиколка, след което стъпва върху него с десния си крак, а с жълтъка мие косата си. (Капанци 1985: 186). Всичко се прави, “за да се лее като из ръкав винаги берекет” (Кръстева 1943: 242).
Успоредно с темата за женското плодородие, по протежение на цялата сватба преминава и темата за “смъртта”. Освен по всички други канали на сватбения текст, и двете теми се изразяват и чрез обредните практики (или бездействие) с ръце. За първата стана дума: “смъртта” се долавя в забраната докато трае сватбата невестата да върши каквато и да е работа; тя дори не бива да се държи с ръце в колата, а я държат сватите (Колева АЕИМ №586-II: 98). Включването към домашната женска работа, регулирано от специален обреден комплекс, връща жената към ежедневните ѝ задължения и към живота.
Мъжката ръка
Прегледът на материала показва ясна разлика в осмислянето на ръката на двата пола. Мъжката ръка е разработена елементарно, но категорично. При нея не участват всички анатомични части, включени при женската ръка. Когато става дума за участие в обреди на едни и същи части, се акцентира върху различни техни характеристики (при женската вдлъбнатост, мекота, способност да поемат и носят, докато при мъжката – изпъкналост, твърдост) и те са натоварени с различни значения при двата пола. Може да се каже, че те са обратни, доколкото при мъжката ръка изцяло отсъства “натоварването”, което е водещо при женската, а са актуални удряне, рязане, демонстриращи замах, сила и власт. Участието на мъжката ръка е еднократно, подобно на зачеването, без обвързване в сюжет с начало и край, характерно за женската във веригата зачеване – бременност – раждане.
Рамо
В сватбата мъжкото рамо (на младоженеца или девера като негов представител и заместник) е отбелязано чрез окачена на него дълга до земята богато извезана кърпа, наричана “зетува кърпа”. Едно пълно описание на “деверския аглок”, кърпата дар от невестата за девера, е налично за Родопите: дълга бяла кърпа с цветни линии, с ленени ресни от двата края, преметната през дясното рамо, чиите две среди са зашити под лявата мишница, така че двата края да висят върху лявото бедро до ходилото. (Попконстантинов 1893: 39). Кърпите може да са две, вързани отстрани на двете рамена, като в такъв случай се казва че е “впрегнат” (Вакарелски 1935: 362; Пирински край 1980: 311). В сватбата женското начало, между многото други възможности, се представя и от забрадка, престилка и пешкир (Иванова 1984: 188). Съчетанието между изпъкналото мъжко рамо и тъканта е знак в два кода: соматичния и вещния със значението на брачен съюз. Още повече, че кърпата е изработена от невестата и често подадена от самата нея (Захариев 1949: 1898; Арнаудов 1931: 84), т.е. свързана е с нея и я представя. Понякога не невестата, а нейният брат затъква през пояса на младоженеца една махрама, после с нея му бърше лицето и я прехвърля през дясното му рамо или я пъхва в пазвата му (Арнаудов 1931:23). Или това прави майката на невестата, която дарява зетя със зетски пояс, като го премята през дясното му рамо, удря му шамар, а той пуска ябълка в пазвата ѝ (Сакар 2002: 223).
Юмрук
Юмрукът е една от позициите на китката, която заедно с продължението на ръката до лакътя, създава видима формална прилика с фалоса и затова се свързва с мъжа. Основното действие с юмрук е бой, едно чисто мъжко занимание .
Практиките с мъжки юмрук се изпълняват при влизането на младоженеца през вратата, последната добре изследвана в контекста на сватбата като отговаряща на женските гениталии. Ергени от рода на момата удрят с юмруци по младоженеца, когато той влиза в нейния дом, или ергени го удрят при въвеждането на младоженците в неговия дом (Добруджа 1974: 281; Генчев 1987: 88). Действието е определено като “акт на съпротива” и на “отрицателно отношение към младоженеца” (анализът е направен върху сведение за дома на невестата: Радост 1984: 94), но по-подробното вглеждане в обстоятелствата води към друг извод. Практиката се изпълнява и в двата дома, нелогична е съпротива към младоженеца в собствения му дом. Влизането на мъж през врата (вулва) е с ясен смисъл на полов акт, идея, разработена в двете крайни точки на сватбеното пространство – двата дома. Когато го бият с юмрук (фалос) на вратата, ергените придават и в двата случая полова мощ на младоженеца.
Ръка
Мъжката ръка в сватбата показва специализация в действия с агресивен характер като сграбчване, рязане (с нож), удряне и т.н. Те са насочени както към самата невеста, така и към нейни еквиваленти като нейната ръка (вж. по-горе за “фатана” жена), хляб, погача, баница и са изпитание за физическата и полова сила на младоженеца. Ръката се схваща като продължение на острите режещи оръдия на труда, които мъжът използва – нож, брадва.
В Тракия младоженецът трябва да сграби с цяла ръка от средата на баница колкото може, изяжда го и едва тогава ядат останалите. Обичаят се изпълнява за изобилие и благополучие на съпрузите и се нарича “начокване” (Арнаудов 1931:42). Или изрязва от средата на пита “шуга” колело, което мушва в пояса си, за да го ядат вечерта двамата (Арнаудов 1931: 128).Или майката на невестата слага погача върху тава с баница и за да изпита силата му, кара зетя да пререже всичко на кръст, но така, че при рязането да засече дори тавата (Арнаудов 1931: 117).
Удар с нож, пръчка или ябълка често е насочен към самата невеста: на тръгване зетят удря качената на коня невеста (Арнаудов 1931:26).
Пръстите на мъжката ръка също имат подчертано фалическа символика. Практиките включват следните елементи: на прага на вратата младоженецът (деверът) си подава пръста (намазан с мед или с пара на него) и невестата отвътре облизва подаденото (Захариев 1963: 377; Арнаудов 1931: 128). Смисълът е прозрачен: чрез комбинация от кодове, обвързани с пола на изпълнителите, се представя полов акт.
В цялостното телесно поведение на младоженеца, въпреки и не така изразено както при невестата, се долавят и чертите на “смърт” – загърнат е в голям кожух, стои прав и неповдижен, “говее”, остава сякаш незабележим за невестата, действа в нейния дом предимно с крак и коляно. Ръцете също изразяват това: те са скрити под дрехата, не взима нищо, докато не го поканят, но и тогава не взима сам, а му подават “братимите” (Арнаудов 1931: 15).
В спойлера сложих един текст, който исках да изпратя само на Марица за ръцете да не отегчавам другите. Но не съм сигурна дали се получи. Затова го слагам отново.
Казвам на всички лека нощ!
Казвам на всички лека нощ!
Ваня, разбирам, че сигурно си на работа и затова няма да те задържам, но си намери белята в мое лице - още много въпроси имам да ти задавам.
)) Благодаря! Отивам да чета бавно... за да разбера по-добре.
