101 заблуди за България

Чак кафето не ми се струва голям лукс, като се има предвид, че и не е скъпо, като пастата примерно. А и кой няма да намери 30,40 стотинки за едно кафе от машините.
Но е интересно като идея.


И аз се надявам на това и да вярвам на приказки, но уви(не съм чак толкова голям песимист) малко трудно ще достигнем нивото на другите държави. И се чудя защо все така се получава. Като, че ли няма стремеж, желание. Всичко става толкова бавно и такива инициативи, като ги споменат в пресата, са все единици и "добри новини", вместо да са цел и практика, било на правителство, организации, дарители... И все няма пари. 

да сме точни, става въпрос за неаполитанска традиция, или поне така се говори по тв сериалите, да каже някой местен (Десита?)
тук, на Север, такова нещо няма, което не обезсмисля идеята. добра е. малко ми е трудно да си представя посетител, питащ "има ли едно платено кафе/кифла баничка?" и критериите, по които ги получава, но предполагам, се спазва някаква логика 

аз сьм чувала само за кафе и мисля донатс. До колкото знам идеята е не да се помага на нуждаещи, а по скоро да направиш жест кьм непознат. Ако говорим за храна, в Бьлгария има нужда от кухни за социално слаби, кьдето хората да могат да си хапнат поне едно прилично ядене на ден или 2-3 пьти в седмицата.

Имаше по едно време такива кухни, във Варна, ако не се лъжа. Не знам все още отворена ли е.

Не знам дали е заблуда, но в една малка болница обслужването е като в страна от третия свят, докато в страната от третия свят обслужването е в пъти по-добро и дори безплатно.

Висящо кафе не ме впечатли. Висящ хляб и салам за нуждаещите се съседи ми се струва добра идея. Обаче всички забравят, че едната хуманитарна помощ не стига. Колкото и салам да му купиш, бездомният и утре ще си е бездомен. Иска ми се повече хора в България да го виждаха този факт.

на повечето хора в Бьлгария им е трудно, кризата си продьлжава. Не е лесно да помагаш, ако ти самият си притеснен и не знаеш как ще се развият обстоятелствата и дали няма да си загубиш работата и доходите.

Така е. Има хора, които биха си позволили "висящата" инициатива, но има хора които за да го направят биха лишили себе си или децата си от нещо. Така , че не мога да съм строга към никого.

 
За мен италиански, неаполитански - няма голяма разлика.
Всъщност е описан в един разказ на В. Де Сика.

Разликите са огромни, просто за света са наложени стереотипи валидни повече за южния италианец - жестикулиращия, горещата кръв, широката душа и тн.

Аз четох каквото има за тази традиция, която е изчезваща, или изчезнала. Тя всъщност е по-е застъпена в друг вариант - когато човекът е щастлив по някаква причина,  черпел следващия с кафе. Другият вариант е благотворителният, който е описан по всяка вероятност през 50тте-60тте г.  Нарича се ceffe sospeso ( по-скоро чакащо ми звучи по-добре, отколкото 'висящо') Логиката може да се схване, ако се познават традициите и мястото на кафето в културата. 
За италианецът общо взето барът (кафенето) е една от стаите в къщата му - рядко сменя мястото - там цял живот ще пие кафето всяка сутрин, където ще го познава бариста, ще го пита как му е навяхнатото рамо, ще си разменят думи за политика, футбол, ще включат и останалите в разговор на висок глас и всичко това ще се случи на крак за 2 минути. Тук липсва културата на ' по кафе" която е ориенталска - кафето като символ на дълъг моабет. Баровете са предимно на самообслужване. Когато Паоло остави кафе той е сигурен, че бариста няма да го излъже, и ще даде това кафе - те се познават, имат си доверие и отношения. Той познава и другите клиенти. В зоната пък познават кой не може да си позволи ежедневно кафе. И ще му махнат от портата да дойде и буквално да гаврътне глътката , да прочете заглавията във вестника ( друг много важен елемент на един бар) . Или ще имат знак за чакащо кафе и тн. Всичко се случва в малката общност , дори тя да е квартал на голям град. И последно - кафето струва една монета пари. Навсякъде.

Сега си представете кафенетата у нас. На 5 маси  3 сервитьорки.Хората не търсят навика, а разнообразието - отвори ли се ново място всички са там. Бедният клошар, който до вчера гонели, за да не пречи на моабета на клиентите днес ще е посрещат, настанен и ще му се донесе чакащо кафе. По-скъпите кафенета ще се усетят още на 2рия ден и ще задържат или спрат чакащото кафе изобщо. Кой ще иска Иван Клошаря да седне на маса до останалите му клиенти на моабет и да повиси така блажен.Традициите и отношенията м/у хората са други.  Ще започнат да крият кафета. Естествено, че са 'за' сега всички барове - ами на цената на 2 ще дават 1, дюшеш.

Та, за мен това с висящото кафе е романтично безумие. То ще разочарова хората много бързо и ще ги отдалечи още повече от идеята за благотворителност и взаимопомощ.

Няма такава традиция в Италия. Може и да имало нещо в Неапол 60те, не съм 4увала. 

Не бих участвала в подобна инициатива. Намирам я за несъстоятелна.

Доста по-добра е от "гуш парти".

Аз и там не бих се включила.

Нямах предвид теб.
 Исках да кажа, че идеята е подобна - да направиш нещо за някого, когото не познаваш.
Аз лично не смятам, че с висящото кафе или висящия хляб ще разреша някакъв проблем.
Но когато имам възможност и настроение с удоволствие бих почерпила непознат, просто ей така.. И не би имало значение, дали пък е чак толкова нуждаещ се или не.

идеята е хубава и романтична, безспорно

Романтична най-вече.

Помагала съм хора в затруднено положение, но само при личен контакт. При цялата изроденост, която цари в обществото ни, не искам да ставам "хранилка" на тарикати и измамници на дребно.