Гони, много интересно впечатление. Благодаря. Аз не съм ходила в Турция (дай Боже един ден да я посетя), но си мисля, че има какво да научим от комшиите... При посещението си в Гърция преди две-три години отчетох същото... има на какво да се научим.... стига да не действаме по презумпцията "я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле"... ))
Аз не съм ходила в Турция (дай Боже един ден да я посетя), но си мисля, че има какво да научим от комшиите... При посещението си в Гърция преди две-три години отчетох същото... има на какво да се научим.... стига да не действаме по презумпцията "я не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле"... ))Маричка
да се надяваме някой слънчев ден - да се хванем под ръчичка и да го обходим този Истанбул! А, пък ако и видим и нашият човек..... коя от нас ще поддържа другата.... Ти - мен, аз ще припадна - имам слабо сърце.
))) 
Скрит текст:
Китка
С китките (длан, пръсти) на женските ръце е свързан богат комплекс от представи и обредни практики. В много отношения те съвпадат с изпълняваните с краката (обувките).
Една от темите е развита около възможността с ръката да се установи контакт с друг човек. В сватбата това е контакт между невестата и младоженеца (или негови субститути), т.е. контакт между двата пола. На годежа годеникът хваща годеницата за ръка и я завърта към себе си, като междувременно пуска в ръката ѝ алтън. На тръгнате той пак я хваща за ръката, като зад него се залавят негови роднини мъже, а зад нея – нейни роднини жени (мултиплициране на действието от повече участници). Смята се, че “ще върви късметът на семейството”, ако годеникът успее да издърпа годеницата (Сакар 2002: 278).
Хващането за ръка е по-характерно за деня на самата сватба: щом влезе при нея, младоженецът я хваща за ръката (Арнаудов 1931: 89). Или от дома на невестата я извеждат деверът и невестиният брат, първият държейки я за дясната, вторият – за лявата ръка (Арнаудов 1931:22, 117). Практикува се и воденето на невестата за кърпа, промушена под пояса ѝ (Вакарелски 1974: 572). Същото действие е постоянен фолклорен мотив от баладите за сватба на змей със земна девойка. Тук ще приведа само някои примери: змеят“...право при Радка отиде/и я за ръка улови,/в златна кочия прехвърли...”;“...и си Добра фана/за десната ръка,/ за витата гримна...”;“...та си Лата фана/за десната ръка,/ за витата гримна/ и я на кон метна...”(Български народни...1993: №№ 86, 92 132).
При някои форми на изпълнение на обичая резултатът, мислен като плодородие, се подсилва от баницата (или жито), върху/в които се извършва действието. За да отделят част от нея за невестата, карат я да си постави ръката върху баницата, за да премерят колко да ѝ отрежат. Тя обаче се страхува да си разтвори ръката много и тогава младоженецът поставя своята ръка върху нейната, като я разтваря добре и така отрязва по-голямо парче от баницата (Анастасов 1937: 59). Или в дома на старойкята след свождането двамата “срещат” ръцете си в жито и пари, които старойкята и кумът след свождането са поставили в тепсия. Младоженците бъркат с две ръце в житото – “броят просото”, като всеки се стреми да вземе повече пари, за да остане късметът в него (Захариев 1963: 381). В друг случай невестата допира ръцете си до роговете на сватбените овни, символ на мъжката потенция и плодородие: тя три пъти се кланя на “годешите”, целува ги по челата и три пъти допира ръце до роговете им (Арнаудов 1931:47).
Значението на тези сватбени обичаи като символична форма на свързване на мъжа и жената, подобна на брачния акт и затова актуална едва на сватбата, личи особено в сравнение със забраната за контакт с ръце между мома и ерген. За да се предотврати той, към костюма на вече земомяла се девойка се включва специална кърпа, която тя носи затъкната в пояса, и чрез която се лови на хорото до ергените (Странджа 1996: 270). В Родопите ако момък улови девойка за ръка и я води известно време, тя може да се омъжи само за него, защото вече е “фатана” . По повод на последния запис, приведен от Еля Цанева, авторката тълкува насилственото хващане за ръка в сватбените обичаи и в един друг негов аспект: като знак за усвояване и притежание (Цанева 1994: 150).
Женските ръце – китките, участват в сватбения обред и самостоятелно. Тяхната способност да улавят нещо, да го задържат (и обработват), а после да се освобождават от него, ги оприличава на майчината утроба с плода в нея, и тази способност е интерпретирана в сватбата като забременяване, носене на плода и раждане. Невестата влиза в новия дом, носейки в ръце две мъжки деца, както и една ябълка, която подхвърля нагоре (Арнаудов 1931:27). Или жените ѝ дават в ръце по една свещ и по един хляб, за “да влезела тя със светлина и изобилие” (Арнаудов 1931:26). Комбинирано с “натоварването” по другите части на тялото, по-често в ръце невестата получава течности: две менчета, едното пълно с вино, а другото с вода (или две котлета с вода), като вървейки по платното, тя равномерно отлива по малко от тях (Пловдивски край 1986: 229). Хлябовете оставя в нощвите.
Две ежедневни дейности на женските ръце, осмислят горните, както и практиката невестата да полива вода на ръцете на присъстващите след свождането и при воденето на вода. Това са актът на раждането, когато бабата поема новороденото, за да го извади от майчината утроба, и носенето в ръце на невръстното дете от неговата майка. Носенето “девет месеца във курем,/ и три години във раки” (Апостолов 1905: 20) на детето става прототип на обредното носене в ръце на сватбата както на живо дете, така и на всяко нещо, мислено като плод. Като излива вода след свождането (зачеването) на всеки от присъстващите от съд (мислен като нейното тяло), невестата “ражда” в ръцете на всяка от присъстващите жени на сватбата; водата вероятно се мисли като желаното мъжко дете (околоплодна вода изтича и при самото раждане), представено и от мъжките ръце, когато поливането става върху техните ръце. Начинът на пожелаване на (многобройни деца) в сватбата се повтаря и на Бабинден, когато родилите през годината жени, като поливат на ръцете на бабата, “репетират” за следващо раждане .
Някои податки дават възможност пръстите на ръката да бъдат тълкувани като все още неродените (и желателно от мъжки пол), но пожелавани в обреда бъдещи деца (за източноевропейската традиция вж. Кабакова 1993: 60). Младоженецът и невестата вървят хванати за малките пръсти на ръцете си от църквата до неговия дом или с малките си пръсти държат медник с вода при въвеждането (Пловдивски край 1986: 229). В друг случай на малкото си пръстче невестата носи котлето, когато отива на вода (Ловешки край 1999: 398). В първите два случая контактът между мъжката и женската ръка подчертава забременяването, изразено и в предметния код на практиките – съд с вода. Малкият пръст може да се мисли като последно дете, което предполага осъществяването и на всички предходни.
Знаковата същност на женските ръце личи и от мястото, което те заемат в системата на облеклото, отразяващо промените на пола според възрастта и социалния статус от раждането до смъртта. Едва на сватбата, когато темата за дете става актуална за жената, ръцете, заедно с косата и краката, биват покривани (обувани), т.е.“обличани”. Маркирането чрез облеклото ги отбелязва като видими части от тялото, представящи целостта на раждащото женско тяло. На сватбата ръцете на невестата се закриват с тестемел (те са скръстени и увити с бял чумбер (Добруджа 1974: 236) “нищо да не се види от нея, че не е добре” (Вакарелски 1974: 572; Арнаудов 1931:39) . Или невестата носи ръкавици, понякога отгоре и с тестемел.
Свалянето на кърпите (ръкавиците) става в определен от локалната традиция срок след сватбата и се свързва с раздаване (отделяне, “раждане”) от невестата на неща, носещи идеята за плод (дете). Тази символика е изразена в същността на раздаваното (хляб, яйца, допир до зелена клонка) и празника, на който се изпълнява (като съдържание и название). Невестата държи ръцете си скрити под кърпите една седмица, докато раздаде колаци след сватбата. (Родопи 1994: 174). В Пиринския край невестата носи кърпата, дар от свекървата, от една неделя след сватбата до Спасовден, когато я прехвърли до три пъти на върбова клонка. Ако сватбата е била през зимата, на Великден с нея тя раздава яйца, след което престава да я носи; ксгато роди, от нея шие ризка за бебето (Пирински край 1980: 255, 298). В Тракия невестата ходи с покрити в тестемел ръце до две-три седмици след сватбата, когато отива у кума “на яре” и той открива ръцете ѝ, съблича я и я събува, а тя проговаря (Арнаудов 1931:64-65). Всички параметри на обичая изразяват пожеланието за дете.
Връзката между ръката и костюма дава още един пример как културната дейност превръща природата (ръката като част от тялото) в социален знак (ръкава на женската риза - Ганева 2003: 266). Общата за ръката и покриващата я долна част на ръкава митологична представа като майчина утроба намира израз във включването и на ръкава в обредния текст на сватбата. Като един от отворите в женското облекло, заедно с този на врата и на полите на дрехата, ръкавите на ризата маркират възможността за достъп до женското тяло и достигнатата полова зрялост. Само невести имат право да носят ръкави с везмо, докато девойките обличат ризи белушки с ръкави без везмо или пък везани с бели конци ивици (Софийски край 1993:88). Стремежът за запълване на плата както и специфичните орнаменти напр. “петлета” (Капанци 1985: 139), се тълкува като “пожелание за пълнота, равна на плодородие за носещата я жена” (Ганева 2003: 24-25).
Обредна реплика на изобразителното пожелание чрез везба е “запълването” на ръкавите на ризата от свождането (културен дубликат на женското тяло) със зеленина или пари. Смисълът е пожелателен за: плод, множественост, живот, здраве, сила. В Западна България невестата прави малки китчици – с пари за роднините, а за съседите – без. Слага ги в десния ръкав на брачната риза, която след свождането отнасят на майка ѝ. Там са събрани само жени, които забождате китките на дясното си ухо (Захариев 1949: 203).
Интересен обичай е регистриран в района на Странджа. В понеделник след сватбата в новия дом на невестата в отделна стая се събират жени, които ядат баници и се веселят. Свекървата донася в решето сгъната и покрита с червена кърпа ризата на булката и ги подава на кръстницата. Тя хваща ризата за ръкавите, разгъва я и я обръща три пъти, след което я разстила в решетото, за да я гледат и другите жени и хвърля пара върху нея; пари хвърлят и останалите. Кръстницата слага парите в десния ръкав, като ги брои две по две. Ако са чифт, тя хвърля пара, за да станат тек, а ако са тек, прави същото, за да станат чифт и връззва парите на възел в ръкава. Кръстницата сгъва ризата в решетото, покрива я с кърпата и я предава на свекървата, която ú целува ръка. Тогава свекървата полива вода на ръцете ѝ (кръстницата държи в тях босилек и неначенат калъп сапун), след което ѝ подава месал да се обърше; целува ѝ ръка. След това жените пият вино и играят хоро със силно тропане по пода (Михайлова 1938:105; Странджа 1996:289).
Също чрез ръкава на ризата е изразена идеята за оплождане-раждане и в следватбения обичай да се води невестата на водоизточник. Всички параметри на обичая съдържат семантиката на “обратно” в сравнение със сватбения ден, в който е актуално зачеването, и означават “раждане”. В десния ръкав на ризата си невестата носи просо (в различни комбинации: жито, просо, яйце, пари, излива вино Пирински край 1980: 406; Сакар 2002: 223), а в устата стара пара. По пътя тя ръси от просото, а когато стигне до кладенеца, намазва венеца му с масло, обикаля го три пъти, като непрекъснато “сее просо” така, че да стигне за три обиколки. Покланя се на кръст на четири страни, хвърля назад парите в кладенеца и едва тогава изважда вода (Македония Арнаудов 1931:30; Генчев 1987:102). Детайли като: свекървата поставя в ръкава на ризата житни зърна и яйце или невестата сама слага просото, върху което са прекарали първата брачна нощ (Кръстева 1943: 242), свързват директно желаното раждане с първия полов акт на младоженците. Целостта на сюжета с (женските) крака и ръце в сватбата (като напълване – оплождане, а после изсипване – раждане) се проследява и в практиката именно сега да събуват невестата и да изваждат от обувките зърната и монетите, поставени в деня на венчаването. Деверицата ги хвърля в кладенеца и пак я обува. (Странджа 1996: 289). Яйцето невестата придържа, за да го пусне чак в края на последната обиколка, след което стъпва върху него с десния си крак, а с жълтъка мие косата си. (Капанци 1985: 186). Всичко се прави, “за да се лее като из ръкав винаги берекет” (Кръстева 1943: 242).
Успоредно с темата за женското плодородие, по протежение на цялата сватба преминава и темата за “смъртта”. Освен по всички други канали на сватбения текст, и двете теми се изразяват и чрез обредните практики (или бездействие) с ръце. За първата стана дума: “смъртта” се долавя в забраната докато трае сватбата невестата да върши каквато и да е работа; тя дори не бива да се държи с ръце в колата, а я държат сватите (Колева АЕИМ №586-II: 98). Включването към домашната женска работа, регулирано от специален обреден комплекс, връща жената към ежедневните ѝ задължения и към живота.
Мъжката ръка
Прегледът на материала показва ясна разлика в осмислянето на ръката на двата пола. Мъжката ръка е разработена елементарно, но категорично. При нея не участват всички анатомични части, включени при женската ръка. Когато става дума за участие в обреди на едни и същи части, се акцентира върху различни техни характеристики (при женската вдлъбнатост, мекота, способност да поемат и носят, докато при мъжката – изпъкналост, твърдост) и те са натоварени с различни значения при двата пола. Може да се каже, че те са обратни, доколкото при мъжката ръка изцяло отсъства “натоварването”, което е водещо при женската, а са актуални удряне, рязане, демонстриращи замах, сила и власт. Участието на мъжката ръка е еднократно, подобно на зачеването, без обвързване в сюжет с начало и край, характерно за женската във веригата зачеване – бременност – раждане.
Рамо
В сватбата мъжкото рамо (на младоженеца или девера като негов представител и заместник) е отбелязано чрез окачена на него дълга до земята богато извезана кърпа, наричана “зетува кърпа”. Едно пълно описание на “деверския аглок”, кърпата дар от невестата за девера, е налично за Родопите: дълга бяла кърпа с цветни линии, с ленени ресни от двата края, преметната през дясното рамо, чиите две среди са зашити под лявата мишница, така че двата края да висят върху лявото бедро до ходилото. (Попконстантинов 1893: 39). Кърпите може да са две, вързани отстрани на двете рамена, като в такъв случай се казва че е “впрегнат” (Вакарелски 1935: 362; Пирински край 1980: 311). В сватбата женското начало, между многото други възможности, се представя и от забрадка, престилка и пешкир (Иванова 1984: 188). Съчетанието между изпъкналото мъжко рамо и тъканта е знак в два кода: соматичния и вещния със значението на брачен съюз. Още повече, че кърпата е изработена от невестата и често подадена от самата нея (Захариев 1949: 1898; Арнаудов 1931: 84), т.е. свързана е с нея и я представя. Понякога не невестата, а нейният брат затъква през пояса на младоженеца една махрама, после с нея му бърше лицето и я прехвърля през дясното му рамо или я пъхва в пазвата му (Арнаудов 1931:23). Или това прави майката на невестата, която дарява зетя със зетски пояс, като го премята през дясното му рамо, удря му шамар, а той пуска ябълка в пазвата ѝ (Сакар 2002: 223).
Юмрук
Юмрукът е една от позициите на китката, която заедно с продължението на ръката до лакътя, създава видима формална прилика с фалоса и затова се свързва с мъжа. Основното действие с юмрук е бой, едно чисто мъжко занимание .
Практиките с мъжки юмрук се изпълняват при влизането на младоженеца през вратата, последната добре изследвана в контекста на сватбата като отговаряща на женските гениталии. Ергени от рода на момата удрят с юмруци по младоженеца, когато той влиза в нейния дом, или ергени го удрят при въвеждането на младоженците в неговия дом (Добруджа 1974: 281; Генчев 1987: 88). Действието е определено като “акт на съпротива” и на “отрицателно отношение към младоженеца” (анализът е направен върху сведение за дома на невестата: Радост 1984: 94), но по-подробното вглеждане в обстоятелствата води към друг извод. Практиката се изпълнява и в двата дома, нелогична е съпротива към младоженеца в собствения му дом. Влизането на мъж през врата (вулва) е с ясен смисъл на полов акт, идея, разработена в двете крайни точки на сватбеното пространство – двата дома. Когато го бият с юмрук (фалос) на вратата, ергените придават и в двата случая полова мощ на младоженеца.
Ръка
Мъжката ръка в сватбата показва специализация в действия с агресивен характер като сграбчване, рязане (с нож), удряне и т.н. Те са насочени както към самата невеста, така и към нейни еквиваленти като нейната ръка (вж. по-горе за “фатана” жена), хляб, погача, баница и са изпитание за физическата и полова сила на младоженеца. Ръката се схваща като продължение на острите режещи оръдия на труда, които мъжът използва – нож, брадва.
В Тракия младоженецът трябва да сграби с цяла ръка от средата на баница колкото може, изяжда го и едва тогава ядат останалите. Обичаят се изпълнява за изобилие и благополучие на съпрузите и се нарича “начокване” (Арнаудов 1931:42). Или изрязва от средата на пита “шуга” колело, което мушва в пояса си, за да го ядат вечерта двамата (Арнаудов 1931: 128).Или майката на невестата слага погача върху тава с баница и за да изпита силата му, кара зетя да пререже всичко на кръст, но така, че при рязането да засече дори тавата (Арнаудов 1931: 117).
Удар с нож, пръчка или ябълка често е насочен към самата невеста: на тръгване зетят удря качената на коня невеста (Арнаудов 1931:26).
Пръстите на мъжката ръка също имат подчертано фалическа символика. Практиките включват следните елементи: на прага на вратата младоженецът (деверът) си подава пръста (намазан с мед или с пара на него) и невестата отвътре облизва подаденото (Захариев 1963: 377; Арнаудов 1931: 128). Смисълът е прозрачен: чрез комбинация от кодове, обвързани с пола на изпълнителите, се представя полов акт.
В цялостното телесно поведение на младоженеца, въпреки и не така изразено както при невестата, се долавят и чертите на “смърт” – загърнат е в голям кожух, стои прав и неповдижен, “говее”, остава сякаш незабележим за невестата, действа в нейния дом предимно с крак и коляно. Ръцете също изразяват това: те са скрити под дрехата, не взима нищо, докато не го поканят, но и тогава не взима сам, а му подават “братимите” (Арнаудов 1931: 15).
Китка
С китките (длан, пръсти) на женските ръце е свързан богат комплекс от представи и обредни практики. В много отношения те съвпадат с изпълняваните с краката (обувките).
Една от темите е развита около възможността с ръката да се установи контакт с друг човек. В сватбата това е контакт между невестата и младоженеца (или негови субститути), т.е. контакт между двата пола. На годежа годеникът хваща годеницата за ръка и я завърта към себе си, като междувременно пуска в ръката ѝ алтън. На тръгнате той пак я хваща за ръката, като зад него се залавят негови роднини мъже, а зад нея – нейни роднини жени (мултиплициране на действието от повече участници). Смята се, че “ще върви късметът на семейството”, ако годеникът успее да издърпа годеницата (Сакар 2002: 278).
Хващането за ръка е по-характерно за деня на самата сватба: щом влезе при нея, младоженецът я хваща за ръката (Арнаудов 1931: 89). Или от дома на невестата я извеждат деверът и невестиният брат, първият държейки я за дясната, вторият – за лявата ръка (Арнаудов 1931:22, 117). Практикува се и воденето на невестата за кърпа, промушена под пояса ѝ (Вакарелски 1974: 572). Същото действие е постоянен фолклорен мотив от баладите за сватба на змей със земна девойка. Тук ще приведа само някои примери: змеят“...право при Радка отиде/и я за ръка улови,/в златна кочия прехвърли...”;“...и си Добра фана/за десната ръка,/ за витата гримна...”;“...та си Лата фана/за десната ръка,/ за витата гримна/ и я на кон метна...”(Български народни...1993: №№ 86, 92 132).
При някои форми на изпълнение на обичая резултатът, мислен като плодородие, се подсилва от баницата (или жито), върху/в които се извършва действието. За да отделят част от нея за невестата, карат я да си постави ръката върху баницата, за да премерят колко да ѝ отрежат. Тя обаче се страхува да си разтвори ръката много и тогава младоженецът поставя своята ръка върху нейната, като я разтваря добре и така отрязва по-голямо парче от баницата (Анастасов 1937: 59). Или в дома на старойкята след свождането двамата “срещат” ръцете си в жито и пари, които старойкята и кумът след свождането са поставили в тепсия. Младоженците бъркат с две ръце в житото – “броят просото”, като всеки се стреми да вземе повече пари, за да остане късметът в него (Захариев 1963: 381). В друг случай невестата допира ръцете си до роговете на сватбените овни, символ на мъжката потенция и плодородие: тя три пъти се кланя на “годешите”, целува ги по челата и три пъти допира ръце до роговете им (Арнаудов 1931:47).
Значението на тези сватбени обичаи като символична форма на свързване на мъжа и жената, подобна на брачния акт и затова актуална едва на сватбата, личи особено в сравнение със забраната за контакт с ръце между мома и ерген. За да се предотврати той, към костюма на вече земомяла се девойка се включва специална кърпа, която тя носи затъкната в пояса, и чрез която се лови на хорото до ергените (Странджа 1996: 270). В Родопите ако момък улови девойка за ръка и я води известно време, тя може да се омъжи само за него, защото вече е “фатана” . По повод на последния запис, приведен от Еля Цанева, авторката тълкува насилственото хващане за ръка в сватбените обичаи и в един друг негов аспект: като знак за усвояване и притежание (Цанева 1994: 150).
Женските ръце – китките, участват в сватбения обред и самостоятелно. Тяхната способност да улавят нещо, да го задържат (и обработват), а после да се освобождават от него, ги оприличава на майчината утроба с плода в нея, и тази способност е интерпретирана в сватбата като забременяване, носене на плода и раждане. Невестата влиза в новия дом, носейки в ръце две мъжки деца, както и една ябълка, която подхвърля нагоре (Арнаудов 1931:27). Или жените ѝ дават в ръце по една свещ и по един хляб, за “да влезела тя със светлина и изобилие” (Арнаудов 1931:26). Комбинирано с “натоварването” по другите части на тялото, по-често в ръце невестата получава течности: две менчета, едното пълно с вино, а другото с вода (или две котлета с вода), като вървейки по платното, тя равномерно отлива по малко от тях (Пловдивски край 1986: 229). Хлябовете оставя в нощвите.
Две ежедневни дейности на женските ръце, осмислят горните, както и практиката невестата да полива вода на ръцете на присъстващите след свождането и при воденето на вода. Това са актът на раждането, когато бабата поема новороденото, за да го извади от майчината утроба, и носенето в ръце на невръстното дете от неговата майка. Носенето “девет месеца във курем,/ и три години във раки” (Апостолов 1905: 20) на детето става прототип на обредното носене в ръце на сватбата както на живо дете, така и на всяко нещо, мислено като плод. Като излива вода след свождането (зачеването) на всеки от присъстващите от съд (мислен като нейното тяло), невестата “ражда” в ръцете на всяка от присъстващите жени на сватбата; водата вероятно се мисли като желаното мъжко дете (околоплодна вода изтича и при самото раждане), представено и от мъжките ръце, когато поливането става върху техните ръце. Начинът на пожелаване на (многобройни деца) в сватбата се повтаря и на Бабинден, когато родилите през годината жени, като поливат на ръцете на бабата, “репетират” за следващо раждане .
Някои податки дават възможност пръстите на ръката да бъдат тълкувани като все още неродените (и желателно от мъжки пол), но пожелавани в обреда бъдещи деца (за източноевропейската традиция вж. Кабакова 1993: 60). Младоженецът и невестата вървят хванати за малките пръсти на ръцете си от църквата до неговия дом или с малките си пръсти държат медник с вода при въвеждането (Пловдивски край 1986: 229). В друг случай на малкото си пръстче невестата носи котлето, когато отива на вода (Ловешки край 1999: 398). В първите два случая контактът между мъжката и женската ръка подчертава забременяването, изразено и в предметния код на практиките – съд с вода. Малкият пръст може да се мисли като последно дете, което предполага осъществяването и на всички предходни.
Знаковата същност на женските ръце личи и от мястото, което те заемат в системата на облеклото, отразяващо промените на пола според възрастта и социалния статус от раждането до смъртта. Едва на сватбата, когато темата за дете става актуална за жената, ръцете, заедно с косата и краката, биват покривани (обувани), т.е.“обличани”. Маркирането чрез облеклото ги отбелязва като видими части от тялото, представящи целостта на раждащото женско тяло. На сватбата ръцете на невестата се закриват с тестемел (те са скръстени и увити с бял чумбер (Добруджа 1974: 236) “нищо да не се види от нея, че не е добре” (Вакарелски 1974: 572; Арнаудов 1931:39) . Или невестата носи ръкавици, понякога отгоре и с тестемел.
Свалянето на кърпите (ръкавиците) става в определен от локалната традиция срок след сватбата и се свързва с раздаване (отделяне, “раждане”) от невестата на неща, носещи идеята за плод (дете). Тази символика е изразена в същността на раздаваното (хляб, яйца, допир до зелена клонка) и празника, на който се изпълнява (като съдържание и название). Невестата държи ръцете си скрити под кърпите една седмица, докато раздаде колаци след сватбата. (Родопи 1994: 174). В Пиринския край невестата носи кърпата, дар от свекървата, от една неделя след сватбата до Спасовден, когато я прехвърли до три пъти на върбова клонка. Ако сватбата е била през зимата, на Великден с нея тя раздава яйца, след което престава да я носи; ксгато роди, от нея шие ризка за бебето (Пирински край 1980: 255, 298). В Тракия невестата ходи с покрити в тестемел ръце до две-три седмици след сватбата, когато отива у кума “на яре” и той открива ръцете ѝ, съблича я и я събува, а тя проговаря (Арнаудов 1931:64-65). Всички параметри на обичая изразяват пожеланието за дете.
Връзката между ръката и костюма дава още един пример как културната дейност превръща природата (ръката като част от тялото) в социален знак (ръкава на женската риза - Ганева 2003: 266). Общата за ръката и покриващата я долна част на ръкава митологична представа като майчина утроба намира израз във включването и на ръкава в обредния текст на сватбата. Като един от отворите в женското облекло, заедно с този на врата и на полите на дрехата, ръкавите на ризата маркират възможността за достъп до женското тяло и достигнатата полова зрялост. Само невести имат право да носят ръкави с везмо, докато девойките обличат ризи белушки с ръкави без везмо или пък везани с бели конци ивици (Софийски край 1993:88). Стремежът за запълване на плата както и специфичните орнаменти напр. “петлета” (Капанци 1985: 139), се тълкува като “пожелание за пълнота, равна на плодородие за носещата я жена” (Ганева 2003: 24-25).
Обредна реплика на изобразителното пожелание чрез везба е “запълването” на ръкавите на ризата от свождането (културен дубликат на женското тяло) със зеленина или пари. Смисълът е пожелателен за: плод, множественост, живот, здраве, сила. В Западна България невестата прави малки китчици – с пари за роднините, а за съседите – без. Слага ги в десния ръкав на брачната риза, която след свождането отнасят на майка ѝ. Там са събрани само жени, които забождате китките на дясното си ухо (Захариев 1949: 203).
Интересен обичай е регистриран в района на Странджа. В понеделник след сватбата в новия дом на невестата в отделна стая се събират жени, които ядат баници и се веселят. Свекървата донася в решето сгъната и покрита с червена кърпа ризата на булката и ги подава на кръстницата. Тя хваща ризата за ръкавите, разгъва я и я обръща три пъти, след което я разстила в решетото, за да я гледат и другите жени и хвърля пара върху нея; пари хвърлят и останалите. Кръстницата слага парите в десния ръкав, като ги брои две по две. Ако са чифт, тя хвърля пара, за да станат тек, а ако са тек, прави същото, за да станат чифт и връззва парите на възел в ръкава. Кръстницата сгъва ризата в решетото, покрива я с кърпата и я предава на свекървата, която ú целува ръка. Тогава свекървата полива вода на ръцете ѝ (кръстницата държи в тях босилек и неначенат калъп сапун), след което ѝ подава месал да се обърше; целува ѝ ръка. След това жените пият вино и играят хоро със силно тропане по пода (Михайлова 1938:105; Странджа 1996:289).
Също чрез ръкава на ризата е изразена идеята за оплождане-раждане и в следватбения обичай да се води невестата на водоизточник. Всички параметри на обичая съдържат семантиката на “обратно” в сравнение със сватбения ден, в който е актуално зачеването, и означават “раждане”. В десния ръкав на ризата си невестата носи просо (в различни комбинации: жито, просо, яйце, пари, излива вино Пирински край 1980: 406; Сакар 2002: 223), а в устата стара пара. По пътя тя ръси от просото, а когато стигне до кладенеца, намазва венеца му с масло, обикаля го три пъти, като непрекъснато “сее просо” така, че да стигне за три обиколки. Покланя се на кръст на четири страни, хвърля назад парите в кладенеца и едва тогава изважда вода (Македония Арнаудов 1931:30; Генчев 1987:102). Детайли като: свекървата поставя в ръкава на ризата житни зърна и яйце или невестата сама слага просото, върху което са прекарали първата брачна нощ (Кръстева 1943: 242), свързват директно желаното раждане с първия полов акт на младоженците. Целостта на сюжета с (женските) крака и ръце в сватбата (като напълване – оплождане, а после изсипване – раждане) се проследява и в практиката именно сега да събуват невестата и да изваждат от обувките зърната и монетите, поставени в деня на венчаването. Деверицата ги хвърля в кладенеца и пак я обува. (Странджа 1996: 289). Яйцето невестата придържа, за да го пусне чак в края на последната обиколка, след което стъпва върху него с десния си крак, а с жълтъка мие косата си. (Капанци 1985: 186). Всичко се прави, “за да се лее като из ръкав винаги берекет” (Кръстева 1943: 242).
Успоредно с темата за женското плодородие, по протежение на цялата сватба преминава и темата за “смъртта”. Освен по всички други канали на сватбения текст, и двете теми се изразяват и чрез обредните практики (или бездействие) с ръце. За първата стана дума: “смъртта” се долавя в забраната докато трае сватбата невестата да върши каквато и да е работа; тя дори не бива да се държи с ръце в колата, а я държат сватите (Колева АЕИМ №586-II: 98). Включването към домашната женска работа, регулирано от специален обреден комплекс, връща жената към ежедневните ѝ задължения и към живота.
Мъжката ръка
Прегледът на материала показва ясна разлика в осмислянето на ръката на двата пола. Мъжката ръка е разработена елементарно, но категорично. При нея не участват всички анатомични части, включени при женската ръка. Когато става дума за участие в обреди на едни и същи части, се акцентира върху различни техни характеристики (при женската вдлъбнатост, мекота, способност да поемат и носят, докато при мъжката – изпъкналост, твърдост) и те са натоварени с различни значения при двата пола. Може да се каже, че те са обратни, доколкото при мъжката ръка изцяло отсъства “натоварването”, което е водещо при женската, а са актуални удряне, рязане, демонстриращи замах, сила и власт. Участието на мъжката ръка е еднократно, подобно на зачеването, без обвързване в сюжет с начало и край, характерно за женската във веригата зачеване – бременност – раждане.
Рамо
В сватбата мъжкото рамо (на младоженеца или девера като негов представител и заместник) е отбелязано чрез окачена на него дълга до земята богато извезана кърпа, наричана “зетува кърпа”. Едно пълно описание на “деверския аглок”, кърпата дар от невестата за девера, е налично за Родопите: дълга бяла кърпа с цветни линии, с ленени ресни от двата края, преметната през дясното рамо, чиите две среди са зашити под лявата мишница, така че двата края да висят върху лявото бедро до ходилото. (Попконстантинов 1893: 39). Кърпите може да са две, вързани отстрани на двете рамена, като в такъв случай се казва че е “впрегнат” (Вакарелски 1935: 362; Пирински край 1980: 311). В сватбата женското начало, между многото други възможности, се представя и от забрадка, престилка и пешкир (Иванова 1984: 188). Съчетанието между изпъкналото мъжко рамо и тъканта е знак в два кода: соматичния и вещния със значението на брачен съюз. Още повече, че кърпата е изработена от невестата и често подадена от самата нея (Захариев 1949: 1898; Арнаудов 1931: 84), т.е. свързана е с нея и я представя. Понякога не невестата, а нейният брат затъква през пояса на младоженеца една махрама, после с нея му бърше лицето и я прехвърля през дясното му рамо или я пъхва в пазвата му (Арнаудов 1931:23). Или това прави майката на невестата, която дарява зетя със зетски пояс, като го премята през дясното му рамо, удря му шамар, а той пуска ябълка в пазвата ѝ (Сакар 2002: 223).
Юмрук
Юмрукът е една от позициите на китката, която заедно с продължението на ръката до лакътя, създава видима формална прилика с фалоса и затова се свързва с мъжа. Основното действие с юмрук е бой, едно чисто мъжко занимание .
Практиките с мъжки юмрук се изпълняват при влизането на младоженеца през вратата, последната добре изследвана в контекста на сватбата като отговаряща на женските гениталии. Ергени от рода на момата удрят с юмруци по младоженеца, когато той влиза в нейния дом, или ергени го удрят при въвеждането на младоженците в неговия дом (Добруджа 1974: 281; Генчев 1987: 88). Действието е определено като “акт на съпротива” и на “отрицателно отношение към младоженеца” (анализът е направен върху сведение за дома на невестата: Радост 1984: 94), но по-подробното вглеждане в обстоятелствата води към друг извод. Практиката се изпълнява и в двата дома, нелогична е съпротива към младоженеца в собствения му дом. Влизането на мъж през врата (вулва) е с ясен смисъл на полов акт, идея, разработена в двете крайни точки на сватбеното пространство – двата дома. Когато го бият с юмрук (фалос) на вратата, ергените придават и в двата случая полова мощ на младоженеца.
Ръка
Мъжката ръка в сватбата показва специализация в действия с агресивен характер като сграбчване, рязане (с нож), удряне и т.н. Те са насочени както към самата невеста, така и към нейни еквиваленти като нейната ръка (вж. по-горе за “фатана” жена), хляб, погача, баница и са изпитание за физическата и полова сила на младоженеца. Ръката се схваща като продължение на острите режещи оръдия на труда, които мъжът използва – нож, брадва.
В Тракия младоженецът трябва да сграби с цяла ръка от средата на баница колкото може, изяжда го и едва тогава ядат останалите. Обичаят се изпълнява за изобилие и благополучие на съпрузите и се нарича “начокване” (Арнаудов 1931:42). Или изрязва от средата на пита “шуга” колело, което мушва в пояса си, за да го ядат вечерта двамата (Арнаудов 1931: 128).Или майката на невестата слага погача върху тава с баница и за да изпита силата му, кара зетя да пререже всичко на кръст, но така, че при рязането да засече дори тавата (Арнаудов 1931: 117).
Удар с нож, пръчка или ябълка често е насочен към самата невеста: на тръгване зетят удря качената на коня невеста (Арнаудов 1931:26).
Пръстите на мъжката ръка също имат подчертано фалическа символика. Практиките включват следните елементи: на прага на вратата младоженецът (деверът) си подава пръста (намазан с мед или с пара на него) и невестата отвътре облизва подаденото (Захариев 1963: 377; Арнаудов 1931: 128). Смисълът е прозрачен: чрез комбинация от кодове, обвързани с пола на изпълнителите, се представя полов акт.
В цялостното телесно поведение на младоженеца, въпреки и не така изразено както при невестата, се долавят и чертите на “смърт” – загърнат е в голям кожух, стои прав и неповдижен, “говее”, остава сякаш незабележим за невестата, действа в нейния дом предимно с крак и коляно. Ръцете също изразяват това: те са скрити под дрехата, не взима нищо, докато не го поканят, но и тогава не взима сам, а му подават “братимите” (Арнаудов 1931: 15).
Оффффф. Има една песен "Не казвай любе лека нощ..." Мога да те чета цяла вечер, но трябва и да се спи...
[
Ние и по време на сериала доловихме някои символики и направихме паралела Мустафа - отживяващата традиция и Енгин - посланикът на новото време. Червени коланчета, чаршафи с петна и без и т.н. За турската аудитория наямам никакви съмнения, те дори не трябва да се напрягат да ги мислят тези неща.
Но силно се съмнявам, без да имам за цел да ги подценявам и обиждам в неприницателност, че са доловили :Мисълта ми е, че видните символики, пряко освързани с ритуалите и традициите са видими и за нас. Вложени са повече от това символики, които само съм усещала, а някои от тях ги проумях след трактовката на Ваня. това е възхитителното и нещото, което можеше да се разкаже, това имаше огромно емоционално влияние върху мен, представете си ако стане в тв предаване за каква аудитория ще иде реч и колко различно ще разбираме нещата.
По време на сериала постоянно ни повтаряха да търсим подсказки, може би са ни насочвали, но ние бяхме в емоционална вихрушка, аз не бих прозряла в тази дълбочина нещата!
Дори и само заради мен и още няколко емоционални зрители да бяха разказали, нямаше да е напразно!
Ние и по време на сериала доловихме някои символики и направихме паралела Мустафа - отживяващата традиция и Енгин - посланикът на новото време. Червени коланчета, чаршафи с петна и без и т.н. За турската аудитория наямам никакви съмнения, те дори не трябва да се напрягат да ги мислят тези неща.
Но силно се съмнявам, без да имам за цел да ги подценявам и обиждам в неприницателност, че са доловили :
Цитат
1.Вкарвайки образа на Мустафа в клишето на фолклорния герой, сценаристките го обричат на смърт от самото начало, а заедно с него – “умира” и носената от него и отживяла времето си идея.
2.използва огъня за разрушителни цели
3. Той владее съзидателната и пречистваща мощ на огъня и дълбините на земята, откъдето идват металите.
4. В образа ѝ се откриват много застинали митологични черти: връзка с вегетацията - името; тя непрестанно тича по брега, обрасъл с растителност; идентифицира се чрез цвете (плетеното, незабравката в затвора); овчарка е на стадо овце; тя е тичащото момиче (все още търсещо) до момента, когато я “спира” Керим.
5.Началната точка е местопрестъплението (хващането на Фатмагюл от Керим, следва фиктивният брак), а крайната – семейната къща с брачната стая (първата брачна нощ).
6. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. и още много и много!
Да не копирам целия труд на Ваня
2.използва огъня за разрушителни цели
3. Той владее съзидателната и пречистваща мощ на огъня и дълбините на земята, откъдето идват металите.
4. В образа ѝ се откриват много застинали митологични черти: връзка с вегетацията - името; тя непрестанно тича по брега, обрасъл с растителност; идентифицира се чрез цвете (плетеното, незабравката в затвора); овчарка е на стадо овце; тя е тичащото момиче (все още търсещо) до момента, когато я “спира” Керим.
5.Началната точка е местопрестъплението (хващането на Фатмагюл от Керим, следва фиктивният брак), а крайната – семейната къща с брачната стая (първата брачна нощ).
6. Всички епитети за роклята трябва да се разбират като епитети за жената. и още много и много!
Да не копирам целия труд на Ваня
това е възхитителното и нещото, което можеше да се разкаже, това имаше огромно емоционално влияние върху мен, представете си ако стане в тв предаване за каква аудитория ще иде реч и колко различно ще разбираме нещата.По време на сериала постоянно ни повтаряха да търсим подсказки, може би са ни насочвали, но ние бяхме в емоционална вихрушка
, аз не бих прозряла в тази дълбочина нещата!Дори и само заради мен и още няколко емоционални зрители да бяха разказали, нямаше да е напразно!
Ваня , още веднъж Благодаря за професионалния поглед от твоя страна върху сериалът и добронамеренността ти да го споделиш с нас!
Днес наистина потънах дълбоко в КВФ ... а ме чака и АБО... 
Аз пък искам видео зад кадър с избрани моменти, как са обсъждали с Хилял сцените, как са ги заснема ли, дубли, забавни моментискам да видя как Енгин непрекъснато се бъзикал с Берен и бил един вид голям шегаджия( това го беше казал моделът, който изигра годеник на Кристин). Ето тези неща искам да видя. Много искам да видя Енгин и Берен как си комуникират, когато са си просто Енгин и Берен. [/color]
Валя, нещо не те разбрах за професионализма. Аз съм на обратното мнение...Мерилото е друго. Добра, почти перфектно свършена работа... Добро възпитание....Другото е бошлаф...
Допълвам се: Може да съм арогантна, да не съм в критериите на някой за възпитание - но да съм най-добрия професионалист. Нестандартните хора са гении...
Мариянка, мерилото за различните професии е различно. Напр. професионализмът изисква лекарят да е с чисти ръце. А зидарят? Не, нали?
За ресторантите чистотата също е въпрос на професионализъм. Обслужващият персонал е любезен професионално.
Любезност обаче не се изисква при професии без контакт с клиенти - строители, шивачки, шофьори на камиони и мн. др.
Ще отидеш ли при пъпчива козметичка? Не! Обаче ако момчето, което зарежда магазините, е пъпчиво, не е проблем.
Наскоро медиите раздухаха случай с учителка, която влязла в час пияна. Докараха жената до опит за самоубийство. Защо? Защото учителят е пример за децата и обществото, и трябва да има съответното поведение. Не може да пие, да е комарджия или да има неморално поведение.
Актьорът също служи за пример. Той даже заразява с примера си много повече хора, отколкото един учител. И към него има изисквания. Колкото и да не ви се иска, Енгин Акюрек и всеки друг актьор, трябва да се подчинява на известни правила. Това е толкоз просто и логично!
Неговият професионализъм не е само да си изгради ролята. Той и извън нея трябва да има подобаващо поведение. Той защитава името си, героите си. Дава пример на младите. Лице е на страната си. В случая ЕА представлява Турция, турското кино, турските мъже. Няма как да живее както си иска, без да се съобразява с феновете. И не само професионализмът, и доброто възпитание го изисква.
Вале
и съм съгласна до някъде с твоето мнение и не чак до там! И учителят и артистът си имат поле на изява! Учителят в класната стая и на извънучилищни мероприятия , артистът в залата и на снимачната площадка!
Там те трябва наистина да са перфектни и във всеки момент адекватни и във връзка едните с учениците си - другите с аудиторията, която ги аплодира.
Нооо - и учителите и артистите са и хора, нали? Не мога да разбера логиката - твоята и на някои момичета, които на всяка цена искат - едва ли не ЕА нон стоп да е в полезрението на феновете си и едва ли не постоянно да дава отчет, - къде е и какви му са плановете! Ами, ако няма планове???? Поне за момента????? Ами, ако иска да се оттегли момчето от шумотевицата около него???? Ами ако иска / и има крещяща нужда / от почивка - извън снимачна площадка, колеги, фенове, ... и т. н. Та ,той не е ли и човек преди всичко!
Аз не съм добре със словореда си, не мога да се изразявам добре, научно, форматирано, но както и да е! Важното е да схванете какво искам да кажа! Та Ваня, толкова добре и аргументирано го е написала!
Не знам - към никой нищо лично, но нека да оставим момчето да си поеме достатъчно глътки чист въздух, преди да се впусне в новата си роля!
Днес в Универсалният сайт на ЕА - видях едно писание - мисля, че беше от Мериам Аксой - даже и си го преведох с моя чичко Гугъл....
и ми хареса. Щях да го постна и в темата, но мислех, че момичетата ще са по-бързи от мен! Сега ще се заровя и ако го открия ще го постна!
Гони, завиждам ти, че все още те очаква АБО. )) Аз не смея още да посегна за втори път към него...
Нианта, за жалост, те май не обичат много да споделят и разясняват... на гяури, може би? но пък и ние сме упорити... и имаме подкрепа на хора с познания... тъй че... ще се ориентираме.))
)) Аз не смея още да посегна за втори път към него... Нианта, за жалост, те май не обичат много да споделят и разясняват... на гяури, може би? но пък и ние сме упорити... и имаме подкрепа на хора с познания... тъй че... ще се ориентираме.
))
ValentinaP не съм съгласна с теб! От казаното преди малко и от постовете ти през уикенда разбирам, че си му много обидена на Енгин! А не трябва! Ако наистина го обичаш не го натоварвай с такива очаквания и отговорности! Нека си ходи човека както си иска и където си иска, да говори каквото си иска или пък да на говори! Остави му тази свобода! И не само Енгин! Мисля, че точно заради нашите, фенски изблици и неспособност да отделим героите и актьорите се е видоизменила тази индустрия. Натоварваме ги с очаквания и изискваме от тях! Съответно те са длъжни да изглеждат добре, да говорят добри неща, по възможност често, да се ангажират със благотворителност и това да се вижда, да отделят време за феновете си, да си говорят с тях на разни срещи ... и да правят това всичко без значение какво искат те самите!
Моята работа не може да се сравни с актьорската професия, дори не е изцяло творческа, по-скоро комерсиална с елемент на творчество и то не винаги /графичен дизайнер съм/, но изхождам чисто личностно, не би ми харесало да трябва да изглеждам така или онака и да правя това или онова....
Вале, не му се сърди на човека!
Кой друг има толкова въздействащи очи и ръце и глас и играе така! Той това може! Другото, което ти искаш може да не го може или да чувства, че не е неговия начин, може да не иска да влиза в мелницата!
не съм съгласна с теб! От казаното преди малко и от постовете ти през уикенда разбирам, че си му много обидена на Енгин! А не трябва! Ако наистина го обичаш не го натоварвай с такива очаквания и отговорности! Нека си ходи човека както си иска и където си иска, да говори каквото си иска или пък да на говори! Остави му тази свобода! И не само Енгин! Мисля, че точно заради нашите, фенски изблици и неспособност да отделим героите и актьорите се е видоизменила тази индустрия. Натоварваме ги с очаквания и изискваме от тях! Съответно те са длъжни да изглеждат добре, да говорят добри неща, по възможност често, да се ангажират със благотворителност и това да се вижда, да отделят време за феновете си, да си говорят с тях на разни срещи ... и да правят това всичко без значение какво искат те самите! Моята работа не може да се сравни с актьорската професия, дори не е изцяло творческа, по-скоро комерсиална с елемент на творчество и то не винаги /графичен дизайнер съм/, но изхождам чисто личностно, не би ми харесало да трябва да изглеждам така или онака и да правя това или онова....
Вале, не му се сърди на човека!
Кой друг има толкова въздействащи очи и ръце и глас и играе така! Той това може! Другото, което ти искаш може да не го може или да чувства, че не е неговия начин, може да не иска да влиза в мелницата!
Препоръчани теми